Ключови фрази


1

8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 398

гр. София, 30.06. 2022 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1776 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ес комерс 2008“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 260121 от 26. 04. 2021 г. по в. т. д. № 100/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение № 260103 от 29. 10. 2020 г. по т. д. № 970/2019 г. на Пловдивски окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на „У. трейдинг интернешънъл“ ЛЛП със седалище и адрес на управление Обединено кралство, Ш., Единбург, К. стрийт № 4 сумата от 50 000 евро, частично от 104 021 евро, наредена от дружеството със седалище в чужбина и получена без основание по сметка на ответника на 12. 03. 2019 г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба – 11. 11. 2019 г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е възприел възраженията и доводите му и неточно ги е отнесъл към събраните по делото доказателства, както и че не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Оспорва становището на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за съществуване на основание за извършеното от ищеца плащане. Сочи, че преценени в съвкупност доказателствата по делото установяват, че процесното плащане е извършено от ищеца, за да погаси задължението на трето лице – търговско дружество „У. Алтама“ ЛТД към ответника по договор за продажба на захарни и шоколадови изделия. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационният жалбоподател поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следните въпроси: „1. Допустимо ли е въззивният съд да игнорира конкретни оплаквания в жалбата, скрепени с категорични доказателства по делото, установяващи изпълнение, на основание полученото плащане, за което се твърди да е без основание?; 2. Следва ли третото лице да отправи волеизявление, до кого и в каква форма, за да се приеме, че погасява чуждо задължение и действа от името на длъжника, след като към момента на това плащане и с оглед извършеното на основание това плащане изпълнение от кредитора, съпроводено от всички изискуеми документи, същото е прието изцяло, респективно кредиторът счита отношенията за изцяло уредени?; 3. Следва ли кредиторът да поиска от третото лице, платило чуждо задължение, нарочно изявление и в каква форма, за да приеме, че плащането е направено именно и в полза на конкретна заявка и чак след това да премине към доставка на стоки?; 4. Необходима предпоставка ли е кредиторът да има контакт с третото лице, за да приеме, че последното е платило чуждо задължение с основание и не е налице неоснователно обогатяване?; 5. Необходимо ли е да съществуват договорни отношения между трето лице платец и получателя на плащането, за да се приеме, че плащането е извършено с основание?; 6. Може ли да се приеме, че едно плащане е направено без основание, респективно, че неговият получател се е обогатил неоснователно, когато са налице множество доказателства, установяващи основанието на направеното плащане от страна на третото лице, както и когато по делото има доказано точно и реално изпълнение срещу това плащане?; 7. Допустимо ли е решаващите изводи на съда да се формират въз основа на допълнителни документи /споразумения, декларации и т. н./, при положение, че същите не са задължителни в търговския оборот и не е необходимо съставянето им?“. Касаторът твърди, че по поставените въпроси няма постановена задължителна практика, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона. Освен това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се излагат оплаквания, че въззивното решение е постановено при допуснато нарушение на нормата на чл. 73, ал. 1 ЗЗД, както и че въззивният съд не е обсъдил доводите на касатора и събраните по делото доказателства в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения по гр. д. № 3547/2008 г., ІІ г. о., гр. д. № 4112/2008 г., ІІ г. о., гр. д. № 1660/2009 г., І г. о. и по гр. д. № 896/2018 г., ІІІ г. о. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивния акт.
Отговор на касационната жалба е депозиран от ответното по нея дружество – „У. трейдинг интернешънъл“ ЛЛП, в който се изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по касация прави искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 12. 03. 2019 г. по банковата сметка на ответника в „У. Булбанк“ АД е постъпила сумата от 104 021 евро, която е наредена от ищеца по делото на 11. 03. 2019 г. с посочено основание „плащане за памук“, като за сумата не е постъпвала рекламация/искане за връщане на превода от наредителя или обслужващата го банка.
В решението е посочено, че във връзка с възражението на ответника, че с преведената сума е погасено задължение по договорно правоотношение между ищеца и трето лице – дружеството „У. Алтама“ ЛТД по делото са представени декларация от 12. 03. 2019 г. на ищеца и тристранно споразумение – спогодба от 20. 09. 2019 г., подписано от представители на страните по делото и третото лице. В декларацията на ищеца е заявено, че с наредената сума е направено авансово плащане по поръчка на стока за „У. Алтама“ ЛТД и в платежното нареждане има допусната техническа грешка в основанието за плащане – памук, както и погрешно посочване на фактурата за която се отнася; че плащането се отнася до фактура № [ЕГН]/27. 03. 2019 г. на стойност 91 023, 94 евро, която се погасява изцяло, и фактура № [ЕГН]/27. 03. 2019 г., която се погасява частично. Съгласно тристранното споразумение продавачът – българското дружество ответник е продало на купувача „У. Алтама“ ЛТД стоки - захарни изделия на обща стойност 104 021 евро, която е заплатена от ищеца по делото. Въззивният съд е приел, че посочените два документа не са подписани от представителя на ищеца И. Куриятников, съответно не могат да се ползват като доказателства по делото, тъй като съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза подписите за ищеца не са изпълнени с химикална паста от физическото лице и положените печати не са с мокър печат, а са сканирани от друг документ и разпечатани посредством специално устройство – XY плотер.
Решаващият състав е обсъдил показанията на ангажираната от ответника свидетелка К., негова служителка, съгласно които ответникът доставял на „У. Алтама“ ЛТД захарни изделия по заявки и срещу плащания, извършвани от купувача и трети лица, посочени от купувача; във връзка с процесното плащане купувачът „У. Алтама“ ЛТД бил уточнил, че плащането ще се извърши от ищеца, но при получаването му било установено, че в банковия документ било посочено грешно основание, нямащо връзка с търговската дейност на ответника; след разговори с купувача, последният изпратил на ищеца договор и фактура за закупуване на памук, чието подписване било отказано от ответника, а по-късно помолил да бъде прието плащането без подписване на изпратените документи; след изпълнението на заявката и след нотариалната покана на ищеца за връщане на исковата сума „У. Алтама“ ЛТД изпратило на ответното дружество обсъдените декларация и споразумение в оригинал. Въз основа на заключението на счетоводната експертиза, въззивният съд е приел, че преводът на ищеца в счетоводната документация на ответника е отнесен за погасяване на задълженията на „У. Алтама“ ЛТД по фактури №№ [ЕГН]/27. 03. 2019 г. и № [ЕГН]/27. 03. 2019 г. за доставени захарни изделия, които са били осчетоводени от дружеството, продавач, както и че ответникът не е издавал и не е отразявал в счетоводните си регистри фактура от 25. 02. 2019 г. за доставка на необработен памук на стойност 104021 евро с получател ищеца, визирана в банковия документ за процесното международно разплащане. Счел е, че обсъдените гласни доказателства и експертно заключение, които си кореспондират, не установяват, че ищецът е направил изявление за извършване на процесното плащане за погасяване на задължението на посоченото трето лице. Решаващият състав е направил извод, че не се установява ищецът да е действал за длъжника „У. Алтама“ ЛТД, както и да е изпълнил от свое име чуждо задължение. Поради това е приел, че не е налице твърдяното от ответника основание за извършване на процесното плащане и на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът дължи връщане на преведената сума на ищеца, което е мотивирало потвърждаването на първоинстанционното осъдително решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Въпросите по т. 2, 3 и 4, въведени с изложението на касатора по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, могат да бъдат обобщени като въпрос относно изпълнението на задължението от трето лице. Този материалноправен въпрос е включен в предмета на делото и има обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер, поради което отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. По приложението на чл. 73 ЗЗД е формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 86-а от 1997 г. на ВКС, I г. о., решение № 773 от 15.07.2002 г. по гр. дело № 1534/2001 г., ВКС, V г. о., решение № 1131 от 22.12.2006 г. по т. дело № 717/2006 г., ВКС, ТК, II т. о., решение № 197 от 7. 02. 2012 г. по т. д. № 1043/2010 г., ІІ т. о., решение № 400 от 20. 01. 2015 г. по гр. д. № 1756/2014 г., ІV г. о. /посочено и от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/. В нея последователно се застъпва становището, че задълженията могат да се изпълняват от трети лица, против волята на кредитора, освен ако кредиторът има интерес изпълнението да бъде извършено лично. Когато се дължи заместима престация, т. е. задължението е такова, че може да бъде изпълнено от лице, различно от длъжника, и страните не са изключили изрично тази възможност, задължението може да бъде изпълнено и от друго лице. Когато задължението не е с оглед личността на длъжника, кредиторът не може да откаже да приеме извършеното от друго лице изпълнение. Длъжникът може да възложи на трето лице да извърши от негово име и за негова сметка дължимите изпълнителни действия, но и всяко трето лице може да изпълни задължението от свое име и по своя инициатива. За да има изпълнение от трето лице съгласно чл. 73 ЗЗД, е необходимо третото лице да е знаело, че изплаща чужд дълг и да е извършило плащането с желание да освободи длъжника от задължението. Извършеното от третото лице изпълнение на чужд дълг има погасителен ефект, еднакъв с този на изпълнението от длъжника, когато задълженията не са intuitu personae и изпълнението не е извършено поради грешка. За настъпването на погасителния ефект е без значение дали третото лице има или няма интерес от изпълнението на чуждия дълг. Законът не изисква наличието на правен интерес като предпоставка за изпълнението от третото лице. Правният интерес има значение само във вътрешното правоотношение между третото лице, извършило плащането, и длъжника, чието задължение се погасява, и се отнася до възможността на третото лице да се суброгира в правата на кредитора съгласно чл. 74 ЗЗД. В случая Пловдивски апелативен съд, като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че по делото не се установява при извършване на процесното плащане ищецът да е действал за длъжника „У. Алтама“ ЛТД, както и да е изпълнил от свое име чуждото задължение /задължението на „У. Алтама“ ЛТД/. При липсата на данни ищецът да е знаел, че изплаща чужд дълг и да е извършил плащането с желание да освободи длъжника-третото лице от задължението към ответника, въззивното решение е постановено в съответствие с трайноустановената практика на ВКС по приложението на чл. 73 ЗЗД, по отношение на която не е обоснована нужда от промяна или осъвременяване, поради което не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация.
