О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 689
София, 01.12.2009 година
Върховният
касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в
закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при
секретар
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело
№ 30/2009 година
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. В. Р. от гр. П., чрез адв. С от Пловдивската адв.колегия срещу определението на Пловдивския окръжен съд от 19. ХІ.2008 г. постановено по ч.гр.д. № 3065/2008 г., с което е оставена без уважение частната й жалба против определение № 547/17.VІІ.2008 г. по гр.д. № 2271/2007 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на производството по делото. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност по съображения, изложени в жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275 ал. 2 във вр. с чл. 260 и 261 от ГПК.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от О. П. , в който се поддържа, че обжалваното определение е законосъобразно и мотивирано.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК – въпросът за допустимостта на установителния иск за съществуване на наемно правоотношение между страните при наличието на оспорване от страна на ответника по делото е от значение за точното прилагане на закона, както за конкретния спор, с който е сезиран съда, така и за правоприлагането с оглед принципния му характер. Поради това частната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество.
С определението си от 17.VІІ.2008 г. Пловдивският районен съд, 12 гр.състав по гр.д. № 2271/2007 г. е приел, че установителният иск за съществуване на наемно правоотношение между страните по делото Л. Р. и О. П. е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищцата разполага с по-интензивни средства за защита на накърнените й права – осъдителен иск по чл. 228 от ЗЗД, респ. възражение срещу претенция на противната страна с правно основание чл. 233 ал.1 от ЗЗД за връщане на наетата вещ. Поради това е приел, че липсва абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на претенцията с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК – правен интерес, което е довело до прекратяване на производството по делото. В първото по делото заседание на 28. ХІ.2007 г. процесуалният представител на ответника е оспорил иска, като е заявил, че прекратяването на наемния договор от страна на наемодателя е основателно, позовавайки се на забрани в чл. 62 ал.2 от ЗУТ.
Въззивният съд в определението си от 19. ХІ.2008 г. по ч.гр.д. № 3065/2008 г. е споделил извода за отсъствие на правен интерес от предявения установителен иск за съществуването на наемно правоотношение, което обуславя правилността на становището за недопустимост на претенцията с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение не споделя изложените от Пловдивския окръжен съд съображения за недопустимост на претенцията. Право на ищеца е да избере своето средство за защита на накърнените си права – дали установителен или осъдителен иск. Фактът, че установителната претенция е оспорена от противната страна, в достатъчна степен обуславя наличието на правен интерес у ищеца. Оспорването на правата по сключения наемен договор от страна на наемодателя поражда нужда от защита чрез установителния иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца. Неправилно съдът се позовава на възможността ищецът да се защити чрез възражение срещу иска за връщане на наетата вещ от страна на наемодателя. Такъв иск не е предявен, а наемателят не може да бъде поставен в положение да изчаква предявяването на такава претенция от противната страна, за да й противопостави свои възражения, още повече в случая за ответника по настоящото дело съществува и административен ред за отнемане на държането на имота. Изложеното обуславя необходимостта от отмяна на прекратителното определение и постановяване на решение по съществото на спора от Пловдивския районен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд от 19. ХІ.2008 г. по частно гр.д. № 3065/2008 г.
ОТМЕНЯВА същото въззивно определение по посоченото дело, с което е оставена без уважение частната жалба на Л. В. Р. от гр. П., ул. З. № 1 против определение № 547 от 17.VІІ.2008 г. по гр.д. № 2271/2007 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на производството по делото.
Делото да се изпрати на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на решение по съществото на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: