Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    №  389   София, 28 юни 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на  двадесет и четвърти юни  2010 г. в състав :                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                              ЧЛЕНОВЕ:       БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                                       ПАВЛИНА ПАНОВА                                                            при секретаря ............Л. Гаврилова...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Д. ГЕНЧЕВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 353/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на Р. България за възобновяване на НЧД № 6744/2009 г. по описа на Районен съд – гр. В., отмяна на постановеното по него определение от 15.03.2010 г., с което е било извършено групиране на наказанията по постановени спрямо С. Й. А. присъди и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на материалния закон, тъй като съдът неправилно е групирал по реда на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК наложените на осъдения А. наказания по двадесет и двете присъди, като не е съобразил, че в една от съвкупностите едното от престъпленията е извършено в съотношение на рецидив с едни от осъжданията, а друго осъждане, което е било обсъдено в мотивите, е било пропуснато в диспозитива на съда и по този начин е останало извън съвкупността. Представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Служебноназначеният защитник на осъдения пледира за уважаване на искането, тъй като то почива на принципно верни правни положения. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от Главния Прокурор, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК, като е направено в шестмесечния срок по чл. 421 ал.1 от НПК. Искането на Главния прокурор е основателно. С определение № 6* постановено на 15.03.2010 г. по НЧД № 6747/2009 г. Варненският районен съд на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК е извършил групиране на наказанията на осъдения А. , като е сформирал две съвкупности по влезли в сила присъди, постановени по НОХД № 123/1999 г., НОХД № 2787/2000 г., НОХД № 1867/2000 г., НОХД № 1681/1999г, НОХД № 5454/2000, НОХД № 1259/05, НОХД № 12/07 и НОХД № 4713/2009г., като му е наложил най-тежкото наказание – това от две години лишаване от свобода, което на осн. чл. 24 от НК е увеличил с шест месеца. Със същото определение е сформирана и втора съвкупност по НОХД № 560/08, НОХД № 347/03, НОХД № 810/05, НОХД № 2520/02, НОХД № 4486/02, НОХД №3867/02, НОХД № 314/02, НОХД № 73/03, НОХД № 672/01, НОХД № 3351/02, НОХД № 2566/02, НОХД № 2709/02, НОХД № 2010/02, като на А. е наложено най-тежкото наказание – това от шест години, лишаване от свобода, което на осн. чл. 24 от НК е било увеличено с две години. Доводите за допуснато нарушение на закона поради неправилно извършване на групирането на наказанията, наложени на осъдения, са основателни. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е обсъдил наличието на предпоставките за групиране на наказанията по посочените присъди и е приел, че те са налице спрямо всички, като е сформирал две съвкупности. При втората от тях съдът не е съобразил обстоятелството, че престъплението по НОХД № 73/03 г. е в съотношение на рецидив с това по НОХД № 2010/02 г.. Това означава, че то не би могло да се включи в групата на съвкупността от престъпленията, в които участва осъждането по НОХД № 2010/02 г., тъй като те помежду си не отговарят на критерия на чл. 25 ал.1 във вр. чл. 23 ал.1 от НК – да са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. В тази насока първоинстанционният съд не се е съобразил с обвързващите предписания по т.9 на ПП на ПВС №4/65 г. и решение № 11/87 г. на ОСНК на ВС. Щом като част от осъжданията на едно лице са в съотношение на рецидив с други, но и в съотношение на съвкупност с трети, то съдът трябва да прецени кое от съчетанието на всички присъди би сформирало съвкупности, които заедно с осъжданията за престъпленията, представляващи рецидив, би представлявало най-благоприятното за осъдения съчетание. Извършеното групиране с атакуваното определение има за свой резултат благоприятен ефект за осъдения А. , но то не е резултат от правилно приложение на материалния закон. Сред втората група съвкупности попада и НОХД № 2596/02 г., което е включено в предложението, обсъждано е в мотивите на атакуваното определение, но липсва произнасяне на съда с диспозитива на съдебния му акт. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело – допуснато е съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, тъй като с атакуваното определение не е бил приложен правилно материалния закон – чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК. Поради това искането за възобновяване следва да бъде уважено, а определението на РС – Варна– да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на същия съд, в хода на което да бъде приложен правилно материалния закон. С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА производството по НЧД № 6747/2009 г. по описана Районен съд – гр. В.. ОТМЕНЯ определение № 6* постановено на 15.03.2010 г. по същото дело. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.