Р Е Ш Е Н И Е № 109 гр.София, 22 май 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 111/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдените С. Д. Д. и Г. Д. К. за възобновяване на въззивно нохд № 203/2014 год. на Ямболския окръжен съд и за отмяна на решение № 166/13.10.2014 год. на ІІІ-ти наказателен състав на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, за отстраняването на които делото следва да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения за липса на посочените в него нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за неоснователно по следните съображения: Ямболският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 203/2014 год. потвърдил присъда № 116/12.06.2014 год. по нохд № 514/2014 год. на Ямболския районен съд, пети наказателен състав, с която признал: подсъдимия Д. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление в периода 06-07.11.2011 год. в [населено място] след предварителен сговор с подсъдимия К. в немаловажен случай извършил кражба на имущество на обща стойност 199 лева. На основание чл.195, ал.1, т.5 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години; подсъдимия К. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление в периода 06.11.2011 год. – 30.08.2012 год. в [населено място] сам и след предварителен сговор в немаловажен случай с подсъдимия Д. извършил кражба на чуждо имущество на обща стойност 337 лева. На основание чл.195, ал.1, т.5 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 10 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Първоинстанционното производство е проведено по реда на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма и при условията на чл.371, т.2 НПК. Подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и са заявили съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е установил, че това самопризнание се подкрепя от събрания на досъдебното производство по предвидения процесуален ред доказателствен материал и въз основа на оценка и обоснован анализ е приел, че фактите са доказани, поради което е постановил осъдителна присъда. По повод жалбата на подсъдимите, в която са изложени сходни възражения, въззивният съд е извършил цялостна проверка. Приел е за правилно установени фактическите обстоятелства, за което е изложил свои съображения. Мотивирал е съгласието си с правните изводи, че с оглед обективираното поведение на подсъдимите квалификацията на поведението съответства на престъплението, за което им е повдигнато обвинение – по чл.195, ал.1, т.5 НК. По ясен и безпротиворечив начин е обосновал отказа си да приеме за основателно възражението, че са налице основания за преквалифициране на деянието по чл.197 НК. Изводите си е основал на доказателствените източници, според които е възстановена само част от откраднатото имущество. Посочил е основанията, поради които не е приел доводите, изложени в подкрепа на жалбата, за нарушение на процесуалния и материалния закон. Решението отговаря на изискванията за съдържание съгласно чл.339, ал.2 НПК и не дава основание за извод, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, повлияли на начина, по който е формирано вътрешното убеждение. Законът е приложен правилно. В чл.197 НК изчерпателно са посочени случаите, при които връщането или заместването на предмета на престъплението имат значение за налагане на намалено наказание, между които поначало е и хипотезата на чл.195, ал.1, т.5 НК. Изискването е това да е извършено доброволно лично от извършителя, негов съучастник или друго лице, както и при оказано съдействие на разследващите да открият и изземат вещта и то до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Не може да се приложи при частично заместване на откраднатото. Доколкото по делото е установено, че в съдебното заседание пред първоинстанционния съд е заплатена равностойността на вещта на свидетеля П. съдът е отчел това обстоятелство като индивидуализиращо и го е включил в съвкупността от оценените като смекчаващи при решаване на въпроса за отговорността и в подкрепа на извода, че са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 НК за определяне на наказанията под предвидения минимум. Невъзстановяване на вещта или равностойността на имуществото, предмет на престъплението, което е собственост на св.Ст.П., изключва възможността за квалифициране на поведението им като по-леко наказуемо престъпление. Предвид изложеното искането е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените С. Д. Д. и Г. Д. К. за възобновяване на въззивно нохд № 203/2014 год. на Ямболския окръжен съд и за отмяна на решение № 166/13.10.2014 год. на ІІІ-ти наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