6 Р Е Ш Е Н И Е № 186 София, 10.07.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№650 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. К. Т. и К. Т. Т. срещу решение от 18.10.2013г. по гр.д.№12250/2009г. на Софийски градски съд. Жалбоподателите считат, че при постановяването на решението съдът неправилно е приложил материалния закон – чл.2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Били са налице предпоставките за възстановяване на собствеността им върху спорните имоти, издадени са и съответни заповеди на кмета на общината и съдът не е имал основание да не зачете тяхното действие. Ответниците в производството В. С. И. и З. [фирма] /н/ оспорват жалбите. Считат, че те са неоснователни, тъй като върху отчуждените имоти на жалбоподателите е било проведено комплексно мероприятие, което не позволява възстановяването на собствеността. Затова правилно съдът е отхвърлил предявените искове за собственост. Ответникът В. И. противопоставя върху спорния имот и права по чл.717з ТЗ, евентуално по чл.79, ал.2 ЗС. С определение №252 от 23.04.2014г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали е осъществен фактическият състав на чл.2 ЗВСВНОИ по З. ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС по отношение на незастроен терен, в случай на реализиране на отчуждителното мероприятие в обем, по-малък от планираното и при липса на установяване на функционална свързаност между незастроения терен и останалата част на отчуждения имот, в която мероприятието е частично осъществено. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: С решение №589 от 23.03.09г. по гр.д.№328/08г. на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че когато част от отчужден по реда на ЗПИНМ недвижим имот е останала незастроена и тази част не е функционално свързана със застроената площ и нормативно необходимия и прилежащ терен, са налице предпоставките на ЗВСВНОИ по З. ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за възстановяване на собствеността върху незастроената част от бившия имот. С решение №193 от 31.10.13г. по гр.д.№876/12г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК, е прието, че когато в отчужден по благоустройствен закон незастроен недвижим имот е започнало фактическо строителство, но е останала свободна площ, която не е заета от мероприятието и не представлява нормативно определена площ към съществуващи сгради, не е налице пречката по чл.2 ЗВСВНОИ по З. ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за възстановяване на тази свободна площ. Настоящият състав приема, че тази практика на ВКС следва да намери приложение и по настоящото дело, тъй като фактическата обстановка е сходна. Когато се преценяват предпоставките за възстановяване на собственост по чл.2 ЗВСВНОИ по З. ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, в случаите на реализирано мероприятие на държавата, следва във всеки конкретен случай да се изясни дали то обхваща и незастроената част от имота и може ли тя да се обособи по такъв начин, че да не засегне това мероприятие. Когато с влязъл в сила последващ градоустройствен план е намалена площта на парцел, отреден за държавно мероприятие, върху изключената площ може да се проведе възстановяване на собствеността по чл.2 ЗВСВНОИ по З. ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, ако са налице и останалите предпоставки на закона, включително и мълчаливо съдържащото се изискване имотът да е собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или еднолични дружества по чл.61 ТЗ. Посоченото от ответниците решение по чл.290 ГПК - №19 от 24.01.11г. по гр.д.№214/10г. на ВКС, І ГО е неотносимо към настоящия спор, тъй като от една страна е постановено по друг правен въпрос, а освен това по него не е имало тази особеност с последващ план да е била редуцирана площта, отредена за държавно мероприятие. По съществото на касационната жалба. С обжалваното в настоящото производство решение на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 10.04.2009г. по гр.д.№10052/2007г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Т. К. Т. и К. Т. Т. срещу З. [фирма] /н/ и В. С. И. искове по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за установяване на собствеността на ищците съответно върху ПИ №271 и ПИ №272 от кв.5 по плана на [населено място], местност “Н. Хладилника-В.”, представляващи части от УПИ І- за обществено обслужване и офиси. Установено е по делото, че процесните имоти - ПИ №271 с площ от 756 кв.м. и ПИ №272 с площ от 220 кв.м. са обособени като самостоятелни и попълнени в кадастралния план на местността “Хладилника” със заповеди на кмета на общината №РД-09-283 /284/ от 20.12.1999г. Преди това те са били части от имотите на ищците, отчуждени за мероприятието “пожарна охрана” и включени в северозападната част на обособения с плана от 1973г. парцел “ІІ-МВР районна пожарна охрана”. В този парцел е било изпълнено основното застрояване – сградата на пожарната охрана, която съществува и днес, трафопост в североизточната част на парцела и тренировъчна полоса. На мястото, на което са обособени процесните имоти, е имало предвиждане за строителство на стопански сгради, които не са осъществени. С две заповеди от 20 и 21.07.1999г. на кмета на общината спорните имоти са възстановени на ищците по реда на ЗВСВНОИ по З. и др. По действащия З. на Н. “Хладилника-В.”, одобрен със заповед №РД-09-50-121/08.03.1999г., двата имота представляват части от УПИ І-обществено обслужване и офиси. С нотариален акт №149/2003г. първият ответник З. [фирма] /н/ е признат за собственик по давност на УПИ І от кв.5 по плана на Н. “Хладилника-В.”. Въпросният УПИ І от кв.5 е образуван в северната част на бившия държавен парцел “ІІ-МВР районна пожарна охрана” и включва процесните имоти №271 и №272. По делото няма данни част от имота, отчужден за мероприятието “пожарна охрана”, да е бил предоставен за стопанисване и управление на ДП “Т.” или на включения в него завод “Е.”, който е имал имот на север от парцел “ІІ-МВР районна пожарна охрана”. Впоследствие, с постановление от 05.08.2003г., издадено в производството по несъстоятелност на основание чл.717 и сл. ТЗ, УПИ І от кв.5 е възложен на втория ответник В. С. И.. При тези данни въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на спорните имоти, тъй като не са били налице предпоставките на чл.2 от ЗВСВНОИ по З. и др. за възстановяване на собствеността. В хипотезата на чл.2 от ЗВСВНОИ по З. и др. е от значение дали фактически е започнало реализиране на мероприятието, за което е отчужден незастроен имот, а не дали самото мероприятие е реализирано изцяло или отчасти и дали съответната част от имота е засегната от строителни работи. Мероприятието, за което е извършено отчуждаване по реда на З. /отм./ на бившите имоти на ищците, е реализирано с изграждането на основната сграда на пожарната охрана, на трафопоста и тренировъчната полоса. Затова съгласно т.4 на ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС, гражданският съд не следва да зачита административните актове, с които на ищците е възстановена собствеността върху процесните имоти. Настоящият състав приема, че решението е неправилно. То противоречи на посочената по-горе практика на ВКС. Въззивният съд не е имал основание да приема по реда на косвения съдебен контрол, че заповедите на кмета на общината, с които е отменено отчуждаването и е възстановена собствеността върху процесните имоти, нарушават чл.2 ЗВСВНОИ по З. ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Изяснено е по делото, че мероприятието “пожарна охрана”, заради което са отчуждени тези имоти, е концентрирано в южната част на по-големия бивш парцел “ІІ-МВР районна пожарна охрана”. П. имоти, включени в този парцел, са останали незастроени. Те не са и необходими за мероприятието „пожарна охрана”, след като понастоящем са изключени от площта на действащия УПИ ХІІ-за противопожарна охрана и са включени в съседния УПИ І-обществено обслужване и офиси. Изменението на плана предхожда възстановяването на собствеността. Това изменение не е било обжалвано от заинтересуваните лица и е влязло в сила. Ето защо следва да се приеме, че в случая са били налице условията на чл.2 ЗВСВНОИ по З. ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за възстановяване на собствеността и издадените на това основание заповеди на кмета на общината са законосъобразни. Ищците се легитимират като собственици на спорните имоти по силата на извършеното възстановяване на собствеността, затова неправилно въззивният съд е отхвърлил техните установителни искове за собственост. От своя страна ответникът [фирма] /н./ няма противопоставими права върху процесните имоти. Действително, с един междинен план, действащ в периода 1989г. – 1999г., бившият парцел “ІІ-МВР районна пожарна охрана” по плана от 1973г., включващ процесните имоти, е премахнат и площта му е придадена към съседния парцел І-за К.Т.Е. „Т.”. Това предвиждане на плана обаче не е достатъчно за настъпването на вещноправен ефект. Липсват данни посочената площ да е била предоставена за стопанисване и управление на К.Т.Е. „Т.” по реда на чл.94 НДИ /отм./ или по друг ред, а оттук и за прилагането на чл.17а ЗППДОбП /отм./. З. [фирма] /н/ не е могло да придобие и по давност процесните имоти, тъй като до възстановяването на собствеността през 1999г. те са имали статут на държавна собственост, която не би могла да бъде придобита по давност – чл.86 ЗС, вр.§1 ЗИД ЗС /ДВ бр.46/2006г. и сл. редакции/, а от 1999г. до 2003г., когато е оформен нотариалният акт по обстоятелствена проверка, не са изтекли нужните по чл.79, ал.1 ЗС 10 г. давностно владение. Оттук и вторият ответник В. С. И. не е могъл да придобие собствеността върху имотите с извършеното възлагане в производството по чл.717 ТЗ, тъй като праводателят му не е бил собственик. Неоснователни са и останалите доводи на ответниците, развити в отговорите на касационните жалби и писмените защити. С касационната жалба и изложението към нея не се измества предметът на спора, тъй като поставеният правен въпрос е по тълкуването на приложимия материален закон и затова следва да му се даде отговор от съда. Невярно е твърдението на ответника И., че от ищеца Т. К. Т. са били отчуждени 660 кв.м., а са му възстановени 760 кв.м. Видно от експертизата, находяща се на стр.349 от въззивното производство, от Т. Т. са отчуждени 820 кв.м., а са му възстановени реално 767 кв.м. – т.е. не е възстановен по-голям имот от притежавания. Вярно е другото твърдение – че на К. Т. К. е възстановен имот с площ от 220 кв.м., който не отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен УПИ. Бъдещият регулационен статут на възстановените имоти обаче зависи от волята на ищците, а не на ответниците, които не могат да правят подобни възражения. Предвид близките родствени отношения между двамата ищци /баща и син/ и възможността за обособяване на двата имота в съсобствен УПИ, следва да се приеме, че разглеждани в своята цялост, двата имота са могли да бъдат възстановени от административния орган, при липсата на възражение от К. К., че възстановеният му имот е по-малък по площ от изискуемата за обособяване на самостоятелен УПИ. Неотносими към спора по делото са и разсъжденията в писмената защита на ответника И., че общината не е имала основание да актува като общински целия бивш имот пл.№250 с площ от 6 607 кв.м. Този имот не е предмет на спора по настоящото дело, а само онези части от него, които са били възстановени на ищците. Тъй като обжалваното въззивно решение е неправилно, то следва да бъде отменено. Доколкото въззивният съд не се е произнесъл по направеното от ответника В. С. И. евентуално възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по това възражение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 18.10.13г. по гр.д.№12250/2009г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: