Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 281   София, 17 май  2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на единадесети май 2010 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                        СЕВДАЛИН МАВРОВ   при секретаря ............Ив.  ИЛИЕВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........И. ЧОБАНОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 218/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – гр. С. срещу въззивно решение № 424 от 26.11.2009 г., постановено от Апелативен съд – гр. С. по ВНОХД № 461/2010 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда. С първоинстанционна присъда, постановена от Софийски градски съд на 07. 05. 2009 г. по НОХД № 3471/2008 г., подс. М. С. М. e била призната за невиновна и оправдана за това на 25.03.2008 г. в гр. С. в изоставена къща, находяща се на ул. С. № 42, без надлежно разрешително да е държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин 2,58 гр. на стойност 129 лева и амфетамин 0.98 грама на стойност 29,40 лева -престъпление по чл. 354 а ал.1 изр. 1 пр.4 алт.1 от НК. Касационният протест релевира касационни доводи по чл. 348 ал.1 т. 1 и т.2 от НПК - нарушение на материалния и на процесуалния закони. С него се прави искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд. В протеста се навеждат доводи, че съдът не е извършил прецизна оценка на доказателствата по делото, поради което е лишил прокуратурата от възможността да постигне осъждане по обвинението срещу подсъдимата. По същество се иска да се констатира, че съдът не е интерпретирал в цялост показанията на свидетелите П, Т. и Г. , които първоначално са били в насока, уличаваща подсъдимата в авторството на престъплението. Пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа протеста само по отношение на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Счита, че въззивният съд не се е съобразил с групата на обвинителните доказателства, поради което е допуснал порок във формирането на вътрешното си убеждение. Защитникът на подс. М. намира протеста за неоснователен и пледира за потвърждаване на въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Протестът е неоснователен.   В протеста се твърди допуснато нарушение на закона, тъй като според прокурора събраните по делото доказателства сочат на осъдителни изводи по повдигнатото срещу подсъдимата обвинение. По същество в протеста се развиват доводи за неправилна оценка на доказателствата, довела до неправилното приложение на закона. Тези оплаквания не се споделят от настоящата инстанция. Фактическите констатации за инкриминираното деяние и авторството му от подсъдимата, залегнали във въззивното решение, които не се различават от възприетите от първоинстанционния съд, се основават на задълбочена цялостна оценка, както изисква чл. 107 ал.5 от НПК, на събраните в процеса две групи противоречиви доказателства, релевантни към предмета на доказване. Извършената проверка на тяхната достоверност и надеждност, както и относимост към периода на деянието, е довела до законосъобразно извършване на извода, че обвинението не се подкрепя по категоричен и несъмнен начин от нито едно доказателство по делото. Показанията на св. Г, който твърди, че е възприел изпадане на пакетче изпод ръкава на дрехата на подсъдимата, не се подкрепя от показанията на никой друг от присъстващите. Дори и такова обстоятелство да е било налице, то не е инкриминирано по делото чрез възвеждането на съответните факти в обвинителния акт, поради което не би могло и да се претендира за осъждане по невъзведено обвинение по надлежния процесуален ред. Изводът на САС за изолираността на показанията на този свидетел – полицейски служител, е защитен в мотивите на съда от анализа на доказателствата. По този начин ВКС не констатира да са налице пропуски от процесуален характер, които да са довели до неправилното приложение на материалния закон спрямо подсъдимата. Въззивният съд е дал убедителен и аргументиран отговор при новата оценка на доказателствата по реда на чл. 339 ал.2 по отношение на събраните от първоинстанционния съд доказателства. Документирани по надлежния ред са изводите и начина на достигане до тях, че по делото е останало недоказано обвинението спрямо подс. Михайлова. С оглед на това ВКС, извършвайки собствена проверка на този процес с оглед разпоредбите на чл. 14 ал.1 и чл. 339 ал.2 от НПК, не намери да са налице данни за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници и е обективирана волята на решаващия съд да кредитира определени от тях. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивният съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите си на съдебния акт апелативният съд е дал изчерпателен обоснован отговор на всички възражения на обвинението, съдържащи се във въззивния протест /които се повтарят и в касационния/ и е обосновал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Ето защо твърденията в касационния протест за наличие на неоценени доказателства, неизяснена фактическа обстановка и неправилното й обсъждане в мотивите, са напълно необосновани. Това е така, защото същите доказателствени източници, на които се позовава апелативна прокуратура в своя протест, са били предмет на обсъждане от съдилищата по фактите и в частност от въззивния съд /вж страници 5-7 от решението/. Тяхната проверка сочи, че единственият доказателствен източник в полза на обвинението, както то е формулирано в обвинителния акт, са показанията на св. М, която е заявила, че от присъстващите разбрала, че именно подсъдимата М. ги е снабдявала с наркотици. На тези показания /правилно оценени като неконкретизирани по време и по отношение на това кои лица са дали тази информация/, законосъобразно е била противопоставена друга група от доказателствени източници, съдържаща показанията на св. З, К. Т. и Н. П. Анализът на показанията на тези свидетелки, депозирани пред съдия на досъдебното производство и приобщени по съответния процесуален ред, очевидно не навежда на извод, те да съдържат твърдените от прокурора, изготвил протеста, доказателства в подкрепа на обвинението. Ето защо, дадената вяра на групата доказателства, които самият прокурор претендира да използва в подкрепата на обвинението срещу М. , е резултат от убедителни и аргументирани разсъждения на въззивния съд, сочещи на неотносимост към предмета на доказване по настоящия казус и в частност към авторството на подсъдимата в държането на намерените на общодостъпно място наркотични вещества. Георгиева, Т. и П. са категорични, че са се снабдявали с наркотик „от едно момче”, а не от подсъдимата. В техните показания няма и намек за знание от тяхна с. , че подсъдимата е държала наркотични вещества някъде в изоставените постройки или около тях. Фактът, че тя е показала на полицаите скрити наркотични вещества, не може да я свърже с тях по несъмнен и категоричен начин като техен държател. Постройките са били обитавани от много и различни във времето лица, почти всички те са употребявали наркотици, момчето, което ги е снабдявало е идвало периодично, поради което не е установено по делото, а и не би могло да се установи, кой и кога е поставил на това общодостъпно място наркотичните вещества. Този анализ на доказателствена съвкупност напълно разколебава обвинението, защото води до изводи, на които не може да почива една осъдителна присъда, която трябва да се основава на вътрешното убеждение на съда, почиващо на факти, които по категоричен начин изясняват авторството и механизма на извършване на деянието по начин, изискуем от чл. 303 ал.2 от НПК. Следователно при тези данни не е установено по един несъмнен и категоричен начин , че деянието е извършено от подс. М. М. , а изводите за нейното оправдаване от първата инстанция и потвърждаването им от въззивния съд са законосъобразни. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че не са налице сочените в протеста касационни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 424/26.11.2009 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 461/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.