2 П Р И С Ъ Д А № 124 гр.София,....29.06....2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретаря………….........Мира Недева....…и в присъствието на прокурора……...…….Николай Любенов………..…изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 511 по описа за 2021 г. На основание чл.354, ал.5 във вр. с чл.336 ал.1 т.3; чл.354, ал.2, т.5 и чл.354, ал.1, т.1 от НПК П Р И С Ъ Д И : ОТМЕНЯВА решение № 260033 от 08.03.2021г. по внохд № 566/19г. на Пловдивски апелативен съд и потвърдената с него присъда № 9 от 26.01.2015г., постановена по нохд № 473/14г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която подсъдимите Б. К. и Х. К. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 от НК и в частта относно направените разноски по делото като вместо това П О С Т А Н О В Я В А : ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Г. К. със снета самоличност; за невинен в това, че през времето от 18.09. до 19.09.2009г. в [населено място] в качеството си на лекуващ лекар акушер – гинеколог при независимо извършителство с Х. Р. К. е причинил смъртта на Е. М. В. с ЕГН [ЕГН], настъпила на 26.09.2009г. поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – лекарска професия, като е нарушил чл.4, т.1 и чл.5 от Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ на Министъра на здравеопазването (обн. ДВ, бр.98 от 12.11.1999, изм. ДВ бр.69 от 07.08.2001г.), поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал.1, пр.2 във вр. с чл.2, ал.2 от НК. ПРИЗНАВА подсъдимия Х. Р. К. със снета самоличност; за невинен в това, че през времето от 18.09. до 19.09.2009г. в [населено място] в качеството си на дежурен лекар акушер – гинеколог при независимо извършителство с Б. Г. К. е причинил смъртта на Е. М. В. с ЕГН [ЕГН], настъпила на 26.09.2009г. поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – лекарска професия, като е нарушил чл.4, т.1 и чл.5 от Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ на Министъра на здравеопазването (обн. ДВ, бр.98 от 12.11.1999, изм. ДВ бр.69 от 07.08.2001г.), поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал.1, пр.2 във вр. с чл.2, ал.2 от НК. ИЗМЕНЯ решението и потвърдената с него присъда в гражданската й част като: - намалява размера на присъденото обезщетение в полза на Н. А. В. и П. А. В. на по 10 000 (десет хиляди) лв.; - намалява размера на присъденото обезщетение в полза на А. Д. В. на 20 000 лв., като постановява изплащането му поравно в размер на по 10 000лв. в полза на наследниците му Н. А. В. и П. А. В.; - намалява размера на ДТ върху уважената част на гражданските искове на 1600лв. ОСТАВЯ в сила решението и потвърдената с него присъда в частта относно присъдените в полза на гражданските ищци разноски, като присъдените в полза на А. Д. В. разноски от 2 250лв. се изплатят поравно на наследниците му Н. А. В. и П. А. В.. Направените по делото разноски остават за сметка на държавата. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. М О Т И В И към присъда № 124 от 29.06.2022 г. по к.д. № 511/21 г. на ВКС, I НО Касационното производство е образувано по жалби от защитниците на подсъдимия Б. К. - адвокати С. Л. и Д. Д.; от подсъдимия Х. К. – лично и чрез защитника му адв. И. Д. И. и от адв. Е. Н. - повереник на гражданския ответник СБАЛАГ „Т. – д-р С. Б.“ Е. [населено място] срещу решение № 260033 от 08.03.2021г., постановено по внохд № 566/2019г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 9 от 26.01.2015 г. по нохд № 473/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата на подсъдимия Х. К. и защитника му адв. И. се релевират оплаквания за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила довело до нарушение на правото на защита на подсъдимия и в крайна сметка до неправилно приложение на материалния закон. Изтъква се, че липсата на изрично записано дължимо поведение в текстовете на чл. 4, т. 1 и чл. 5 от Наредба № 25/04.11.1999 г., които са общи, не може да бъде заместено с даване на препоръки или становища, още по-малко – от състава на съда, защото при такава хипотеза се нарушава правилото на чл. 303 от НПК, че съдебният акт не може да почива на предположения, което касаторите считат, че е било допуснато от въззивната инстанция при постановяването на обжалваното решение. Материалната незаконосъобразност се твърди от една страна, поради несъставомерност на деянието, а от друга - с оглед оспорени от подсъдимия К. факти в осем пункта, които довели до това, че същият бил поставен в ситуация от страна на пострадалата, нейния съпруг и анестезиолога, участвал в извършването на манипулацията на 18.09.2009 г., да няма и да не може да има обективна информация за нейното състояние, включително да не му е била подадена такава по време на неговото дежурство, а на сутринта на 19.09.2009 г. – при предприетите от него мерки и действия да се иска същите да не се извършват от подсъдимия К., а да се чака идването на конкретен лекар (д-р Д.). Отправеното към Върховния касационен съд искане е за признаване на подсъдимия К. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а относно гражданско-осъдителната част на решението – за отхвърляне на предявения граждански иск като неоснователен, както и освобождаване от сторените в хода на досъдебното и съдебни производства разноски. С касационната жалба на адв. С. Л., защитник на подсъдимия Б. К., се релевират и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила най-общо, без посочване на конкретни съображения, се свързва с нарушение на основния принцип по чл. 14, ал. 1 от НПК от въззивния съд за вземане на решенията по вътрешно убеждение, поради което въззивното решение не било обосновано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В съображенията към заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК по същество също се излагат такива за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с неправилна интерпретация на доказателствата по делото, видно от които подсъдимият К. е направил всичко зависещо от него за пострадалата В., а досежно даденото обезболяващо, което според въззивния съд е замъглило клиничната картина, непроведеното рентгеново изследване поради неработещ в клиниката рентген и несвоевременно сформиране на екип и евентуално забавяне на лапаротомията заради хирурга, д-р Б., както и за решенията, които са взели операторите на 19.09.2009 г. при отстраняването на матката, същите не можели да му се вменят във вина. Явната несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода се аргументира с продължителността на наказателното производство, която с оглед константната практика на Европейския съд по правата на човека и ВКС следва да бъде отчетена като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. По отношение на гражданския иск в алтернатива се поддържа отхвърлянето му в цялост или намаляване на неговия размер. Предлага се отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и признаване на подсъдимия К. за невиновен, а в алтернатива – намаляване размера на наложеното наказание и присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Като касационни основания в жалбата на адв. Д., също защитник на подсъдимия Б. К., се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Обобщено, във връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се твърди, че: въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 33, ал. 1 и чл. 300 вр. чл. 317 от НПК, без да бъде проведено тайно съвещание, сочещо на извода, че съдебният състав е бил предубеден, респ. незаконен, с което е допуснато съществено процесуално нарушение от кръга на абсолютните, лишило подсъдимите от справедлив процес по смисъла на чл. 6 от КЗПЧОС; съдът е оставил без обсъждане значими доводи на защитата относно несъставомерността на деянието. В по-голямата част от решението липсват мотиви, тъй като апелативният съд е възпроизвел мотивите към присъдата и е декларирал, че се солидаризира с тях. Това съществено процесуално нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Не са изпълнени указанията на ВКС, дадени с двете му отменителни решения, в т.ч. без внимание са останали: възраженията за обективната и субективната страна на престъплението; не е изслушана т.нар. „арбитражна“ експертиза, с което е игнорирана произволно част от доказателствената съвкупност, в т.ч. и СМЕ на труп; не са обсъдени противоречията между т. нар. „софийска“ и „плевенска“ експертизи. Твърдението за нарушение на материалния закон се свързва с несъставомерност на деянието и от обективна страна, вследствие на „дефектното обвинение“ – бланкетната диспозиция на чл. 123 от НК е запълнена не с конкретни, а с общи правила, но и от субективна страна, като и за двете липсват мотиви във въззивния съдебен акт. В жалбата се твърди и че съдът е надхвърлил обвинителната теза, като на л. 35 от решението е посочил, че подсъдимият К. следвало да остане на работа до встъпване на нощния дежурен – д-р К., тъй като дневният дежурен д-р П.-С. била в болнични. В резултат на всичко това всяко наложено наказание на подсъдимия К. се явявало явно несправедливо. Досежно предявените граждански искове счита, че подсъдимите не са извършили деликт, тъй като деянието им е лишено от противоправност, поради което подлежат на отхвърляне. В касационната жалба от адв. Н. – повереник на гражданския ответник СБАЛАГ „Т. – д-р С. Б.“ Е. [населено място], са посочени всички касационни основания за проверка на въззивното решение с искане за неговата отмяна; упражняване от ВКС, на основание чл. 354, ал. 5, изр. последно от НПК, правомощията на въззивна съдебна инстанция и произнасяне по същество с нова присъда, с която подсъдимите К. и К. да бъдат признати за невинни и оправдани по обвинението, за което са предадени на съд. Отправена е молба да бъдат отхвърлени предявените солидарно против двамата подсъдими и СБАЛАГ „Т. – д-р С. Б.“ Е. граждански искове. В алтернатива, в случай че бъдат приети за основателни, се отправя молба за уважаването им в размер, който да съответства на критериите за справедливост и икономическите стандарти през 2009г., като се приеме, че лихвата върху присъденото обезщетение за вреди от непозволено увреждане е компенсаторна, а не мораторна и се дължи като допълнение на обезщетението от деня на събитието, които в своята съвкупност следвало да отговарят общо на критериите за справедливост и да не водят до неоснователно обогатяване. Пространно се излагат доводи, че гражданските искове са уважени, без да са доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат отхвърлени. По отношение на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се сочи, че решението е постановено без провеждане на тайно съвещание и делото не е докладвано от съдията-докладчик. Липсата на доклад, отговарящ на изискванията на чл. 331, ал. 3 от НПК в заседанието на 24.06.2020 г., според повереника, не може да бъде заместена от постановеното в закрито заседание определение, тъй като то е относимо към предшестващ откритото съдебно заседание период (чл. 327 от НПК) и неговата цел е да се прецени дали ще се събират нови доказателства пред въззивната инстанция и дали ще се изслушват подсъдимите; присъдата е постановена по обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и ТР № 2/2002 по описа на ОСНК – липсва фактология относно причинната връзка между конкретното нарушение и вредоносния резултат, като на конкретните възражения по качеството и съдържанието на обвинителния акт съдът не е отговорил, с което е нарушил чл. 339, ал. 2 от НПК, с което съществено е ограничено правото на защита на подсъдимите; подсъдимите са осъдени за повече фактически действия/бездействия от посочените в обвинителния акт; не са били спазени указанията на предходните състави на ВКС за назначаването на т. нар. „арбитражна“ експертиза; нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК и поради неизлагане на съображения, поради които въззивният съд не приема доводите на защитата и повереника на гражданския ответник; осъждане за нарушение на медицински стандарти, непосочени в обвинителния акт. Заявеното с касационната жалба нарушение на закона е подкрепено с доводи за липса на елементите на обективната и субективната страна от престъпния състав по чл. 123, ал. 1 от НК, както и декларативно отхвърляне от контролирания съд на въпроса за приложимостта на чл. 15 от НК. Срещу подадените от подсъдимите касационни жалби, до даване ход на делото пред ВКС са направени възражения за тяхната неоснователност от повереника на частните обвинители и граждански ищци - адв. Ч.. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че и четирите жалби са неоснователни и предлага обжалваното решение да се остави в сила. Излага доводи, че изслушаната в съдебното заседание на ВКС „арбитражна“ експертиза по никакъв начин не се различава от останалите и не може да бъде ценена приоритетно от гледна точка на събраните по делото доказателства, а следва да бъде разгледана в съвкупност с всички останали доказателства. Също така прокурорът намира, че не е нарушено тайното съвещание на апелативния съд, както и не е налице твърдяното процесуално нарушение за неизвършен доклад на делото. Частните обвинители и граждански ищци П. В. и Н. В., редовно призовани, не се явяват в касационната инстанция. Повереникът им адв. Ч. излага съображения, с които поддържа изцяло изложеното от представителя на държавното обвинение. В хода на производството по делото пред касационния съд е постъпил смъртен акт на частния обвинител и граждански ищец А. В. (починал на 13.12.2021г.). След заявление от страна на частните обвинители и граждански ищци П. В. и Н. В., с определение, постановено в съдебно заседание на 24.06.2022 г., на основание чл. 76 от НПК и чл. 227 от ГПК П. В. и Н. В. са конституирани като частни обвинители и граждански ищци на мястото на починалия им наследодател А. Д. В.. Гражданският ответник СБАЛАГ „Т. д-р С. Б.“ Е. [населено място], редовно призован чрез управителя Г. Б., се представлява от повереника адв. Н., която поддържа подадената касационна жалба. Моли подсъдимите да бъдат оправдани, а гражданските искове отхвърлени. По отношение на гражданските претенции повереникът счита, че определените от Пловдивския окръжен съд и потвърдени от апелативния съд обезщетения не са съобразени с конкретиката на делото. Пред касационния съд подсъдимият Б. К. и защитникът му, адв. Д., редовно призовани, се явяват лично и поддържат жалбата както е подадена. Другият редовно упълномощен защитник на подсъдимия адв. Л., редовно призован, не се явява. Защитникът на подсъдимия Х. Р. К., адв. И. Д. И., изцяло поддържа аргументите, изложени в касационната жалба, както и направените искания. Подсъдимият Х. К. подкрепя казаното от защитата, а в последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан. Подсъдимият Б. К. поддържа изложеното от адв. Д., като заявява, че медицината е екипна работа, целият екип е дал всичко от себе си, но въпреки това е настъпил смъртният резултат. В последната си дума моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, и съобразно правомощията си по чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, намери следното: Касационното производство е трето по ред. По внесен обвинителен акт от окръжна прокуратура [населено място] срещу Б. Г. К. и Х. Р. К., с обвинения за извършено престъпление за всеки един от тях по чл. 123, ал. 1 пр.2 от НК е образувано нохд № 1445/2011г. по описа на Пловдивски окръжен съд. По делото са конституирани като частни обвинители и граждански ищци наследниците на пострадалата Е. В. – А. Д. В. /съпруг/ и децата й – Н. А. В. и П. А. В.. По делото е конституиран и граждански ответник – МБАЛ „Т. д-р С. Б.“ Е. Пловдив, пререгистриран в хода на производството като СБАЛАГ „Т. д-р С. Б.“ Е. [населено място]. С присъда № 114 от 06.11.2013г., окръжният съд е признал подсъдимите К. и К. за виновни, че при условията на независимо извършителство са осъществили състава на престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, за което при условията на чл.54 от НК са им наложени наказания от по шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на които е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.304 от НПК подсъдимите са оправдани да са нарушили чл. 27, ал. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Торакс, а подсъдимият К. и по обвинението, че е взел неправилно педикуларен възел за биопсично изследване. Със същата присъда подсъдимите Б. К. и Х. К. и гражданският ответник СБАЛАГ „Т. д-р С. Б.“ Е. [населено място] са осъдени да заплатят солидарно обезщетение за причинени неимуществени вреди в полза на А. Д. В. в размер на 20 000лв.; в полза на Н. А. В. и П. А. В. в размер на по 10 000лв. ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане, като гражданските искове са отхвърлени до пълния им размер като неоснователни и недоказани. По протест на прокурор при Окръжна прокуратура [населено място] с искане за увеличаване размера на наказанията на подсъдимите; въззивни жалби от защитниците на двамата подсъдими; въззивна жалба от частните обвинители и граждански ищци, чрез повереника им, с искане за увеличаване на наказанието лишаване от свобода и уважаване на гражданските искове в пълен размер и жалба от повереника на гражданския ответник, е образувано внохд № 59/2014 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С решение № 191 от 27.03.2014г. първоинстанционната присъда е отменена в наказателно-осъдителната и в гражданската й част, както и относно разноските, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Присъдата е потвърдена в останалата й част, т.е. в оправдателната наказателна част относно това подсъдимите да са нарушили чл. 27, ал. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Т.“, а подсъдимият Б. К. – и да е взел за биопсично изследване педикуларен възел неправилно. След връщане на делото в Пловдивски окръжен съд е образувано нохд № 473/2014 г. С присъда № 9 от 26.01.2015 г. подсъдимите са признати за виновни както следва : - подсъдимият Б. К. е признат за виновен в това, че през времето от 18.09.2009г. до 19.09.2009 г., вкл., в [населено място], в качеството си на лекуващ лекар акушер-гинеколог, при независимо извършителство с подсъдимия Х. Р. К., е причинил смъртта на Е. М. В., настъпила на 26.09.2009 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – лекарска професия, като е нарушил: чл. 4, т.1 и чл. 5 от Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от министъра на здравеопазването, след като е взел за биопсично изследване педикуларен възел и така е причинил пробив на маточната стена и разкъсване на тънкото черво, не е провел активно и непрекъснато наблюдение на болната, която е следвало да бъде преведена в отделение за интензивно наблюдение; не е преценил спешността на случая, след като е установил ехографска течност в коремната кухина след фиброхистероскопия; не е разширил изследванията - не е назначил лабораторни изследвания на кръвта, не е извършил рентгеново изследване на корема и диагностична и лечебна оперативна интервенция, което е довело до забавянето на спешната диагностична и лечебна коремна операция (лапаротомия), и на единственото правилното лечение - коремната оперативна намеса за възстановяване целостта на матката и тънкото черво, поради което и на основание чл. 123, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, като е признат за невинен и оправдан за това да е нарушил чл. 27 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата МБАЛ „Т. д-р С. Б.” Е. [населено място] и за това да е извършил престъплението като е взел за биопсично изследване педикуларен възел неправилно, като е оправдан по обвинението в тази му част; - подсъдимият Х. К. е признат за виновен в това, че през времето от 18.09.2009 г. до 19.09.2009 г., вкл., в [населено място], в качеството си на дежурен лекар - акушер-гинеколог, при условията на независимо извършителство с подсъдимия Б. Г. К., е причинил смъртта на Е. М. В. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – лекарска професия, като е нарушил чл. 4, т.1 и чл. 5 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от министъра на здравеопазването, като не е провел активно и непрекъснато наблюдение на болната, която е следвало да бъде приведена в отделение за интензивно наблюдение; не е преценил спешността на случая; не е изискал за изясняване на коремната драма образни изследвания; не е извикал своевременно консултанти при регистрираното от него състояние на корема, довело до забавянето на спешната диагностична и лечебна коремна операция (лапаротомия), и на единственото правилното лечение - коремната оперативна намеса за възстановяване целостта на матката и тънкото черво, поради което и на основание чл. 123, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, като е признат за невинен и оправдан за това да е нарушил чл. 27 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата МБАЛ „Т. д-р С. Б.” Е. [населено място]. Със същата присъда, на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимите и дружеството граждански ответник са осъдени, при условията на солидарност, да заплатят на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди, както следва: 80 000 лв. в полза на А. В. и по 60 000 лв., в полза на Н. и П. В., ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 26.09.2009г. до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери от по 150000лв. като недоказани. Срещу присъдата са подадени: жалба на частните обвинители и граждански ищци с искане за увеличаване на наказанието и уважаване на исковете в пълен размер; жалби на подсъдимите чрез защитниците им и жалба от повереника на гражданския ответник. По жалбите е образувано внохд № 399/15 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С решение № 169 от 04.07.2016 г. първоинстанционната присъда по нохд № 473/14г. по описа на Пловдивски окръжен съд е потвърдена. По жалби на подсъдимите К. и К.; по жалба на частните обвинители и граждански ищци с искане за увеличаване на наказанията и уважаване на гражданските искове в пълен размер и по жалба на гражданския ответник СБАЛАГ „Т. - д-р С. Б.“ е образувано касационно дело № 1252/16 г. по описа на I НО на ВКС. С решение № 31 от 07.03.2017 г. ВКС е отменил посоченото решение на Пловдивски апелативен съд, като приел, че е изготвено в отклонение от императивните изисквания на чл. 339 от НПК и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. След връщането на делото в Пловдивския апелативен съд е образувано внохд №118/17г. С присъда № 10 от 15.10.2018г. е отменена първоинстанционната присъда по нохд № 473/2014 г. на Пловдивски окръжен съд и подсъдимите са оправдани по обвиненията по чл. 123, ал. 1 от НК, а гражданските искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани. По протест и жалба на частните обвинители и граждански ищци е образувано касационно дело № 681/19 г. по описа на I НО на ВКС. С решение № 179 от 11.11.2019 г., касационният съд отменил въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав на Пловдивски апелативен съд от стадия на съдебното заседание, с указания при необходимост да се назначи повторна, разширена съдебно-медицинска експертиза за изясняване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. След връщането на делото в Пловдивския апелативен съд е образувано внохд № 566/19г. С решение № 260033 от 08.03.2021 г. е потвърдена присъдата по нохд № 473/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. Така очертаното процесуално развитие на делото налага извод, че касационните жалби са подадени срещу акт на въззивната съдебна инстанция, постановен след като делото е било връщано за ново разглеждане двукратно от предходни състави на касационния съд, т.е. в случая е налице хипотезата на т.нар. „трета касация“ по смисъла на чл.354, ал.5, изр.2 от НПК при която касационният съд решава делото по същество, като има правомощията и на въззивната инстанция. Това обаче не означава, че касационният контрол се превръща във въззивен. Касационната проверка остава в пределите по чл.347 от НПК, които не са заменени с много по - широките параметри на въззивния контрол по чл.314 от НПК, включващ проверка на правилността на присъдата независимо от посочените основания и в необжалваната част. Изложените в касационните жалби възражения срещу въззивното решение са до голяма степен идентични, което обуславя разглеждането им съвместно, съобразно релевираните в тях касационни основания. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК Наличната забрана в хипотезата на чл. 354, ал.5, изр.2 от НПК делото да бъде връщано на въззивния съд предполага, че касационният съдебен състав следва, ако констатира съществени нарушения на процесуални правила, да ги отстрани сам. В жалбите на защитника на подсъдимия К. – адв. Д. и на процесуалния представител на гражданския ответник – адв. Н. се визира съществено нарушение на процесуални правила от категорията на абсолютните, допуснато от въззивния съд – непровеждането на „тайно“ съвещание съгласно изискванията на чл.33 от НПК, което сочело и на предубеденост на решаващия делото съд. В подкрепа на така заявеното основание се посочва, че се е провело съвещание на съдебния състав зад папка в съдебната зала, което означава, че не са обсъдени с нужната задълбоченост доводите, изложени от страните и в този смисъл съвещанието е било формално. Обстоятелствата относно начина провеждане на съвещанието са отразени в протокола от съдебното заседание от 24.06.2020г., който представлява доказателствено средство за извършване на съответните действия и реда, по който е сторено това. Нормата на чл.33, ал.1 от НПК посочва, че съдът постановява актовете си в тайно съвещание. Това означава, че съвещанието следва да се извърши само между членовете на съдебния състав, решаващ делото. Процесуалният закон не предвижда задължение тайното съвещание да бъде проведено непременно извън съдебната зала, стига да не стане достояние на присъстващите преди да бъде обявен резултатът (в същия смисъл е р. № 200 от 25.06.2011г. по к.д.№ 1255/11г. на I н.о. на ВКС). От принципна гледна точка формално проведеното тайно съвещание е на практика непроведено съвещание, което означава, че отпада и една от гаранциите с основно значение за съдебната фаза на наказателния процес. За това обаче дали съвещанието е формално не би могло да се съди единствено по критерия времетраене, който не държи сметка за възможността съвещанието да бъде подготвено и преди провеждането на съдебното заседание, както и че при провеждане на тайното съвещание съдът трябва да се занимае със същите въпроси, които вече са му били поставени или той служебно си е поставил при подготовката на съдебното заседание и поради това не му е необходимо допълнително време (в същия смисъл р. № 88 от 10.09.2009г. по к.д. № 50/09 на I н.о. на ВКС). В случая въззивният съд се е произнесъл по подадени жалби срещу акт на първостепенния съд, в които са били изложени аргументи, идентични с развитите в пледоариите на страните. От друга страна съставът на апелативния съд е следвало да се запознае предварително както с доводите в жалбите, така и с материалите по делото, предвид възможността да упражни правомощието си по чл.336, ал.1 от НПК. С оглед изложеното не би могло да се приеме, че тайното съвещание е проведено формално с оглед времетраенето му, а съдебният състав е бил предубеден, което сочи на липса на допуснато съществено нарушение на процесуални правила от категорията на абсолютните. В жалбата на адв. Н. се изтъква допуснато нарушение на процесуални правила по чл. 331, ал. 2 и 3 от НПК, тъй делото не било докладвано в съдебното заседание от съдията - докладчик от въззивния съд. Видно от съдебния протокол от с.з. от 24.06.2020 г. (л. 76 гръб от внохд № 566/2019 г.), на което е даден ход на делото, е отразено, че делото се докладва от съдията-докладчик. Възражения относно нарушения на процедурата по чл. 331, ал. 3 от НПК не са направени нито от подсъдимите, нито от техните защитници или друга от страните и такова отбелязване липсва в протокола от съдебното заседание. В рамките на установения в закона срок не е направено и искане от някоя от страните за поправка в съдебния протокол. В този смисъл твърдението за неизвършен доклад по чл.331, ал.2 и 3 от НПК е неподкрепено с доказателства. Доводите в жалбата на адв. Н., че присъдата е постановена по обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и че въззивният съд допуснал нарушение на процесуалните правила, като не отговорил на конкретните възражения по качеството и съдържанието на обвинителния акт, не могат да бъда споделени. На л.116 от мотивите на въззивното решение тези възражения са обсъдени от апелативния съд, който е изложил съображения, поради които ги е приел за неоснователни. В допълнение следва да се отбележи, че аналогични възражения относно качеството на обвинителния акт и несъответствието му с чл.246 от НПК е направено от адв. Н. в първото по делото заседание по нохд № 473/14г., проведено на 11.06.2014г. С определение от същата дата (л.196 гръб, т.1 от нохд № 473/14г.), Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение това възражение и постановил отказ да върне делото на окръжна прокуратура [населено място] за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения. С ДВ, бр.63 от 2017г. чл.248 от НПК е изменен, като е предвидено провеждането на разпоредително заседание, в рамките на което могат да се правят и съответно обсъждат възражения относно това дали на досъдебното производство е било допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл.248, ал.3 от НПК в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуални правила по ал.1, т.3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание или които са приети за несъществени. В случая е налице произнасяне на първоинстанционния съд по направените възражения срещу обвинителния акт в първото по делото открито съдебно заседание, които са приети за неоснователни. Тъй като към момента на разглеждане на делото пред въззивния съдебен състав е приложима новата редакция на чл.248 от НПК, то се налага извода, че възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство са недопустими пред въззивния и пред касационния съд, след като са били направени, но са оставени без уважение от първостепенния съд. Аргументите в жалбите на подсъдимия К., адв. Л., адв. Д. и адв. Н. за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до нарушаване правата на подсъдимите; липсата на мотиви във въззивното решение за потвърждаване на осъдителната присъда на първоинстанционния съд и липса на аргументи по съображенията на защитата относно несъставомерността на деянието, настоящият съдебен състав намери за безпредметно да обсъжда. Това е така, тъй като с постановяването на настоящата оправдателна присъда за двамата подсъдими, правата им и в частност правото на защита са гарантирани в максимална степен. Заявеното в жалбата на адв. Н. нарушение на процесуални правила по чл.12, чл.13, чл.14 и чл.15 от НПК предвид отказа на апелативния съд да изслуша назначената експертиза при предходното въззивно разглеждане на делото бе отстранено в настоящото производство чрез изслушване на „арбитражната“ комисийна съдебно - медицинска експертиза по писмени данни на л.195 от внохд № 118/17г. на Пловдивски апелативен съд. Предвид изложеното настоящата инстанция намери че липсва касационно основание по чл. 348, ал.1 т.2 от НПК. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК Приетите за установени факти от инстанционните съдилища са основани на всички събрани доказателства. В рамките на проведеното съдебно следствие при настоящото разглеждане на делото бе изслушано заключението на „арбитражната“ комисийна съдебно - медицинска експертиза по писмени данни на л.195 от внохд № 118/17г. на Пловдивски апелативен съд. Същото не е от значение за установяването на факти, различни от приетите от инстанционните съдилища. Ето защо касационният съд се солидаризира с изводите на предходните инстанции относно фактите, като приема за установено следното : През 2009г. подсъдимите К. и К. работели на трудови договори като акушер-гинеколози в СБАЛАГ „Т. - д-р С. Б.“ [населено място], специализирана по акушерство и гинекология. По това време болницата имала разкрити родилно отделение, гинекологично отделение и хирургия. На 18.09.2009г. пострадалата Е. В. постъпила в гинекологичното отделение за извършване на хистероскопско изследване. Като придружител присъствал свидетелят А. В. – неин съпруг. Както пострадалата, така и съпругът й били дипломирани лекари, като свидетелят В. имал и специалност хирург. Около 12.00 часа на същия ден подсъдимият К. пристъпил към осъществяване на манипулацията фиброхистероскопия в операционната зала на болницата на пациентката Е. В. под обща венозна упойка с участието на д-р Г. Д. като анестезиолог (към онзи момент същият бил и управител на здравното заведение) и операционната акушерка свидетелката М. Г.. При извършване на изследването се установили две полипозни образувания по предната маточна стена. Подсъдимият К. извършил абразио /откъсване/ на парче от единия полип, за да вземе материал за хистологично изследване. Второто полипозно образувание не се отделило при направеното абразио, поради което, с помощта на биопсична ендоскопична щипка и малък абортцанг, подсъдимият К. захванал полипа, завъртял го по посока на часовниковата стрелка и така го отделил от предната стена на матката. При това действие подсъдимият К. причинил пробив на предната маточна стена и перфорирал тънкото черво на пострадалата Е. В.. Манипулацията продължила около 30 минути, след което пациентката била изведена от операционната зала и отведена в болничната стая, където непрекъснато до нея бил съпругът й. След излизане от анестезията и половин час след самото хистероскопско изследване, около 13.30 часа пострадалата получила силни коремни болки. Това наложило свидетелят А. В. да повика анестезиолога - д-р Д. и лекуващия лекар - подсъдимия К.. Последните двама взели решение Е. В. да не се изписва от болницата, а да остане под наблюдение. Обичайно при такива манипулации пациентките се изписвали до 2-3 часа след интервенцията. Подсъдимият К. направил ултразвукова вагинална ехография на пострадалата В. в леглото и констатирал наличие на течност в коремната кухина зад матката - джоб с течност и големина 15/20 мм. Той обяснил на д-р Д. и на свидетеля А. В., че този излив на дъното на перитониалната кухина се дължи на изтичането на промивната течност, използвана при хистероскопията, през маточните тръби в свободното перитониално пространство и това е нормално при този вид манипулации. Свидетелят Д. също прегледал пациентката, измерил кръвното й налягане и пулса, прегледал корема и перисталтиката и отразил в историята на заболяването, че жената се оплаква от силни болки в корема, при извършения преглед констатирал липса на перитониално дразнене, болка при дълбока палпация, балониран корем и вяла перисталтика. Последното било обяснено с извършената преди това на същия ден хистероскопия под пълна венозна упойка, която при пациентки в напреднала възраст може да предизвика вяла перисталтика. Доктор Д. взел решение да постави обезболяващи на пострадалата, като предписал „перфалган“, „таламонал“ и „аналгин“. След тази комбинация от медикаменти в следобедните часове силните болки били притъпени, Е. В. се почувствала по-добре, но останала тъпа болезненост, която обхванала целия корем. Около 15.30 часа подсъдимият К. отново минал да види болната и решил да предпише антибиотик - „роцефин“ (в историята на заболяването тези медикаменти са отразени, но не и в реанимационния лист от дата 18.09.2009г.). Констатирал, че оплакванията от болките в корема отзвучават, коремът е леко балониран с вяла перисталтика и пострадалата В. се чувства по-добре, поради което било вписано, че се разрешава захранване. Направил и втора вагинална ехография, с която установил, че течността в коремната кухина е намаляла. Във фиша за извършеното ехографско изследване отразил, че е направил изследване при леглото на пациентката и виденият джоб с течност зад матката е намалял - 10/10 мм. Констатирал и данни за перисталтика. В следобедните часове пострадалата била в сънливо състояние, поради дадените й болкоуспокояващи, но продължавала да изпитва тъпа болезненост в областта на целия корем и някъде към 18.30 часа болките започнали бавно и постепенно да се увеличават. Подсъдимият К. си тръгнал от болницата към 19.00 часа, тъй като и работното му време било до 14.00 часа на 18.09.2009г. От 19.30 часа, съобразно утвърдения график за дежурствата за месец септември, дежурен лекар бил подсъдимият К., а дежурна акушерка била свидетелката З. Н., която не била в трудово - правни отношение с болница „Т.“, а стажувала там, тъй като към онзи момент се обучавала в колеж за медицински сестри и акушерки. След постъпването си на смяна подсъдимият К. минал на визитация в гинекологичния сектор заедно със свидетелката Н.. Свидетелят А. В. обяснил на подсъдимия К. каква манипулация е извършена на съпругата му и какво е било състоянието й в следобедните часове. Подсъдимият К. прегледал пострадалата В. и констатирал, че се оплаква от болки в корема, същият е балониран с умерена резистентност, аускултаторно вяла перисталтика и назначил една банка „рингер“. След като приключил с визитацията д-р К. се запознал и с медицинската документация, касаеща пациентката, тъй като състоянието й не му харесало. Отразил в историята на заболяването констатираното от него при извършения преглед по време на визитацията и решил да се обади на д-р Д.. При проведения разговор с него разбрал, че болната, след извършена хистероскопия, е оставена за наблюдение в болницата поради оплаквания от болки. Бил посъветван да се обади и на оператора д-р К.. Подсъдимият К. телефонирал и на подсъдимия К. и му обяснил състоянието на пострадалата. Последният му казал, че то се дължи на промивната течност, навлязла през маточните тръби при изследването; че жената е уточнена с коремен хирург, но е оставена за всеки случай в болницата. Разяснил му, че е обезболена, направил е две ехографии и при втората установил по-малко количество течност в коремната кухина. Състоянието на Е. В. започнало да се влошава през нощта. Болките се учестили, което наложило да й бъде поставена около 22.00 часа още една ампула аналгин. Подсъдимият К. повече не посетил стаята на болната, нито бил потърсен от свидетеля А. В.. Последният установил, че дишането на съпругата му започнало да се ускорява, сърдечната дейност също. Около 04.00 часа сутринта тя имала 24 вдишвания в минута и пулсът й бил около 115. Между 05.30 и 06.00 часа сутринта пострадалата В. поискала да отиде до тоалетна и придружена от съпруга си направила масивно повръщане на тъмнозелена - черна течност в голямо количество. Свидетелят А. В. повикал дежурната акушерка, за да му помогне да преоблекат съпругата му. Докато я обгрижвали, станало около 06.15 часа. Пациентката продължавала да се оплаква от силни болки и тежест в корема. На свидетеля В., който бил дългогодишен хирург, му направило впечатление, че коремът на съпругата му е явно балониран. Той решил да изчака пристигането на свидетеля Д. в болницата, като се осведомил, че ще дойде към 07.00 часа сутринта. Междувременно подсъдимият К. решил да мине през стаята на пострадалата, преди да приключи нощното му дежурство. В коридора срещнал свидетелката Н., която го уведомила, че жената е направила масивно повръщане. Когато влязъл в стаята на Е. В. подсъдимият К. възприел видимата разлика в състоянието й. Лицето й било хлътнало с изострени черти, а коремът й силно балониран. Бил осведомен и от свидетеля В., че болната е повърнала обилно. Подсъдимият К. преценил, че става въпрос за динамична чревна непроходимост на базата на излялата се течност през маточните тръби и на възпаление, или натрупване на лекарства в организма, които също биха могли да доведат до вяла перисталтика. Изключил като възможна диагнозата перитонит. Преди да напусне болницата подсъдимият К. отразил в историята на заболяването, че пациентката се оплаква от болки в корема, не е пуснала газове, необложен влажен език, пулс 100 удара в минута, афебрилна, кръвно налягане 90/60, балониран корем и почти липсваща перисталтика. Обадил се на свидетеля Д. и на подсъдимия К. и ги информирал за състоянието на В.. Назначил „перфалган“ - 1 флакон венозно, „нивалин“ 10 мг, който стимулирал чревната перисталтика, „рингер“ - 1 банка и поставяне на газова тръба. Подсъдимият К. назначил диференциална кръвна картина, както и йонограма, и си тръгнал. Около 07.30 часа д-р Д. вече бил в болницата. Той възприел влошеното състояние на пострадалата и решил да повика хирург за консултация. Малко по-късно пристигнал и подсъдимият К.. Около 09.30 часа в болницата дошъл д-р Д. Б. - коремен хирург. Той прегледал пациентката, установил наличие на болка в корема, предимно в долната част, вдясно от пъпа, и наличие на остър перитониален синдром, т.е. остър перитонит, вследствие на изследването, което било направено предния ден - хистероскопия. Свидетелят Б. преценил, че се касае за перфорация. В историята на заболяването отразил състоянието на болната, описал, че коремът е силно балониран, липсва перисталтика, Блумберг - положителен. Поставил диагнозата „остър перитонит“ със становище за спешна операция (лапаротомия). Свидетелят Д. предприел действия по сформиране на екип, който да оперира по спешност Е. В., тъй като след консилиума се установило, че незабавната оперативна намеса е единственото животоспасяващо лечение. По молба на д-р Д. пациентката била прегледана и от д-р Н. Н., акушер - гинеколог. Последният също установил признаците на остър корем, който бил подут, а при опипване твърд и болезнен, имало ясно изразена мускулна защита (мускулен дефанс). Пострадалата Е. В. била въведена в операционната зала в 13.00 часа на 19.09.2009г. Причина за това бил личен ангажимент на свидетеля Б., който могъл да се освободи едва на обяд. Екипът, който бил сформиран, се състоял от д-р Д. - анестезиолог, д-р Б. - хирург, д-р Н. – акушер-гинеколог. В операцията се включил и подсъдимият К., който трябвало да асистира на д-р Н.. Преди извършване на операцията свидетелят Д. направил оглед с ларингоскоп в областта на гласните струни на пострадалата В. и установил наличие на зелено оцветено рима глотис - съмнение за регоргитация и аспирация - повръщане на стомашно съдържимо и впоследствие вдишване. При отваряне на корема на пациентката екипът констатирал перфорация на матката около 1 см и на тънкото черво около 1,5 см, предизвикали дифузен перитонит. Установили наличие на зеленикава материя - течност навсякъде в коремната кухина. По червата, перитонеума и вътрешните органи на пострадалата имало образувани фибринови налепи от излива от тънките черва. Свидетелят Б. пристъпил към зашиване на тънкото черво и промиване на цялата коремна кухина, както и почистване на образуваните фибринови полепи по червата и перитонеума. След почистване на коремната кухина в операцията се включил и д-р Н.. Той установил, че матката и придатъците й са в инфектирано огнище и взел решение да ги премахне. Така били отстранени матката и яйчниците на Е. В. и след промиването им приготвени за хистологично изследване. Около 16.00 часа на 19.09.2009г. операцията приключила и болната била въведена в стая за интензивно наблюдение и лечение. Непосредствено след операцията д-р Д. констатирал наличие на затруднено дишане - тахипнея в областта на левия бял дроб на пациентката, което наложило да включи кислородотерапия. Приложени били и други реанимационни действия като интубация и вентилация заедно с белодробен лаваж. Въпреки това и кислородотерапията белодробното усложнение при пострадалата се задълбочавало. На третия ден чревният пасаж бил възстановен и била постигната добра перисталтика. Болната била поставена на командно дишане. На четвъртия следоперативен ден отново се проявила картината на дихателна недостатъчност и данни за ателектаза на ляв бял дроб. На лекуващите лекари им направило впечатление, че през целия постоперативен период при Е. В. имало липса на левкоцити и голяма загуба на белтък, което представлявало тежка лимфопения. Това от своя страна насочило вниманието към протичащ грамнегативен сепсис, съответно липса на имунен отговор. На 26.09.2009г. се проявил срив на хемодинамиката и в 18.40 часа пострадалата починала. Според заключението на тройната съдебномедицинска експертиза на труп № 409/2009г. (т.1, л.56-66 от досъдебното производство), изготвена от вещите лица д-р И. Д. - съдебен лекар, д-р Р. Т. - акушер-гинеколог и д-р С. С. - съдебен лекар, се установява, че при огледа и аутопсията върху трупа на Е. В. е констатиран оток на белите дробове и мозъка, наличие на фибрин в белодробните алвеоли, дисателектаза, наличие на трансудат в двете гръдни половини, наличие на сидерофаги в белите дробове, кръвоизливи в белодробния паренхим, наличие на мътновата течност в бронхите, кръвен застой във вътрешните органи, състояние след оперативна интервенция в коремната кухина с оперативно отстраняване на матката и аднексите и зашиване на тънкото черво след гинекологична инвазивна манипулация, липса на възпаление на органите в коремната кухина, чернодробна стеатоза, коронаросклероза и миокардиофиброза, умерена хипертрофия на сърцето, затлъстяване от втора - трета степен. Смъртта на Е. В. се дължи на остра дихателна и сърдечно-съдова слабост в резултат на развил се остър респираторен дисстрес синдром (ARDS). Настоящият съдебен състав не споделя становището на експертите от „арбитражната“ експертиза, че при извършената от подсъдимия К. манипулация не е причинена перфорация на тънкото черво, а само лезия на повърхността му, която е прогресирала и перфорацията е настъпила вторично. Установените по делото факти сочат на изпитана от пациентката силна болка в коремната област, при излизането й от анестезията след проведената манипулация. Болката е била толкова интензивна, че се е наложило предписването три вида обезболяващи лекарства, едно от които – „таламонал“ е с влияние и върху психиката и в частност върху усещането за болка. От фактите по делото не се установява и наличието на „светъл“ период, който експертите считат като индиция за вторична руптура на червото. През целия период след извършване на фиброхистероскопията пострадалата В. е изпитвала болки, притъпени първоначално от силните обезболяващи, които са се увеличавали прогресивно с отминаване на ефекта от приетите лекарства. При извършеното от подсъдимия К. ехографско изследване, непосредствено след извършената манипулация, вече е била налична течност в коремната кухина, което сочи, че още към този момент е имало излив на чревно съдържимо в коремната кухина в резултат на перфорацията на тънкото черво на пострадалата. Жалбите на подсъдимите и гражданския ответник относно неправилно приложение на материалния закон са основателни. От иначе правилно установената фактическа обстановка, както първоинстанционният, така и въззивният съд са направили погрешен извод за съставомерност на осъществените от подсъдимите деяния. Нормата на чл.123, ал.1 от НК е бланкетна. За попълването на бланкетния състав следва да бъдат посочени конкретните нормативни разпоредби, регламентиращи дейността, представляваща източник на повишена опасност, които деецът е нарушил или не е спазил. В т.6 на ППВС № 2 от 27.09.1979г. изрично е предвидено, че дължимото поведение на дееца се определя от технически правила или норми, закрепени в нормативен или подзаконов нормативен акт. Посочените в обвинителния акт нарушения на чл. 4, т. 1 и чл. 5 от Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ са общи и не съдържат конкретно предписание за дължимо от подсъдимите поведение, от което същите да са се отклонили. Поначало правилата в тази наредба не са относими към осъществяваната акушеро-гинекологична медицинска дейност от двамата подсъдими и не съдържат никакви правила за дължимо поведение. И това е така, тъй като съгласно чл. 1 от Наредба № 25, тя регламентира обхвата, реда и условията за оказване на спешна медицинска помощ от лечебните заведения, т.е. регулира организационно – административната, а не лечебната дейност. В чл. 80 от Закона за здравето е указано, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Стандартите за качество на оказваната медицинска помощ съгласно чл.6 от Закона за лечебните заведения (в редакцията му към ДВ, бр.62 от 2002г.) се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Към момента на осъществяване на деянията е била в сила Наредба № 32 от 30.12.2008г. (отм.), издадена от министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ (ДВ, бр.6 от 23.01.2009г.). В съдебната практика е прието, че бланкетните наказателно - правни норми могат да бъдат запълнени и конкретизирани и с ненормативни правила, ако задължението за тяхното спазване е предвидено в нормативен акт. В случая липсата на посочване в обвинителния акт на нормативния или подзаконовия нормативен акт, в който е предвидено спазването на конкретни ненормативни правила за добра медицинска практика в областта на акушерството и гинекологията, не позволява ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимите по чл.123, ал.1 от НК. Тази липса не може да бъде запълнена с описание на действията на подсъдимите и дължимото от тях поведение съобразно правилата на медицинската професия и практика. По тези съображения касационният съдебен състав отмени въззивното решение и потвърдената с него присъда в частта относно осъждането на подсъдимите за престъпление по чл.123, ал.1 от НК и постанови оправдателна присъда. Относно гражданските искове В правната теория и в съдебната практика, съгласно ППВС № 9/61г., изменено с ППВС № 7/87г. е прието, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението. Следователно деянието е общото правно основание за възникване едновременно на две материалноправни отношения, предпоставящи наказателната и гражданската отговорност за неговия извършител. Принципно е вярно, че акцесорният характер на гражданския иск в наказателния процес предпоставя неговата зависимост от решаването на въпросите, свързани с обвинението, поради което и той поначало споделя съдбата му. Гражданска отговорност в наказателния процес обаче може да бъде потърсена и без да е установена наказателна отговорност на дееца. Такива са случаите, при които не е изключен гражданският деликт: при обективна или субективна несъставомерност на инкриминираното деяние; при последвал закон за амнистия; при погасена наказателна отговорност поради изтичане на предвидената в НК давност; при освобождаване от наказателна отговорност. В настоящия случай констатираната обективна несъставомерност на деянията по чл.123, ал.1 от НК по отношение на двамата подсъдими не изключва деликтната им отговорност и тази на гражданския ответник за причинени от деянията неимуществени вреди. При извършването на манипулацията фиброхистероскопия подсъдимият К. е причинил пробив на предната маточна стена и перфорирал тънкото черво на пострадалата Е. В., с което е било сложено началото на причинния процес, довел в крайна сметка до смъртта на пострадалата. Обстоятелството, че подсъдимият е бил оправдан да е извършил неправилно манипулацията, не сочи на противоречие, за каквото се твърди в жалбите. Причинната връзка между дадено общественоопасно деяние и настъпилия резултат е обективен факт, който съществува независимо от човешкото съзнание. Причинна връзка съществува, щом деянието е било едно от необходимите условия (conditio sine qua non), т.е. необходима предпоставка, без която резултатът не би настъпил (в същия см. р.№ 102 от 25.05.1995г. по н.д. № 649/94г. на I н.о. на ВС). В случая е налице пряка причинна връзка между пробива на тънкото черво – излив на чревно съдържимо (богато на бактериална флора) - развитие на перитонит – сепсис - септичен шок – полиорганна недостатъчност (бъбречна – чернодробна, включително и развитие на остър респираторен дисстрес синдром) – дихателна и циркулаторна недостатъчност – настъпилата смърт. Според експертите от повторната петорна съдебно- медицинска експертиза т.нар. „Плевенска“ експертиза, ако е била налице аспирация на стомашно съдържимо се е развил следният процес – пробив на тънкочревната стена - излив на чревно съдържимо (богато на бактериална флора) – развитие на тотален перитонит, съчетано с аспирация - развитие на ARDS – полиорганна недостатъчност, т.е. ако е реализирана втората хипотеза не е налице обстоятелство, сочещо на прекъсване на причинната връзка. Независимо от известните различия в назначените по делото екпертизи, е налице единно становище, че своевременното диагностициране на пробива на матката и на червото е от голямо значение за крайния изход. Основните причини, допринесли за неблагоприятното протичане на клиничния случай са късна диагноза и оттук закъсняла операция; неизвършване на рентгеново изследване на първия ден след извършената манипулация; състоянието на пациентката – възраст, здравно състояние, бързата загуба на имунитет и съпротива. Подсъдимият К. е тълкувал погрешно наличието на течност в коремната кухина, приемайки, че е промивна течност от извършената манипулация; не е превел пациентката в отделение за интензивно наблюдение; не е разширил изследванията; не е потърсил консултация с акушер – гинеколог и хирург, което е допринесло за забавяне на диагностицирането на перитонита и извършването на спешната коремна операция. Подсъдимият К., въпреки, че лично е възприел влошеното състояние на пострадалата, се е доверил на дадените от подсъдимия К. сведения; не е провел активно наблюдение на болната; не я превел в отделение за интензивно наблюдение; не е назначил съответните изследвания и не е провел консултация с акушер – гинеколог и хирург. Сутринта на 19.09.2009г. въпреки влошеното състояние на пострадалата (явно балониран корем и вяла перисталтика и след като е бил уведомен, че е повърнала), подсъдимият К. не е преценил възможността за развитие на перитонит, като е предписал неправилно лекарства и газова тръба, стимулиращи чревната перисталтика. Принос към настъпването на резултата има и анестезиологът д-р Д., който е предписал изключително силни обезболяващи, довели до замъгляване на клиничната картина за дълъг период от време, което също е допринесло за късното поставяне на диагноза. На последно място вина за закъснялото провеждане на животоспасяващата коремна операция има и ръководството на болничното заведение, формирало екип с участието на д-р Б., който поради личен ангажимент е могъл да се включи в екипа едва в 13.00ч. Липсата на работещ рентгенов апарат в болницата, макар да не представлява обстоятелство, оправдаващо непровеждането на своевременно рентгеново изследване (предвид възможността болната да бъде преведена по спешност за изследване в друго здравно заведение), също е затруднила своевременното диагностициране на развиващия се перитонит. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намери предявените граждански искове за доказани по основание. По отношение на размера на присъденото обезщетение въззивният съд не е взел предвид възраженията на повереника на гражданския ответник, които касационният съд счита, че са основателни. По делото не са налице доказателства, сочещи на претърпени от гражданските ищци Н. и П. В. значителни неимуществени вреди, извън естествените страдания, свързани със загубата на родител. Двамата са живели извън домакинството на родителите си и в различно от тях населено място. По отношение на А. В. касационният съд споделя изложените л.121 -122 от въззивното решение съображения за изживените от него морални страдания, свързани със загубата на дългогодишната му спътница в живота. Доводите в жалбата, че с поведението си гражданският ищец В. е допринесъл за забавяне на своевременното диагностициране и лечение на пострадалата се споделят от настоящия съдебен състав. Последният е бил придружител на съпругата си през цялата нощ, последвала манипулацията; лично е възприел негативната промяна в състоянието й – болки, ускорено дишане и сърдечна дейност, а на сутринта и явно балониран корем. През нощта не е потърсил дежурния лекар, за да му съобщи за състоянието на пострадалата, а на сутринта е решил да изчака идването на д-р Д.. Основателни са и съображенията, че присъденото обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост, изводими от практиката на върховната касационна инстанция при подобни казуси; с обществено икономическите условия към момента на осъществяване на деянията и с обстоятелството, че присъдената лихва е компенсаторен механизъм за забавянето на произнасянето на съда с окончателен съдебен акт, която забава е извън процесуалното поведение на подсъдимите. Вземайки предвид посочените обстоятелства, касационният съд измени въззивното решение и потвърдената с него присъда в гражданската част, като присъдените обезщетения в полза на гражданските ищци бяха намалени съответно на 20 000 лв. за А. В. и на по 10 000лв. за П. и Н. В.. Предвид настъпилата смърт на гражданския ищец А. В. и встъпването в неговите права на наследниците му, съдът постанови изплащането на присъденото в негова полза обезщетение да бъде заплатено поравно на Н. и П. В.. В останалата част относно присъдените в полза на гражданските ищци разноски, въззивното решение бе оставено в сила. Направените по делото разноски, предвид оправдаването на подсъдимите, бе постановено да останат за сметка на държавата. По изложените съображения касационният съд постанови присъдата си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 2.