1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 683 София, 19.11.2012 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Тотка Калчева Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 692 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Й. К. –синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ против определение № 1513/27.09.2012г. по частно въззивно търговско дело № 1089/2012г. на Апелативен съд- Пловдив. С това определение е потвърдено определението на Старозагорския окръжен съд за спиране на производството по т.д.№ 41/2012г. с предмет предявен от синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ отрицателен установителен иск по чл.646,ал.2,т.1 до приключването на досъдебно производство по прокурорска преписка- чл.226,ал.1,т.9 ГПК. Касаторът иска отмяна на атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Формулираните правни въпроси са дали наличието на образувано досъдебно производство е достатъчно основание, за да се приеме „разкриване” по смисъла на чл.229,ал.1,т.5 ГПК на престъпно обстоятелство. Допускането до касация по този въпрос е обосновано с основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, като позоваването е на Определение № 274/13.06.2011г. по ч.гр.д.№ 270/2011г. на І ГО. Вторият посочен правен въпрос е дали престъпните обстоятелства следва да бъдат открити по висящото дело, по което е постановено спирането, или могат да бъдат разкрити и във връзка с вече приключило с влязло в сила решение гражданско дело. Поддържа се, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата-основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, аргументирано с постановени от Пловдивски АС определения. Сочи се и основанието по чл.280,ал.1т.3 ГПК. От насрещните страни по спора-ответниците по иска по чл.646,ал.2,т.1 ТЗ не е постъпил писмен отговор. Частната жалба е допустима по смисъла на чл.275 ГПК. Разгледана по същество тя е основателна. С атакуваното определение, апелативният съд е потвърдил определението за спиране на производството по предявен от синдика на [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ иск по чл.646,ал.2,т.1 ТЗ на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК- поради образувано досъдебно производство с предмет заключението на вещото лице за началната дата на изпадане на длъжника в неплатежоспособност, определена от съда с решението по чл.632,ал.1 ТЗ -Решение № 67/23.12.2009год. по търг.дело № 546/2009г. на ОС Стара Загора. Изложил е съображения, че предявените искове са за прогласяване нищожност на изпълнение на парично задължение, извършено в подозрителния период, който следва да бъде определен въз основа на решението по търг.дело № 546/2009г. на Старозагорския ОС. Приел е, че евентуалната отмяна на това решение по реда на чл.303 ГПК ще има значение за спор за установяване на нищожността на изпълнението. Съставът на ВКС счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по посочените от касатора въпроси, на основание чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, тъй като изводите на апелативния съд са в противоречие с практиката на ВКС и те са решавани противоречиво от съдилищата. Основанието за спиране по чл.229,ал.1,т.5 ГПК е налице, когато в процеса на разглеждането на спора, се разкрие престъпно обстоятелство, което не може да бъде установено в хода на производството. Принципно недопустимо е инцидентно установяване на наказателно правоотношение по гражданско дело, но е допустимо инцидентно произнасяне за факт, който е престъпление в случаите на чл.24 т.1-5, т.7-10 НПК. Това престъпно обстоятелство следва да обуславя изхода на гражданския спор, с който е сезиран съда. Наличието или не на образувано досъдебно производство по повод престъпното обстоятелство е ирелевантно за хипотезата по чл.229,ал.1,т.5 ГПК. Не е необходимо установяването да е предмет на вече образувано досъдебно производство. Необходимостта от спирането е да бъде взета предвид наказателната присъда относно фактите, от които зависи изходът на гражданския спор. В настоящия случай е налице влязло в сила решение на съда по нессътоятелността относно началната дата на неплатежоспособност на обявения в неплатежоспособност длъжник, което действа по отношение на всички –чл.630,ал.3 ГПК.Това решение е задължително за съдилищата. От установяването на престъпните обстоятелства-невярно заключение на вещото лице, върху което е основан изводът на съда за началната дата на неплатежоспособността /ако такива бъдат установени по надлежния ред- с влязла в сила присъда/, зависи само изходът на спора по решението за откриване на производството по несъстоятелност относно началната дата на неплатежоспособност. Разкриването на такива обстоятелства би било основание за спиране на производството по несъстоятелност и то преди постановяване на решението за обявяване на неплатежоспособността. Влязлата в сила присъда по този въпрос, ще е от значение за изхода именно на спора относно началната дата на неплатежоспособността. Евентуалното разкриване на престъпното обстоятелство, повлияло при формиране силата на пресъдено нещо относно началната дата на неплатежоспособността, не може да бъде основание за спиране на производството по иск по чл.646,ал.2,т.1 ТЗ. Действително в производството по този иск релевантен е „подозрителният период, чието начало е датата на неплатежоспособността, но тази дата е предмет на решение, което действа по отношение на всички /чл.630,ал.3 ТЗ/ и е задължително за съда, разглеждащ иска по чл.646 ГПК.Същественото е, ако има влязла в сила присъда по образуваното досъдебно производство, тя не може пряко да повлияе на изхода на спора по чл.646,ал.2,т.1 ТЗ. Този спор може да бъде обусловен само от постановяване на решение по чл.303 ГПК, с което се отменя влязлото в сила решение относно началната дата на неплатежоспособността. Тази обусловеност ще е връзката на преюдициалност, която визира чл.229,ал.1,т.4 ГПК. Поради това, съставът на ВКС счита, че престъпно обстоятелство по смисъла на чл.229,ал.1,т.5 ГПК е това, което се узнава, или за наличието на което се представят данни в хода на производството по конкретното дело. Установяването на тези обстоятелства следва да обуславят изхода на спора. Без значение е дали това престъпно обстоятелство е предмет на досъдебно производство. Разкриването по смисъла на същата разпоредба не е свързано с наличие на образувано вече производство за установяването му. Ако престъпното обстоятелство във връзка с приключило с влязло в сила решение дело, това не може да бъде основание за спиране по чл.229,ал.1,т.5 ГПК на производството по друго дело, независимо, че с решението по него следва да бъде зачетена формираната вече сила на пресъдено нещо по приключилото дело. Мотивиран от горното, съставът на Търговска колегия на ВКС, Първо търговско отделение: О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 1513/27.09.2012г. по частно въззивно търговско дело № 1089/2012г. на Апелативен съд-Пловдив и определението от 18.06.2012г. по търговско дело 41/2012год. по описа на ОС Стара Загора за спиране на производството по чл.229,ал.1,т.5 ГПК. ВРЪЩА делото на Старозагорския ОС за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.