О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 377 гр. София, 13.05.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАИЛОВА АНЕЛИЯ ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия Цанова гр. дело № 4734/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от Н. Б. Д. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Враца решение № 260164/14.07.2021 г. по т.д. № 119/21 г., в частта, с която е потвърдено решение № 342/27.12.2019 г. на РС- Козлодуй по гр.д. № 554/19г., в частта, с която е признато за установено по отношение на Н. Б. Д., че дължи на „Айзаем“ ООД сумата от 17 500 лв., ведно със законната лихва от 11.01.2019. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК, „алтернативно“- за отхвърляне на иска за сумата над 4678,50лв., представляваща действителния размер на причинените щети. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. С писмения си отговор ответникът по касацията „Айзаем“ ООД изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови решението си ОС- Враца е приел, че с предявения иск ищецът се е позовал на редовен от външна страна менителничен ефект- запис на заповед, издадена на 01.08.2018г. от Н. Д., а ответникът, че записът заповед е издаден за обезпечаване на деликтно правоотношение- присвоени от нея парични средства, собственост на ищцовото дружество. Изложил е че при тези твърдения на страните приложение следвало да намерят дадените с т.17 от ТР № 4/2014г. по тълк.д. № 4/13г. на ОСГТК на ВКС разяснения, съгласно които съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК, всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава твърденията и възраженията си, поради което и в тежест на ищеца е да докаже редовността от външна страна на записа на заповед, а на ответницата- елементите на деликтното правоотношение, както и връзката му с ценната книга. Приел е, че е налице редовен от външна страна запис на заповед, съдържащ всички реквизити по см. на чл.535 от ТЗ, както и че е налице твърденият от ответницата деликт- влязла в сила присъда, от която се установява извършеното от нея присвояване от ищцовото дружество на сумата от 16 200лв. Съдът е намерил обаче за недоказано, че записът на заповед обезпечава задължението за връщане на присвоената сума, както поради разминаване в сумата по записа на заповед и присвоената сума, така и с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели- св. Д. само е пресъздал твърденият на самата ответница, а втората свидетелка не знае какви са документите, подписани от ответницата, като твърди и че подписването е извършено в [населено място], докато записът на заповед е издаден в [населено място], а и самите свидетели подържат, че по думите на ответницата ставало въпрос за пари, дължими от клиенти на „Айзаем“ ООД, при нейна позиция, че със записът на заповед е обезпечила свои задължения към ищцовото дружество. Дори да се приемело, че записът на заповед обезпечава задължението за връщане на присвоените суми, то доказателства за изпълнение на това задължение също не били ангажирани- възстановяване на сумата не е констатирано с присъдата, а данните от счетоводната експертиза за извършени погасявания по фиктивните договори не били подкрепени с доказателства плащането да е извършено от ответницата, както наред с това и тяхното частично възстановяване било извършено преди подписването на ценната книга, след което оставала дължима сума. По основанията за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.1, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практика на ВКС и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по формулирания в т. 1,1. материалноправен въпрос, уточнен при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК- т.1: Следва ли поемателят- ищец да доказва съществуването на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга?. Поставеният от касатора правен въпрос е от значение за изхода на спора, но по отношение на него касаторът не е обосновал допълнителните предпоставки за достъп до касация. Съществуващата противоречива съдебна практика по въпроса за предмета на делото по иск по чл.422 от ГПК при издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, и разпределянето на доказателствената тежест между страните е преодоляна с ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. В т.17 от тълкувателното решение е прието, че предмет на делото в този случай е съществуване на вземането, основано на записа на заповед, и при редовен от външна страна менителничен ефект и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва вземане по каузално правоотношение по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга и в тази хипотеза в производството по чл.422, ал.1 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В този случай всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат правилата за разпределение на доказателствената тежест. С решение № 202/09.12.2014 г. по т.д. № 600/2012г., ВКС, І т.о., приема, че ищецът – поемател по запис на заповед, предявил иска по чл.422, ал.1 от ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане, както и да доказва възникването и съществуване на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника като издател, по повод или във връзка, с които е издаден записът на заповед. Ако кредиторът не сочи каузално правоотношение, във връзка с което е поето задължението по записа на заповед, такова може да бъде посочено от длъжника. В този случай длъжникът е този, който следва да установи съществуването на каузалното правоотношение, неговата връзка със записа на заповед и основанието на които счита, че не дължи сумата по записа на заповед. Ако той не установи тези си възражения, то искът трябва да бъде уважен, освен ако не са налице основателни абсолютни и/или относителни възражения по отношение на записа на заповед. Самото разпределение на доказателствената тежест е в зависимост от конкретните фактически твърдения на страните по спора. Възможно е всяка една от страните да твърди съществуването на каузално правоотношение, което е послужило за издаването на записа на заповед, различно от твърдяното от другата страна. В тези случаи, ако нито една от страните не докаже твърдението си, искът не може да бъде отхвърлен, в какъвто смисъл са решение № 38/07.04.2015 г. по т. д. № 1008/2014 г. и решение № 13/28.07.2017 г. по т. д. № 2642/2015 г. и двете по описа на ВКС, ТК, І т. о. Ако бъде доказано едно от твърдените каузални правоотношение спорът ще бъде решен с оглед на действителните отношения между страните по него и връзката им със записа на заповед. Въззивният съд не е допуснал отклонение от практиката на ВКС, като с оглед твърденията на страните по спора е приел, че в тежест на ищеца е да докаже редовността на записа на заповед, а в тежест на ответницата- елементите на твърдяното от нея деликтно правоотношение и връзката му със записа на заповед. Съставът на ОС- Враца е приел, че ищецът е доказал наличието на редовен от външна страна записа на заповед, като е съобразил и направеното от ответницата възражение, че записът на заповед е издаден като обезпечение във връзка с осъществен от нея деликт, но е приел за неустановена връзката между записа на заповед и деликта, позовавайки се на липсата на ангажирани от Н. Д. доказателства за издаването на записа на заповед като обезпечение за причинените от нея вреди от присвояване на сумата от 16 200лв., за което деяние е осъдена с влязла в сила присъда. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване по следния материалноправен въпрос: „Възможно ли е юридическо лице да предостави парична сума на физическо лице без да е налице каузална връзка?“, както и по формулираните в т. 1, трети и четвърти въпроси, обобщени при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК- т.1: Допустимо ли е с гласни доказателства да се обори доказателствената сила на запис на заповед по отношение на каузалното правоотношение между юридическото и физическото лице, както и по отношение на мястото на издаване на документа?. Въпросите са теоретични и непокриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като не са обусловили и правата воля на съда, обективирана в решението му, който не изложил мотиви в този смисъл. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване по следните въпроси: „Допустимо и законосъобразно ли е чрез твърдение за наличие на абстрактна сделка по запис на заповед да се заобиколи каузалното правоотношение между страните и да се получи двойно плащане на едно задължение?“, “Следи ли служебно съдът да не се допусне двойно плащане на едно задължение по абстрактната сделка, ако сумата вече е платена по каузалното отношение, за което е издаден записът на заповед?“, „Следва ли разплащането по каузалното отношение да се приспадне от задължението по записа на заповед, ако е платено част от задължението?“ и „Следва ли за поемателя по записа на заповед да има значение кое е лицето погасило задължението по каузалното отношение, за което е издаден запис на заповед?“. Въпросите са теоретични и непокриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като не са обусловили и правата воля на съда, обективирана в решението му. В случая въззивният съд е приел, че дори да се приеме, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение за възстановяване на присвоените от деликта суми от ответницата, то по делото липсват убедителни доказателства за извършено пълно погасяване по фиктивните кредити, при липсата на каквито данни двойното плащане е невъзможно. Неоснователно е и искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, което основание е посочено общо, без да е обосновано от жалбоподател. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В случая от мотивите на обжалваното решение не се установява наличието на очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл, обосноваващо наличие на предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 260164/14.07.2021г. на ОС- Враца, постановено по в.гр.д.№ 119/2021г. С оглед изхода на спора, Н. Д. следва да бъде осъдена да заплати на „Айзаем“ ООД направените в касационното производство разноски в размер на 1270 лв.- заплатен адв. хонорар. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав, О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260164/14.07.2021 г. на ОС- Враца, постановено по в.гр.д. № 119/2021 г. ОСЪЖДА Н. Б. Д., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], област Враца, [улица], да заплати на „Айзаем“ ООД, ЕИК:[ЕИК], направените в касационното производство разноски в размер на 1270 лв. /хиляда двеста и седемдесет лева/. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/. 2/.