Р Е Ш Е Н И Е № 215 гр. София, 05 май 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 април, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1189/2011 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на задочно осъдения М. Ч. Ч., понастоящем в затвора Бургас, за възобновяване на влязлата в сила присъда постановена по нохд № 205/2004 г., на Карнобатския районен съд, потвърдена с решение по внохд № 318/2005 г., на Окръжен съд [населено място]. Сочи се, че не е участвал в наказателното производство, като по този начин е допуснато нарушение на процесуалния закон. Искането е за възобновяване на делото и личното му участие в него. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е основателно, поради което следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 31/01.06.2006 г., Бургаският окръжен съд, наказателна колегия, е потвърдил присъда № 143/06.04.2005 г., постановена по нохд № 205/2005 г., на Районен съд гр. Карнобат, с която подсъдимият М. Ч. Ч., е бил признат за виновен в две извършени престъпления по чл. 159а, ал. 2, т.т. 1 и 2, пр. 2 и т. 6, вр. ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и го е осъдил на по шест години лишаване от свобода, при “строг” първоначален режим на изтърпяване, както и на „глоба” от по 5 000 лв. На основание чл. 23 НК му е определил едно общо наказание от шест години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим и глоба от 5 000 лв. чл. 47, ал. 1, б. “б” от ЗИН и е присъдил частта от направените разноски, които следва да заплати. Оправдал го е по част от обвиненията. Искането за възобновяване на производството по делото е допустимо, тъй като е подадено от осъдения в срока по чл. 423, ал. 1 НПК, спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на посочените в чл. 419 НПК, подлежащ на възобновяване. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО. Досъдебното производство по сл. д. № 597/2003 г. на ОСС Бургас и съдебното следствие по нохд № 205/2004 г., на Районен съд [населено място], са проведени в отсъствие на М. Ч.. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателно преследване срещу него на досъдебната фаза и за продължаването му в последващата съдебна фаза, е предоставено от разпоредбата на чл. 423 НПК. Тази позиция се аргументира категорично при тълкуването на процесуалната норма, както поради съзнателно използуваното терминологично понятие наказателно производство, така и предвид въведените допълнителни уточнения в чл. 423, ал. 1 НПК. Последното е логическа последица от регламентираните в чл. 55 НПК основни процесуални права на обвиняемия, респективно подсъдимия в наказателния процес, между които и правото му да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. С процесуалните предписания на чл. 423 НПК, законодателят е отговорил нормативно и на предявените от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, изисквания за справедлив процес, свързани с правото на всяко обвинено лице в подробности да бъде информирано за характера и причините за обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска защита, да участва непосредствено в извършването на процесуално – следствени действия. Правната норма на чл. 423 НПК е съобразена и с практиката на съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно да бъде осигурен достъп до съдебната инстанция, която да се произнесе по искането им. Институтът на задочното производство регламентиран от процесуалния закон, несъмнено представлява ограничаване на наказателно – правния статут на осъдения и същият може законосъобразно да бъде приложен при спазване процедурните норми очертани в НПК. При осъществена задочна процедура, на осъдения следва да бъде предоставена процесуална възможност за лична защита в съдебното производство – гаранция за справедлив процес, освен при констатация, че след изпълнена процедура по чл. 254, ал. 4 НПК, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрило. Внимателния прочит на представените по делото писмени материали, мотивират извода, че М. Ч. не е знаел и не е бил уведомен по никакъв начин за образуваното и провеждащо се срещу него наказателно разследване – досъдебно и съдебно производство, не е била взета срещу него мярка за неотклонение, не е получил препис от обвинителния акт и съдебните книжа. Институтът на възобновяване на наказателно дело по реда на чл.423 НПК, предпоставя кумулативна даденост на изискванията – задочно осъденият да не е знаел за образуваното срещу него наказателно производство и незнанието да се дължи на причини извън неправомерното му процесуално поведение, сочещи на процесуални пропуски и несъблюдаване на процесуалния закон от компетентния орган. Обвинителният акт срещу подс. Ч., е внесен в съда на 25.11.2004 г., съгласно който и било образувано нохд № 205/2004 г. В приложението му за негов адрес е посочен този в [населено място], [улица]. За първото съдебно заседание на 24.01.2005 г., призовката с препис от обвинителния акт са били изпратени и получени от служебният защитник - адвокат Я. С.. Съдът се е позовал на справка, че лицето е напуснало пределите на РБългария на 16.08.2003 г. и е дал ход на делото, вместо да разпореди щателна проверка за актуалното му местоживеене, чрез ангажиране на всичка оправомощени за целта институции, поради което извода му че не се намира на територията й, е само предположение. Макар проведеното съдебно следствие и постановяването на присъдата извършени в присъствието на служебен защитник на подсъдимия, процесът срещу него е протекъл в нарушение на основополагащи справедливостта му принципи, един от които е правото му на лично участие /чл. 55 НПК, чл. 6 ЕКЗПЧОС/ при съдопроизводствените действия и при събирането и проверката на доказателствените източници, предпоставящо активни действия на подсъдимото лице. Без съмнение е, че ако лицето не получи достъп до съда пред който е било образувано производството срещу него, има нарушение на правото му на защита и на справедлив процес. То не трябва да бъде натоварвано с тежестта да докаже, че не се е опитвало да избегне правосъдието или че отсъствието му се е дължало на форсмажорни обстоятелства. Отказът от правото на участие в процеса трябва да бъде установено по недвусмислен начин и да бъде съпроводен с минимум гаранции, пропорционални на неговата значимост /Вж. Решението по делото Сейдавич срещу Италия, респ. Квятковска срещу Италия/. Процесът следва да бъде справедлив във всичките негови фази. Неуведомяването на Ч. за започване на досъдебно производство, за пренасянето му в съдебна фаза, го е лишила от възможността да упражни правото си на лично участие. Ето защо, когато едно обвинено в извършване на престъпление лице не е било уведомено лично, не може да се презюмира, че то се е отказало от правото си да участва в процеса, без да се установи, че е бил предварително уведомен за последиците от поведението му. При тези данни съставът на ВКС, в настоящият съдебен състав счита, че е налице основанието по чл. 423, ал. 1 НПК и делото следва да бъде възобновено по отношение на осъдения М. Ч., като му се даде ефективна възможност да упражни правото си на лично участие в наказателното производство. След отмяна на присъдата делото следва да се върне от стадия на досъдебното производство. Осъденият е задържан в изпълнение на присъдата по нохд № 205/2004 г. и понастоящем се намира в затвора [населено място]. Поради възобновяване на производството по делото, съгласно чл. 423, ал. 4, вр. ал. 1 НПК, съдът намира от данните по делото, че мярката за неотклонение на осъдения Ч., следва да е „задържане под стража”, предвид тежестта на обвиненията, данните да съдимостта му, които сочат, че са налице основанията за реална опасност по смисъла на чл. 63, ал. 1 НПК. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : О Т М Е Н Я по реда на възобновяването, влязлата в сила присъда № 143/06.04.2005 г., постановена по нохд № 205/2004 г., на Карнобатския районен съд, в ЧАСТТА й с която подс. М. Ч. Ч. е бил признат за виновен и осъден за две извършени престъпления по чл. 159а, ал. 2, т.т. 1 и 2, пр. 2 и т. 6, вр. ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, приложението на чл. 23 НК за определяне на общо наказание и първоначалния режим, както и за присъдените разноски и държавна такса. В Р Ъ Щ А делото на Карнобатската районна прокуратура за ново разглеждане, от стадия на досъдебното производство. В З Е М А по отношение на М. Ч. Ч. от [населено място], мярка за неотклонение „задържане под стража”. Председател: Членове: