О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 240 гр. София, 22.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ 2. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 1622/2022 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ю. П. Ф. чрез адв. Б. против определение № 1 от 05.01.2022 г. по ч. гр. д. № 668/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив. С последното е оставена без разглеждане частната жалба на Ю. Ф. против протоколното определение от 07.10.2021 г. по гр. д. № 146/2021 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е оставено без уважение искането му за отправяне на преюдициално запитване по чл. 628 ГПК за тълкуване на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Хартата на основните права на ЕС във връзка с прилагане на националното законодателство и по – конкретно на нормата на чл. 127а СК във вр. с ТР № 1 от 3.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС относно пределите на извършваната от съда преценка в производството по разрешаване на въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това в хипотезата на непостигнато от родителите съгласие. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и иска същото да бъде отменено. Ответникът по жалба М. Н. П. не е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. За да постанови обжалвания резултат апелативният съд в [населено място] е приел, че по силата на чл. 628 и сл. ГПК българският съд отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз (ЕС) или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на заведеното пред него дело. Посочил е, че релевантния момент, до който може да се отправи такова искане е приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. Установил е, че частната жалба срещу отказа (обективиран в цитираното по – горе протоколно определение) на въззивния съд (Окръжен съд – Кърджали) да уважи искането с правно основание чл. 629 ГПК е постъпила на 14.10.2021 г. и на 25.10.2021 г. е постановено решение по делото, което е влязло в сила на тази дата като неподлежащо на касационно обжалване. При тези данни е направен решаващ извод, че към момента на разглеждане на частната жалба (от апелативния съд) за жалбоподателя е отпаднал правния интерес от обжалване на отказа, тъй като по делото вече е налице влязъл в сила съдебен акт по същество на спора. Посочено е, че постигнатият с влязлото в сила въззивно решение резултат в производството по чл. 127а, ал. 2 СК не може да бъде променен, дори и при отправяне на искане по реда на чл. 629 ГПК и получаване на отговор по него. Обжалваното определение е правилно като краен резултат. То е постановено по частна жалба срещу определение, което не подлежи на обжалване, тъй като не попада в приложното поле на чл. 274 ГПК. Определението, с което не е уважено искане за отправяне на преюдициално запитване няма преграждащ ефект спрямо развитието на делото и поради това не е сред категорията определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, които могат да бъдат обект на самостоятелен инстанционен контрол. То не попада и сред определенията, предвидени в чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като липсва изрична законова разпоредба, която да разписва неговото обжалване. Действително, правилото на чл. 629, ал. 2, изр. 2 ГПК изрично посочва, че не подлежи на обжалване определение, с което не е уважено искане за отправяне на преюдициално запитване по дело, решението по което подлежи на обжалване, без да е уредено аналогично изключение в текста на чл. 629, ал. 3 ГПК, отнасящ се до произнасянето по искане за отправяне на преюдициално запитване от съд, чието решение не подлежи на обжалване, както е в настоящия случай. Обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК не се съдържа нарочно правило за необжалваемост на определението за отказ да се отправи преюдициално запитване в хипотезата на неподлежащо на обжалване съдебно решение, не следва да се тълкува като аргумент за признато от закона право на частна жалба срещу това определение. Предвид нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, възможността за обжалване съществува тогава, когато е призната изрично от закона с позитивна правна норма и е недопустимо да бъде извеждана от отсъствието на законова разпоредба, която да я изключва. След като процесуалният закон не урежда по позитивен начин възможността за обжалване на постановеното в хипотезата на чл. 629, ал. 3 ГПК определение, това определение не подлежи на инстанционен контрол и не може да бъде обжалвано с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. В този смисъл са дадените разрешения в определение № 441 от 25.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3887/2015 г. на ВКС, I г. о., определение № 763 от 18.11.2013 г. по ч. т. д. № 4045/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 67 от 30.01.2014 г. по ч. т. д. № 192/2014 г. на ВКС, II т. о., определение № 324 от 26.04.2013 г. по ч. т. д. № 1413/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 497 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2725/2013 г. на ВКС, II т. о. След като определението по чл. 629 ГПК за отказ да се отправи преюдициално запитване от въззивния съд, чието решение е необжалваемо (съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК) не подлежи на инстанционен контрол, то подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима. Затова, като не я е разгледал по същество (макар по различни от изложените мотиви) със сега атакуваното определение, апелативният съд е постановил процесуално законосъобразен по своя резултат съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Необходимо е да се отбележи, че производството по реда на чл. 127а, ал. 2 СК (каквото се е развило в случая) е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения и влязлото в сила решение по него не се ползва със сила на пресъдено нещо. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о. О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 1 от 05.01.2022 г. по ч. гр. д. № 668/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.