Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * давностно владение * придобивна давност * самостоятелен обект * забрана за придобиване по давност * съвладение



Р Е Ш Е Н И Е


N 862

София , 09.12.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на шести декември , две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Зоя Атанасова


При участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1805 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по чл.290, ал.2 ГПК.
С определение № 793 от 10.09.2010 г. е допуснато обжалване решение № ІІ -18 от 23.06.2009 г. по гр.д. № 906 от 2008 г. по касационната жалба на С. В. Р. и А. Г. Р. по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по въпроса за възможността да се придобие с давностно владение идеална част от парцел. Поставен е и въпроса за възможността да се придобие по давност при условията на чл.59, ал.2 З./отм./ част от имот, включен в парцел и по този начин да се осъществи приложение на регулацията.
Ответниците Д. Н. К. и Т. Н. С. не са взели становище в производството по чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение , което е неблагоприятно за нея , в едномесечния законен срок.
Решението е валидно, допустимо, но неправилно.
Б. окръжен съд е отхвърлил предявеният положителен установителен иск за придобиване от С. В. Р. и А. Г. Р. на собствеността на оригинерно основание на 400/620 ид.ч. от УПИ V-175 от кв.19 по плана на[населено място], Б. област защото е счел, че приложимото правило на чл.59 З./ ред.1973 г./ е препятствало придобиването по давност на идеална част от парцел.
От фактическа страна по делото е било установено следното:
За[населено място] е бил изработен кадастрален и регулационен план през 1930 година , в който двата имота са били заснети като им. пл. № 144 за Д. К. К. и имот пл. № 145 за наследници на Р. Т. С.. По тази регулация за имот пл. № 144 е бил отреден парцел І-ви , а за имот пл. № 145 е бил отреден парцел ІІ-ри. Двата парцела са били разположени надлъжно покрай дерето- река , като парцел І-144 не е разполагал с изход на улица. Следващият кадастрален и регулационен план е бил изготвен през 1971 г. При действието на този план между наследодателите на страните е било постигнато съгласие за размяна на дворни места с цел имота на Д. К. К. да има излаз на улица, а имота на Н-ци на Р. С. да получи достъп до реката. По този план имот пл. № 145 се заснема с нов номер № 175 и за него са отредени парцели V-175 и в съсобственост І- 175 и 176. Р. С. е наследодател на ищците.
Имот пл. № 144 е заснет като им. пл. № 176 и за него е отреден парцел ІІ- 176 и в съсобственост е отреден парцел І-175 и 176. Собственик е Д. К. , който е частен праводател на ответниците.
За образуваните по тази регулация парцел ІІ-176 и V-175 от кв.33 по плана на с. “Р.” не съществува спор.
В кадастралния план от 2000 г. са отразени съществуващите към този момент имотни граници както следва : парцел V- 175 е заснет като им. пл. № 360 и е записан на името на В. Т. Р.. Парцел ІІ -176 е заснет като им. пл. № 361 и е записан на Д. Н. К. ; частта от им. пл. № 175 която попада в парцел І-ви е заснета като им. пл. № 369 и е записана на С. В. Р. и частта от им. пл. № 176, която попада в парцел І- 176 е записана на името на Т. Н. Т..
От представената обяснителна записка от 1981 г. е ясно, че са уредени придаваемите сметки само за парцел ІІ-176 , а за останалите липсва писмени данни. Свидетелите С. В. и Р. Г. са категорични ,че разместването на имотите е станало доброволно и от 1972 г. всяка от страните владее имотите по поставените огради, които са били констатирани и през 2000 г. когато е извършено заснемането за изготвения през тази година кадастрален план.
Спорна е собствеността върху урегулираният поземлен имот формиран през 1971 г. представляващ парцел V- 175 , който е записан в разписния списък на името на В. Т. Р. и е заснет като им. пл. № 360.
С частичното изменение на ПУП от 2005 г. в частта за бивш парцел І-ви се формират два нови урегулирани поземлени имота , които се обособяват по имотните граници както следва : УПИ VІ-176 и УПИ- І-175 за имот пл. № 358. Спор между страните за тях не съществува , а спора касае УПИ V-175, който е създаден по регулацията от 1971 г. и имотните граници са заснети в кадастралния план през 2000 г. Твърденията на ищците, че от този момент до предявяването на иска през 2000 г. този парцел се владее изключително от ищците . Те се легитимират с н.а. № 36, т.22, н.д. № 13821 от 1997 г. установяващ право на собственост на оригинерно основание на 4/6 идеални части от 200/620 ид.ч. от този имот и 1/6 идеална част от 200/620 идеални части за В. Т. Р.. С н.а. № 120 т.67, н.д. № 13822 от 1997 г. В. и С. Р. прехвърлят срещу задължение за гледане и издръжка имота по този нотариален акт на В. С. Р..
При тази фактическа обстановка следва да се постави въпроса след като едно лице владее един парцел в неговите кадастрални граници от 1972 г. до настоящия момент и притежава нотариален акт за идеална част от него , то може ли на оригинерно основание да придобие и другата идеална част от него. Отговора на този въпрос след отмяната на чл.29 от ЗСГ и при изтичането на десет години непрекъснато и необезпокоявано владение с намерение да се свои следва да е положителен. Разпоредбата на чл.59 З./ отм./ в двете си редакции е насочена към запазване целостта на обектите , формирани при изготвяне на регулацията. Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 181, ал. 1 З. , с която е посочено защо не се допуска придобиване собствеността на основание изтекла придобивна давност на реално определени части от парцел ако всяка от частите - тази която те владеят и тази която остава от площта му не отговарят по лице и площ на изискванията на чл. 54 ППЗТСУ, т.е. за обособяването им в самостоятелни парцели Тези разпоредби обаче са неотносими към придобиване на идеална част от парцел, тъй като при осъществяваното съвладение се запазва целостта на регулационната единица. Забрана не съществува при придобиване на оригинерно основание на идеална част от парцел освен в случаите на чл.29 ЗСГ. По делото са разпитани двама свидетели които са категорични, че парцел V-175 се владее от наследниците на Р. С. , а именно С. В. Р. , син на В. Р. и внук на Р. С. и това са свидетелите С. В. и Р. Г..
Поставен е и въпроса за възможността да се придобие по давност при условията на чл.59, ал.2 З./отм./ част от имот, включен в парцел и по този начин да се осъществи приложение на регулацията. Отговора на този въпрос следва да се търси в разпоредбата на чл.33, ал.1 З./отм./ и Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК според което хипотезата на чл. 33, ал. 1 З. предвижда че приложението на регулацията изисква кумулативно изпълнение на условията за заемане на придаваемите части, както и самото им заемане, като владението върху тях следва да продължи минимум десет години. След изтичане на десетгодишния срок на владение върху придадените части новият план ще се изработи въз основа на създадените с опорочената регулация парцелни граници, които ще се третират за имотни с оглед усложненията, които биха настъпили след един такъв дълъг период от време от отпадането с обратна сила на отчужденията по отменения план. В конкретният случай при съществуващото съгласие между собствениците на двата парцела и доброволната промяна на границите с оглед изтеклия десет годишен срок следва да се счете, че плана е бил приложен, т.е. разместването на собствеността е стабилизирано. Решението е неправилно и следва да се отмени като се постанови ново по съществото на спора, че което да се уважи предявеният иск по посочените по-горе аргументи.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА решение № ІІ -18 от 23.06.2009 г. по гр.д. № 906 от 2008 г. на Б. окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. Н. К. и Т. Н. С. , че С. В. Р. и А. Г. Р. са собственици на 400/620 идеални части от УПИ V-175 от кв.19 по подробния устройствен план на[населено място] , Б. област.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: