Р Е Ш Е Н И Е № 421 гр. София, 15.11.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Близнакова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 640 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба на адв. Ш. – защитник на подсъдимия И. З. Т. против въззивно решение № 86/29.05.2023 г. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти наказателен състав, постановено по ВНОХД № 21/2023 г., с което е потвърдена присъда № 74/10.11.2011 г. на Пловдивския окръжен съд по НОХД № 1588/2021 г. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, се изтъкват доводи съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Претендира се преквалификация на деянието по привилегирования състав по чл. 343а от НК или намаляване на наложеното на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 от НК. Прокурорът от ВКП намира касационната жалба за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 74/10.11.2022 г., постановена по НОХД № 1588/2021 г., Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия И. З. Т. за виновен в това, че на 03.08.2019 г., на път II-56,, при управление на л. а. „Воксхол Инсигния” с британски регистрационен № B., нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Е. И. Т. (настъпила на 09.11.2019 г.), както и средна телесна повреда на С. В. В., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложил наказание 3 години лишаване от свобода, а на основание чл. 343г от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от 4 години. Произнесъл се е по веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е присъдил заплащането на направените по делото разноски. С въззивното решение, предмет на касационната проверка, Пловдивският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба на подсъдимия е неоснователни. Доводите за неправилно приложение на материалния закон поради отказа на въззивната инстанция да преквалифицира деянието на подсъдимия по привилегирования състав на чл. 343а от НК са неоснователни. При установените по делото факти, а именно, че след ПТП подсъдимият е отворил задната врата на автомобила, възприел е тежкото състояние на майка си и е призовал за помощ да бъде извадена от автомобила, което обаче не е направил, вслушвайки се в съвета на св. В. тя да не бъде местена поради опасност от влошаване на състоянието й, като това било сторено впоследствие от пристигналия медицински екип, не обуславя приложението на посочения състав. Предприетите от подсъдимия действия в конкретната обстановка и при психофизичното му състояние като силно стресиран действително са демонстрирали огромното му желание да помогне на майка си. Те обаче не са от характер и степен да бъдат възприети като полезни мерки или действия, насочени към оказване на помощ, която да е била своевременна и необходима, независимо от крайния резултат. Всъщност, не във всеки конкретен случай помощта е възможна, какъвто е и настоящия, доколкото изваждането на пострадалата от автомобила не би довело до облекчаване, а до влошаване на състоянието й и именно предупреждението по този повод е възпряло подсъдимия да продължи и да реализира намеренията си за това. Въззивният съд мотивирано е отхвърлил претенцията на защитата, излагайки по този повод аргументирани съображения, подкрепени с точно подбрана съдебна практика, която ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. Неоснователни са и възраженията относно формата на непредпазливост, приета като самонадеяност, вместо небрежност. Конкретните факти по делото са сочили, че подсъдимият не само е извършил неправомерно навлизане в насрещната лента, за да изпревари движещи се пред него автомобили, но въпреки възможността да се завърне в неговата лента той не е сторил това, като е продължил движението си в насрещната. Не е променил положението си на пътя дори, когато вече се е приближавал до лек завой и надлез, като с оглед управлението на автомобил с десен волан, практически не е имал никаква видимост, а когато в крайна сметка се е появил управлявания от св. В. т. а. той е направил опит да завие наляво, но не е имал време да стори това, което е довело и до настъпването на неизбежния удар. При положение, че в насрещната лента е очаквана появата на автомобили, а подсъдимият не е имал никаква видимост при движението си по посочения начин преди завоя, то е напълно аргументирана тезата, че той е имал представа за възможното настъпване на общественоопасните последици (ПТП с причиняване на смърт и/или телесни повреди), но е разчитал да ги избегне, разчитайки на собствените си възможности, които е надценил. И по този въпрос мотивите са изчерпателни и не налагат други изводи по правото. ВКС не намира за основателни и доводите за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Същото е било отмерено съобразно минимума от 3 години, като са били отчетени всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК и не са налице условията за приложение на чл. 55 от НК. Противно на изложеното в жалбата, отдадено е нужното значение на опитите на подсъдимия да окаже помощ на майка си и факта, че е причинил смъртта й, като наред с останалите установени от инстанциите по същество смекчаващи обстоятелства и при отдаване на нужната тежест на отегчаващите, справедливо е отчетено, че в посочения минимален размер то е достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 86/29.05.2023 г. на Пловдивския апелативен съд, трети наказателен състав, постановено по ВНОХД № 21/2023 г. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: