7 Р Е Ш Е Н И Е № 50082 гр. София, 31.01.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 917 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:[ЕИК], на чието място в производството е конституиран универсалният му правоприемник „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК:[ЕИК], срещу въззивно решение № 126 от 20. 12. 2021 г., постановено от Софийски окръжен съд по в.гр.д. № 647 по описа на съда за 2021 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 46 от 13. 07. 2021 г., постановено от Районен съд – Етрополе по гр.д. № 1 по описа на съда за 2021 г. С потвърденото с обжалваното по касационен ред въззивно решение първоинстанционно такова, е осъдена С. С. К., ЕГН: [ЕГН], да заплати по предявен евентуален иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 вр. чл.86 от ЗЗД, на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ АД сумата 6576.42 /шест хиляди петстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща неизплатена падежирала главница по договор за кредит за текущо потребление от 14. 08. 2007 год. по месечни вноски с падежи 29. 03. 2014 год. до 14. 07. 2017 год., ведно със законната лихва, считано от 08. 10. 2020 год. - датата на предявяване на иска пред СРС, както и сумата в размер на 1629.16 /хиляда шестстотин двадесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ разноски по делото, отхвърлен е така предявеният иск като неоснователен и недоказан за горницата до пълния размер от 6714.44 лева, и е прекратено производството по делото по предявения от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ АД като главен, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради приета от първоинстанционния съд недопустимост на същия. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора главен, установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК, като недопустим /същият не е отхвърлен по същество, а е приет от съда за недопустим, поради което и не е разгледан, а производството по него е прекратено – бел. на докладчика в касационната инстанция/, поради отменено по реда на чл. 419 от ГПК разпореждане за незабавно изпълнение на издадената заповед по чл. 417 от ГПК. Касаторът излага, че в случая е отменено именно разпореждането за незабавно изпълнение, а не самата заповед за изпълнение, с която отмяна заповедта по чл. 417 от ГПК не подлежи на изпълнение до влизане в сила на решението по установителния иск по чл. 422 от ГПК, но производството по същия иск не подлежи на прекратяване, доколкото не е отпаднал правният интерес на кредитора от него, поради което и е недопустимо в исковото производство преминаване от установителен към осъдителен иск, съгласно чл. 214 от ГПК. Иска се отмяната на въззивното решение и връщането на делото за ново разглеждане, претендират се разноски. Ответникът по жалбата не взема становище по същата. С определение по делото № 50268 от 29. 05. 2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос „Има ли заявителят правен интерес и допустим ли е искът по чл. 422 ГПК, след като е било отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издаденият изпълнителен лист?“. С определение по делото № 50136 от 22. 06. 2023 г. на мястото на първоначалния касатор „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, който е заличен от търговския регистър поради преобразуване /вливане/, при условията на универсално правоприемство, е конституиран правоприемника му „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК:[ЕИК]. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 113, изр. 2 от ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да стигне до крайните си изводи относно недопустимостта на предявения от касатора като главен, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, въззивният съд е приел в мотивите към решението си дословно следното: Видно от определение № 260195/06. 11. 2020 г. по ч.гр.д. № 685/2020 г. на СОС изпълнителният лист, издаден въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 278/03. 12. 2012 г. по ч.гр.д. № 437/2012 г., е обезсилен /последното е явно от останалото съдържание на въззивното решение, доколкото изречението е недовършено - бел. на докладчика в касационната инстанция/; Във въззивната жалба въззивникът поддържа тезата, че обезсилването на изпълнителния лист не рефлектирало върху самото разпореждане за незабавно изпълнение и цесионерът имал правен интерес от установяване на вземането; Съдът /първоинстанционния - бел. на докладчика в касационната инстанция/ обаче е прекратил производството по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК; Този извод е обоснован и правилен; Липсва правна логика издадено разпореждане и заповед за незабавно изпълнение да бъдат валидна процесуална предпоставка за установителен иск, защото функцията на тези съдебни актове е именно да създадат изпълнителен титул по едно, условно казано, „неоспорено вземане“, каквато е философията на заповедното производство; Първоинстанционният съд е приел за допустим евентуално предявения осъдителен иск и го е уважил за сумата 6576.42 лв., ведно със сумата 1629.16 лв. разноски по делото; За разликата до пълния размер от 6714.44 лв. искът е отхвърлен, тъй като съдът е кредитирал направените изчисления от вещото лице по неоспорената съдебно-счетоводна експертиза. При така приетото въззивният съд е намерил първоинстанционното решение за законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила, поради което и го е потвърдил в цялост. Въззивното решение е неправилно в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното такова в неговата част, с която е прекратено производството по предявения като главен, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и недопустимо в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в неговата част, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения като евентуален, осъдителен иск. Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване два иска: Като главен е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и петитум да бъде установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение от 03. 12. 2012 г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д. 437/2012 г. по описа на РС – Етрополе, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 14. 08. 2007 г., включващи 12513.70 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 30. 11. 2012 г. до окончателното изплащане и 833.27 лв. неизплатен остатък от редовна лихва за периода от 26. 03. 2011 г. до 29. 11. 2012 г. Същият, предявен като главен иск е оставен без разглеждане от първоинстанционния съд, като недопустим и производството по него е прекратено. При условията на евентуалност и, както това е изрично заявено от ищеца в исковата молба и уточнителна такава вх. № 633/10. 05. 2021 г. по регистратурата на РС – Етрополе – в случай, че съдът приеме по някаква причина предявения главен иск за недопустим, е предявен частично уваженият и частично отхвърлен от съда, осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 6714.44 лв. – остатък от неизплатена падежирала главница по месечни вноски с падежи от 29. 03. 2014 г. до 14. 07. 2017 г. съгласно погасителен план към договор за кредит за текущо потребление от 14. 08. 2007 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на подаването на исковата молба до изплащане на вземането. Не се спори в производството, установява се от приложеното в цялост ч.гр.д. № 685 по описа на Софийски окръжен съд за 2020 г., че с влязло в сила, като неподлежащо на обжалване, определение по същото дело № 260195 от 06. 11. 2020 г., е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в процесната заповед за изпълнение на парично задължение от 03. 12. 2012 г., издадена по ч.гр.д. 437/2012 г. по описа на РС – Етрополе и по същество искането за издаване на разпореждане за незабавно изпълнение на същата, е оставено без уважение, а издаденият въз основа на така отмененото разпореждане за незабавно изпълнение изпълнителен лист, е обезсилен. При така установеното, с потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение и с главен мотив, че към момента на постановяването му, издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са обезсилени от въззивния съд /явно въззивния такъв в заповедното производство – бел. на докладчика в касационната инстанция/, първоинстанционният съд е приел предявения главен установителен иск за недопустим и е прекратил производството по него, което го е мотивирало да приеме, че следва да се произнесе по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск. Противно на така приетото от първоинстанционния съд, за настоящия касационен състав е безспорно видно от материалите по делото, че процесната заповед за изпълнение не е обезсилена, в отлика от издадения въз основа на нея изпълнителен лист срещу длъжника, а изпълнителният лист е обезсилен не защото е обезсилена заповедта за изпълнение, както това необосновано е прието от първоинстанционния съд, а защото по реда на инстанционния контрол в заповедното производство и по реда на чл. 419 от ГПК, е отменено инкорпорираното в нея разпореждане за незабавно изпълнение. При условията на изначално, извършено по волята на ищеца и обективирано в исковата молба, обективно евентуално съединяване на искове, съдът е овластен и длъжен да се произнесе по предявения като евентуален иск, само при сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за такова разглеждане и произнасяне, а именно – оставяне без разглеждане /при каквото условие изрично ищецът в настоящото производство е предявил евентуалният си осъдителен иск, видно от исковата молба и уточнителна молба вх. № 633/10. 05. 2021 г. по регистратурата на РС – Етрополе/, или /принципно/ - при отхвърлянето му. По въпросът, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е формирана обилна, постоянна и еднопосочна практика на ВКС, която изцяло се споделя от настоящия касационен състав. Същата е обективирана примерно, но не само, в следните актове на ВКС: решение № 66 от 08. 06. 2014 г., ТК, Второ т.о. по т.д. № 1766/2013 г., решение № 143/13. 12. 2013 г., ТК, Първо т.о. по т.д. № 1132/2012 г., решение № 120/29. 01. 2020 г., постановено по т.д. № 3130/2018 г. на Второ т.о. на ВКС, решение № 141 от 06. 11. 2014 г. по т.д. № 2706/2013 г. на Първо т.о. на ВКС, решение № 168 от 01. 10. 2013 г. по т.д. № 1332/2013 г. на Второ т.о. на ВКС, цитираните в него решение № 88 от 27. 05. 2011 г., решение № 89/02.06.2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 152/15.11.2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д. № 1058/2011 г., ІІ т.о. и др., решение № 41 от 08. 04. 2015 г. по т.д. № 653/2014 г. на Второ т.о. на ВКС, решение № 78 от 16. 05. 2012 г. по т.д. № 511/2011 г. на Второ т.о. на ВКС, решение № 1 от 10. 04. 2018 г. по т.д. № 335/2017 г. на Второ т.о. на ВКС, решение № 152 от 15. 11. 2012 г. по т.д. № 1058/2011 г. на Второ т.о. на ВКС и др. Разрешението на процесуалния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по настоящото дело, дадено еднозначно и категорично в цитираните, неизчерпателно изброени съдебни актове на ВКС е в смисъл, че обезсилването на издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, произтичащо от отмяна на допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, не рефлектира върху правния интерес от установителния иск за вземането, предмет на издадената заповед. Това становище е мотивирано с предпоставките за предявяването на положителния установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК и предметът на този иск, както и с последиците от уважаването на частна жалба срещу разпореждането на заповедния съд за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист - отмяна на разпореждането в тази част и обезсилване на изпълнителния лист, без обаче да се засяга заповедта за изпълнение. В тази хипотеза заповедта за изпълнение ще съставлява съдебно изпълнително основание само в случай на успешно проведен исков процес по положителния установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК. Изложеното сочи на извод, че независимо от отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилването на издадения въз основата на заповед за изпълнение изпълнителен лист, заявителят в производството по чл. 410 и сл. от ГПК има правен интерес от предявяването и воденето на установителния иск по чл. 422 ГПК. Съгласно също константната практика на ВКС, такъв правен интерес няма да е налице само при обезсилване на заповедта за изпълнение с влязъл в сила съдебен акт – например, при непредставяне на доказателства по заповедното производство за предявяване на иска в едномесечния преклузивен срок /чл. 415, ал. 2 ГПК/. Поради изложеното и предявеният в случая установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е допустим и е следвало да бъде разгледан в производството така, както е предявен – като главен, съответно – и преди, спрямо евентуално предявеният, единствено разгледан от съда, осъдителен такъв по чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, произнасянето по който в случая на свой ред се явява недопустимо, доколкото не се е било осъществило вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането му и произнасянето по него. Като е приел обратното въззивният съд е постановил частично неправилно и частично недопустимо решение, което поради това следва да бъде отменено в неправилната му част, и обезсилено - в недопустимата такава. Поради липсата на произнасяне по предявения главен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от която и да е от инстанциите по същество, делото следва да бъде върнато не на въззивния, а на първоинстанционния съд - за произнасяне от друг състав на съда по предявените искове в поредността им, и при условията на тяхното съединяване от страна на ищеца. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 126 от 20. 12. 2021 г., постановено от Софийски окръжен съд по в.гр.д. № 647 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 46 от 13. 07. 2021 г., постановено от Районен съд – Етрополе по гр.д. № 1 по описа на съда за 2021 г. в неговата част, с която е прекратено, като недопустимо, производството по предявения като главен, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и петитум да бъде установено със сила на пресъдено нещо по отношение на С. С. К., ЕГН: [ЕГН], съществуването на вземания на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ АД /на мястото на което дружество в производството е конституиран универсалният му правоприемник „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК:[ЕИК]/, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение от 03. 12. 2012 г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д. 437/2012 г. по описа на РС – Етрополе, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 14. 08. 2007 г., включващи 12513.70 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 30. 11. 2012 г. до окончателното изплащане и 833.27 лв. неизплатен остатък от редовна лихва за периода от 26. 03. 2011 г. до 29. 11. 2012 г., както и в частта за разноските. ОБЕЗСИЛВА решение № 126 от 20. 12. 2021 г., постановено от Софийски окръжен съд по в.гр.д. № 647 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 46 от 13. 07. 2021 г., постановено от Районен съд – Етрополе по гр.д. № 1 по описа на съда за 2021 г. в неговата част, с която е осъдена С. С. К., ЕГН: [ЕГН], да заплати по предявения като евентуален, осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 вр. чл.86 от ЗЗД, на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ АД /на мястото на което дружество в производството е конституиран универсалният му правоприемник „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК:[ЕИК]/, сумата 6576.42 /шест хиляди петстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща неизплатена падежирала главница по договор за кредит за текущо потребление от 14. 08. 2007 год. по месечни вноски с падежи 29. 03. 2014 год. до 14. 07. 2017 год., ведно със законната лихва, считано от 08. 10. 2020 год. - датата на предявяване на иска пред СРС, и е отхвърлен така предявеният осъдителен иск, като неоснователен и недоказан за горницата до пълния размер от 6714.44 лева. ВРЪЩА ДЕЛОТО Районен съд – Етрополе за ново разглеждане от друг състав, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: