8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 253
София, 15.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5011 по описа за 2017 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 655/ 12.07.2018 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по касационна жалба, подадена от адв. Б. Р., в качеството ѝ на процесуален представител на Е. К. И. против решение № 103/24.07.2017 г. по в.гр.д. № 74/2017 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е отменено решение № 637/26.01.2017 г., постановено по гр.д. № 1202/2016 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е допусната промяна в решение № 259/08.06.2007 г., постановено по бр.д. № 1/2007 г. по описа на Районен съд – Силистра като е предоставено упражняването на родителски права над детето П. Е. И. на неговия баща Е. К. И. и е определено местоживеене на детето при неговия баща в Кралство Великобритания, [населено място], определен е режим на лични отношения на майката Т. П. П. с детето и майката е осъдена да плаща месечна издръжка на детето и вместо него отхвърля предявения от Е. К. И. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определените с решение № 259/08.06.2007 г., постановено по бр.д. № 1/2007 г. по описа на Районен съд – Силистра мерки относно упражняване на родителските права върху детето П. Е. И., отхвърля предявеният от Е. К. И. срещу Т. П. П. иск с правно основание чл. 143, ал. 1 СК за заплащане на издръжка и на основание чл. 59, ал. 9 СК изменя определения с решение № 259/08.06.2007 г., постановено по бр.д. № 1/2007 г. по описа на Районен съд – Силистра режим на лични отношения между бащата Е. К. И. и неговия син П. Е. И., като определя: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 16 ч. в неделя по местоживеенето на детето в Република България, първата половина от Коледната ваканция – всяка четна година, а всяка нечетна; един месец през лятната ваканция , когато майката не ползва платения си годишен отпуск, който да се договаря между родителите писмено в срок до 01.05. на съответната година, а при липса на специална уговорка от 01.07. до 31.07. – четна година и от 01.08. до 31.08. - нечетна година, неограничени контакти с детето по телефон и/или скайп, като срещите между бащата и детето през ваканциите се осъществяват по местожителството на бащата в Кралство Великобритания и разходите за тези пътувания се поемат от бащата на основание чл. 59, ал. 8, т. 3 СК.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящият изхода на делото процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да формира решаващите си изводи, след съвкупна преценка и взаимовръзка на всички доказателства и установени факти по делото, и изложи собствени мотиви, като при всички случаи съблюдава най-висшия интерес на детето.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе ,съобрази следното:
Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази с ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС,което намира приложение и спрямо въведената с ГПК от 2007 год.нова процесуална уредба на правомощията на въззивната инстанция и със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК ,която се споделя изцяло от настоящия състав,а именно: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта – в обжалваната му част; по останалите въпроси той е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Следователно, в качеството си на втора по ред съдебна инстанция по съществото на материалноправния спор по делото, въззивният съд има правомощието – едновременно правото и задължението да обсъди и отговори на всички наведени с въззивната жалба оплаквания и доводи на въззивника относно правилността и допустимостта /само в обжалваната част/ и валидността /във всички случаи изцяло/ на първоинстанционното решение.Освен това съдът е длъжен да съблюдава императивните разпоредби, независимо дали страните са се позовали на тях или не,тъй като в противен случай няма как да приложи точно закона, разрешавайки материалноправния спор /чл. 5 ГПК/. Във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови факти и обстоятелства в предмета на иска и в предмета на въззивното производство. Въззивният съд и при действието на ГПК от 2007 г. е съд по съществото на спора,а съгласно чл. 12 ГПК формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред, което включва както първата, така и втора инстанция, включително и случаите на повторно разглеждане на делото в съответния по степен съд. Само след цялостната преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. Най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14 /2013 г./ към Конвенцията за правата на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително предварително да се оцени възможното въздействие /положително или отрицателно/, което решението ще има върху това дете. Решението на съда трябва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно не всички елементи да имат отношение към всеки индивидуален случай, и различните елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат различна важност в цялостната оценка. Съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на елементите в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен положението на конкретното дете се съобразява и дали твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето. Промяната на местоживеенето на всеки от родителите налага във всеки отделен случай да се определи какъв е най-добрия интерес на детето предвид конкретните подлежащи на съобразяване елементи и тежестта им в съответния случай, като се изследва подробно и добросъвестно от съда как промяната ще повлияе или ще измени условията, при които детето живее и се развива.
По касационните основания
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че въззивният съд не е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото,сочещи по категоричен начин,че именно интересите на детето налагат промяна на мерките по чл.59,ал.4 СК,постановени с брачното решение.Съдът не е отчел обстоятелството,че ответницата манипулира детското съзнание до степен да обърка и стресира П.,да го постави в ситуация на безсилие и гняв от така създалата се ситуация,за да ограничи напълно контактите на детето с баща му.Не са съобразени констатациите в социалния доклад ,че майката не може да се справи с трудностите на детето,с оглед неговата дислекция и това задълбочава проблемите на детето,както и тези на психолог,че майката манипулира детето заради собствения си страх.Необоснован е изводът ,че към настоящия момент детето следва да остане при своята майка,въпреки по-добрите възпитателски качества на бащата и постигнатите успехи от по-голямото дете на страните К.,живеещо при бащата.Моли обжалваното решение да бъде отменено,а предявените искове уважени.
Ответникът по жалбата Т. П. П.,чрез процесуалния си представител адв.П.М.,поддържа становището за неоснователност на касационното жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.Твърди,че именно при бащата са налице съществуващи индиции за наличие на скрити мотиви за лично облагодетелстване,избягване на носене на наказателна отговорност поради неизплащане на издръжка за детето,чрез което си действие доказва по категоричен начин нежеланието си да полага грижи за детето.
За да се произнесе с атакуваното решение, Окръжен съд - Силистра е посочил, че от значение при определянето на родителя, който ще упражнява родителските права, се държи сметка за интересите на децата. От фактическа страна е взел предвид, че страните по делото са родители на две деца – К. и П.; с решение по бр.д. № 1/2007 г. бракът между страните е прекратен и родителските права върху непълнолетните деца са предоставени на майката. Oт 2000 г. бащата Е. К. И. живее и работи в [населено място], Кралство Великобритания,и живее на семейни начела с М. С.,а майката Т. П. П. продължава да живее в [населено място] и съжителства с Е. Е., с когото имат 3-годишен син. По време на пролетната ваканция през 2014 г. децата, родени от брака между страните, са посетили баща си в Л. и К. е изразила желание да живее и учи там. Със съгласието на майка си го е сторила, като към настоящият момент тя продължава да живее в Л.,като са събрани доказателства относно прогреса ѝ в образователния процес. Родителите на бащата активно са подпомагали майката при отглеждането на децата и са предоставяли материални средства до м. юни 2016 г., когато Е. К. И. подава сигнал в прокуратурата за извършени блудствени действия по отношение на дъщерята К. от страна на мъжа, с който съжителства майката - Е. Е.. Установено е, че двамата родители са загрижени по отношение на развитието и образованието на сина им П.,който проявява симптоми на дислексия, поради което било оценено като дете със специални образователни потребности.Съдът е проследил развитието на детето по отношение на учебния процес, взел предвид оценките и характеристичните му данни, активната помощ, която баба му е предоставяла при подготовка на домашните му, декларираното от майка му затруднение да участва в процеса на обучение към настоящия момент и заключението в социалния доклад, че към момента тя не може да се справя с трудностите на детето. Тези данни са съпоставени с обстоятелствата относно грижите, които бащата е положил при преместването на детето К. в Л.. Констатирано е и негативното влияние, което майката указва върху сина си П. и опитите ѝ да го дистанцира от баща му, съобразени са заключенията на съдебно-психологическата експертиза. Съдът е счел, че не може да се направи извод детето да се отглежда в среда с нарушен морален облик, независимо от подадения от бащата сигнал за извършени блудствени действия от страна на партньора на майката, тъй като няма данни образуваното досъдебно производство да е приключило, нито какъв е изходът от него. Съдът е приел за недоказано твърдението на майката, че бащата не е участвал в издръжката на детето. Направил е извод, че за П. са полагани адекватни грижи от всеки от двамата родители според възможностите им. Те самите са изразили силно желание да отглеждат сина си, което се установява както от процесуалното им поведение, така и от активните им действия за защита интересите на детето. Съдът е съобразил данните от СПЕ и е приел, че П. е силно привързан както към майка си, така и към баща си, към когото е амбивалентно привързан. При изслушването по чл. 59, ал. 6 СК детето категорично е заявило, че не желае да живее в Англия при баща си, а иска да остане в България при майка си. Съдът е взел предвид данните от заключението на СПЕ, според което в настоящата семейна среда П. изпитва усещане за стабилност и устойчивост. Не е установена възможност някой от двамата родители да може да бъде подпомаган от трети лица при отглеждането на децата, тъй като макар да може да разчита на помощта на собствените си родители бащата Е. К. И. не живее в България. Посочено е, че симптомите на дислекция са попречили на момчето да си създаде трайни приятелства, като за тези обстоятелства нямат значение възпитателските качества на майката, която го отглежда. Детето било силно привързано към братчето си/родено от връзката на майка му с Е./ и сестра си К.. П. възприел добре партньора на майка си Е., който бил авторитетна мъжка фигура в съзнанието му. Съдът не е откроил различия в жилищно-битовите условия между двамата родители - посочил е, че бащата живее в Л. в собствено жилище заедно с партньорката му, а майката и партньорът ѝ живеят в жилище в [населено място], собственост на техни приятели, като не дължат заплащане на наемна цена. При тези фактически данни съдът е направил извод, че най-добрият интерес на детето П. изисква да не се променят мерките на упражняване на родителските права. Посочил е, че макар нежеланието на детето да живее с баща му да е продиктувано от укоримото поведение на майката, изразяващо се в негативни внушения, за детето съществува страх от промяна на семейната му среда, тъй като при него обикновено се наблюдава затруднено протичане на адаптацията.Съдът е отчел и специалните образователни потребности на детето, за които няма данни как биха могли да бъдат преодоляни във Великобритания. Макар да са констатирани по-добрите възпитателски качества на бащата, съдът е достигнал до извод за значителен риск от стресиране и влошаване на израстването и развитието на личността на П. при евентуална промяна на семейната и образователна среда. Тези съображения са обусловили крайния му извод за неоснователност на предявения иск за изменение на режима за упражняване на родителските права и е определен нов режим на лични отношения между бащата и детето.
