Р Е Ш Е Н И Е № 473 гр. София, 09.02.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2278 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е четвърто поред, образувано по протест на Пловдивската апелативна прокуратура и по жалба на частните обвинители и граждански ищци против решение № 76 от 15.06.2011 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 45/2011 г. В протеста са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се нарушение на принципа, въведен с чл. 14 НПК, поради непълния анализ на назначената комплексна експертиза и отсъствието на съдебен коментар за различните варианти на разположение между лицето, произвело изстрела и тялото на пострадалия В.. Прокурорът изтъква пропуск да се обсъдят показанията на свидетели, разпитани при предходно въззивно разглеждане на делото. Възразява и срещу част от аргументите, които въззивният съд е използвал, за да разгледа фактите в контекста на чл. 12 НК и на чл. 15 НК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на частните обвинители и граждански ищци са отразени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Пространно е изложена фактическата обстановка, която намират за установена. Считат, че Пловдивският апелативен съд е възприел превратната интерпретация на доказателствените материали от първоинстанционния съд, вместо да ги анализира в цялост и прецени според техния действителен смисъл и съдържание. По този начин съдът е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципа по чл. 14, ал. 1 НПК и е допуснал съществено процесуално нарушение. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци (адв. Г.) настоява да се уважи жалбата по изложените в нея съображения. Защитникът на подсъдимия изразява становище за неоснователност на протеста и жалбата, които счита, че трябва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 114 от 30.09.2008 г. по н. о. х. д. № 1208/06 г. Старозагорският окръжен съд е признал подсъдимия Е. К. Ц. за невинен в това, на 24/25.01.1997 г. в гр. К. умишлено да е умъртвил П. А. В., поради което го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 115 НК. Отхвърлил е гражданските искове на З. К. В., С. П. В. и А. П. В. срещу подсъдимия за неимуществени вреди, както и гражданския иск на З. К. В. за имуществени вреди. С решение № 76 от 15.06.2011 г. по в. н. о. х. д. № 45/2011 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд. Касационният протест и касационната жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Въззивният съд не е допуснал нарушение на принципа да формира вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В съгласие с процесуалните си задължения е извършил задълбочен анализ и преценка на съвкупността от доказателствени материали, в т. ч. обстойно е разгледал и комплексните експертизи. Съдът основателно е констатирал, че липсва противоречие в експертно представените отговори на сходно формулираните, но еднакви по съдържанието си задачи във всяка от експертизите (№ 202/06 г. и № 21/2011 г.), в които вещите лица са представили няколко хипотези за вероятното положение на пострадалия и на стрелеца при произведения изстрел, довел до смъртта на П. А. В.. Затова изрично е подчертал само допълнителните разяснения в посочения аспект, залегнали в специализираното мнение на експертите по назначената и изслушана в рамките на въззивното производство съдебномедицинска, физико-химическа и балистична експертиза. Въззивният съд не може да има задължение да коментира в мотивите на решението отделните разработени варианти в експертизата за възможното положение и разстояние между пострадалия и стрелящия, след като е приел въз основа на съвкупността от доказателствени материали, оценени като достоверни, че по делото не е фактически установено лицето, произвело смъртоносния изстрел да е бил подсъдимият – от фактическа страна съдът е счел за доказано, че този изстрел е бил произведен след схватка между подсъдимия, пострадалия, св. А. и св. Л., при която всеки е нанасял удари на другия, оръжието е било изпуснато или отнето от подсъдимия и по главата му са били нанесени удари с дръжката на пистолета. Поясненията на вещите лица в съдебно заседание (скъсяване на дистанцията във външна среда при определени атмосферни условия – вятър и пр.), на които се позовава прокурорът в протеста, очевидно не са променили с нищо категорично поддържаното мнение на специалистите, че предвид липсата на следи на изстрела върху изследваната дреха на починалия В., в разглеждания случай се касае за далечен изстрел, какъвто не може да се произведе при схватка между двама души, единият от които е с пистолет. В подкрепа на касационното основание за съществено процесуално нарушение в протеста се изтъква, че въззивният съд не е обсъдил свидетелските показания на полицейски служители (П., М. и П.), дадени пред друг въззивен състав и в мотивите няма съображения защо са игнорирани техните показания. Решаващият въззивен състав не е имал задължение на обсъжда показания, депозирани в рамките на друго въззивно производство, приключило с присъда, която е била отменена от Върховния касационен съд. Затова прокурорът неоснователно упреква съда, че е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е обсъдил показанията на лица, чиито непосредствен разпит той не е поискал. Пловдивският апелативен съд грижливо е изследвал въпроса дали подсъдимият Ц. е извършителят на престъплението. В съответствие с изискванията, произтичащи и от чл. 14 НПК, е изложил достатъчно изчерпателни и логични съображения, позволяващи да се проследи пътят на съдебните разсъждения при формиране на вътрешното убеждение. От мотивите се установява, че съдът аналитично е съобразявал съвкупността от доказателствени материали, които не е интерпретирал превратно или изопачено, а с нужното внимание и задълбоченост. Прецизно е обсъдил и преките доказателства, непосредствено получени в процеса чрез обясненията на подсъдимия, чиято достоверност и доказателствена сила е преценявал в контекста на показанията на свидетелите очевидци, приети за частично или изцяло достоверни. Обясненията са били обстойно обсъждани и с помощта на експертните заключения, в т. ч. специализираните изводи, касаещи обективно констатираните увреждания по тялото на подсъдимия, следите от негова кръв по пистолета, както и последователно застъпваното мнение за далечен изстрел, довел до смъртоносното поражение на В., респективно за невъзможността такъв изстрел да се произведе по време на схватката между участниците в конфликта. Възраженията на прокурора, намерили място в протеста, срещу отделни фактически положения поради отдаденото от съда доверие на обясненията на подсъдимия, представляват оплакване на необоснованост, която не е касационно основание. Свободната преценка на въззивния съд, разглеждащ делото по същество, на кои доказателствени средства ще се довери и на кои не, е извън обхвата на упражнявания контрол от Върховния касационен съд, щом подходът при оценката на тези доказателствени материали отговаря на процесуалните изисквания за законосъобразност. Съдът не е приел за установено, че телесното увреждане на пострадалия е било причинено с огнестрелно оръжие „Колт 43”, поради което тази част от аргументацията в протеста няма отношение към мотивите на въззивното решение. Не се налага подробно обсъждане и на доводите в протеста срещу съображенията на Пловдивския апелативен съд по въпросите за случайно деяние и неизбежна отбрана. Въззивният съд неправилно е разчел предходното отменително решение на Върховния касационен съд. След като ясно и категорично е приел в мотивите, че по делото не е установено по несъмнен начин подсъдимият да е произвел смъртоносния изстрел, с който е причинена смъртта на пострадалия П. А. В., за съда не е съществувало нито задължение, нито необходимост да разглежда, макар и само условно и абстрактно, хипотезите на чл. 12 и чл. 15 НК. Мотивите в тази част обаче, поначало безпредметни и излишни, не са имали значение за решението на въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда, с която е бил оправдан подсъдимият. Жалбата на частните обвинители и граждански ищци съдържа предимно собственото им разбиране за фактологията на събитието и преценка за достоверността или недостоверността на гласните доказателствени средства. Възразяват и срещу възприетото от съда заключение на съдебномедицинската експертиза. Следователно, направени са доводи за необоснованост, които следва да бъдат отхвърлени по същите мотиви, които вече бяха изложени при разглеждането на протеста. Може единствено да се добави, че съдът по същество свободно преценява дали да кредитира експертното заключение, какво е неговото значение по делото и дали да постави експертните изводи в основата на своето решение. Неприемливи са и твърденията на жалбоподателите за превратна интерпретация по делото на доказателствата. От решението става ясно, че въззивният съд е обсъдил доказателствата, подложил ги е на самостоятелна оценка, тълкувал ги е според действителната им същност и съдържание, стриктно е съблюдавал изискванията на чл. 14 НПК за правилно формиране на вътрешното си убеждение, поради което не е допуснал съществено процесуално нарушение. Касационният протест и жалба са неоснователни, а въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал.1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 76 от 15.06.2011 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 45/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: