Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 82   гр. София, 07 април 2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева                                              2. Теодора Стамболова   при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Маринова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 610 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. И. С. против присъда № 4 от 23.09.2009 г. на Сливенския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 351/08 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, но допълнително са наведени доводи единствено в подкрепа на касационното основание за съществени процесуални нарушения. В тази връзка е направено искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по писмено изложените съображения в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, защото макар и кратки, мотивите обхващат всички съществени въпроси, които са решени с диспозитива на присъдата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 4 от 23.09.2009 г. на Сливенския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 351/08 г. е отменена присъда № 86 от 31.01.2007 г. по н. о. х. д. № 84 на Сливенския районен съд и подсъдимият И. И. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което е осъден на наказание от три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, както и на наказание глоба в размер на 1000 лева. В очертаните предели касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Според защитника, непълният анализ на доказателствата и отсъствието на съображения за съставомерни признаци на престъплението покриват съдържанието на съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК – липса на мотиви. Доводът е неприемлив. Въззивният съд в достатъчна степен е изпълнил процесуалното си задължение и подробно е отразил установените фактически положения. В мотивите изрично е отбелязал доказателствените средства, които е преценил за достоверни, посочил е кои доказателствени средства и защо приема, че са недостоверни. Основателно е обаче възражението на защитника, че съдът незаконосъобразно е кредитирал признание на К. , извлечено от факта на влязло в сила споразумение за съучастие с подсъдимия С в извършване на същото престъпление. Поначало признанието на вината и осъждането по споразумение на единия обвиняем за съучастническо деяние не е пречка другото лице, обвинено за това престъпление да бъде оправдано от съда, ако надлежно събраните и проверени доказателства не установяват по несъмнен начин участието му в посоченото престъпление. Процесуалното нарушение обаче не е съществено – релевантните фактически обстоятелства са били изградени и въз основа на други процесуално допустими доказателствени средства, които въззивният съд е анализирал и суверенно е преценил за правдоподобни и надеждни. В мотивите на присъдата са изложени достатъчно ясни съображения и относно съставомерните призраци на престъплението. Прекият умисъл и специалната цел законосъобразно са изведени от специфични белези на конкретното деяние и обстановката, при която то е било осъществено. Стъпвайки на установените факти съдът е констатирал преследваната цел на действията за постигането на имотна облага и знанието на подсъдимия С, че укритият от него лек автомобил е бил придобит чрез престъпление. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се подкрепя и с довода за противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата. Съдът е приел в диспозитива, че фактически деянието на подсъдимия С се е изразило в две от формите на изпълнение, посочените в основния състав на престъплението по чл. 215, ал. 1 НК (укрил и спомогнал да бъде отчуждена чуждата движима вещ, придобита от другиго чрез престъпление). В мотивите изрично е подчертал, че установените факти покриват единствено изпълнителната форма на укриване. В конкретния случай нарушението не е съществено, тъй като нито се е отразило върху правната квалификация на деянието по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК, която остава същата, нито е повлияло негативно върху единната санкция от кумулативно наложените наказания, всяко от тях индивидуализирано в минималния предвиден размер за престъплението на подсъдимия С. Следователно, правото на защита не е понесло ограничение, чиято логична последица да бъде отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Касационната жалба е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 4 от 23.09.2009 г. на Сливенския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 351/08 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: