Р Е Ш Е Н И Е № 525 С о ф и я, 29 ноември 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 н о е м в р и 2010 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Блага Иванова при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 505/2010 година. С касационна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец М. С. С. от София се претендира отмяна на въззивната присъда от 18.01.2010 г. по ВНОХД № 178/2009 г., постановена от Монтанския окръжен съд, която се оспорва с доводи по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Жалбоподателят С. и повереникът му, редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание пред ВКС. Подсъдимият П. И. Т. от М. лично и в писмена защита моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 29.06.2009 г., постановена по НОХД № 30340/2008 г. на районен съд-М. подсъдимият П. И. Т. от М. е признат за виновен в това, че на 01.05.2007 г. по път Е-79, след разклона за с.Сумер, област М., при управляване на МПС – лек автомобил “Опел Вектра” с рег.№ Вр-83-23-АК е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил една тежка и четири средни телесни повреди на М. С. С. от София и на основание чл.343, ал.1, б.”б”, предл.1-во и 2-ро вр.чл.342, ал.1 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е наложено наказание пробация с ангажиране на двете задължителни възпитателни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок от 1 година – “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” с периодичност 3 пъти седмично, а на основание чл.343г от НК е лишен от правото му по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 1 година от влизане на присъдата в законна сила. Уважени са предявените от пострадалия С. искове, като подсъдимият е осъден да му заплати сумата общо от 56 800 лв за репариране на причинени му имуществени и 30 000 лв на неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тях от 01.05.2007 г. до окончателното им изплащане. Присъдени са в тежест на подсъдимия направените по делото разноски и дължимата се държавна такса върху уважения размер на исковете. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, както и заради явната несправедливост на наложеното му наказание и присъденото в негова тежест обезщетение на вредите на пострадалия с искане за отмяната й и оправдаването му по предявеното обвинение, както и за отхвърляне на предявените срещу него граждански искове за претендираните имуществени и неимуществени вреди, като оспорва и иска за претендираните лихви, каквито не били поискани нито при предявяване на исковете, нито в съдебните прения. С присъдата си от 18.01.2010 г. по ВНОХД № 178/2009 г. окръжен съд-М. е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е признал подс.Т. за невинен по предявеното му обвинение за извършено престъпление по транспорта, като е отхвърлил предявените от пострадалия С. искове за обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди от деянието. В касационната си жалба повереникът на частния обвинител и граждански ищец М.С. адв.М.Грозданова навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при уведомяването им за откритото съдебно заседание на въззивния съд, при което е било проведено въззивно следствие и приобщено заключението на тройна автотехническа експертиза, назначаването на която и възприемането на изводите й също намира в размер с процесуалните правила и останалите доказателства по делото, довело до незаконосъобразността на атакуваната присъда при приложението на материалния закон с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба и за допустима, като разгледана по същество, я приема за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Въззивното производство е поредица от процесуални пропуски на съда, започнали още при произнасянето му в закрито заседание по допускане на доказателства. Макар в жалбата на подсъдимия да са развити пространни доводи и направено искане за допускане на повторна тройна автотехническа експертиза (АТЕ), в определението си от 26.09.2009 г. съдът изобщо не се е занимал с този въпрос. В съдебното заседание на 12.10.с.г. защитникът адв.Веселинов е успял да защити това искане и е постигнал назначаване на разширена А., но съдът е задълбочил първоначалната си грешка, поставяйки като задачи на вещите лица да отговорят на “поставените въпроси в постановлението на лист 63 от досъдебното производство”, загърбвайки както въпросите, повдигнати във въззивната жалба, така и без да даде възможност на останалите страни в процеса да формулират допълнителни съобразно линията си на защита по делото. Изводите на експертите от тройната А. страдат от съществени пропуски, противоречия и непълноти, като експертното заключение не отговаря на изискванията за изготвянето му (чл.152, ал.1 от НПК). То изобщо не съдържа данни за : а) доказателствените материали, които са били използвани ( т.н. констативно-съобразителна част), като в раздел ІІІ от него напълно формално са посочени в три точки номерата на досъдебното производство и двете съдебни производства, включително и ВНОХД, по което няма никакви материали- “документи и книжа”, като се изключи въззивната жалба, по която (в посочената по-горе част) съдът не е взел становище; б) изследванията, които са направени, с какви методи и резултатите, които са получени и накрая, в) в частта относно изводите на експертизата (част ІV-заключение) - те са непълни, с редица противоречия и липсва (поради горния пропуск) необходимата обосновка за постигането им. Така, за мястото на удара между лекия автомобил и мотоциклета, незнайно защо то се определя “от техническа гледна точка”, когато това е обективен факт от действителността и данните за него следва да се вземат от протокола за оглед на местопроизшествието, а ако не може да се изведе точно от там, вещите лица дължат съображения за точното му ситуиране, включително и с мащабна скица. По третия от поставените въпроси - за скоростта на двете МПС преди и в момента на удара, липсва анализ и трябва да се гадае по съкращенията Vдв=183 км/ч, Vуд=41,5 км/ч, Vсп=70 км/ч и пак Vуд=113 км/ч каква скорост е приета за мотоциклета, която по никакъв начин не е обоснована. Тя не е уточнена и в отговора на седмия въпрос, където твърде предпазливо експертите са заявили, че една от причините за ПТП е движение с “висока скорост” от мотоциклетиста, без да уточняват каква. В отговора на пети въпрос напълно неоснователно е прието, че ударът в задната броня на лекия автомобил е довел до огънати заден “ляв” калник и основата на заден “ляв” калник, когато ударът е вдясно и то се вижда на фотосите към огледния протокол. Това има отношение към отговорите на въпросите за начина на движение на мотоциклета, точката на удара в леката кола, мястото на удара на пътното платно. Описвайки механизма на ПТП, експертите използват цитат от свидетелските показания на св.Сиротов, от който обаче съдът може да направи извод за нарушение на правило за движение, но от подс.Т. (за “рязка маневра в ляво” и препречване пътя на изпреварващия го мотоциклетист). И накрая, на няколко места в заключението си експертите са дали правна преценка дали подс.Т. се е движил правомерно по пътя и дали е допуснал някакво нарушение на правилата за движение, което е недопустимо. Заключението е било защитено в съдебно заседание на 18.01.2010 г., на което жалбоподателят С. и повереникът му адв.М.Грозданова не са присъствали, като са приети за редовно призовани. Предишното съдебно заседание за 07.12.2009 г. е било отложено по молба на последната, в която като адрес за призоваване е посочила София, ЖК “Л.”, бл.148, ет.4, ап.16 (вж л.30-31 ВНОХД № 178/2009 г. на ОС-Монтана). Вместо на този адрес, призовката до нея е изпратена на друг адрес, а доверителят й М. С. е записан невярно с фамилия “С.”. Тази призовка е била върната със забележка, че на посочения адрес няма такова лице (“Сотиров) и че адв.Грозданова не “го представлява”. Призовката пък до частния обвинител и граждански ищец М.С. е изпратена на адреса му със същата объркана фамилия “С.” и е получена от съседка Л.Иванова със задължение за връчване, до дали и на кое лице (С. или Сотиров) е връчена не е ясно. В. това е налагало отлагане разглеждането на делото и като е дал ход в тяхно отсъствие, изслушал е експертите от тройната А. и е приел заключението им, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е ограничил правото на защита на частния обвинител лично и чрез повереника му. Съдът дължи редовно уведомяване както на страната, така и на повереника на частния обвинител и граждански ищец. Посочените пропуски и противоречия в експертното заключение не са били отстранени при разпита на вещите лица в съдебното заседание. Така първоначалното вещо лице инж.Б.Лозанов (чиято самоличност при разпита му от районния съд не е снета и той не е бил предупреден за отговорността му по чл.291 от НК) въобще не е изяснил защо коренно е променено становището му, а това не е изяснено и от разпита на другите две вещи лица. Те отново са си позволили да коментират правомерно ли е било поведението на подсъдимия на пътя или не, като дори разискват обстоятелство (дали е видял мотоциклета или не преди започване или по време на маневрата за изпреварване), което той дори не е твърдял. За да постанови оправдателната си присъда, въззивният съд в твърде пестеливите си мотиви “се е позовал” (стр.2, абз.2-ри) на заключението на “новата тройна” А., което “установява отсъствие на неправомерно поведение от страна на жалбоподателя-водач на лекия автомобил”, което го оневинявало. В същото време, описвайки възприетата от него нова фактическа обстановка, съдът не е посочил какви фактически обстоятелства приема за установени, въз основа на какви доказателства и доказателствени средства, а коментира “обясненията” на св.С. как “с оглед на значително по-високата скорост” (но каква?), предприемайки изпреварване на лекия автомобил, той (автомобилът) “рязко се изнесъл вляво, за да изпревари друг автомобил, при което му препречил пътя” и при опита му да премине отдясно и спре последвал удара между двете МПС, малко преди който свидетелят отскочил от мотоциклета и паднал вляво на пътя, получавайки безспорните травми по тялото. Вината за ПТП била единствено негова, тъй като “вещите лица установяват, че Т. като водач на управлявания от него автомобил не е извършил нарушение на правилата за движение”. Приема и че не било установено по категоричен начин той “да е бил включил левия си мигач с оглед изпреварване от негова страна”, но защо ли това не се коментира като някакво нарушение на правилата за движение не е ясно. Изложеното идва да покаже как по недопустим начин се приема експертно заключение, неотговарящо на процесуалните изисквания, с редица непълноти, противоречия и с правни изводи. По недопустим начин се обосновават от съда правни изводи с изводи на вещи лица, които нямат право да правят такива, а това е задължение на съда, който е правоприлагащия орган. Особено съществено нарушение на правилата на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК е необсъждането на противоречивите обяснения на подс.Тодоров, като от първите пред районния съд (в с.з. на 17.11.2009 г.) се е отрекъл заради “заблуда” от защитника му, а вторите (след встъпване в процеса на втори защитник) твърде много си приличат с експертните изводи на тройната А. при всичките й недостатъци. Внимателен анализ съдът е дължал и на показанията на св.С. като участник в ПТП, за да се обяснят действията му като водач на мотоциклета и причините, от които те са били породени. Или, както обясненията на подсъдимия, така и показанията на св.Сиротов, като лица, заинтересовани от изхода на делото, е следвало да бъдат внимателно и задълбочено анализирани и съпоставени и с останалите доказателства по делото, включително с показанията на св.Ж.И. и св.Г.Г. както за обстоятелствата за станалото ПТП, така и за извънпроцесуални изявления на участниците в него, тъй като и двамата водачи са били в съзнание. С оглед на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила атакуваната нова въззивна присъда следва да бъде отменена и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, като се назначи повторна комплексна медико-автотехническа и физична експертиза с участието на други вещи лица, която да даде заключение от техническа, медицинска и физична гледна точка на въпросите относно скоростта на движение на двете МПС, участници в ПТП, преди и в момента на удара, механизма на удара, с оглед установеното при огледа на местопроизшествието и причинените увреди на двете превозни средства, както и причинените телесни увреждания на пострадалия С. и механизма на получаването им, съобразно и законите на физиката за поведението на МПС на пътя и движението на тялото на пострадалия, като се използват и възможностите за възпроизвеждане на ПТП с компютърна програма, какъвто експертен потенциал има сред вписаните за вещи лица-специалисти в съответната област на науката и практиката в страната ни. Следва да се даде възможност на всяка от страните по делото да поставят въпроси на експертите (ако имат такива) за изясняване на обективната истина за случилото се на пътя, съобразно изискванията на чл.11, чл.12 и чл.13 от НПК. Едва след това, при спазване на чл.339 от НПК, съдът следва да изложи становището си по фактическата обстановка и по приложимото право, включително и по предявените граждански искове и дължат ли се лихви върху присъдените суми (вж определението от с.з. на 17.11.2008 г. по НОХД № 340/2008 г. на РС-Монтана), ако претендираните обезщетения бъдат доказани по основание. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъдата от 18.01.2010 г. по ВНОХД № 178/2009 г., постановена от Монтанския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на закритото съдебно заседание по чл.327 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: