Р Е Ш Е Н И Е   №  345   София,  28 юни 2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...осемнадесети юни......  две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА..............…и в присъствието на прокурора......КРАСИМИРА КОЛОВА........изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 283 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Н. С., чрез защитника му адв. Д, срещу решение на Пловдивския апелативен съд по внохд № 57/2010 г. Развиват се оплаквания по трите касационни основания на чл.348 ал.1 от НПК и се иска оправдаване на подсъдимия. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение намери за установено следното:   С решение № 51/19.03.2010 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъда № 2/ 12.01.2010 г. по нохд № 359/09 г. на Хасковския окръжен съд, с която подсъдимият С е признат за виновен в това, че през месец декември 2008 г. в землището на с. М., Хасковска област, открил паметник на културата и в продължение на две седмици съзнателно не съобщил на властта и на основание чл.278а ал.1, вр. чл.2 ал.2 и чл.55 от НК е осъден на глоба в размер на 250 лв.   Жалбата е неоснователна. Оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила се свежда до твърдението, че апелативният съд не е отговорил на повдигнатите с въззивната жалба въпроси. Същото е неконкретизирано и лишено от фактическо основание. Атакуваното решение съдържа анализ на доказателствената съвкупност, която е оценена обективно и без логически противоречия. Съдът е посочил доказателствата, въз основа на който е направил констатация за безспорна установеност на фактите по престъплението. Изложил е подробни съображения по правото, след което е обсъдил възраженията на подсъдимия и е аргументирал защо ги намира за неоснователни. Съдебният акт е изготвен по начина, регламентиран в нормата на чл.339 ал.2 от НПК, поради което този съд намира оплакването за неоснователно. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон е мотивирано с доводи за несъставомерност на деянието. Защитата намира, че този “камък” не е исторически паметник, защото продължава да стои в двора на полицейското управление, без да са предприети действия по неговото съхранение. Претендира неустановеност и на умисъл в действия на подсъдимия. Идентични по съдържание възражения са изложени пред въззивния съд, обсъдени са внимателно и са отхвърлени с аргументи, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Въз основа на заключението на археологическата експертиза е безспорно установено, че инкриминираната вещ е обработен мраморен блок от античността- ІІ-ІV век, част от декоративен архитектурен елемент и представлява движим паметник на културата. Затова съдът законосъобразно е приел наличие на обективния признак на състава по чл.278а ал.1 НК / в редакцията му в ДВ бр.26/2004 г./. Възражения на защитата в касационната жалба не са подплатени с правни аргументи, а почиват на житейски разсъждения за несвършена работа от институциите, поради което ще бъдат оставени без коментар. Законосъобразен е и изводът на въззивния съд за субективна съставомерност на деянието. Начинът на извършване на деянието, мястото, където е намерен мраморния блок, познанията на подсъдимия в областта на археологията, безспорно установени по производството и усилията, които той е положил за преместването му на закрито и охранявано място сочат, че С. е съзнавал характера на находката като паметник на културата. Той е имал познание и за задължението си да уведоми властта за намерения археологически паметник, което не е изпълнил. Върховният касационен съд намира, че като е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение Пловдивският апелативен съд правилно е приложим материалния закон. Липсват основания за оправдаване на подсъдимия. Неоснователно е искането за приложение на разпоредбата на чл.78а от НК. Налице е законова пречка за това, тъй като подсъдимият е освобождаван от наказателна отговорност по този ред по нахд № 1107/2004 г. и не е настъпила реабилитация, защото не е внесъл наложената му глоба /вж. т.4 от ППВС № 7/85 г./.   Водим от горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51/ 19.03.2010 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 57/10 г.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: