О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 35/ 03.02.2016 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 243 по описа за 2016 г. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 3749/ 29.10.2015 г. по гр. д. № 2773/ 2015 г, с което Варненски окръжен съд оставя без уважение частната жалба на П. К. В. срещу разпореждане № 3749/ 29.10.2015 г, с което Варненски окръжен съд е върнал исковата молба, приемайки че е недопустим искът на касатора срещу В. Д. П.. Определението се обжалва от ищеца П. К. В. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване по следните процесуалноправни въпроси (допълнени и уточнени съобразно задължителните указания в приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадени с ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Допустимо ли е след прекратяването на брака единият от бившите съпрузи да предяви срещу другия съпруг иск за стойностно изравняване на икономически създаденото по време на брака неравенство? 2. Допустимо ли е този иск да бъде предявен и разгледан след влязло в сила решение, с което до делба между бившите съпрузи е допуснат имотът, по повод на който е възникнало неравенството? К. извежда допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Оплакването по същество в частната касационна жалба е за неправилно приложение на чл. 130 ГПК. Ответницата В. Д. П., ответница и по частната касационна жалба, не намира основания определението на въззивния съд да бъде допуснато до касационен контрол. По същество възразява, че е правилно. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Тя е срещу определение на въззивния съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане на първата инстанция, преграждащо по-нататъшното развитие на делото; постановено е по гражданско дело с цена на иска 25 000 лв. и правният спор под субсидиарния състав за неоснователно обогатяване не попада в изключенията на чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. с ДВ бр. 100/ 2015 г). Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна – ищецът, чието право на иск обжалваното определение отрича. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК, като са налице и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата. К. контрол следва да бъде допуснат и по двата повдигнати въпроси. Съображенията за това са следните: В исковата молба ищецът (сега касатор) извежда качеството си на кредитор по предявения иск за сумата 25 000 лв. от следните твърдения: 1) по време на брака с ответницата и по договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за гледане и издръжка по нотариален акт № 71/ 16.01.1989 г. при условията на СИО е придобит един имот в груб строеж, 2) след сключването на договора имотът е приведен във вид на жилище като резултат от вложени лични на касатора средства; 3) СИО е прекратена поради развод; 4) с влязло в сила решение от 2006 г. имотът е допуснат до делба при равни дялове между бившите съпрузи; 5) с влязло в сила решение той е изнесен на публична продан; 6) след публичната продан ответницата получава половината от цената и 7) така е създадено икономическо неравенство, довело до нейното обогатяване без основание за сметка на касатора. Първостепенният съд е приел искът за недопустим и в приложението на чл. 130 ГПК е върнал исковата молба. Приел е, че защитата на своите права касаторът е могъл да получи чрез някой от исковете за определяне на по-голям дял в общото имущество или на дял от личното имущество на ответницата. Приел е, че изтеклият преклузивен срок по чл. 31 СК от 2009 г, в който касаторът е следвало да упражни своите права, преклудира правото му на иск за последиците от икономически създаденото неравенство чрез пресъждането на претендираната сума. Допълнително се е мотивирал с влязлото в сила решение по допускане на делбата, което преклудира твърденията за частична трансформация на лични средства и всяка възможност касаторът да се позовава на последиците от икономически създадено неравенство. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба по чл. 130 ГПК, споделяйки единствено мотивите за непререшаемост на спора поради сила на пресъдено нещо на решението за допускане на делбата. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че повдигнатите от касатора въпроси са включени в предмета на процеса по установяването наличието или липсата на абсолютна процесуална пречка за допустимост на предявения иск. Те включват и мотивите, при които които първата инстанция е върнала исковата молба при условията на чл. 130 ГПК, и тези, върху които въззивният съд се е концентрирал, за да изведе процесуалната пречка. Това е така, защото всяка група е достатъчна, за да обуслови крайния извод по настоящото производство. Първият повдигнат от касатора въпрос е разгледан с решение № 59/ 22.04.2010 г. по гр. д. № 387/ 2009 г. ВКС, ГК, IV-то отделение по реда на чл. 290 ГПК, като обжалваното определение му противоречи (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Допускането на касационния контрол по втория въпрос е от значение за точното прилагане на чл. 299, ал. 1 ГПК и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По първия процесуалноправен въпрос. С решение № 59/ 22.04.2010 г. по гр. д. № 387/ 2009 г. ВКС, ГК, IV-то отделение се приема, че е допустимо единият от бившите съпрузи да предяви срещу другия съпруг иск за стойностно изравняване на икономически създаденото по време на брака неравенство, стига твърденията в исковата молба за неоснователно обогатяване да не са свързани с иск за получаване на по-голям дял от общото имущество или за получаване на дял от личното имущество на другия съпруг. Ако предявеният иск покрива някоя от хипотезите на чл. 28 СК или по чл. 29 СК от 1985 г. (сега съответно чл. 29 и чл. 30 СК от 2009 г.), неговата допустимост се обуславя от спазването на едногодишния срок по чл. 30 СК от 1985 г. (сега чл. 31 СК). Съответно пропускането на срока преклудира всяка възможност за защита на правата на бившия съпруг от неоснователно обогатяване, включително и чрез иска по чл. 59 ЗЗД. По втория процесуалноправен въпрос. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е допустимо искът за стойност с правна квалификация чл. 59 ЗЗД да бъде предявен и разгледан след влязло в сила решение, с което до делба между бившите съпрузи е допуснат имотът, по повод на който е възникнало икономически създаденото по време на брака неравенство. Мотивите за това са следните: Процесуалната пречка на чл. 299 ГПК за предявяването и разглеждането на такъв иск не осъществява влязлото в сила решение по допускане на делбата. Това е така, защото между двете дела има субективен, но не и обективен идентитет. Влязлото в сила решение установява съществуването на съдебно упражненото потестативно право на делба. Искът по чл. 59 ЗЗД има за предмет субсидиарното вземане от неоснователно обогатяване. Силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата не се разпростира върху исковете и възраженията относно вземания между бившите съпрузи. С оглед дадените отговори обжалваното определение подлежи на отмяна от касационната инстанция като постановено в неправилно приложение на чл. 130 ГПК. Предявеният иск е за стойност, чрез която да бъде изравнено икономически създадено неравенство между двамата съпрузи, а фактите, които пораждат вземането за неоснователно обогатяване, не покриват никоя от хипотезите на чл. 28 или чл. 29 СК от 1985 г. (сега чл. 29 и чл. 30 СК). Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по допускане на делбата не представлява пречка за предявяването и за разглеждането на иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД по същество. На отмяна подлежи и разпореждането на първата инстанция, с което е върната исковата молба по допустимия иск. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 3749/ 29.10.2015 г. по гр. д. № 2773/ 2015 г. на Варненски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 3749/ 29.10.2015 г. по гр. д. № 2773/ 2015 г. на Варненски окръжен съд и разпореждане № 9217/ 31.07.2015 г. по гр. д. № 1668/ 2015 г. на Варненски районен съд (неточно именувано „определение“). ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за постановяване на определение по чл. 140 ГПК и за насрочване на делото в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.