Въпросите по т. 1, 6 и 7, въведени с изложението на касатора по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. По същество първият и последният въпрос от изложението представляват оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивния съд, свързани с необсъждането на доводи на касатора и доказателства по делото и с основаването на изводите на въззивния съд на представени по делото споразумения и декларации, които жалбоподателят квалифицира като „допълнителни документи, които не са задължителни в търговския оборот“. Въпросът по т. 6 е израз на тезата на касатора, че по делото са събрани достатъчно доказателства относно съществуването на твърдяното от него основание за извършеното плащане от страна на ищеца. В този смисъл въпросът насочва към оспорване на правилността на изводите на въззивния съд относно липсата на основание за плащането и налага преценка на събраните по делото доказателства. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В решението е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно законосъобразността на правните изводи на съда по предмета на спора, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ГПК/.
В останалата част на изложението касационният жалбоподател, без да формулира правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, се позовава на постановяване на въззивното решение в противоречие с материалния закон /чл. 73, ал. 1 ЗЗД/ и на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила с оглед необсъждането от съда на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Според разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателя е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК съобразно посоченото тълкувателно решение.
Независимо от горното, ако се приеме, че касаторът при обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставя въпроси относно приложението на чл. 73 ЗЗД и относно задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, то тези въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. По отношение на въпроса за изпълнението от трето лице вече бяха изложени съображения, че въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС. Налице е и съобразяване от въззивния съд на задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на постоянната практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения / цитираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и служебно известните на състава решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о./ по процесуалния въпрос. Съгласно посочената практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. Въззивният съд се е произнесъл по доводите във въззивната жалба и е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, за да формира извод дали в случая е налице изпълнение от трето лице, съответно основание за извършване на процесното плащане. Неоснователни са доводите на касатора за игнориране на доказателства по делото във връзка с изпълнението на задълженията на ответника за доставка на стоки на „У. Алтама“ ЛТД и отнасянето на процесното плащане за погасяване на задълженията на посоченото дружество към ответника в счетоводната документация на последния. Изразеното в обжалваното решение становище за липса на изпълнение на чужд дълг от страна на ищеца е следствие от неустановяването ищецът да е действал от името на длъжника „У. Алтама“ ЛТД, както и да е изпълнил задължението на това дружество от свое име. По изложените съображения не би могло да се приеме, че решаващият състав не се е съобразил с практиката на ВКС по въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и доказателствата по делото. Правилността на изводите на въззивния съд не би могла да бъде контролирана в производството по чл. 288 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените пороци. Това следва и от обстоятелството, че касаторът не аргументира основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК отделно от оплакванията си за несъответно на събраните по делото доказателства разбиране на съда, че в случая не е налице изплащане на чужд дълг от страна на ищеца.
По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на настоящото производство на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 4000 лв., чието договаряне и изплащане се удостоверява в договор за правна защита и съдействие от 28. 06. 2021 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260121 от 26. 04. 2021 г. по в. т. д. № 100/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА „Ес комерс 2008“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на „У. трейдинг интернешънъл“ ЛЛП, с рег. № S0304030, със седалище и адрес на управление Обединено Кралство, Ш., Единбург, К. стрийт № 4 разноски в размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.