Р Е Ш Е Н И Е № 501 София, 11 декември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 1720/2012 година Производството по делото е по реда на чл. 423, ал.1 от НПК и е образувано по искане на осъдения А. С. А. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлата в сила присъда № 44/18.01.2011 г., постановена по НОХД № 1063/2009 г. от Районен съд - Силистра. В искането се твърди, че наказателният процес е проведен в отсъствие на осъдения, тъй като не е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд осъденият А. А. и неговият процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК, поддържат искането за възобновяване. В саморъчно изготвената защита осъденият го допълва и с претенция за явна несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че искането за възобновяване е неоснователно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С първоинстанционната присъда № 44/18.01.2011 г., постановена по НОХД № 1063/2009 г. от Районен съд – Силистра, осъденият А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Наложеното му наказание е една година и три месеца лишаване от свобода. Оправдан е по обвинението по чл. 196, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3 и т.7 от НК. ІІ. Искането за възобновяване е депозирано до Върховния касационен съд на 28.08. 2012 г.. От уведомителното писмо до Районен съд – Силистра (л. 236 от делото) е видно, че осъденият А. е бил предаден на българските власти на 19.07.2012 г. и преведен в затвора – Б.. При липса на други данни кога осъденият А. е узнал за постановяването на атакуваната присъда, то следва да се приеме, че това е моментът на привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Тоест, искането за възобновяване се явява подадено в шестмесечния срок по чл. 423, ал.1 от НПК и е допустимо, но по същество неоснователно. Материалите по делото установяват, че осъденият А. е знаел за образуваното срещу него досъдебно производство. Привлечен е като обвиняем с постановление от 26.06.2008 г. и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. От протоколите е видно, че при вземане мярката за неотклонение осъденият е бил уведомен за нейното съдържание, както и последиците от неизпълнението й. Материалите по разследването са предявени на осъдения А. на 17.08.2009 г., присъствено и при участие на защитник. Обвинителният акт е внесен в съда на 27.10.2009 г., по който е образувано НОХД № 1063/2009 г.. С разпореждане от 04.11.2009 г. съдията-докладчик е разпоредил връчване на обвинителния акт и призоваване на А.. За насроченото съдебно заседание на 10.12.2009 г. осъденият А. е бил нередовно призован като призовката е върната с отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Съдът е отложил разглеждането на делото за 09.02. 2010 г. и е постановил призоваване на подсъдимия чрез началника на РПУ – Тервел и чрез началника на РПУ – Нови Пазар. Призовката, в която е вписано и уведомлението, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК, ведно с препис от обвинителния акт, е била връчена лично на А. от полицейски служител (виж, призовка, л. 47 и докладна записка, л. 45). В съдебното заседание, проведено на 09.02.2010 г., осъденият А. не се е явил, редовно призован. Съдът е получил информация за причините, поради които подсъдимия А. не се явява (протокол за съдебно заседание л. 70 и сл. от делото), приел ги е за основателни и е отложил разглеждането на делото за 08.04.2010 г. За последно посоченото съдебно заседание осъденият А. е бил нередовно призован, призовката е била върната с отбелязване, че не пребивава на посоченият адрес, а по информация на негов родственик той се намира в Р Гърция. При тези данни съдът е изменил мярката му за неотклонение в „задържане под стража”. Междувременно е получена информация, че А. е напуснал Р България на 11.02.2010 г. през ГКПП „Илинден” (л. 111 от делото). В следващото съдебно заседание не е даден ход на делото, а осъденият А. е обявен за общодържавно издирване (телеграма № 31123/07.07.2010 г.). Последвало е неколкократно отлагане на делото. В съдебното заседание на 09.12.2010 г. съдът е констатирал, че след проведеното издирване местонахождението на А. не е установено, същият е напуснал страната, няма данни за завръщането му, а адресът му в чужбина е неизвестен. Тези данни са послужили като основание съдебното разглеждане на делото да продължи в отсъствие на осъдения А. при предпоставките на чл. 269, ал.3 от НПК, при участие на защитник. След проведеното съдебно следствие и изслушани съдебни прения, съдът е постановил и атакуваната сега присъда. Основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в сега действащата норма на чл. 423, ал.1 от НПК. Според тази разпоредба задочно осъденият може да претендира възобновяване на делото, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако той след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Изложените по- горе обстоятелства недвусмислено очертават, че осъденият А. е знаел за започнатото срещу него наказателно производство по НОХД № 1063/2009 г. След внасяне на обвинителния акт в съда, препис от същия му е бил връчен и е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал.4 от НПК. Ето защо, не може да се претендира неизпълнение на процедурата по чл. 254, ал.4 от НПК. Осъденият А. е уведомен за съдебното разглеждане на делото, като само три дни след съдебното заседание, за което е бил редовно призован, е напуснал страната. С това си поведение осъденият А. сам се е поставил в положение съдебният акт да бъде постановен в негово отсъствие. Ето защо настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 от НПК и искането на осъдения А. следва да се остави без уважение. Неоснователни са и изложените в писмената защита съображения за наличието на предпоставките за възобновяване на делото при условията на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК поради явна несправедливост на наложеното наказание. Наложеното наказание от една година и три месеца лишаване от свобода, ориентирано към минимума на предвиденото в закона, не разкрива очевидно несъответствие на санкцията от една страна и обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от друга. Доказателствата по делото и данните за личността на осъдения (виж справка съдимост) не сочат наличието на предпоставките, предвидени в чл. 55 от НК. По изложените съображения и на основание чл. 424, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения А. С. А. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлата в сила присъда № 44/18.01.2011 г., постановена по НОХД № 1063/2009 г. от Районен съд - Силистра. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.