Р Е Ш Е Н И Е № 392/2014 г. гр. София, 08.05.2015 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 10 ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при участие на секретаря Ани Давидова като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. № 5334 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 33873/04.07.2014 г. от ищеца Г. А. Ч. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 249/09.01.2008 г. по гр.дело № 5284/2006 г. на Русенския районен съд на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Молителят поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които не е могъл да се снабди своевременно. Посочва, че е налице ново обстоятелство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, а именно постановено разпореждане от 17.03.2003 г. на Началника на РДНСК Р., обективирано в жалба вх. № 165-11/11.06.2003 г., подадена от Г. Ч. до РДНСК Р.. Ответникът по молбата за отмяна Дирекция „Национален строителен контрол” [населено място] не е изразил становище по молбата. Представителят на Прокуратура на РБългария прокурор С. от Върховна касационна прокуратура е изразила становище, че не са налице предпоставките на чл.303,ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. С определение № 292/18.09.2014 г. постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното: С решение № 249/09.01.2008 г. по гр.дело № 5284/2006 г. на Русенския районен съд е отхвърлен предявения от Г. А. Ч. от [населено място] против Дирекция „Национален строителен контрол” [населено място] иск за заплащане на сумата 300 лв., предявен като частичен от общ размер 65000 лв., представляваща обезщетение за причинени му от ответника имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия, пречещи му да ползва недвижимия си имот по предназначение като неоснователен. С решението е прието, че предявеният иск е с пр.осн.чл.1 ЗОДОВ. Прието е, че искът е неоснователен, тъй като по делото не е доказано наличие на незаконосъобразни действия или бездействия на ответника, за да се ангажира отговорността му. Според съда издадената заповед № 100 на Началника на РДНСК [населено място] е законосъобразна, че същата е издадена в съответствие с чл.222, ал.1 ЗУТ след като е констатирано, че ищеца е извършил незаконен строеж, без да са му издадени необходимите за това строителни книжа. Прието е, че не са представени доказателства тази заповед да е била обжалвана и съответно отменена по законоустановения ред, за да претендира молителят-ищец, вреди причинени му от нейното действие. Прието е също, че с действията си молителят-ищец сам се е поставил в положение да бъде забранен достъпа му до имота на основание чл.222,т.7 ЗУТ, тъй като не е извършил строежа по установения ред. Посочено е, че с констативен протокол от 29.09.1999 г. са били дадени предписания за укрепване на имот, собственост на ищеца, но последният не е извършил такива, а надстройка на съществуващата тераса на двуетажната жилищна сграда без съответно строително разрешение. С решение № 659/26.01.2009 г. постановено по в.гр.дело № 184/2008 г. на Русенския окръжен съд е оставено в сила решение № 249/09.01.2008 г., постановено по гр.дело № 5284/2006 г. на Русенския районен съд. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят може да претендира обезщетение за вредите, произтичащи от действията и бездействията на съответния административен орган, само ако е представил доказателства, че заповедта за спиране на строителството, от която се твърди, че са настъпили вреди е отменена. Съдът се е позовал на т.4 от т.решение № 3/22.04.2004 г по т.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС,според която обезщетение за вреди от незаконни административни актове може да се иска само след тяхната отмяна с решение на съда като унищожаеми, а при нищожните с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Прието е, че последното гражданският съд може да извърши и то в мотивите на решението си по пътя на косвения съдебен контрол, при което проверката на административния акт обхваща единствено неговата валидност, но не и законосъобразността му. Прието е, че заповедта е издадена от надлежно назначено за тази длъжност лице, поради което е преценено за неоснователно оплакването на молителя-жалбоподател, че административния акт е издаден от некомпетентен орган. Според въззивния съд не са представени доказателства за отмяна на заповед № 100/22.08.2002 г. на началника на РДНСК Р., че от приложения препис от решение № 71/15.04.2003 г. по адм.дело № 42/2003 г. на Русенския окръжен съд е установено, че жалбата срещу тази заповед е отхвърлена и не са представени доказателства решението да е било обжалвано пред Върховен административен съд. Прието е също, че в случая не е налице основната предпоставка за уважаване на иска по чл.1 ЗОДОВ – установяване незаконосъобразността на административния акт, за вредите от който се претендира обезщетението. С оглед на това е направен решаващия извод за неоснователност на предявения иск. Посоченото решение е влязло в сила на 26.01.2009 г. С решение № 161/24.04.2009 г. постановено по в.гр.дело № 184/2008 г. на Русенския окръжен съд е оставена без уважение молбата на Г. А. Ч. за допълване на решение № 653/26.01.2009 г., постановено по в.гр.дело № 184/2008 г. на Русенския окръжен съд. С решение № 252/29.06.2009 г. постановено по същото въззивно дело е оставена без уважение молбата на Г. Ч. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 161/24.04.2009 г. по в.гр.дело № 184/2008 г. на Русенския окръжен съд. Молителят Г. Ч. е представил новооткрити според твърденията в молбата за отмяна писмени доказателства както следва: писмо изх. № РС – 387 – 00-189/16.04.2014 г., изпратено от Дирекция за национален строителен контрол до административен съд [населено място] и кс.копие от жалба вх. № 165-11/17.06.2003 г., подадена от жалбоподателя до Началника на РДНСК [населено място]. Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Видно от представеното копие от жалба вх. № 165-11/17.06.2003 г., подадена от молителя до Началника на РДНСК [населено място] върху същата е изписано разпореждане от 17.06.2003 г. на Началника на РДНСК, според което е постановено да се ограничи достъпа само на незаконното строителство и да се отрегулира достъпа до другите помещения и инсталации за обслужване и ползване, като е посочен срок до 20.06.2003 г. Представените от молителя Г. Ч. писмени доказателства не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Описаната жалба е подадена от самия молител до Началника на РДНСК [населено място] на 17.06.2003 г. много преди приключване на устните състезания по делото пред първоинстанционния на 03.12.2007 г. и пред въззивния съд на 05.12.2008 г. Молителят при проявено активно процесуално поведение и дължима грижа за добро водене на делото е имал възможност да се снабди с препис от тази жалба, включително и с препис от постановеното разпореждане на Началника на РДНСК [населено място] от 17.06.2003 г. и да ги представи при първоинстанционното разглеждане на делото. Относно представеното от молителя Г. Ч. писмено доказателство писмо, изх. № РС-387-00-189/16.04.2014 г., изпратено от РДНСК [населено място] до Административен съд [населено място] същото представлява новосъздаден документ – издадено е след деня на устните състезания пред въззивния съд и не касае твърдени от молителя релевантни за спора факти. Това писмено доказателство не е от съществено значение за делото и няма да доведе до промяна на съдържанието на решението, чиято отмяна е поискана ако бъдат съобразени от съда. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.1,пр.2-ро ГПК на влязлото в сила решение на Русенския окръжен съд, неразделна част от което са постановените решения от 24.04.2009 г. и от 29.06.2009 г. и оставеното с него в сила решение на Русенския районен съд, поради открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1,пр.1-во ГПК отмяна може да се иска, когато се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната срещу която решението е постановено. Под обстоятелства следва да се разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Освен това фактите следва да са нови – т.е. да не са били включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо и не трябва да са новосъздадени – да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение. Нововъзникналите факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо и въз основа на тях заинтересуваната страна може да предяви нов иск. Не представлява ново обстоятелство, постановеното разпореждане на Началника на РДНСК от 17.06.2003 г., обективирано върху жалба, подадена от молителя с вх. № 165-11/17.06.2003 г. Това разпореждане както се посочи е постановено преди приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, съответно пред въззивния съд в хода на разглеждане на делото. Съдът преценява, че обстоятелството не е ново, тъй като при проявена процесуална активност и грижа за добро водене на делото молителят е могъл да узнае за същото, да се позове на това обстоятелство в производството по делото и да подкрепи твърдението с писмени доказателства. Разпоредбата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна/обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, какъвто не е настоящият случай. Изложените съображения налагат извода, че в настоящият случай от представените от молителя Г. Ч. писмени доказателства не се установява наличието на нови обстоятелства, които да са от съществено значение за делото – т.е. не се установява основанието за отмяна на влязлото в сила решение на Русенския окръжен съд и оставеното с него в сила решение на Русенския районен съд по смисъла на чл.303,ал.1,т.1,пр.1-во. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличие на сочените от молителя Г. Ч. основания по чл.303,ал.1,т.1,пр.1-во и пр.2-ро ГПК за отмяна на влязло в сила решение от 26.01.2009 г. по в.гр.дело № 184/2008 г. на Русенския окръжен съд и оставеното с него в сила решение от 09.01.2008 г. по гр.дело № 5284/2006 г. на Русенския районен съд. Доводите в молбата за отмяна, за наличие на основанията за отмяна по чл.303,ал.1,т.1,пр.1-во и пр.2-ро ГПК са изцяло неоснователни. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя без уважение молба с вх. № 33873/04.07.2014 г., подадена от ищеца Г. А. Ч., [населено място], [улица] за отмяна на влязло в сила решение № 659/26.01.2009 г. неразделна част от което са решение № 161/24.04.2009 г. и решение № 252/29.06.2009 г. по в. гр. дело № 184/2008 г. на Русенския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 249/09.01.2008 г. по гр.дело № 5284/2006 г. на Русенския районен съд на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: