Р Е Ш Е Н И Е № 363 гр. София, 25.09.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1195 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения А. Л. А. за възобновяване на НОХД № 90/2012 г. на Районен съд – Чирпан и отмяна на постановената по него присъда № 2/19.04.2013 г., в сила от 07.05.2013 г., с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК и е бил осъден да изтърпи наказание 5 години лишаване от свобода при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и упълномощения му защитник, се твърди, че А. не е знаел за образуваното съдебно производство, тъй като е бил в чужбина. Моли делото да се възобнови, за да се осигури правото му на лично участие. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 23.05.2013 г. след постъпване на осъдения А. в затвора – гр.Стара Загора за изпълнението на наказания по други присъди (на 23.04.2013 г.), което е най-късния момент за узнаване на осъждането по НОХД № 90/2012 на РС - Чирпан. Съответно, искането се явява подадено в 6 месечния срок по чл. 423 ал. 1 от НПК и е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423 ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК (надлежно връчване на обвинителния акт и призоваване за с. з., ведно с информация, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Следователно, съгласно първата хипотеза укриването се отчита за мълчалив отказ за упражняване на правото на лично участие в съдебния процес, тъй като осуетява възможността за надлежно информиране. За да се изгради извод, че е налице укриване обаче, е нужно съдилищата да са положили дължимите грижи за осигуряване на присъствието му, вкл. да са изчерпали възможностите за призоваване и издирване. От материалите по делото е видно, че осъденият А. е знаел за образуваното срещу него ДП, което е започнало и приключило в негово присъствие Същият е бил привлечен като обвиняем на 13.02.2012 г. и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „подписка”. Обвинителното мнение на разследващия полицай е било изготвено на 14.02.2012 г., а прокурорът е внесъл обвинителния акт в РС- Чирпан на 17.02.2012 г. С разпореждане от 23.02.2012 г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в с. з. на 19.03.2012 г. Видно от изпратената призовка на съобщения по делото адрес подсъдимият не е бил открит и съдът е постановил общодържавното му издирване. Тъй като същото не е дало резултат, в следващото с. з. на 09.05.2012 г. производството по отношение на А. е било спряно. Междувременно е била получена информация от РП – Чирпан, че спрямо А. е била издадена и ЕЗА по ЧНД № 262/2012 г. на РС – Карлово по повод определянето на общо наказание по други две влезли в сила присъди. След продължително издирване на подсъдимия А. и невъзможност за откриването му, включително във връзка с издадена по друг повод ЕЗА, съдебното производство по НОХД № 90/2012 г. на РС - Чирпан е било възобновено на 07.01.2013 г. В с. з. на 02.03.2010 г. прокурорът е съобщил на съда информация, че подсъдимият А. се е свързал с адвокат и желае лично да присъства, но е в обективна невъзможност да стори това, поради което делото е било отложено за 29.03.2013 г. На тази дата А. отново не се е явил, а призовката му е била върната в цялост с отметка, че по данни на съседи лицето се намира в чужбина. Първоинстанционният съд е назначил на подсъдимия служебен защитник и е отложил делото за 19.04.2013 г., на която дата е приел, че са налице условията на чл. 269 ал. 3 от НПК и е постановил присъдата си. Изложените дотук обстоятелства ясно очертават, че липсва основание за възобновяване на делото. В кратък период след приключване на ДП, проведено в негово присъствие и преди датата на съдебното заседание по внесения обвинителен акт А. се е укрил – напуснал е съобщения по делото адрес, нарушавайки условията по взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка” и след продължително щателно издирване неговото местопребиваване в пределите на страната не е могло да бъде установено. Това негово процесуално поведение съдът интерпретира като недвусмислен отказ за реализиране на правото му на лично участие, което е довело до невъзможност да бъде информиран надлежно за първоинстанционното производство, въпреки положените надлежни усилия от страна на съдебната власт. Поради това ВКС намира, че не са налице условия за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения А. Л. А. за възобновяване на НОХД № 90/2012 г. на Чирпанския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 2/19.04.2013 г., влязла в сила на 07.05.2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.