Р Е Ш Е Н И Е № 531 гр. София, 07.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЕЛЕНА АВДЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1783 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата С. С. К. срещу решение № 101 от 10.07.2013 г. по внохд № 110/ 13 г. на Варненския апелативен съд с оплаквания за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. По същество се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимата и защитата й поддържат жалбата и доразвиват съображенията по релевираните оплаквания. Частните обвинители и техните повереници демонстрират процесуално поведение, което е в разрез с обвинителната им функция и изразяват становище, че не поддържат обвинението и намират жалбата на подсъдимата за основателна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура излага съображения, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК, установи следното: С присъда № 13/ 31.01.2013 г. по нохд № 152/2011 г. Окръжният съд в гр. Търговище признал подсъдимата К. за виновна в това, че на 06.08.2009 г. при управление на л.а. „Ф. - П.” нарушила правилата за движение по чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинила смъртта на П. М. К., поради което и на основание чл.343 ал.1 б.В от НК й наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил по реда на чл.66 от НК за срок от три години. На осн. чл.343г от НК лишил подсъдимата от право да управлява МПС за срок от две години. С атакуваното решение Варненският апелативен съд изменил присъдата, като намалил наказанието лишаване от свобода на шест месеца, а наказанието лишаване от права на една година. Оправдал подсъдимата по обвинението за допуснато нарушение на чл.20 ал.2 от НК. В останалата част потвърдил присъдата. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения в жалбата и допълнението към нея са изложени следните доводи: мотивите на апелативния съд са непълни, преповтарят безкритично неправилно установената фактическа обстановка, не е изяснена поредността на ударите между автомобилите и предотвратимостта им от момента на възникване на опасността, нито от кой от ударите са получени уврежданията на пострадалия, довели до смъртта му, липсва отговор на възраженията на защитата. Върховният касационен съд намира оплакванията за неоснователни. Мотивите на въззивния съд отговарят на изискванията на чл.339 ал.2 от НПК. В изпълнение на процесуалните си задължения на втора инстанция по фактите и правото, Варненският апелативен съд е подложил на пълна проверка първоинстанционния съдебен акт. Приел, че са събрани необходимия обем доказателства за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване, които са анализирани обективно и пълно, без логически несъответствия и е споделил изцяло изводите, относно съществените моменти на пътно-транспортното произшествие. Спазвайки принципните изисквания на чл.14 от НПК съдът е направил заключение за безспорна установеност на механизма на деянието, както е приет и от първата инстанция. Жалбоподателката противопоставя възражението, че не е изследвана изложената в обясненията й версия за причините да загуби управлението на лекия автомобил. Изследвайки внимателно заявеното от нея се установява, че в рамките на наказателното производство тя е изложила две версии- първо, че е била ударена от движения се след нея л.а. „Ф.”, защото почувствала трясък и друсане на колата, а след това, че причина за навлизането в насрещната лента за движение е поведението на съпруга й. Съдът, позовавайки се на заключението на автотехническата експертиза, на показанията на свидетелите очевидци Сирашка, Г., Б., П., на протокола за оглед и приложения фотоалбум е отхвърлил напълно този механизъм. Върху автомобила „Ф.”, управляван от подсъдимата няма следи от удар в задната част, които биха били налични при подобно съприкосновение. Отново в изпълнение на изискванията на чл.14 от НПК Варненския апелативен съд е приел, че липсват доказателства за техническа повреда на Фиата, възприемайки заключението на трасологичната експертиза. То категорично отхвърля възможността загубата на контрол да се дължи на внезапно възникнала техническа повреда- спукване на гума. Съдът е изложил аргументи и защо намира за недоказано твърдението, че починалият е въздействал върху волана на автомобила. Анализирайки всички събрани доказателства, които са оценени обективно и при спазване на правилата на логиката, въззивната инстанция е формирала заключение, че автомобилът е станал неуправляем не от въздействие на друго превозно средство или от спукване на гума, а поради неправилното му разположение върху пътното платно с отклоняване вдясно и попадане на десните гуми върху банкета с по-различна настилка, дължащо се на отклоняване вниманието на подсъдимата. Защитата прави възражение, че съдът е приел последователността на ударите между участващите в произшествието автомобили изцяло на база предположения, както и че не е изследвал възможността на всеки от шофьорите да ги предотврати. Изразява виждането си, че не е отстранено съмнението за виновно поведение и на другите участници в инцидента- водачите на л.а. Ф.” или на т.а. „Ф.”. Възражението е лишено от фактическо основание. Варненският апелативен съд не е „иззел функциите на експертите”, тъй като в експертизата има отговор и на двата поставени въпроса. Какъв е механизмът на произшествието и в каква поредност са се блъскали автомобилите съдът е извел от показанията на свидетелите- очевидци, подкрепени от заключението на експертите, което е ценил като обективно и компетентно. Няма никакво съмнение, че след като навлиза в насрещната лента за движение, подсъдимата се удря странично в л.а. „Ш.”, в процеса на ротация е ударена от т.а. „Фолксваген” и след завъртането и връщане отново в първоначалната лента за движение е ударена от л.а. „Ф.”. Първият удар е приплъзващ, в лявата част на Фиата / от страната на шофьора/, вторият е почти челен за Фолксвагена и в дясната част за Фиата /откъм мястото на пострадалия/ и третият е между предно дясно колело на Форда и предно ляво колело на Фиата. Категорично е и заключението на вещите лица, че от момента на навлизане на подсъдимата в насрещната лента, никой от останалите водачи не е имал техническа възможност да избегне опасността и за всички тях ударите са били непредотвратими. Затова в конкретния казус допуснатият пропуск- неизясняване на обстоятелството от кой точно удар пострадалият е получил фаталните наранявания- няма такова съществено значение за правилното решаване на делото. Изтъкнатото от защитата нарушение не е съществено и не налага връщане на делото за ново разглеждане, защото по несъмнен начин е изяснено, че водачите на останалите автомобили не са допринесли за настъпване на съставомерния резултат. Защитата оспорва заключението на повторната автотехническа експертиза, защото тя боравела с вероятности и формули, чиито параметри „са приети, а не изчислени”. Доводът е изцяло неприемлив, доколкото при изготвяне на експертизата вещите лица са ползвали цялата доказателствена съвкупност /свидетелските показания, протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума, тахографа на автобуса „Скания”/, а заключението им е резултат от специалните знания и компетентност, които притежават и в които съдът не е имал основание да се съмнява. Видно от съдържанието на решението съдът е отговорил на доводите на подсъдимата и на частните обвинители, като е изложил съображения защо ги намира за неоснователни, поради което оплакването за несъответствие на съдебния акт с изискванията на чл.339 ал.2 от НПК не може да бъде споделен. В подкрепа на релевираното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК защитата навежда довод, че подсъдимата е осъдена за нарушение на правилата за движение, за което няма повдигнато обвинение. Касационният състав изцяло се съгласява с правните съображения на въззивния съд. От фактите по делото е безспорно установено, че причината за пътно-транспортното произшествие е отклонението на лекия автомобил „Фиат” от праволинейното му движение, довело до навлизане на десните гуми на банкета и последвалите действия на подсъдимата с органите на управление. Тя е допуснала нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДП, задължаващ водачите на МПС да контролират непрекъснато превозното средство, а такова обвинение е инкриминирано с обвинителния акт. Загубата на контрол не се дължи на нарушение на режима на скоростта /съгласно заключението на АТЕ/, поради което съдът правилно е оправдал К. за вмененото й нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП. Навлизането на автомобила в насрещната лента за движение, където настъпват ударите с останалите участници, е последица от неупражнения контрол на превозното средство, поради което касационният състав не може да се съгласи с аргументите на защитата за нарушения по чл.15 и чл.16 от ЗДП. Материалният закон е приложен правилно от Варненския апелативен съд. Водим от гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101/ 10.07.2013 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 110/ 2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.