Ключови фрази
Иск за защита правата на трето лице, засегнато от изпълнение * отрицателен установителен иск * правен интерес * недопустимост на съдебен акт * правна квалификация


Р Е Ш Е Н И Е

№32

С., 26.02.2015 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6048 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат С. М. против решение № 344 от 27.06.2014 г., постановено по гр.д. № 421 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Русе, гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 312 от 4.03.2014 г. по гр.д. № 5506/2013 г. на Районен съд-Русе и е прекратено производството по предявения от [фирма], [населено място] против С. Т. С., С. Д. С., Ц. С. С., П. Т. Т., Л. А. Т., Б. Г. Д. и Р. Г. Д. иск, че ответниците и длъжници по изп.дело № 2246 по описа за 2006 г. на СИС при Р. С. Д. С., Ц. С. С., П. Т. Т., Л. А. Т., Б. Г. Д. и Р. Г. Д. не са собственици на гараж № 3 в сутерена на жилищна сграда „Мостова І”вх.А, [улица], [населено място], построен върху 41.75 кв.м., обособен в резултат на извършено въз основа на разрешение за строеж № 770/1998 г. преустройство на находящия се там склад в три броя гаражи.
В касационната жалба са наведени доводи, че въззивното решение е неправилно и се иска отмяната му.
Отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК е подал С. Т. С., в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, но не е изразил становище по основателността на касационната жалба.
С определение № 391 от 6.11.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, че длъжниците по изпълнително дело, осъдени с влязло в сила решение по чл.109 ЗС да възстановят магазин № 3 в партерния етаж и складовите помещения в сутерена на сградата в състоянието преди преустройството, осъществено въз основа на посочено разрешение на строеж, не са собственици на самостоятелен обект /гараж/, чието премахване е необходимо за изпълнение на влязлото в сила решение
Въпросът е относим към настоящия правен спор, по който искът е предявен след като с определение № 337/12.07.2013 г. по ч.гр.д. № 1890/2013 г. на ВКС, І г.о. е прието, че [фирма], [населено място] има право при условията на чл.523, ал.2 и чл.524 ГПК да иска спиране на изп.д. № 2246/2006 г. на ДСИ при Русенския районен съд, образувано по молба на взискателя С. Т. С., ищец по иска с правно основание чл.109 ЗС, по влязлото в сила решение по който, длъжниците са осъдени да възстановят магазин № 3 в партерния етаж и складовите помещения към него в сутерена на сградата и посоченото изпълнително дело е спряно. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че заявените с исковата молба петитум и определените с нея страни по делото са основание за квалифициране на иска като такъв по чл.440 ГПК. Такъв иск е недопустим в настоящия случай, защото този ред на защита принадлежи на всяко трето лице, чието право е засегнато от принудително изпълнение върху имущество за удовлетворяване на парично вземане, докато в случая предмет на изпълнителното производство е премахване на незаконно строителство, при което носителят на накърненото право на собственост би имал интерес да се защити с положителен установителен иск за собственост, а не чрез иск по чл.440 ГПК. Изложени са съображения, че правната теория и съдебната практика приемат, че засегнатото от въвод във владение трето лице – в случая ищцовото дружество, може да се брани в хипотезата на чл.523 ТПК чрез обжалване действията на съдебния изпълнител – чл.435, ал.5 ГПК или чрез предявяване на владелчески иск, но искът по чл.440 ГПК е недопустим, поради липса на правен интерес.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
Наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск е обусловено преди всичко от естеството на правния спор, предхождащ неговото предявяване, т.е. от вида на действията, посредством които се застрашава упражняването или се оспорва правото на ищеца. За да се приеме, че е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е необходимо постановеното по така предявения иск съдебно решение да разреши окончателно със сила на пресъдено нещо възникналия между страните правен спор и по този начин да преустанови както правния спор, така и нежеланото поведение на страната, която неоснователно оспорва правата на другата страна. Тази преценка се извършва и при установителен иск, предявен при условията на чл.524 ГПК. Нормата не урежда вида на предявения иск, поради което той може да бъде както положителен, така и отрицателен установителен, тъй като както когато се установи, че правата на третото лице изключват правата на взискатела, така и когато се установи, че взискателят не притежава права, противопоставими на третото лице, ще се разреши правния спор, а именно, че взискателя не може да реализира правото си по принудителното изпълнение чрез действия, засягащи имота, предмет на спора. Следователно в хипотезата на чл.524 ГПК липсва правен интерес от иск, който не е насочен към разрешаване на спора между третото лице, заварено в имота и взискателя, а съответно не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, че длъжниците по изпълнително дело, осъдени с влязло в сила решение по чл.109 ЗС да възстановят магазин № 3 в партерния етаж и складовите помещения в сутерена на сградата в състоянието преди преустройството, осъществено въз основа на посочено разрешение на строеж, не са собственици на самостоятелен обект /гараж/, чието премахване е необходимо за изпълнение на влязлото в сила решение
По основателността на касационната жалба:
В. съд неправилно е квалифицирал отрицателния установителен иск като предявен по реда на чл.440 ГПК, легитимация за който практиката на ВКС /напр. Решение № 57/16.09.2013 г. по т.д. № 929/2011 г., ІІ т.о./ приема, че притежава невладеещото трето лице, чиито права са засегнати от изпълнението и чрез уважаването на който се цели предотвратяване на изпълнителното производство върху този имот, т.е. третото лице ще има нужда, а оттам и интерес от защитата по реда на чл.440 ГПК само ако имотът се държи от длъжника и това прави възможно извършването на надлежно изпълнение спрямо него. В случаят ищецът изрично твърди в исковата молба, че е във владение на имота и то от преди предявяване на иска, решението по което се изпълнява, които твърдения изключват квалификацията, че искът е предявен по реда на чл.440 ГПК и обосновават квалификация за предявяване на иска по реда на чл.524 ГПК.
Поради дадената неправилна правна квалификация въззивният съд не е установил, че исковата молба, предявена по реда на чл.524 ГПК се явява нередовна, поради наличие на противоречие между обстоятелствената й част и петитума й.
Искът по чл.109 ЗС е уважен, защото е прието, че взискателят е съсобственик с ответниците, а последните извършили преустройството без негово съгласие. Тези обстоятелства, включени в обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл.109 ЗС са част и от обстоятелствата по исковата молба по настоящото дело, в която се твърди, че ищецът не е обвързан от решението и че е придобил правата си преди предявяване на иска по чл.109 ЗС от ответниците по този иск и длъжници по принудителното изпълнение, като неговите права изключват правата на взискателя. Поискано е да се признае спрямо страните в принудителното изпълнение, че длъжниците по него, явяващи се и праводатели на ищцовото дружество, не са собственици на процесния гараж, явяващ се един от обектите, създадени в резултат на преустройството, чието премахване и възстановяване на съществуващото преди него положение, е постановено с влязлото в сила решение.
Липсват твърдения за факти, обосноваващи защо правата придобити от част от съсобствениците преди предявяване на иска изключват правата на взискателя-съсобственик, който не е прехвърлил правата си. Липсва и съответствие между твърденията в обстоятелствената част, че правата на ищеца изключват правата на взискателя със заявения петитум да се признае, че длъжниците по изпълнението, явяващи се и праводатели на ищеца, не са собственици.
С оглед горните констатации следва, че въззивното решение е постановено по нередовна искова молба, поради което се явява процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото се върне на въззивния съд за отстраняване на нередовностите като се дадат указания на ищеца да уточни твърденията си относно обстоятелствата, въз основа на които неговите права изключват правата на взискателя по изпълнителното дело и приведе петитума на иска в съответствие с уточнената обстоятелствена част, евентуално да приведе обстоятелствената част на иска в съответствие със заявения петитум.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 344 от 27.06.2014 г., постановено по гр.д. № 421 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Русе, гражданско отделение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: