Р Е Ш Е Н И Е № 266 гр. София, 22 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и с участието на прокурор от ВКП МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 759/2012 год. Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 , вр. с чл. 348, ал.1,т.т. 1, 2 и 3 НПК , по искане от осъдения А. Т. Я. за възобновяване на наказателното производство по внохд№ 405/11 год. на Благоевградския окръжен съд в частта относно осъдения Я., в която с постановеното по делото решение №21/20.03.12 год. е изменена присъда №500/10.05.2011 год. по нохд№940/04 год. на РС гр.Петрич. С присъда №500/10.V.2011 г., постановена по НОХД №940/2004 год. на Районен съд,гр.Петрич подсъдимия А. Т. Я. е признат за виновен, че при съучастие с подс.К. Д. Ф., вторият като извършител, а Я. като подбудител и помагач, умишлено е склонил и улеснил подсъдимия Ф. да преведе през границата на страната ни с Република Гърция група от хора - индийските граждани А. С., Б. С., С., Д. С., Ч. С. С., К. С., Д. С., Н. В. К. и Н. С., без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено във фазата на опита, поради което и на основание чл. 280 ал. 2 т. З, вр. с ал.1 НК, вр. чл. 18 ал. 1 НК, вр. чл. 20 ал. 2 и ал.3 и 4 НК и във връзка с чл.54 от НК и чл.36 от НК подс.А. Т. Я. е осъден на „лишаване от свобода" за срок от шест години, а подс.К. Д. Ф. на „лишаване от свобода" за срок от четири години и седем месеца ; Подсъдимият А. Т. Я. е признат за виновен и в това, че на 24.02.2004 година, в района на [населено място], държал и предал на подс.К. Д. Ф. огнестрелно оръжие - автомат „К." - 7,62 мм, без да има надлежно разрешително за това, поради което и на основание чл.339 ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК и чл.36 от НК е осъден на „лишаване от свобода" за срок от три години. Признат е за виновен и в това, че на 24.02.2004 година е държал и предал на К. Д. Ф. от [населено място] боеприпаси в голямо количество - 100 броя патрони, калибър 7,62 мм за автомат, поради което и на основание чл.339 ал.2 във връзка с ал.1 от НК във връзка с чл.54 и чл.36 от НК е осъден на „лишаване от свобода" за срок от четири години. На основание чл.25 ал.1 от НК във връзка с чл.23 ал.1 от НК на Я. е наложено общо най-тежкото наказание от шест години „лишаване от свобода”, за деянията, за които е признат за виновен по същата присъда , както и за деянията, за които е осъден с влезли в сила присъди по НОХД № 138/2008 год. на Районен съд гр.Дупница, НОХД № 1647/2007 год. на Районен съд гр.Петрич и НОХД № 1981/2008 год. на Районен съд гр.Петрич. Приложен е чл. 25, ал. 3 НК като от размера на наложеното му общо наказание е приспаднат изцяло изтърпеният срок на наказанието „пробация", наложено му по НОХД № 1981/2008 година по описа на Районен съд - [населено място] от три години, като два дни „пробация" са зачетени за един ден „лишаване от свобода". На основание чл. 25, ал. 4 НК, вр. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, вр. чл.60 ал. 1 ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим на изтърпяване общото наказание „лишаване от свобода" , в затвор. Съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е приспаднато времето през което Я. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража” , „домашен арест” ,задържане за 24 часа по ЗМВР , както и задържане с постановление на прокурор до 72 часа . По чл. 68, ал. 1 НК е постановено подс.А. Я. да изтърпи отделно и наложеното му по НОХД № 378/2001 год. на Софийския военен съд наказание „лишаване от свобода" за срок от три години, при първоначален „строг" режим на изтърпяване в затвор. На основание чл. 189, ал. З от НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимите сторените разноските по делото общо 2839,30 лева. Със същата присъда са признати за виновни и подсъдимите, които не са искатели по настоящото производство: К. Д. Ф. за престъпление по чл.280, ал.2,вр. с чл.20, ал.2 НК и по чл.339 ал.1 от НК и Л. К. ЧАНГОВ за престъпление по чл. 279, ал. 1 НК .Спрямо тях са приложени и чл. 25, вр. с чл. 23 НК, и чл. 59 НК. С въззивно решение №21/20.03.2012 год. по внохд№405/2011 год. на Окръжен съд гр.Благоевград, образувано по въззивни жалби от подс.Я. и подс.Ф., присъдата е изменена като е намален размера на наказанието на подс.А. Т. Я. за престъплението по чл.280 ал. 2 т.З във връзка с ал. 1 НК ,вр.чл.18 ал.1 НК , вр. чл. 20 ал. З и ал. 4 от НК от шест години на пет години лишаване от свобода и в частта по чл. 25 ал. 1 , вр. чл. 23 ал. 1 НК относно общо най-тежкото наказание на този подсъдим, което е намалено на пет години лишаване от свобода. В останалата й част присъдата е потвърдена. В искането се излагат доводи в подкрепа на касационните основания по чл.348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК : обвинителният акт не съдържа конкретизация на фактическите обстоятелства, принадлежащи към елементите от състава на престъплението, която не е извършена и в хода на досъдебното производство. Не са били посочени поименно, с точни данни за самоличността им, преведените през границата чужди граждани, което е елемент от обективната страна на състава по чл.280 НК по който е повдигнато обвинението срещу Я. . Претендира се изключване от доказателствената съвкупност доказателствата, събрани чрез следствените действия за времето от 24.02. до 27.02.2004 год., тъй като осъденият твърди, че при събирането им не му е осигурен защитник, какъвто е поискал. Неправилно са кредитирани единствено доказателствените източници, ползващи обвинението. Игнорирани са обясненията на подсъдимия и на останалите подсъдими при проведените очни ставки. Наказанието е индивидуализирано в нарушение на закона като не са обсъдени данните за превеса на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства (млада възраст, семейство, грижа за дете). При определяне на наказанието не е отчетен факта на превишаване разумния срок за разглеждането на делото, протекло осем години. В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ пред Върховния касационен съд осъденият Я. редовно призован, не се явява . Искането се поддържа от упълномощеният от него ЗАЩИТНИК - АДВОКАТ А. Т.. Защитата поддържа искането с доводи за ограничаване правото на защита на подсъдимия, както следва: при привличането му като обвиняем Я. е заявил, че желае назначаване на защитник, какъвто не му е бил осигурен; прекомерния срок на гледане на делото- повече от осем години във фазата на досъдебното производство; невъзможност да узнае от постановлението за привличане спрямо кои лица обвинението твърди, че е извършено престъплението; не е отговорено в мотивите на решаващите съдилища по направената справка в Гранична полиция, че процесните индийски граждани не са влизали на територията на страната ни; игнорирани са показанията на свид.И. Ф., който заявява , че Я. не е участвал в превеждането на лицата през граница; не е извършено разпознаване; не е извършен разпит на индийските граждани. Иска се възобновяване, отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане. Алтернативно се иска намаляване на наказанието. ПРОКУРОРЪТ ОТ ВКП намира искането за неоснователно. Не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и не е било нарушено правото на защита на подсъдимия. Обвинителният акт съдържа всички реквизити относно съдържанието на обвинението. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ОСНОВАНИЯТА ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е частично основателно по следните съображения: Проверката на атакуваното решение показа, че при разглеждането и решаването на делото не са допуснати посочените в жалбата съществени процесуални нарушения. Не е нарушено правото на защита на подсъдимия за узнае характера и причините на обвинението и в условията на състезателното съдебно производство да се защити по фактическите данни, очертаващи предмета на доказване. Според доводите в искането, при описанието на престъплението по чл.280, ал.2, т.З във вр. с ал.1 и чл.20, ал.2 от НК в постановлението за привличане на Я. в качеството на обвиняем, не бил отразен точният брой и имената на чуждестранните граждани- предмет на незаконно превеждане през граница. В тази връзка се твърди, че обвинението не било достатъчно ясно и Я. не е знаел срещу какви факти да се защитава. Съставът на ВКС намира доводът за неоснователен. И първостепенният и окръжният съд са отговорили аргументирано на този довод на защитата. Вярно е, че в постановлението за привличане като обвиняем на осъдения Я. не е имало информация за конкретните имена на деветимата индийски граждани по обвинението срещу него за съучастие с подс.Ф. в престъпление по чл.280, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 и 4 НК, в превеждането им през границата на страната с Република Гърция, макар и да е посочено словесно, че те са деветима индийски граждани и деянието е квалифицирано като извършено спрямо чужди граждани ( спр. в постановлението за привличане от 25. 02. 2004 год. от досъд. произв.). Вярно е, обаче, че в постановлението за привличане на Я. като обвиняем са включени необходимите и относими за защитата му срещу обвинението фактически обстоятелства на деянието, съгласно признаците от обективна и субективна страна на състава на престъплението: формата на изпълнителното деяние - превеждане през границата на страната на лица, посочени по техния брой и националност; обстоятелството, че са чужди граждани - индийски граждани, т.е. не са български граждани , което е квалифициращ признак от състава на престъплението; съучастието; формата на съучастието; стадия на извършване на деянието – опита в извършването му и стадия на опита. Следователно, и в този ранен етап от процеса, при привличането му като обвиняем Я. е бил запознат с относимите към обвинението фактически обстоятелства, релевантни за състава по чл. 280, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 1 НК. Броят и самоличността на лицата – предмет на контрабандата на хора е от значение не за възникването, а за индивидуализацията на отговорността. В хода на досъдебното производство е била изяснена самоличността на превежданите лица. Тя е била отразена подробно в съдържанието на обвинителния акт , преписи от който са били връчени на подсъдимите , в това число и на Я.. Следователно, той се е запознал и с фактите на обвинението и с доказателствените източници, които ги установяват, така , както изискват стандартите на чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС. Лицата – индийски граждани са били допуснати и разпитани като свидетели в досъдебната фаза, където пред съдия са дали подробни показания за начина на превеждането им и за лицата , които са участвали в това деяние като са разпознали сред тях подс. Я. като лицето, което им е дало подслон и храна и ги е предоставило на подсъдимия Ф., който ги е поел от Я. и е предприел действията по превеждането им през границата с Гърция не на определените за това места и без разрешението на надлежните органи на властта. Тези данни на обвинението и доказателствените източници, които са ги установили, са узнати своевременно в процеса от Я. в качеството му на обвиняем ( видно от постановлението за предявяване на досъдебното производство, където е присъствал и упълномощен от Я. защитник) и като подсъдим - видно от съдържанието на обвинителния акт, в който деветимата индийски граждани са посочени с подробна самоличност, поради което, не е било ограничено правото му на защита. Неоснователно се твърди в искането за нарушаване правото на адвокатска защита на осъдения. Към момента на повдигане на обвинението спрямо Я., който тогава е бил задържан за 72 часа от прокурор, за задържания не е била предвидена хипотеза на задължителна защита, каквато е предвидена по действащия сега чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК . Действала е аналогичната на тази норма разпоредба на чл. 70, ал. 1 НПК( отм. към 29.04.06 г.), съгласно която не е въздигнато задължително участие на защитник в наказателното производство, когато лицето е задържано. Такава защита, предвид вида и характера на обвинението срещу Я., не е била необходима на нито едно от основанията в действащата тогава норма. Но както тогава , така и сега, изрично е гарантирано правото на адвокатска защита от момента на задържането на лицето, или на привличането му в качеството на обвиняем. Видно е от постановлението от 25.02.04 год.(,спр. том.1,л.58 от сл.д.) за привличане като обвиняем на Я., че разследващият орган е разяснил правата му на обвиняемия, че има право на защитник и за осигурената му съгласно закона възможност да се свърже с него и, че разследващият орган не може да извършва никакви действия по разследването, докато не изпълни това си задължение. В този процесуален момент обвиняемият не е поискал нито да упълномощи адвокат, нито да му бъде осигурен служебно назначен адвокат, поради невъзможността да заплати адвокатско възнаграждение и интересите на правосъдието да са налагали такава защита. Следователно, в този процесуален стадий Я. не е упражнил диспозитивното си право на адвокатска защита, тъй като не е заявил желание да упълномощи адвокат по негов избор, или да му бъде назначен служебен защитник. При последващите процесуални действия, съществено променящи процесуалното му положение, той е имал надеждна правна помощ. Разпитите на Я. като обвиняем са протекли при участието на упълномощен защитник. Това са разпитът пред съдия , проведен на 25.02.2004 г., и разпитът пред следовател на 26.02.2004 г. На тях е присъствал упълномощения на 25.02.с.г. адвокат Х. В. Г. (сл.д.№47/04г. на ТСл.Сл. Петрич , т. I, л. 61, л.63 и л. 64 ). Проверката показа още, че при предявяването на досъдебното производство ( спр. в сл.д.№47/04г. на ТСл.Сл. Петрич, том ІІІ, л.64 ) обв.Я. също се е явил с избрания от него защитник. Следователно, напълно голословно се твърди, че осъденият не е получил справедлив процес. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при събирането на доказателствените източници. ВКС не споделя и довода в искането, че доказателствените констатации и правните изводи почиват на фактически данни, събрани от доказателствени средства, изготвени в нарушение на процесуалните правила. Липсата на официални данни за пребиваването в страната ни на деветимата индийски граждани- свидетели по делото, не е факт опровергаващ тяхното действително присъствие в страната ни и въвличането им във фактическото изпълнение на инкриминираното деяние. Те са действителни лица, разпитани са пред съдия в досъдебното производство. Не са налице и нарушения, ограничаващи правото на защита на осъдения ,свързани с участието му при събирането и проверката на доказателствата. Спазени са съществените правила по събиране , проверка оценка на доказателствени източници по чл. 107, вр. чл. 13 и чл. 14 НПК. Показанията на свидетелите – индийски граждани А. С., Б. С., С., Д. С., Ч. С.,К. С.,Д. С.,Н. К. и Н. С. , дадени пред съдия по сл.д.№47/04 год. на ТСл.Сл. [населено място], том І - ви, приобщени по реда на чл. 281, ал.1,т. 3 НПК в съдебното производство пред първостепенния съд, както и протоколите за разпознаване на подсъдимите Я. и Ф. , приложени в том. І от сл.д., приобщени по реда на чл. 283 НПК, от които съдилищата са приели за установено безпротиворечиво заявеното от свидетелите участие на Я. в осъществяване на подготовката за превеждането им, отстраняването на пречки и създаването на условия за превеждането им през граница и общите му действия с подсъдимия Ф. по предоставяне на групата чужденци за превеждането й през планината „Б.”. Извършеното разпознаване е в съгласие с правилата на чл. 169 - чл. 171 НПК. Дали осъденият Я. и останалите съподсъдими са имали качеството на обвиняеми към момента на разпознаването, или не, основателно е оценено като факт без процесуално значение за валидността на извършеното действие. Неоснователно се твърди, че съдилищата са кредитирали само обвинителните доказателствени източници. Вярно е обратното, спазването на правилата по чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК. Полицейските служители - свидетелите М., И., Ш. -служители на Гранична полиция, са заявили, че непосредствено след залавянето на групата от деветимата индийски граждани, Я. е посочен от тях като лицето, организирало превеждането на групата през границата на страната ни с Република Гърция. Следователно, доказателствените източници, уличаващи участието на Я. в деянието са проверени за достоверност и неоснователно се твърди, че констатациите въз основа на тях са произволни. Индийските граждани са имали пряк досег с Я. като човека , който ги е подслонил и ги е завел до мястото, откъдето е трябвало да бъдат преведени през границата от подс.Ф.. Осъденият Я. е посочен от гласните доказателствени източници като лицето, което е контактувало пряко с индийските граждани след пристигането им в [населено място]. В тази насока са и кредитираните от съдилищата обяснения на подс.Ф. , в които твърди, че Я. е човекът, който му е предложил да преведе чужденците през границата с Република Гърция срещу заплащане, предал му е раницата с наркотично вещество (което деяние, необяснимо защо, не е предмет на обвиненията по делото). Предал у и огнестрелното автоматично оръжие АК-47 със заличени номера, боеприпасите към него - 100 бр. патрони, както и мобилен телефон със СИМ-карта на гръцки телефонен оператор. Разяснил е пред подс.Ф. с конкретни указания и инструкции при какви обстоятелства и къде да ползва мобилния телефон по време и след превеждането на лицата. Не са игнорирани голословно обясненията на подсъдимия Я. и на останалите съподсъдими при проведените очни ставки. Те са проверени с всички източници на фактически данни, относими към предмета на доказване и аргументирано е даден отговор защо изцяло и ли частично не им е била дадена вяра като недостоверни, така както изискват чл. 305, ал.3 , съответно , чл. 339, ал. 2 НПК. При тези данни, ВКС намира, че не са допуснати основания по чл. 422, ал.1, т.5,вр. с чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 НПК за възобновяване на делото. ВКС намира, че материалният закон е приложен правилно. Инкриминираната според обвинителния акт дейност е квалифицирана правилно под признаците на престъпните състави по чл. 280 ал. 2 т. З, вр. с ал.1 НК, вр. чл. 18 ал. 1 НК, вр. чл. 20 ал. 2 и ал.3 и 4 НК и по чл. 339 ал. 2 във връзка с ал.1 НК. Допуснато е нарушение единствено при квалифицирането на едно деяние като две отделни деяния по чл. 339, ал. 2, вр. с ал.1 НК - незаконното държане и предаване на оръжие е квалифицирано отделно от незаконното държане и предаване на муниции. Деянието е едно, тъй като е извършено по едно и също време, от едно и също лице, по отношение на един и същ предмет, включващ оръжие и муниции. Нарушението на закона обаче е компенсирано в полза на осъдения, поради включването на деянията в рамките на множество престъпления с определяне на наказание, което се поглъща от най-тежкото, наложено за съвкупността и като цяло не се отразява на тежестта на общото наказание по чл. 23, ал. 1 НК, наложено на Я.. Налице е касационно основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, което е и основание за възобновяване. Основание за възобновяване предизвиква единствено нарушението на закона само относно справедливостта на наложените на подсъдимия наказания за престъпленията по чл. 280 ал. 2 т. З, вр. с ал.1 НК, вр. чл. 18 ал. 1 НК, вр. чл. 20 ал. 2 и ал.3 и 4 НК и по чл. 339 ал. 2 във връзка с ал.1 НК. Наказанията за тези престъпления не са определени съгласно броя и значението на всички смекчаващи вината на подс.Я. обстоятелства, поради което са нарушени правилата за индивидуализацията им по чл. 54 НК. Не са обсъдени и отчетени всички данни , индивидуализиращи отговорността на дееца. Подценени са смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства като млада възраст, семейство, грижа за дете, стадия на осъществяване престъплението във фазата на недовършения опит. Решаващото смекчаващо обстоятелство – разглеждането на делото при нарушение на принципа по чл. 22 НПК не е получило адекватна правна оценка при определяне на наказанието на осъдения. Постоянна е съдебната практика на ВКС, в съответствие с решенията на ЕСПЧ, че едно от вътрешноправните средства за защита срещу разглеждането и решаването на делото в нарушение принципа за разумен срок, следва да е отчитането на прекомерно дългия срок на разглеждане на делото като смекчаващо за вината на осъдения обстоятелство, а в някои случаи и като изключително смекчаващо вината обстоятелство. Превишаването на разумния срок за разглеждането на делото, протекло седем години в досъдебната фаза, за което отговорност не следва да носи осъденият, значително е намалило ефективността на преследваните с конкретния наказателен процес цели – за превенция и наказване на виновното лице и генерално - срещу престъпността и за укрепване на законността. Ето защо, в атакуваната част, относно определените на Я. наказания, както и за наложеното му общо най-тежко наказание, ВКС счита, че се налага намеса с прилагане на правомощията по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК като бъде допуснато възобновяване на делото и изменяване на решението на въззивната инстанция, в интерес на осъдения, с намаляване размерите на определените му наказания за отделните престъпления и на общо най-тежкото от тях. Решението следва да бъде изменено като във връзка с чл. 54 НК, наказанията да се определят при значителен превес на смекчаващите вината на Я. обстоятелства. Така, наказанието за престъплението по чл.280 ал.2,т.3 ,вр. с ал.1 НК трябва да бъде намалено от пет години лишаване от свобода , на три години лишаване от свобода. Наказанието, определено за престъплението по чл. 339, ал.1 НК - да бъде намалено от четири, на три години лишаване от свобода. Съответна корекция следва да претърпи и определеното общо най-тежко наказание на осъдения Я. по чл. 25, вр. с чл. 23 НК , което да се измени като бъде намалено от пет години лишаване от свобода – на три години лишаване от свобода. В останалата част, искането като неоснователно трябва да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице останалите основания за възобновяване производството. Воден от тези мотиви и съгласно чл.425, ал.1,т.3 вр. с чл422, ал.1 ,т.5 ,вр. чл.348, ал.1, т.3 и ал.5, т.1 НПК, ВКС, ІІІ н.о., в настоящият съдебен състав Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА внохд№405/2011 год. на Окръжен съд гр.Благоевград като ИЗМЕНЯВА постановеното по делото въззивно решение №21/20.03.2012 год., само относно наложените на подсъдимия А. Т. Я. наказания както следва: за престъпление по чл. 280 ал. 2 т. З, вр. с ал.1 НК, вр. чл. 18 ал. 1 НК, вр. чл. 20 , ал.3 и ал.4 НК ,вр. с чл.54 НК НАМАЛЯВА наказанието пет години лишаване от свобода на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода ; за престъплението по чл. 339 ал. 2, вр. ал.1 НК , вр. чл. 54 НАМАЛЯВА наказанието от четири години лишаване от свобода на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. ИЗМЕНЯВА въззивното решение и в ЧАСТТА по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК относно наложеното на осъдения А. Т. Я. общо най-тежко наказание за деянията, за които е признат за виновен по присъда №500/10.05.2011 год. по нохд№940/04 год. на РС гр.Петрич и за деянията, за които е осъден с влезли в сила присъди по НОХД № 138/2008 год. на Районен съд гр.Дупница, НОХД № 1647/2007 год. на Районен съд гр.Петрич и НОХД № 1981/2008 год. на Районен съд гр.Петрич, като НАМАЛЯВА ОБЩО НАЙ-ТЕЖКОТО НАКАЗАНИЕ по тези присъди от пет години „лишаване от свобода”, на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на внохд№405/2011 год. на Окръжен съд гр.Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :