О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 325 гр.София, 15.07.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1046 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.385, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ООД срещу определение № 140/18.02.2022 г. по в.ч.т.д. № 381/2021 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е отменено определение № 560/17.05.2021 г. по т. д. № 1350/2020г. по описа на Варненски окръжен съд за отхвърляне на молбата на И. П. Н., Д. И. Д., Е. Т. З. и А. С. А. за допускане на подходящи привременни мерки по реда на чл. 385, ал. 2 ГПК, по предявен колективен иск за защита на накърнен обществен интерес на обитателите на водоснабдени до 15.08.2016г. селищни образувания Панорама I и II и вместо това са допуснати привременни мерки до приключване на производството по т. д. №1350/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, по реда на чл. 385, ал. 2 ГПК, по колективен иск с правна квалификация по чл. 379, ал. 2 ГПК, предявен за защита на накърнен обществен интерес на обитателите на водоснабдени до 15.08.2016г. селищни образувания Панорама I и II, като е задължено „Водоснабдяване и канализация - Варна”ООД да изгради на подходящо място в района на ПС 1 до сп. „Панорама“ съоръжение – обществена чешма, с три крана, към която временно да подава вода за питейни нужди от юг, от каптажите на „ВиК - Златни пясъци“, чрез поставени временни тръби с цолаж, достатъчен за захранване на чешмата, по трасето на компрометирания етернитов водопровод Ф 125, от точката на свързване на водопреносната мрежа на „ВиК - Златни пясъци“ и „ВиК – Варна“ ООД до мястото на съоръжението; от необходимите разходи за изпълнение на мярката в тежест на ищците са само тези за стойността на необходими материали и за заплащане на консумирана вода от обществена чешма. Частният касатор твърди, че обжалваното определение е неправилно. Навежда доводи, че въззивният съд не е съобразил, че се касае до територия извън строителните граници на населените места и в тях няма постоянно живеещо население, а дружеството доставя В и К услуги до постоянните адреси на лицата, фигуриращи в подписката. Счита, че определената привременна мярка не е в предмета на дейност на дружеството. Тя е и неподходяща тъй като съгласно чл.19 от Закона за водите водните обекти и водностопанските съоръжения, разположени върху имоти - публична общинска собственост, са публична общинска собственост. За изграждане на обществена чешма е необходимо да бъде учредено право на строеж съгласно ЗОС. Освен това мястото попада в свлачищен район и следва да бъдат съобразени забраните по чл.87 и 87а ЗУТ, както и да бъдат предприети геозащитни мерки и дейности по чл.96 ЗУТ. Поради което според частния касатор той не разполага с еднолична компетентност самостоятелно и без необходимото съдействие да определи параметрите на строителството и снабдяването му с разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация на съоръжението в свлачищен район. Намира, че определеното от ВнАС място за поставяне на обществена чешма е неподходящо. Иска отмяна на атакуваното определение. В писмения си отговор ответниците по частната касационна жалба И. П. Н., Д. И. Д., Е. Т. З. и А. С. А. оспорват основателността й. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно чл.385, ал.3 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството по т.д. № 1350/2020г. на ВОС е по колективен иск срещу частния касатор за осъждане на последния да преустанови нарушение на законово задължение по чл.2, ал.1 и 2 ЗРВКУ за водоподаване чрез предоставени активи по реда на чл.198п ЗВ до три селищни образувания на територията на [населено място] – Панорама I, Панорама II и Панорама III. След преценка на доказателствата е счел, че водоснабдяването в СО “Панорама I“ и частично в СО „Панорама II“ е било преустановено през м.08.2016г. от „В и К-Варна“ООД, като не е бил открит административен акт на собственика на активите – [община] или на Асоциацията на В и К потребителите. Съществувалият етернитов водопровод, според изслушаното пред ВнАС заключение на в.л. по СТЕ, не подлежал на ремонт и е бил изведен от експлоатация поради силната му амортизация и във връзка с активизираните в района свалчищни процеси. На осн.чл.385, ал.4 ГПК ВнАС е приел, че не е обвързан от предложените от ищците привременни мерки и в съответствие със спецификата на казуса е намерил, че ефективна защита на колективния иск би се постигнала чрез задължаване на дружеството да постави обществена чешма на подходящо място в района на селищните образувания на разноски на ищците, която чешма временно да подава вода за питейни нужди. Определението на ВнАС е било подписано с особено мнение от съдията-докладчик за отхвърляне на частната жалба поради липса на достатъчно данни за вероятна основателеност на колективния иск. Настоящият състав на ВКС намира следното: Обжалваното определение е неправилно в частта, с която е определена като подходяща привременната мярка – изграждане от частния касатор на подходящо място в района на ПС 1 до сп. „Панорама“ на съоръжение – обществена чешма. Направеното от частния касатор оплакване по отношение устройствения статут на районите, в които е било спряно водоподаването през 2016 г. от „В и К – Варна“ООД и правомощията на последното, е въпрос по съществото на спора относно това, нарушен ли е в случая колективният интерес от твърдяното действие и поддържане на това състояние от В и К оператора, като не може на този начален етап от развитие на производството, при липса на събрани достатъчно доказателства да се изграждат изводи в желаната от дружеството насока. Основателни са оплакванията по приложението на чл.385, ал.4 ГПК относно избора на подходяща според въззивния съд привременна мярка. Следва да се има предвид, че доколкото нормата предвижда служебна намеса на сезирания съд за охрана именно на специфичния колективен интерес, допускането на една мярка вместо друга, предложена от ищците, съдържа в себе си произнасяне и по последната. Поради което обжалването на въззивното определение с настоящата частна жалба предполага изцяло проверка както на определената в същия съдебен акт мярка на защита, така и на предложената от ищците, а при преценка от касационната инстанция именно, на осн. чл.385, ал.4 ГПК, и на друга по вид мярка за защита, ако евентуално намери, че увреденият интерес и особеностите на случая я налагат. Възможността за служебно произнасяне по чл.385, ал.4 ГПК на ВКС обуславя извод за допустима служебна проверка на въззивното определение и в частта, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд за отхвърляне на молбата по чл.385, ал.2 ГПК по отношение на първоначално предложените от ищците привременни мерки. По настоящето дело е обоснован нарушен колективен интерес и търсената защита, с оглед заявения петитум по чл.379, ал.3 ГПК за осъждане на частния касатор да преустанови нарушение на законово задължение по чл.2, ал.1 и 2 ЗРВКУ за водоподаване чрез предоставени му активи по реда на чл.198п ЗВ до селищни образувания Панорама I и II /предвид констатацията на въззивния съд, че селищно образувание Панорама III е изцяло водоснабдено/. С привременните мерки по чл. 385, ал. 2 ГПК се пристъпва към временно осъществяване на търсената защита на увредения колективен интерес, предмет на иска по чл. 379, ал. 3 ГПК, като съдът разрешава на ищците да упражнят правата си, преди да постанови решението си. За да бъдат преценени като адекватни и следователно дължими за преодоляването на нарушението, претендираните мерки следва да кореспондират на предмета на същото. Съставът на ВКС като съобрази заключението на СИТЕ, прието пред въззивната инстанция, намира, че конкретно техническо решение за евентуално възстановяване на водоподаването за питейни и битови нужди не се обосновава. Безспорно е било установено, че старият етернитов водопровод е изцяло компрометиран и не може да бъде използван, не се доказва алтернативният поцинкован водопровод да е бил предаден за експлоатация на „В и К – Варна“ООД. Изграждането на обществена чешма, чието техническо изпълнение е предположено като възможно от вещото лице, не е обосновано по начин, предложен от въззивната инстанция, а правното му обезпечаване налага участието и на други субекти и административни органи. След като съдът не може да определи подходящите технически мерки и действия като съдържание, а само преследваната с тях цел / така и Решение № 60155/22.07.2021г. по гр.д. № 2584/2017г. на ВКС, III г.о./ – осигуряване на вода за питейни и битови нужди на населението, което е било осуетено продължителен период от време, намира, че първоначално предложената от ищците привременна мярка – чрез водоноски, е съответна на нарушения колективен интерес. Неправилно въззивната инстанция е приложила нормата на чл.41, ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи по отношение на принципната възможност и задължение В и К операторът да осигури питейна вода. Със същата е предвидено при пълно спиране или значително намаляване на количеството вода в урбанизираните територии или части от тях, независимо от причините, които са ги предизвикали, именно задължение за В и К оператора съвместно с общинската администрация да осигури питейна вода за населението до възстановяване на водоподаването. Следва да се има предвид, че в чл.1, ал.2 от ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги са дефинирани като услуги по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Освен това в чл.7, т.12 от действащите ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В и К –Варна“ООД е регламентирано предоставяне именно от дружеството на алтернативно водоснабдяване с питейна вода, включително с водоноски, при прекъсване водоснабдяването с питейна вода за повече от 12 часа. При преценка изпълняемостта /а не дали е налице основание за възникване на конкретно задължение за В и К оператора или отговорността му е изключена на осн. чл.41, ал.2, т.3 от Наредбата/ на предложената привременна мярка – алтернативно снабдяване с питейна вода чрез водоноски, съобразно нормативната уредба се налага извод за съществуваща обективна възможност от страна на частния касатор да я изпълни, при това без необходимост от конкретизация на количествата вода. Касае се до конкретно съдържание, което както вече беше посочено може да бъде предоставено на преценка на оператора съобразно конкретната нужда, която се удовлетворява, и по начин, по който той изпълняваните задълженията си в случаите по чл.7, т.12 от ОУ. Предвид изложеното обжалваното определение, следва да се отмени в частта на определената привременна мярка – изграждане на обществена чешма и се постанови друго за допускане на привременна мярка – осигуряване чрез водоноски на необходимата вода за питейни и битови нужди на населението на селищни образувания Панорама I и II, на разноски на ищците за консумираната вода /които ще бъдат подпомагани и от Инициативен комитет на потребителите на В и К услуги в процесните СО/. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 140/18.02.2022 г. по в.ч.т.д. № 381/2021 г. на Варненски апелативен съд в частта на допуснатите привременни мерки до приключване на производството по т. д. №1350/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, по реда на чл. 385, ал. 2 ГПК, по колективен иск с правна квалификация по чл. 379, ал. 2 ГПК, предявен за защита на накърнен обществен интерес на обитателите на водоснабдени до 15.08.2016г. селищни образувания Панорама I и II, като е задължено „Водоснабдяване и канализация - Варна”ООД да изгради на подходящо място в района на ПС 1 до сп. „Панорама“ съоръжение – обществена чешма, с три крана, към която временно да подава вода за питейни нужди от юг, от каптажите на „ВиК - Златни пясъци“, чрез поставени временни тръби с цолаж, достатъчен за захранване на чешмата, по трасето на компрометирания етернитов водопровод Ф 125, от точката на свързване на водопреносната мрежа на „ВиК - Златни пясъци“ и „ВиК – Варна“ ООД до мястото на съоръжението; от необходимите разходи за изпълнение на мярката в тежест на ищците са само тези за стойността на необходими материали и за заплащане на консумирана вода от обществена чешма; както и в частта на потвърденото с него определение № 560/17.05.2021г. по т.д. № 1350/2020г. на ВОС в частта за отхвърляне на молбата по чл.385, ал.2 ГПК по отношение на предложените от ищците привременни мерки – осигуряване чрез водоноски на необходимата вода за питейни и битови нужди на населението на селищни образувания Панорама I и II, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА привременни мерки до приключване на производството по т. д. №1350/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, по реда на чл. 385, ал. 2 ГПК, по колективен иск с правна квалификация по чл. 379, ал. 3 ГПК, предявен от И. П. Н., Д. И. Д., Е. Т. З. и А. С. А., за защита на накърнен обществен интерес на обитателите на водоснабдени до 15.08.2016г. селищни образувания Панорама I и II, като задължава ответника „Водоснабдяване и канализация - Варна”ООД да осигури чрез водоноски необходимата вода за питейни и битови нужди на населението на селищни образувания Панорама I и II, на разноски на ищците за консумираната вода. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 140/18.02.2022 г. по в.ч.т.д. № 381/2021 г. на Варненски апелативен съд в останалата обжалвана част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: