Р Е Ш Е Н И Е № 3 гр.София, 09.03.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2642 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на ЗД „Бул Инс“ АД за отмяна на решение № 26/11.04.2019 г. по в. т. д. № 36/2019 г. на Апелативен съд Б. и решение № 392/19.11.2018 г. по т. д. № 482/2017 г. на Окръжен съд Бургас. В молбата на ЗД „Бул Инс“ АД се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения на Апелативен съд Б. и Окръжен съд Бургас. Твърди се, че при получена от община Бургас официална справка за статута на ищеца З. М. В. се установява, че след раждането му през 2015 г. същият не е бил припознат от бащата М. А. В., бил е оставен за отглеждане в дом за медико – социални грижи, а по – късно през 2018 г. е бил осиновен. В молбата се сочи, че при съобразяване с тези факти съдилищата не биха постановили решения, с които да присъдят обезщетение в полза на З. М. В., тъй като по този начин „възнаграждават“ лица, извършили неморални и противоправни действия. Като нови писмени доказателства към молбата са приложени писмо от община Бургас изх. № 26 – 00 – 382/1/03.02.2019 г., декларация за липса на съгласие З. С. А. /имена преди установяването на произход от М. В./ да бъде настанен за отглеждане в семейството на баба му Д. С. М., социален доклад № СЛ/D-A/198-029/21.02.2018 г., решение № 170/11.05.2017 г. по гр. д. № 974/2016 г. на Окръжен съд Бургас, удостоверение раждане от 12.05.2015 г., за които се твърди, че разкриват нови релевантни за повдигнатия между страните съдебен спор факти. Не се излагат твърдения по какъв повод представените с молбата за отмяна документи са станали известни на молителя, както и какви пречки са съществували те да бъдат ангажирани в производството по разгледаните от Окръжен съд Бургас и Апелативен съд Б. две дела. При изложените доводи се претендира отмяна на влезлите в сила първоинстанционно и въззивно решения, както и присъждане на разноски. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на З. М. В., чрез неговата майка и законен представител С. А. /към датата 30.10.2019 г. вече пълнолетна/, последната представлявана от адвокат Б.. В отговора молбата за отмяна е оспорена като недопустима, евентуално като неоснователна, съответно е направено искане за оставянето й без разглеждане, евентуално - без уважение. В проведеното открито съдебно заседание на 20.01.2020 г. процесуалният представител на ЗД „Бул Инс“ АД поддържа молбата за отмяна по изложените в нея съображения. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, намира следното : При липса на данни, оборващи твърдението на ЗД „Бул Инс“ АД за датата, на която се е снабдил с новите писмени доказателства, молбата за отмяна следва да се прецени като процесуално допустима. Същата е подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от деня, в който застрахователното дружество е получило писмо № 26 – 00 – 382/1/03.02.2019 г. на община Бургас, а именно 05.07.2019 г., т. е. датата на която дружеството се е снабдило с твърдените от него нови доказателства, съответно е узнало новите обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно приетото в мотивировката на т. 13 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато първоинстанционното решение е обжалвано и има произнасяне на въззивния съд, единствено неговото решение, а не това на първоинстанционния съд, подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В настоящия случай молителят претендира отмяна както на въззивното решение на Апелативен съд Б., така и на ревизираното от него първоинстанционното решение на Окръжен съд Бургас. С оглед възприетото от ОСГТК на ВКС разрешение, молбата за отмяна на решението, постановено от Окръжен съд Бургас № 392/19.11.2018 г. по т. д. № 482/2017 г., се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Новелата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК дава възможност на заинтересованата страна да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткритите обстоятелства са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото. Новите писмени доказателства следва да съдържат факти от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Непълнотата на фактическия и доказателствен материал е необходимо да не се дължи на небрежност или лошо водене на процеса. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на процеса съответното писмено доказателство, или да посочи релевантния за спора юридически или доказателствен факт, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание. ЗД „Бул Инс“ АД не установява наличие на твърдените от него обстоятелства, обуславящи основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт - решение на Апелативен съд Б. № 26/11.04.2019 г. по в. т. д. № 36/2019 г. - в неговата цялост. На първо място, следва да се има предвид, че от молителя не са изложени обосновани твърдения защо представените документи следва да се считат за новооткрити доказателства и поради какви причини, въпреки положените от него усилия за добро водене на процеса, не са могли да бъдат известни на застрахователното дружество и представени по реда на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК преди постановяване на решението от Апелативен съд Б.. Независимо от това, настоящият състав на съда счита, че предвид характера на документите, касаещи социалния статус на ищеца и неговия произход, същите не биха могли да бъдат известни на молителя ЗД „Бул Инс“ АД при положена добросъвестна грижа за водене на процеса и при липса на съмнения относно достоверността на твърдяните от ищцовата страна факти, касаещи произхода на З. М. В.. Ето защо, ангажираните с молбата по чл. 303 ГПК документи следва да се преценят като новооткрити доказателства по смисъла на алинея 1, т. 1 от същата законова разпоредба. На второ място, представените от ЗД „Бул Инс“ АД като доказателства социален доклад № СЛ/D-A/198-029/21.02.2018 г. и писмо изх. № 26 – 00 – 382/1/03.02.2019 г. имат относимост към част от предмета на спора, очертан с исковата молба на З. М. В., по която е образувано т. д. № 482/2017 г. на Окръжен съд Бургас. От сочените доказателства се установява, че след смъртта на бащата М. В. от майката С. А. е подадена декларация, че не е в състояние да се грижи за детето З. В. и не желае то да бъде реинтегрирано в семейството й, след което то е вписано в регистър за деца, подлежащи на пълно осиновяване. По силата на съдебно решение на Окръжен съд Бургас № 303, влязло в сила на 12.09.2018 г., детето има пълно осиновяване. Както беше посочено в предходния абзац, конфиденциалността на осиновяването, регламентирана в чл. 97, ал. 1 и чл. 105 от Семейния кодекс /СК/, препятства възможността молителят ЗД „Бул Инс“ АД своевременно да узнае настъпилата промяна относно произхода на ищеца. Последният е претендирал за себе си обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от смъртта на своя баща М. А. В., произходът от който, видно от представените с молбата за отмяна документи, е безспорно установен с влязло в сила съдебно решение № 170/11.05.2017 г. по гр. д. № 974/2016 г. на Окръжен съд Бургас и удостоверен на 02.08.2017 г. При преценка основателността на заявената претенция за обезщетяване на имуществени вреди съдилищата са анализирали наличието на задължение по закон на починалия родител да дава издръжка /ППВС 5/1969 г./. Последвалото пълно осиновяване, допуснато с решение № 303 на Окръжен съд Бургас, за което ЗД „Бул Инс“ АД е узнал след приключване на исковия процес, се явява релевантен факт за определяне обема на търпените имуществени вреди поради правилото на чл. 101 СК. То гласи, че пълното осиновяване създава връзки между осиновителя и осиновения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите роднини по произход се прекратяват. Последиците настъпват за в бъдеще от момента на влизане в сила на съдебното решение – чл. 97 СК. Осиновителят, замествайки биологичния родител, се явява задължен по силата на чл. 140, ал. 1, т. 2 СК да дава издръжка на осиновеното дете и да е носител на всички останали родителски права и задължения по смисъла на чл. 122 СК. Ето защо, фактът на допуснато пълно осиновяване по отношение на З. М. В. е релевантен за преценка основателността на претенцията по чл. 226 Кодекс за застраховането /отм./ в частта относно имуществените вреди, реализирани от смъртта на биологичния му родител М. А. В.. Налице е непълнота на фактическия и доказателствен материал по в. т. д. № 36/2019 г. на Апелативен съд Б., което не се дължи на проявена небрежност от страна на ЗД „Бул Инс“ АД. Това налага отмяна на влязлото в сила въззивно решение в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди за периода след 12.09.2018 г. – датата, на която са възникнали последиците от допуснатото пълно осиновяване. Сочените от молителя писмени доказателства - декларация за липса на съгласие от Д. С. М., решение № 170/11.05.2017 г. по гр. д. № 974/2016 г. на Окръжен съд Бургас, удостоверение раждане от 12.05.2015 г. – по никакъв начин не рефлектират върху изхода на спора по в. т. д. № 36/2019 г. по описа на Апелативен съд Б., доколкото не установяват правно релевантни факти, годни да обосноват различни от обективираните вече изводи на съда. Произходът на детето З. от М. А. В. е безспорно установен от съда. Пълното осиновяване не заличава с обратна сила съществувалата преди това връзка на произход между осиновения и биологичните му родители, както и настъпилото преди осиновяването наследяване по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството. При преценка относно наличието на неимуществена увреда за З. М. В. Апелативен съд Б. не е изхождал от факта в какъв обем са полагани грижи за детето от страна на майката, а от факта на близкото родство между детето и загиналия при ПТП М. В. – негов биологичен баща. Обстоятелството, че детето остава без родител, безспорно е релевантният в процесната хипотеза и няма как нито да бъде игнориран, нито да бъде интерпретиран по различен от посочения в решението на въззивния съд начин. Детето З. реално е претърпяло неимуществена вреда от реализираното ПТП като завинаги е изгубило биологичния си родител и възможността да го познава и да има лични отношения с него - фундаментално право, което е закрепено в чл. 24 от СК, и от което детето, поради действие на делинквента, необратимо е лишено. Следва да се има предвид и правилото, че присъдените от съда обезщетения се изплащат от застрахователните дружества по банкова сметка, разкрита на името на увредения, съобразно регламентираното в чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, т. е. присъденото от Апелативен съд Б. обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде изплатено от ЗД „Бул Инс“ АД по банкова сметка, разкрита на името на З. М. В., като разпореждане със суми по тази сметка може да бъде извършвано само с разрешение на съда при приложение на чл. 130, ал. 2 СК. Сочената законова регламентация изключва основателността на изложените в молбата за отмяна твърдения, че с решението на Апелативен съд Б. се „възнаграждават“ лица, извършили неморални и противоправни действия. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде уважена частично. Поисканите от молителя разноски не следва да се присъждат, предвид разясненията, дадени в т. 4 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Те следва да бъдат присъдени с новото решение по съществото на спора от Апелативен съд Б.. Така мотивиран настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК решение № 26/11.04.2019 г. по в. т. д. № 36/2019 г. на Апелативен съд Б. в частта, с която е осъден ЗД „Бул Инс“ АД да заплаща на З. М. В. периодично обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи от неполучена издръжка от баща му М. А. В./ в размер на 140 лв. месечно за периода 12.09.2018 г. до 30.04.2033 г. ВРЪЩА делото на Апелативен съд Б. в отменената част за ново произнасяне от друг съдебен състав. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗД „Бул Инс“ АД за отмяна на решение № 26/11.04.2019 г. по в. т. д. № 36/2019 г. на Апелативен съд Б. в частта, с която е потвърдено решение № 392/19.11.2018 г. по т. д. № 482/2017 г. на Окръжен съд Бургас относно присъденото в полза на З. М. В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и за имуществени вреди /пропуснати ползи от неполучена издръжка от баща му М. А. В./ в размер на 140 лв. месечно за периода 24.09.2015 г. - 11.09.2018 г., както и за отмяна на решение № 392/19.11.2018 г. по т. д. № 482/2017 г. на Окръжен съд Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.