1 Р Е Ш Е Н И Е № 4 гр. София, 16.06.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3129 по описа за 2015г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. А. Н. срещу решение № 435 от 05.03.2015г. по т. дело № 3949/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което след частична отмяна на решение № 944 от 19.06.2014г. по т. дело № 5148/2013г. на Софийски градски съд, VI ТО, 7 състав е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК за заплащане на сумата 19 514,89 лв., ведно със законната лихва като неоснователен, и ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер 2 580 лв. – разноски за производството пред СГС, и сума в размер 1 945,20 лв. – разноски за производството пред САС. С въззивния съдебен акт е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му част, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6 030,92 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 18.09.2010г. до 18.09.2013г. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че нарушението на материалния закон се изразява в неправилно определяне на приложимата правна норма – въззивният съд се е позовал само на Наредба № 3 на БНБ за плащанията поради обстоятелството, че даденото съгласие за директно инкасиране на постъпващите по сметката на длъжника суми предхожда по време налагането на запора, без да съобрази Закона за особените залози и предвидената в него процедура по упражняване правата на заложния кредитор. Излага съображения, че решението е постановено в противоречие с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС относно предсрочната изискуемост на кредита – без да е обявила кредита за предсрочно изискуем, банката е пристъпила директно към усвояване на постъпващите средства в своя полза за сметка на други кредитори, като по този начин е нарушила и задължението си на пазач. Касаторът обосновава твърдението си за съществено нарушение на съдопроизводствените правила с нарушение на разпоредбата на чл. 269 ГПК – въпреки изложените във въззивната жалба доводи, че [фирма] неправилно е упражнила правото си на предпочтително удовлетворяване от вземането на длъжника и неправилния извод в обратен смисъл на СГС, въззивният съд е обсъждал и въпроси, които не са били въведени с въззивната жалба. Касаторът прави оплакване за необоснованост на решението по отношение на датата 20.09.2008г. като отправна за определяне състоянието на салдото по сметката на длъжника. Моли обжалваното решение да бъде отменено, предявените искове да бъдат уважени и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Я. оспорва касационната жалба и прави възражение за нейната недопустимост поради това, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Релевира доводи за правилност на въззивния съдебен акт и на извода на въззивната инстанция, че не е налице хипотезата на чл. 452, ал. 3 ГПК, тъй като банката като трето лице не е извършила плащане с процесната сума в нарушение на наложения запор и не е нарушила задължението си като трето лице – пазач на парите на длъжника. Поддържа становище, че по делото не са събрани доказателства, установяващи че сумата в размер 19 179,04 лв. е преведена на трето лице след датата на запора на сметката на [фирма]. Ответникът моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Д. на ответника за недопустимост на касационната жалба поради това, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като главният иск е с цена под 20 000 лв., е неоснователен. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г., изм. ДВ, бр. 50/03.07.2015г., в сила от 06.07.2015г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 14 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 50/03.07.2015г./ подадените преди влизането в сила на този закон касационни жалби, частни жалби по чл. 274, ал. 2 ГПК и жалби срещу решения на ВКС по чл. 80, ал. 3 ЗННД се разглеждат при досегашните условия и ред. Настоящата касационна жалба е подадена на 22.04.2015г., т. е. преди приемане и влизане в сила на ЗИДГПК /ДВ, бр. 50/03.07.2015г./, поради което се прилага старият процесуален ред, предвиден в чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията след изменението с ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г. Съгласно редакцията на посочената правна норма не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Цената на иска за главницата е над 10 000 лв., поради което въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Решението в частта по иска за обезщетение за забава също подлежи на касационно обжалване, независимо, че е под определения минимален размер, предвид аксецорния му характер. С определение № 723 от 07.09.2016г. по т. дело № 3129/2015г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. Какво е времевото действие на запора, от кой момент и докога? 2. Върху кои суми разпростира действието си запорът – върху наличните към деня на налагането му или и върху последващи постъпления? 3. Има ли действие запорът върху банкови сметки, по които няма наличност или тя е недостатъчна? 4. Движението по сметката, водещо до положително салдо, може ли да се приеме като задължение на банката в качеството й на трето задължено лице? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: По правните въпроси: Запорът върху банкови сметки на длъжника представлява запор върху вземания на длъжника по сметка в банка, респективно запор върху вземания на длъжника по смисъла на чл. 450а, съответно чл. 450, ал. 3 ГПК. Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице – да плаща на длъжника. Запорът върху вземания на длъжника по банкова сметка по реда на ГПК се извършва от съдебния изпълнител чрез връчване на запорно съобщение на банката. С изпращането на запорно съобщение от съдебния изпълнител до съответната банка се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по банковите сметки и на практика се забранява на банката да извършва плащане от водените при нея банкови сметки по нареждане или с предварително съгласие на техния титуляр. Запорът върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните суми /чл. 507, ал. 3/. Съгласно разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК запорът върху вземания на длъжника спрямо третото задължено лице, включително по сметка в банка, се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От този момент третото задължено лице има задълженията на пазач по отношение на сумите съгласно чл. 507, ал. 3 ГПК. Когато запорът върху вземанията по банковите сметки на определено физическо или юридическо лице – ответник е наложен като обезпечителна мярка по допуснато обезпечение по предявен или бъдещ иск, неговата цел е да осигури, докато спорът е висящ, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено, т. е. сумата ще бъде платена и задължението погасено след постановяване на осъдително решение и образуване на изпълнително производство. Когато запорът върху вземанията по банковите сметки на длъжника е наложен в изпълнителното производство, неговата цел също е да се обезпечи изпълнението на паричните притезания, което следва да се извърши чрез превеждане на сумите от третото задължено лице /банката/ по сметката на съдебния изпълнител, който е длъжен да изплати дължимите на взискателя и на присъединилите се кредитори суми в сроковете и по реда на чл. 455 ГПК /чл. 508, ал. 3 ГПК/ при спазване на предвидения в чл. 136 ЗЗД ред за удовлетворяване на вземанията. Разпоредбите на ГПК не обуславят действието на запора от изискване за наличие на суми по банковата сметка към момента на връчване на запорното съобщение, нито от изискуемостта на вземането. Наличието на суми по банковата сметка към датата на връчване на запорното съобщение и положителното /кредитното/ салдо на сметката, не са елементи от фактическия състав по налагането на запора. Те имат значение по отношение на последиците на наложения запор – дали изпълнителният способ ще бъде реализиран и взискателят удовлетворен. Действието на запора върху вземания по банкова сметка зависи от естеството на вземането и в този смисъл от вида на банковата сметка. Поради обстоятелството, че в случая се касае до разплащателна сметка, настоящият съдебен състав счита, че следва да се ограничи в отговора само по отношение на действието на запора върху вземания по разплащателна банкова сметка. Съгласно чл. 2, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3/29.09.2005 г. за паричните преводи и платежните системи /отменена от 01.11.2009 г., но действала към момента на налагане на запора в настоящия случай/ и чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3/16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти /в сила от 01.11.2009 г./ разплащателните сметки се използват за съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от титуляря до банката и за изпълнение на платежни операции по внасяне, прехвърляне и теглене на средства. Запорът върху вземания по разплащателна банкова сметка се счита наложен и има действие от деня, в който е връчено запорното съобщение на банката до датата на погасяване на задълженията на длъжника – титуляр на сметката, реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното производство. Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към връчване на запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер. Запорът върху вземанията по разплащателната банкова сметка, по която няма наличност, т. е. когато салдото по сметката е дебитно, се счита наложен от датата на връчване на запорното съобщение на банката, и има действие по отношение на постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, без да е необходимо изпращане на други запорни съобщения от съдебния изпълнител до банката. Поради това за банката в качеството й на трето задължено лице съществува задължение да не извършва плащане от водената при нея разплащателна банкова сметка по нареждане или с предварително съгласие на нейния титуляр с последващите постъпления. В хипотезата на наложен запор на вземания по разплащателни банкови сметки в изпълнителното производство изпълнителният способ не може да бъде реализиран и вземането на взискателя не може да бъде удовлетворено, ако към датата на налагане на запора /връчване на запорното съобщение/ няма наличност по банковите сметки, т. е. при отрицателно /дебитно/ салдо. Изпълнителният способ може да бъде реализиран изцяло или частично при последващи постъпления по банковите сметки. Ако към датата на налагане на запора наличните в банковата сметка суми са недостатъчни за изплащане на задължението, то запрорът има действие, както по отношение на наличните авоари по сметката, така и по отношение на последващите постъпления общо до размера, посочен в запорното съобщение. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следните отговори на релевантните правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: 1. Запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка се счита наложен и има действие от деня, в който е връчено изпратеното от съдебния изпълнител запорно съобщение на банката до датата на погасяване на задълженията на длъжника, реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното производство. 2. Запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка има действие върху банковата сметка на длъжника до размера, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към датата на налагането му суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер. 3. Запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка, по която няма наличност, т. е. при дебитно салдо, се счита наложен от датата на връчване на запорното съобщение на банката, но изпълнителният способ може да бъде реализиран и вземането на взискателя може да бъде удовлетворено след последващи постъпления на суми по сметката на длъжника. 4. Запорът има действие и по отношение на постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, поради което за банката в качеството й на трето задължено лице при положително /кредитно/ салдо съществува задължение да не извършва плащане от водената при нея разплащателна банкова сметка по нареждане или с предварително съгласие на нейния титуляр. По правилността на въззивното решение: Изводът на въззивната инстанция за неоснователност на предявения главен иск поради това, че запорът не е породил действие, тъй като сметката е била с отрицателно салдо, е незаконосъобразен. Съдебният състав не е съобразил, че запорът има действие върху разплащателната банкова сметка на длъжника, както върху наличните към запорното съобщение суми, така и върху последващите постъпления, до размера, посочен в запорното съобщение. Не е съобразил, че запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка, по която няма наличност, се счита наложен от датата на връчване на запорното съобщение на банката, и че по отношение на последващите постъпления банката следва да се въздържа от извършване на плащане от водената при нея разплащателна банкова сметка по нареждане или с предварително съгласие на нейния титуляр. Неоснователен е и изводът на въззивната инстанция, че наложеният запор не би могъл да разпростре действието си върху сумите, с които кредитът е бил погасяван. Обстоятелството, че със сключването на договора за особен залог върху вземанията още през 2007г., т. е. преди налагането на обезпечителния запор, длъжникът е дал изрично съгласието си всички постъпления по сметката да бъдат инкасирани от банката по реда на Наредба № 3/29.09.2005г. за паричните преводи и платежните системи /отм. от 01.11.2009г./ на БНБ, не освобождава банката от задължението й по чл. 507, ал. 3 ГПК да бъде пазач на наличните и постъпилите впоследствие по запорираните банкови сметки суми. Разпоредбата на чл. 452, ал. 1 ГПК не разграничава вида на извършените от длъжника разпореждания със запорираното вземане, нито конкретизира вида на платежните операции, не сочи дали се отнася до платежно нареждане за кредитен превод, писмено съгласие за директен дебит или други платежни операции. Даденото от длъжника съгласие всички постъпления по сметката да бъдат инкасирани от банката по реда на Наредба № 3/29.09.2005г. за паричните преводи и платежните системи /отм. от 01.11.2009г./ на БНБ е един от елементите за извършване на плащане чрез директен дебит и заедно с останалите елементи на фактическия състав на платежната операция чрез директен дебит на практика представлява разпореждане по смисъла на чл. 452, ал. 1 ГПК. Следователно действието на запора се отнася и до писменото съгласие за директен дебит, дадено от титуляря на сметката - платец преди запора при сключване на сделката, по която възниква задължението му в полза на банката, когато нареждането за директен дебит е постъпило в банката – доставчик на платежни услуги на платеца след налагане на запора. При сключен договор за банков кредит – овърдрафт, който е обезпечен с особен залог върху вземания за постъпления по сметка по ЗОЗ, банката разполага с няколко начина за погасяване на задълженията на кредитополучателя и титуляр на сметката по договора за кредит. Единият от начините е уреден в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 3/29.09.2005г. /отм./ - „служебно събиране на задължения”, респективно по реда на чл. 21 от Наредба № 3/2009г. - „извършване на плащания с предварително съгласие на титуляря на сметката”. Другият начин е регламентиран в разпоредбите на чл. 32 и сл. ЗОЗ, като кредиторът е длъжен да заяви за вписване в регистъра на особените залози, че пристъпва към изпълнение /чл. 32, ал. 2 ЗОЗ/. Третият начин на изпълнение е по реда на индивидуалното принудително изпълнение съгласно част V от ГПК. Запорът върху вземания по разплащателна банкова сметка има действие по отношение на банката – доставчик на платежни услуги и в хипотезата на служебно събиране на задължения по реда на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 3/29.09.2005г. /отм./, респективно извършване на плащания с предварително съгласие на титуляря на сметката по реда на чл. 21 от Наредба № 3/2009г. Съгласно посочените разпоредби банката /доставчикът на платежни услуги/ може да събира по открита при нея сметка суми, дължими й от титуляря на сметката въз основа на писмено съгласие, дадено при сключване на сделката, по която възниква задължението в полза на банката, като уведомява титуляря за основанието, размера и вальора на събраната от неговата сметка сума. При наложен запор върху вземанията по разплащателната банкова сметка на длъжника по реда на ГПК като обезпечителна мярка по предявен или бъдещ иск банката няма право да погасява задълженията на титуляря по отпуснатия от нея кредит чрез наличните по банковата сметка суми и последвалите постъпления, тъй като с налагането на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда със своето вземане, а от получаване на запорното съобщение банката придобива качеството на пазач на сумите и няма право да извършва с тях плащане. Извършените от длъжника разпореждания със запорираното вземане по банковата му сметка, респективно извършените след налагане на запора въз основа на даденото предварително съгласие платежни операции, биха били относително недействителни по отношение на лицата по чл. 452, ал. 1 ГПК, ако нямаше учреден по реда на ЗОЗ и вписан в ЦРОЗ залог. В настоящия случай длъжникът [фирма] е учредил по реда на ЗОЗ залог в полза на [фирма] върху вземанията за постъпления по конкретна банкова сметка осем месеца преди налагане на запора върху вземанията на длъжника по същата разплащателна сметка като обезпечителна мярка по предявен от ищеца срещу длъжника иск. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗОЗ /ред. преди изм. с ДВ, бр. 105/2016г./ учреденият при условията и по реда на ЗОЗ залог не може да бъде противопоставен на трети лица, ако не е вписан в ЦРОЗ по партидата на залогодателя, а съобразно разпоредбата на същата правна норма в сега действащата редакция учреденият при условията и по реда на ЗОЗ залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването му. В настоящия случай залогът е учреден по реда на ЗОЗ и е вписан в ЦРОЗ на 26.10.2007г., поради което е противопоставим на ищеца – настоящ касатор. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗОЗ във връзка с чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД ответната банка е привилегирован кредитор и се ползува с право на предпочтително удовлетворение в поредността, посочена в разпоредбите на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, съответно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ или по чл. 94, ал. 1, т. 1 З.. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че предявеният иск по чл. 452, ал. 3 ГПК е неоснователен. Поради съвпадане на крайните изводи на касационната и въззивната инстанция за неоснователност на иска въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените от последния разноски за касационното производство в размер 2 400 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 435 от 05.03.2015г. по т. дело № 3949/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „Света Неделя“ № 7 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/ - платено адвокатско възнаграждение за касационното производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.