8 Р Е Ш Е Н И Е № 324 гр. София, 10.12.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ и при участието на секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5506 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалбата на частния съдебен изпълнител В. А. А., рег. № 827, район на действие района на окръжния съд в гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител Адвокатско дружество „Б. и П.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез адв. А. Б., против решение на д. к. на К. на ч. с. и. на Р. Б. от 28 април 2014 г. по дисциплинарно дело № 22 от 2013 г., с което на ч. с. и. А. е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 3000 лева. В жалбата се заявяват доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, при допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание. На първо място се твърди наличието на процесуални нарушения на процедурата по вземане на решение за образуване на дисциплинарно производство и избор на членове на дисциплинарната комисия. Поддържа се, че комисията не отговаря на изискванията на чл. 36 от Устава на КЧСИ и не е посочено кои са осемте члена на дисциплинарната комисия – не е провеждано общо събрание на камарата на частните съдебни изпълнители през януари 2012 г. за избор по реда на чл. 36, ал. 2 от устава, на което да са избрани осем члена, както и че не е провеждано общо събрание за избор на председател на дисциплинарната комисия, и от тези твърдения се достига до заявяването, че обжалваното решение е нищожно, след като дисциплинарната комисия не е легитимен орган и не може да изпълнява предвидените в ЗЧСИ и устава на камарата функции. Сочи се, че членовете на дисциплинарната комисия не са си направили самоотвод въпреки изрично направеното искане за това и наличие на достатъчно основания за пристрастността им. Заявява се, че не е налице надлежно взето решение на съвета на камарата за образуване на дисциплинарно производство, тъй като представеният протокол не отразява вида и начина на формиране на мнозинството за вземане на това решение, не съдържа доклад на член на съвета за извършената проверка и констатации на нарушенията. Протоколът не обвързва с фактическите си констатации състава на дисциплинарната комисия и не е ясно кой, как и въз основа на какви обстоятелства и факти е установил и констатирал факта на нарушението. Съставът на дисциплинарната комисия не се е произнесъл по изрично направеното възражение за изтекъл срок по чл. 69 ЗЧСИ – жалбата е получена на 3 юли 2013 г., и на 3 януари 2014 г. е изтекъл шестмесечният преклузивен срок за погасяване отговорността на ч. с. и. Подчертава се, че дисциплинарната комисия се е произнесла в повече от исканото от съвета, като е приела, че е налице нарушение на чл. 432 ГПК, при положение, че искането на съвета е за нарушение на „правилото, че в спряното изпълнително дело не се допускат същински изпълнителни действия” и така жалбоподателят е нямал възможност правилно да упражни правото си на защита. Решението е и недопустимо, тъй като е налице волеизявление на жалбоподателя за оттегляне на подадената жалба, с която е започнало дисциплинарното производство. Изрично се сочи, че не е налице виновно поведение на жалбоподателя и недоказаност на нарушенията. Не е налице неизпълнение на задълженията по закон и устав. В искането за образуване на дисциплинарно производство никъде не е посочена конкретна правна норма, която да е нарушена и твърденията са общи, абстрактни и неясни, поради което за жалбоподателя е невъзможно да организира защитата си. Изтъква се, че съветът на камарата не е съд и не му е придадено по закон да заседава, решава и мотивира решенията си като такъв. За жалбоподателя е останало неясно от кого са извършени нарушенията – дали от него или от помощника му или друг служител, или по искане на взискател, както и коя точно правна норма от закона и устава е нарушена с твърденията за неизпълнение, и кога са извършени тези нарушения. Накрая се сочи, че неправилно е прието, че жалбоподателят е извършвал изпълнителни действия по спряно изпълнително производство – не се сочат конкретните изпълнителни действия и момента на тяхното извършване, както и писмените доказателства, които се кредитират, за да се стигне до този извод. Заявено е, че решението е неправилно поради явна несправедливост на наложеното наказание и поради липсата на неблагоприятни последици в имуществената сфера на жалбоподателя. В отговор на жалбата от м. на п., чрез процесуалния му представител юрк. Г. Н., се заема становище за неоснователност на жалбата. Същото е становището и в отговора на К. на ч. с. и. чрез процесуалния й представител юрк. А. Д.. С обжалваното решение е възприето становището на съвета на камарата за това, че при спряно изпълнително производство съдебният изпълнител е извършил същински изпълнителни действия срещу длъжниково имущество, събирайки и превеждайки суми на кредитор на взискателя. По постъпила жалба на 3 юли 2013 г. от [община] е образувано дисциплинарно производство по решение на съвета на камарата от 30 август 2013 г., като са преценявани действията на жалбоподателя във връзка с четири образувани пред него изпълнителни дела, по две от които общината е длъжник, а взискател е адвокатско дружество, а по другите две адвокатското дружество е длъжник на трето лице. Съобразено е, че на 29 март 2012 г. пред частния съдебен изпълнител е депозирана молба от длъжника за спиране на изпълнителното дело, с приложено копие от определение на съд за спиране на принудителното изпълнение по дело № 122/2012 г. по описа на частния съдебен изпълнител. На следващият ден е изготвено постановление за спиране на делото. По същото изпълнително дело на 4 и на 15 май 2012 г. са депозирани запорни съобщения за запор върху вземанията на взискателя (адвокатското дружество) по делото в полза на трето лице. Отчетено е, че след спиране на делото съдебният изпълнител е извършвал плащания от запорираните суми по банковите сметки на общината, с които е погасявал частично вземанията си за такси, а остатъкът е превеждал на третото лице – кредитор на взискателя по делото, а впоследствие изпълнителното дело е прекратено поради обезсилване на изпълнителния лист. Счетено е, че оттеглянето на жалбата, послужила за сезиране на органа по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, не може да има за последица прекратяване на дисциплинарното производство, особено след като е взето решение за образуване на производството, а и оттеглянето не е извършено валидно, тъй като няма данни подписалият молбата заместник кмет да е бил оправомощен по надлежния ред за това. Очертаното в искането на съвета на камарата твърдение за извършено нарушение е квалифицирано като такова с основание по чл. 432, т. 1 ГПК. Приема се, че такова нарушение е осъществено, защото след спиране на производството по изпълнителното дело са извършвани плащания от запорираните суми по банковите сметки на общината, без да се изпрати запорно съобщение на третото задължено лице – общината, което легитимира съдебния изпълнител да получи валидно плащане от третото задължено лице. Освен това в процесния случай е налице и спиране на принудителното производство, при което съдебният изпълнител не може да извършва плащания в полза на кредитора на взискателя, защото по този начин се удовлетворява вземането на взискателя към длъжника по спряното изпълнение. Счетено е, че тежестта и характерът на допуснатото нарушение е в степен, обосноваваща налагането на поисканото от съвета наказание – извършени са преводи на суми в немалък размер в полза на кредитор на взискателя по спряно изпълнително производство, като за възстановяването на сумите длъжникът следва да предприеме действия по чл. 245, ал. 3 ГПК или да ги събере по исков ред. Нарушението не е счетено за формално. К. съд приема жалбата за неоснователна. Не може да се сподели становището на жалбоподателя за нищожност на обжалваното решение, тъй като дисциплинарната комисия не отговаря на изискванията на чл. 36 от Устава на КЧСИ и не е посочено кои са осемте члена на дисциплинарната комисия, защото не е провеждано общо събрание на камарата на частните съдебни изпълнители през януари 2012 г. за избор по реда на чл. 36, ал. 2 от устава, на което да са избрани осем члена, както и че не е провеждано общо събрание за избор на председател на дисциплинарната комисия. По силата на посоченото правило, общото събрание на камарата избира половината от основните членове на дисциплинарната комисия и двама резервни членове, като председателят се избира измежду основните членове. Жалбоподателят не представя каквито и да е доказателства в подкрепа на твърдението си, а по силата на чл. 154, ал. 1 ГПК негова е тежестта да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, докато по правилото на чл. 47 от Устава на КЧСИ, тежестта да се докаже дисциплинарното нарушение лежи върху органа, по чиято инициатива е образувано дисциплинарното производство. Освен това при служебната проверка на съда се установи, че съгласно изискването на чл. 48, ал. 2 и 3 ЗЧСИ, в неофициалния раздел на Държавен вестник, бр. 89 от 11 ноември 2011 г., стр. 62, е обнародвано съобщение на камарата, според което на 28 януари 2012 г. се свиква редовно общо отчетно-изборно събрание, при изрично заявен дневен ред, в който е включен и избор на органи на камарата и лица по чл. 10, т. 11 от устава. Жалбоподателят не представи пред съда доказателство за отлагане на насроченото общо събрание, нито пък заяви и представи доказателства за проведено от негова страна (евентуално от страна на министъра на правосъдието) обжалване на решенията на общото събрание по реда на чл. 53 ЗЧСИ. Затова не може да се сподели становището, че дисциплинарната комисия не е легитимен орган, поради което не може да изпълнява предвидените в ЗЧСИ и устава на камарата функции. На второ място се твърди, че членовете на дисциплинарния състав не са си направили самоотвод въпреки изрично направеното искане за това и наличие на достатъчно основания за пристрастността им. Отново при негова доказателствена тежест касаторът не е представил доказателства за основание да се приеме пристрастност на членовете на дисциплинарния състав в процесния случай. Изричното искане за отвод само по себе си не съставлява достатъчно основание за отстраняване на член на дисциплинарния състав при положение, че жалбоподателят не представя данни за наличие на твърдяното влошено отношение между член на дисциплинарния състав и жалбоподателя. Като такова не може да бъде определено нито произнасянето по други дисциплинарни производства спрямо същия частен съдебен изпълнител, нито влизането в професионален спор по отношение на правната квалификация на осъществено нарушение или по обосноваността на искането на съответния орган за образуване на дисциплинарно производство. Жалбоподателят е поддържал, че пристрастността на членовете на дисциплинарния състав от страна на К. се обосновава с негов сигнал до специализираната прокуратура, без да е ясно дали по този сигнал има образувана проверка, нито от представеното към делото извлечение може да се съди какви точно са били твърденията на жалбоподателя в сигнала. Неоснователно се твърди, че не е налице надлежно взето решение на съвета на камарата за образуване на дисциплинарно производство, тъй като представеният протокол не отразява вида и начина на формиране на мнозинството за вземане на това решение, не съдържа доклад на член на съвета за извършената проверка и констатации на нарушенията. Съгласно чл. 60 ЗЧСИ, съветът на камарата взема решение с мнозинство повече от половината от основните членове. Представеният пълен протокол от заседанието на съвета не е оспорен от жалбоподателя, представителят на камарата по времето на заседанието на дисциплинарния състав е заявил, че той е докладвал извършената проверка и констатациите. Безспорно е за съда, че е налице надлежно взето решение на съвета за образуване на дисциплинарно производство. Действително съставът на дисциплинарната комисия не се е произнесъл по изрично направеното възражение за изтекъл срок по чл. 69 ЗЧСИ – жалбата е получена на 3 юли 2013 г., и на 3 януари 2014 г. по твърденията в жалбата е изтекъл шестмесечният преклузивен срок за погасяване отговорността на частния съдебен изпълнител. Възражението е неоснователно, тъй като решението на съвета на камарата за образуване на дисциплинарно производство е взето на 30 август 2013 г. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 2/2013 г., ОСГТК, след като законът предвижда дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание, и наказващият орган следва да бъде сезиран от друг субект, за да се инициира това производство, то срокът, предвиден в закона за погасяване на дисциплинарната отговорност, е срокът за сезиране на наказващия орган, поради което дисциплинарната отговорност на жалбоподателя не е погасена по давност по смисъла на чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ. К. съд не приема за основателно твърдението, че дисциплинарната комисия се е произнесла в повече от исканото от съвета, като е приела, че е налице нарушение на чл. 432 ГПК, при положение, че искането на съвета е за нарушение на „правилото, че в спряното изпълнително дело не се допускат същински изпълнителни действия” и така жалбоподателят е нямал възможност правилно да упражни правото си на защита. В искането на органа по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ ясно е описана фактическата обстановка, дала основание да се твърди осъществено от съдебния изпълнител дисциплинарно нарушение, като то е описано откъм своите белези. Правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено, тъй като формулираното искане до дисциплинарната комисия е достатъчно ясно, така то е заявено и при уведомяването на съдебния изпълнител с възможността да даде обяснения, а от друга страна именно наказващият орган е длъжен при произнасянето си да квалифицира допуснатото дисциплинарно нарушение. Невярно е, че решението е недопустимо, тъй като е налице волеизявление на жалбоподателя за оттегляне на подадената жалба, с която е започнало дисциплинарното производство. В дисциплинарното производство са представени изпратено по пощата писмо до дисциплинарната комисия от името на [община], с което се заявява, че жалбата срещу частния съдебен изпълнител се оттегля, тъй като действията му били законосъобразни. Заявлението е без изходящ номер на общината, подписано е не от кмета Л. П., а от лицето Д. Т., без да е ясно основанието за полагането на подписа от друго лице. В деня след получаването на заявлението от дисциплинарната комисия, е изпратено и друго заявление, подписано лично от кмета на общината Л. П., с отразен изходящ номер на общината, в което се отрича предходното заявление да изхожда от общината и изрично се сочи, че подадената жалба се поддържа. Дори и първото заявление да изхождаше от валидно упълномощено лице, или лично от самия представляващ общината, оттеглянето на жалбата не би довело до прекратяване на дисциплинарното производство, тъй като жалбата сама по себе си не е основанието за образуване на дисциплинарното производство, а служи единствено за сезиране на наказващия орган, който след своя собствена проверка взема решение за образуване на дисциплинарно производство в случай, че приеме за налични признаците на осъществено дисциплинарно нарушение. Обосновано дисциплинарният състав приема, че е налице виновно поведение на частния съдебен изпълнител, както и че нарушението е доказано. Спирането на изпълнителното производство от страна на съда прегражда правото на съдебния изпълнител да осъществява каквито и да е изпълнителни действия във връзка с процесното вземане, освен предприемането на мерки по обезпечаването му, тъй като отнема на съдебния изпълнител преценката за обстоятелствата, наложили произнасянето на съда. След като е издаден съдебен акт за спиране на изпълнителното производство, той изцяло обвързва органа по принудителното изпълнение. Обстоятелството, че срещу взискател в изпълнителното производство е образувано друго дело, по което той е длъжник, не създава възможност да бъде преодоляна забраната за временно продължаване на изпълнителните действия до момента, в който съдът приеме, че спирането на изпълнението следва да бъде отменено. С този последен акт на съда се удостоверява, че спорът във връзка с вземането, дал основание за спирането на изпълнителното производство, е разрешен, причината, поради която е било допуснато спирането, е отпаднала, и изпълнението може да бъде осъществено с оглед осъществяване на съдебно потвърдените права на взискателя. Тъй като в случая жалбоподателят е пренебрегнал препятстващата развитието на изпълнителния процес сила на съдебен акт, действията му са в нарушение на чл. 432 ГПК. Напълно необосновано е твърдението, че изпълнението всъщност не е в полза на взискателя, а на трето лице, тъй като при оспорени права на взискателя, и при евентуалното им послешно отричане изпълнението в полза на кредитор на взискателя би било недължимо. От доказателствата по делото е ясно кога са извършени нарушенията, както и че те са извършени от жалбоподателя. Противно на твърденията на жалбоподателя, представени са доказателства за осъществените изпълнителни действия и за момента на извършването им, които са точно в рамките на спряното изпълнително производство. Неблагоприятните последици за имуществената сфера на общината са се изразили в осъществяване спрямо нея на пълно изпълнение при преграждащ изпълнителния процес съдебен акт, а за възстановяване на съответните суми следва да се предприемат други процесуални мерки, изискващи заплащане на съответни държавни такси и технологично време за възстановяването на сумите. Според касационния съд наложеното наказание е справедливо, съответно и съразмерно на тежестта на осъщественото нарушение. Накрая, макар да е вярно, че съветът на камарата не е съд и не му е придадено по закон да заседава, решава и мотивира решенията си като такъв, при действията на съвета, както и при действията на дисциплинарния състав, касационният съд не откри нарушения на закона или устава на камарата в относимите им правила за дисциплинарното производство. При този изход на спора пред касационния съд е основателно искането на К. на ч. с. и. и на М. на п. за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от по 300 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на д. к. на К. на ч. с. и. на Р. Б. от 28 април 2014 г. по дисциплинарно дело № 22 от 2013 г. ОСЪЖДА ч. с. и. В. А. А., рег. № ***, район на действие района на окръжния съд в гр. Пловдив, с адрес в [населено място], [улица], ет. , офис, да заплати на К. на ч. с. и. и на М. на п. по 300,00 (триста) лева разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: