4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 350
гр. София, 22 октомври 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря................Мира Недева...........................и с участието на прокурора.........................Красимира КОЛОВА.....................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1078 по описа за 2014 г.
Производството е образувано по чл.422, ал.1, т. 5 от НПК.
Постъпило е искане от осъдения Т. Б. Т. за възобновяване на нохд № 681/13г. на районен съд гр.Ямбол. В искането се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се доводи, че с влезлия в сила съдебен акт, Т. е осъден за деяние, за което вече му е наложено наказание и което е осъществено през същия времеви период, с което е нарушен законът. Като съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква липсата на отговор на възраженията на защитата от страна на двете съдебни инстанции. Настоява се за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция.
В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения Т. – адв. А. С. със същите аргументи и искане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането за възобновяване. Намира за несъстоятелни доводите относно липса на мотиви по възраженията на защитата. Дава заключение, че осъждането на дееца за престъпление, за което е бил санкциониран по административен ред е основание за възобновяване на административно наказателното производство.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 2 от 07.01.2014г., постановена по нохд № 681/13г. на районен съд гр.Ямбол, Т. Б. Т. бил признат за виновен в това, че в периода 06.08.2011г. – 09.05.2012г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление държал акцизни стоки без бандерол – 131 кутии цигари от различни марки, на обща стойност 654.50 лв., като такъв се изисква по закон – чл.28, ал.1 и чл.25, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия; чл.2, т.2, чл.4, т.7, чл.64, ал.1 и ал.4, чл.100 от Закона за акцизите и данъчните складове и случаят не е маловажен поради което и на основание чл. 234, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 и чл.54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, при първоначален „строг режим” в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от три години.
Със същата присъда подсъдимият бил признат за невинен по обвинението деянието да е осъществено при условията на повторност.
На основание чл.234, ал.3 от НК цигарите, предмет на престъпление, били отнети в полза на държавата.
По жалба на подсъдимия Т. Т. било образувано внохд № 23/14г. по описа на окръжен съд гр.Ямбол. С решение № 47 от 08.04.2014г. въззивният съд:
- отменил частично присъдата, като оправдал Т. по отношение нарушенията на чл. 2, т.2, чл.4, т.7, чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗАДС;
- отменил присъдата в частта относно наложеното наказание лишаване от право да се упражнява търговска дейност с акцизни стоки;
- изменил присъдата в частта относно разпореждането с веществените доказателства, като постановил унищожаването им след влизане на присъдата в сила и в частта относно разноските.
Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Не е налице съществено нарушение на процесуални правила, свързано с отказ на въззивната инстанция да отговори на възраженията в жалбата. Доводите относно повторно осъждане на Т. за период, включен в обвинението по настоящото дело, са били предмет и на въззивната жалба. В мотивите на решението си (л.85 – л.86) въззивният съд е дал отговор както на това възражение, така и на доводите относно възможността осъденият да носи наказателна отговорност и за деяния, за които е бил санкциониран по административен ред.
Неоснователни са също аргументите за нарушение на закона, свързани с повторно осъждане на Т. за престъпление по чл.234, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, осъществено в същия времеви интервал с деянията по настоящото дело. Както е посочено във въззивното решение, деянията, включени в продължаваното престъпление по чл.234, ал.1 от НК по това дело са били осъществени през периода 06.08.2011г. – 09.05.2012г., а продължаваното престъпление по чл.234, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което Т. бил осъден с влязло в сила споразумение по нохд № 356/12г. на Ямболски районен съд, е било извършено през времето от 14.10.2011г. до 06.01.2012г. Съпоставката между датите на извършване на отделните деяния е установила, че се касае до различни отделни деяния, което опровергава тезата, че Т. бил осъден повторно за същите деяния в нарушение на чл. 24, ал.1, т.6 от НПК. Както е посочено и в решението на окръжния съд, разпоредбата на чл.26, ал.6 от НК позволява изключването от продължаваната престъпна дейност на деяния, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но не посочени в него. По изложените съображения оплакването за нарушение на материалния закон се явява неоснователно.
Предвид изложеното и на основание чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Т. Б. Т. за възобновяване на нохд № 681/12г. на районен съд гр.Ямбол и внохд № 23/14г. на окръжен съд гр.Ямбол.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.