Р Е Ш Е Н И Е №27 София, 07.04.2017 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 5115 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба вх. № 1025 от 30.09.2015 г. на В. Г. Д., Л. Т. Д. и С. Т. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 261 от 30.06.2015 г. по гр.д. № 466/2014 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от В. Г. Д., Л. Т. Д. и С. Т. Д. против Х. /Х./ Л. Я. и Д. Г. Я., Л. Е. И. и Д. А. И. ревандикационен иск по отношение на площ от 155 кв.м., заключена между буквите М-1, Б, В, и, М-1 по скицата на вещото лице, част от УПИ Х-74 от кв.5 по скицата на вещото лице, приложение № 1 към експертизата и за сграда на един етаж с площ 70 кв.м., находяща се в УПИ Х-74 от кв.5 В молбата за отмяна е обосновано основанието по чл.303, ал.1, т.1, предл.второ ГПК. Х. Л. Я., Д. Г. Я., Л. Е. И. и Д. А. И. оспорват молбата за отмяна в подаден писмен отговор. Влязлото в сила решение е постановено по искова молба на В. Г. Д., Л. Т. Д. и С. Т. Д., с която по наследство от Т. Л. Д. претендират собственост на парцел VIII-111, кв.2 по регулационния план на [населено място] от 1931 г., включен в УПИ XI-74, кв.5 по действащия план от 1984 г. и находящите се в него къща и плевня. Ответниците са оспорили иска с твърдения, че не са владели имота на ищците, а собствения си УПИ Х-74 от кв.5 по действащия план на селото /преди парцел X.-111 от кв.2 по плана от 1931 г./ , като Х. Л. Я. е закупила през 1993 г. имота, придобит по делба от 1978 г. от майка й Ц. С. и този имот е ползвала, заградила и построила къща в него, като заедно със съпруга си Д. Г. Я. го е продала на Л. Е. И. и Д. А. И.. При постановяване на решението си съдът е приел, че праводателите на страните са прилобили съседни имоти по съдебна делбена спогодба от 1978 г. – Т. Л. Д. на парцел VIII-111 с площ 620 кв.м. и построените в него къща и плевня, а Ц. С. на парцел X.-111 с площ от 585 кв.м. Обсъждайки експертните заключения и гласните и писмени доказателства, окръжният съд е установил, че част от парцел VІІІ-111 с площ от 155 кв.м. по новия план от 1984 г. е включена в парцел Х-74, кв.5. и е изследвал дали е приложена регулацията към тази площ с оглед твърдението на ответниците, че са владяли тази площ още от 1978 г. Приел е за установено, че и двата имота до 2005 г. са ползвани от праводателката на ответниците и е направил извод, че още при ситуирането на имот ХІV-111, впоследствие Х-74, кв.5 през 1984 г. и придаването към него на 155 кв.м. от имот ХІ-111, кв.4, то и тази придадена площ е ползвана от наследодателя Ц. С. впоследствие след нейната смърт и от ответницата Х. Я., което води до извод, че е налице завладяване на придадената част по определената дворищно-регулационна линия с плана от 1984 г., повече от 10 години, което и положение е заварено през 2001 г., при приемането на ЗУТ, касаещо преценяване на сроковете по пар.6 и пар.8 от същия. Направен е извод, че налице регулационно придаване на процесните 155 кв.м. и регулацията за тях е приложена, поради което същите са собственост на ответниците по делото, а не на ищците. По отношение на иска за находящата се в УПИ Х-74, кв.5 сграда съдът е приел, че същата не е заснета в плана от 1931 г., а съществувалата жилищна сграда в стария парцел VІІІ-111 по плана от 1931 г е съборена и не съществува, а в плана от 1984 г. е записана като паянтова стопанска сграда. Направил е извод, че процесната сграда е построена в периода 1978 г. до 1984 г. и фактът, че същата не е била никога изцяло в парцел VІІІ-111, кв.2 по стария план от 1931 г. изключва тази сграда да е собственост на ищците по делото. Тези изводи са формирани след като първоинстанционният съд е отхвърлил искането на ищците за изискване и приемане като доказателство на прокурорска преписка вх. № 811 от 2012 г. на Районна прокуратура-Е. П., в която се съдържат изявления на ответници по делото за момента на построяване на сградата, а въззивният съд не се е произнесъл по заявеното и с въззивната жалба искане за изискване на преписката. В настоящото производство въз основа на издадено съдебно удостоверение са представени копия от обясненията на ответника Х. Л. Я., в които отказва да даде показания за разминаването относно момента на построяване на сградата в нейна декларация пред орган на общинската администрация /издаване удостоверение за търпимост/ и с приложени предишни обяснения, че е придобила през 1993 г. празно дворно място, за което е представила нотариален акт. Посочените обяснения удостоверяват извънсъдебни изявления на ответника Х. Я., която е пряк праводател и на ответниците Л. и Д. И., относно включен в предмета на доказване и спорен между страните факт /момента на построяване на жилищната сграда и съществувала ли е при извършване на делбата от 1978 г./, който е от съществено значение по делото, доколкото обуславя извода дали спорните 155 кв.м. от терена и сградата върху тях при делбата от 1978 г. са включени в реалния дял на праводателя на ищците или в реалния дял на праводателя на ответниците и спрямо него следва да се ценят експертните заключения. С отказа на съда да приобщи документите по прокурорската преписка ищците са били лишени от възможността да се снабдят и да представят доказателства за наличието на извънсъдебно признание на Х. Я. за момента на построяване на сградата, противоречащо на поддържаната от нея и правоприемниците й теза по делото, че сградата е изградена след като през 1993 г. Ц. С. е продала празно място на Х. Я., поради което е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1, предл.второ ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 261 от 30.06.2015 г. по гр.д. № 466/2014 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от В. Г. Д., Л. Т. Д. и С. Т. Д. против Х. /Х./ Л. Я. и Д. Г. Я., Л. Е. И. и Д. А. И. ревандикационен иск по отношение на площ от 155 кв.м., заключена между буквите М-1, Б, В, и, М-1 по скицата на вещото лице, част от УПИ Х-74 от кв.5 по скицата на вещото лице, приложение № 1 към експертизата и за сграда на един етаж с площ 70 кв.м., находяща се в УПИ Х-74 от кв.5. ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от Софийски окръжен съд от фазата на събиране на доказателства Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: