3 Р Е Ш Е Н И Е № 198 С., 17.05. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 11 май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 218/2011 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 73 от Закон за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието против решение от 09.11.2010 год. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 12/2010 год., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя да бъде търсена дисциплинарна отговорност на основание чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител А. А. с рег. № 757. Решението се обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и съществено нарушение на процесуалните правила. Направено е искане за отмяна на решението и налагане на наказание на частния съдебен изпълнител глоба в размер на 6000 лв. Ответникът Камара на частните съдебни изпълнители оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред дисциплинарната комисия е образувано по искане на Министъра на правосъдието въз основа на постъпила в Министерството на правосъдието жалба от взискателя Х. Б. срещу действията на ЧСИ А. А. по изп. дело № 182/2007 г. С обжалваното решение е прието, че визираните нарушения на частния съдебен изпълнител не са установени. Не е доказано твърдението, че изпълнителното производство е било спирано без наличието на съдебен акт за спиране (чл. 438 ГПК и чл. 282, ал. 1 ГПК), тъй като производството изобщо не е спирано. Недоказано е останало твърдението, че частният съдебен изпълнител е отказал да извърши разпределение на постъпилите по неговата сметка суми от проведена публична продан и да изплати частта дължима на взискателя Б. по изпълнителното делото. В тази връзка комисията е посочила, че сумите се намират по сметката на частния съдебен изпълнител, който не е нарушил чл. 455 ГПК, тъй като нито взискателят, нито неговият пълномощник са направили искане за разпределение на сумите, не са посочили и сметка, по която да се извърши превода. Прието е, че не е установено частният съдебен изпълнител да е нарушил разпоредбите на 373 ЗСВ във вр. с чл. 67 ЗЧСИ, чл. 6, т. 2 от Устава на КЧСИ и чл. 33 от Етичния кодекс на ЧСИ. От данните по преписката е било видно, че частният съдебен изпълнител е изпратил изпълнителното дело в Министерството на правосъдието по тяхно искане, без да може да се установи, дали това е станало със закъснение. Не са били възприети от комисията и аргументите за извършено от частния съдебен изпълнител нарушение на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ, изискващ всички книжа, които постъпват или се съставят по делото да се прикрепят последователно и да се номерират от частния съдебен изпълнител, поради липса на конкретни доказателства за това. Решението е правилно. Изводите на съда, че частният съдебен изпълнител не е нарушил разпоредбите на закона, на които се е позовал жалбоподателя в искането за образуване на дисциплинарно производство за търсене на дисциплинарна отговорност от същия, съответстват на доказателствата по делото, като комисията е приложила правилно материалния закон към установените по делото факти, отказвайки да бъде наложено дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител А. А.. Образуваното изпълнително дело с взискател Х. Б. никога не е било спирано, от което следва и правилния извод на комисията, че частният съдебен изпълнител не е нарушил разпоредбата на чл. 438 ГПК. От данните по делото е видно, че има забавяне във времето да се изплати на взискателя по изпълнителното дело дължимата му част от сумите получени от публичната продан на имот на длъжника, но това забавяне не се дължи на неправомерно спиране на изпълнителното дело от ЧСИ, както се е поддържала в искането на жалбоподателя, а на липсата на своевременно искане от взискателя, респ. неговия пълномощник, да се извърши разпределяне на сумата, да се посочи сметка за превод на дължима част, да се внесат дължимите такси по Тарифата към ЗЧСИ. Към момента на постановяване на обжалваното решение, такова искане вече е било направено и видно от доказателствата, частният съдебен изпълнител в кратки срокове е направил разпределение, с което взискателят е бил запознат, представени са и доказателства за кореспонденция между тях по повод начина на превода на сумата, т. е. след като взискателят е предприел необходимите действия, частният съдебен изпълнител е извършил необходимото те да бъдат получени. Правилни са изводите на комисията, че по останалите наведени нарушения, не са били представени доказателства в потвърждение да са извършени от частния съдебен изпълнител. В доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи твърдените нарушения и неизпълнението на това задължение не може да се вмени в процесуално нарушение на комисията, която не била положила необходимите усилия за събиране на доказателства. Изложеното дава основание да се приеме, че постановеното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители взето на 09.11.2010 год. по дисциплинарно дело № 12/2010 год. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