Касационната жалба е основателна.
Въззивният съд в нарушение на ППВС № 1 от 12.11.1974 год., което не е загубила силата си, не е разгледал съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и не е събрал доказателства за постоянния социално осигурен доход на бащата, което е от съществено значение за сигурността при обезпечаване нуждите на детето. В т.V от посоченото постановление са изброени обстоятелствата,чийто промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права,които са разделени в две групи.В първата се включват промени, които засягат положението на детето и такива,които засягат мерките и тяхната ефективност,а втората/„особена група”/, включва обстоятелства, които са свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите,по повод задължителното спазване на вече определените мерки Всяка една от тези групи включва примерно изброени обстоятелства,при наличието на които – след съвкупна преценка и баланс на всички други съотносими към конкретния случай обстоятелства - може да се стигне до премяна на вече определените мерки.Преценката се прави в зависимост и за да се защитят интересите на детето.Посоченото обстоятелство:”пречки на родителя,който отглежда детето,за осъществяване на личните отношения с другия родител”е включено във втората от гореизброените групи /в особената група на нововъзникналите права и задължения на родителя по повод задължителното спазване на вече определените мерки/. Няма спор,че общуването на детето с всеки един от родителите е необходимо за неговото формиране като личност и съдейства за правилното му развитие и възпитание.Поведение на родител,на който е предоставено упражняването на родителските права,с което възпрепятства контакта с другия родителя не е в интерес на детето.Дали подобно поведение е основание за промяна на вече определените мерки относно упражняването на родителските права, е въпрос на конкретна преценка, която следва да се направи съобразно установените по делото факти относно характера,вида и честотата на това поведение,като бъде взето пред вид - как това се е отразило на детето и другите релевантни факти.Във всички случаи следва да се извърши задълбочена съпоставка на съотносимите в конкретния случай обстоятелства относно възпитателските качества на всеки един от родителите,моралния облик,начин,вид, продължителност, ефективност на полаганите грижи към детето,желанието да живеят с детето, привързаността на детето към съответния родител, дали родителя разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, социалната среда,в която предстои да живее детето след евентуалната промяна /включително бит,нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица/,жилищно-битови условия на живот, финансови възможности,начин на живот,пол и възраст на детето.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане с извършване на съответни процесуални действия при произнасяне по съществото на гражданскоправния спор.Съдът следва да прояви дължимата активност и да поиска социален доклад,с който да бъдат установени жилищните и битови условия в жилището ,в което живее бащата,както и да събере доказателства за осигуряване на здравните и образователни нужди на детето.Посочената доказателствена непълнота обуславя съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е следвало да назначи изготвяне на социален доклад от социалните служби в [населено място] за установяване обстоятелства от значение за преценката за интереса на детето – родителския капацитет на бащата, битовите и социалните условия, в които детето ще бъде отглеждано в [населено място], поддържащата грижа за детето,както и бащата да установи по какъв начин ще се осигурят здравните и евентуално образователни нужди на детето. Едва след установяване на съответните, относими към конкретния спор обстоятелства, е необходимо да се прецени доколко твърденията на страните за най-добрия интерес на детето се основават на обективните данни, или на собствените им интереси, които не са съответни на тези на детето, респективно – да се извърши преценката на баланса между правата на детето и правата на родителите му в конкретната ситуация. на
Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 103/24.07.2017 г. постановено по в.гр.д. № 74/2017 г. по описа на Окръжен съд – Силистра.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Силистра .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Членове: |