О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 68 [населено място], 15.02.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. дело № 704 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. А. М. Х., в качеството й на едноличен търговец „Н. – Табако – А. Х.“, [населено място], обжалва решение № 1552 от 27.11.2020 г. по в.т.д. № 2268/2020 г. на Апелативен съд - София, с което е отменено решение № 574 от 15.04.2020 г. по т.д. № 1708/2019 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия жалбоподател срещу ЗК „Уника“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата в размер от 56 490 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение, произтичащо от сключен застрахователен договор под формата на застрахователна полица с № 18136530001/11.06.2018 г. и настъпило в рамките на неговото действие застрахователно събитие, състоящо се в реализацията на значителни количества валежи от дъжд в периода от 26.06.2018 г. до 29.06.2018 г., което е довело до частично увреждане на посевите от тютюн, отглеждан в параметрите на три парцела, стопанисвани от ЕТ „Н. – Табако – А. Х.“, чиято обща площ е равна на 564.90 дка., ведно със законната лихва върху сумата от 25 001 лв. начислена за периода от 27.08.2019 г. до 06.02.2020 г. и законната лихва върху сумата от 56 490 лв., считано от 07.02.2020 г. до окончателното ѝ плащане. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени решението. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно. Сочи и следните въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: По чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК: 1.Допустимо ли е реквизити от застрахователния договор по чл. 345, ал. 1 от КЗ като начин на плащане на застрахователната премия, сроковете и реда за нейното плащане, период на застрахователно покритие, да бъдат уговорени между страните/извлечени от Съда от документи, съдържащи се в специалните условия, които страните са приели за приложими в отношенията им по сключената от тях застрахователна полица? 2.Може ли страните по застрахователния договор да предвидят, че определени реквизити от него, като начина на плащане на застрахователната премия, сроковете и реда за нейното плащане, период на застрахователно покритие ще се съдържат в специални условия, които ще бъдат определени от трето лице по смисъла на чл. 299 от ТЗ? 3.Освен общите условия по чл. 348 от КЗ, писменото предложение или искане до застрахователя за сключване на застрахователен договор или писмените отговори на застрахования и/или застраховащия на поставени от застрахователя въпроси по чл. 345, ал. 2 от КЗ, неразделна част от застрахователния договор ли са всички документи, свързани с процедура, за която страните са предвидили да бъде приложима като специални условия към застрахователния договор и следва ли Съдът да ги коментира при търсенето на действителната обща воля на страните по застрахователния договор? 4.Следва ли Съдът да взема предвид при прилагането на чл. 20 от ЗЗД, търсейки действителната обща воля на страните по договора, и писмени доказателства, които носят подписа само на една от страните /напр. в случая Споразумение от 10.04.2018 г. между ЗК “Уника” АД и ДФ “Земеделие”, Договор № 16/180383/01710/30.07.2018 г. между ЕТ “Н. - Табако - А. Хаджихюсеинова” и ДФ “Земеделие”/, но които са съставени на основание Указания от трета страна, за които указанияя съдоговорителите са предвидили да регулират отношенията им по договора съгласно чл. 299 от ТЗ? 5.Съставляват ли вписани уговорки по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗЗД, които имат приоритет пред общите условия, такива специални условия, за които страните са предвидили да бъдат определени от трето лице по смисъла чл. 299 от ТЗ? Жалбоподателят твърди противоречие с решение № 109 по т.д. № 91/2009 г., ВКС, I т.о; решение № 90/11.07.2011г. по т. д. № 761/2010г. на ВКС, I т.о.; решение № 347 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 290/2010 г. на ВКС, IV гр.о., ГК; решение № 502 от 26.07.20 10 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ВКС, IV гр. о., ГК. Освен това обосновава и допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК като твърди, че е налице празнота на тълкуването съгласно чл. 345, ал. 2 от КЗ. Счита, че е предвидено в застрахователния договор като неразделна част да представлява писменото предложение или искане до застрахователя за сключване на зсатрахователен договор или писмените отговори на застрахования и/или застраховащия на поставени от застрахователя въпроси. Счита, че този текст трябва да бъде тълкуван разширително, като неразделна част от застрахователния договор се считат и освен общите условия, предвидените в чл. 345, ал.2 от КЗ документи, но и специалните условия, за които страните изрично са предвидили да регулират техните отношения, макар и стоящи извън застрахователната полица. Това били специални условия, определени от трето лице съгласно чл. 299 от ТЗ. 6.Може ли Държавен Фонд “Земеделие”, като ЮЛ на бюджетна издръжка, държавно учреждение, създадено със Закона за подпомагане на земеделските производители, да определя по смисъла на чл. 299 от ТЗ част от реквизитите на застрахователния договор, а именно: начина на плащане на застрахователната премия, сроковете и реда за нейното плащане, щом съгласно Регламент на ЕС № 702/2014 съфинансира застрахователната премия по застрахователната полица? – противоречие с решение № 87 от 01.09.2017 г. по т. д. № 663/2016 г. на ВКС, II т.о. По горепосочените въпроси жалбоподателят твърди и че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно противоречие на обжалваното решение с практиката на Съда на Европейския съюз – решение от 07.07.2016 г. по дело С – 111/15. Ответникът по касационната жалба – ЗК „Уника“ АД, [населено място] и третото лице помагач на страната на ЕТ „Н. – Табако – А. Х.“, [населено място] – Държавен фонд „Земеделие“, не са заявили становища по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Съобщение с препис от решението е връчен на касатора на 18.12.2020 г. Касационната жалба е от 19.01.2021 г. /п.к.: 18.01.2021 г./. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че А. М. Х. в качеството й на ЕТ „Н. – Табако – А. Х.“ е предявила срещу ЗК „Уника“ АД иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка на земеделски култури „Каско“. Според въззивния състав, страните са обвързани от застрахователен договор за имуществено застраховане по чл. 399 от КЗ, при приложими общи условия по чл. 348, ал. 1, вр. чл. 334, ал. 1 от КЗ, с предмет земеделската реколта от тютюн от посочените в застрахователния договор земеделски масиви, обработвани от ищеца ЕТ „Н. – Табако – А. Х.“. Въззивният съд е направил извод, че договорът е сключен в полза на трето лице ДФ „Земеделие“. Легитимацията на ищеца е да получили застрахователно обезщетение само, ако има отказ от третото лице да се ползва от уговорката, което било сторено в случая със становището по делото. Въззивният съд е приел, че съществен елемент на договора за застраховка, освен застраховано имущество, уговорено застрахователно покритие, покрит застрахователен риск е и уговорената застрахователна премия. Застрахователната премия бил съществен елемент от застрахователния договор и представлява заплащане на насрещна престация от застрахованото лице за носенето на риска от застрахователя или цената на застраховката – възнаграждението на застрахователя за това, че поема риск – осъществява застрахователна закрила на определени блага на застрахованото лице. Плащането на застрахователната премия било условие за пораждане действието на договора. Съгласно чл. 367, ал. 1 от КЗ вр. чл. 351 от КЗ, застрахователното покритие започвало от заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея при разсрочено плащане на премията, освен ако не е уговорено друго. Според въззивния съд в случая не било уговорено друго. Съгласно договорните клаузи плащането на застрахователната премия следвало да се извърши от две лица. Но това не означавало разсрочено плащане, според въззивния съд. Въззивният съд бил се позовал на действието на чл. 66 от ЗЗД и е приел, че кредиторът-застраховател не може да приеме нещо друго от уговореното. С оглед конкретно осъщественото плащане на застрахователна премия, наредено от ищеца в размер на 6 270,39 лв, на 14.6.2018 г., платено със заверяване сметката на застрахователя на 15.06.2018 г. Същевременно разликата над заплатената сума до пълния размер на уговорената премия била заплатена на 14.08.2018 г. от ДФ „Земеделие.“ Така въззивният съд е направил извод, че застрахователно покритие настъпва на 14.08.2018 г., като към момента на соченото застрахователно събитие 26-29.06.2018 г. не е налице сключен застрахователен договор. Това според въззивния съд изключва отговорността на застрахователя. Допускането на касационно обжалване се извършва на основания, предвидени от законодателя в нормата на чл. 280 от ГПК. Служебно съдът може да допусне касационно обжалване само на основанията, предвидени в чл. 280, ал.2, пр.1 и пр. 2 от ГПК. В настоящия случай не са налице основания, от които може да се заключи, че решението е вероятно да е нищожно. Също така не може да се приеме, че не са изпълнени изискванията за произнасяне на съда по същество, поради което на основание чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК, да се приеме, че е налице вероятност решението да е недопустимо. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове правен въпрос, по отношение на който са налице допълнителни основания съгласно чл. 280, ал.1 , т. 1- 3 от ГПК. В разглеждания случай поставеният въпрос 4, посочен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, е включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд, по начин, обусловил изхода на спора между страните. С оглед предмета на търсената защита – заплащане на обезщетение на основание договор за застраховка на земеделски култури, въззивният съд е направил извод, че с оглед представения застрахователен договор, следва да бъде заплатена застрахователната премия в пълен размер, за да породи действие договорът за застраховка, съответно да настъпи застрахователно покритие срещу посочените в договора рискове. Въззивният съд е приел, че в конкретния договор не са налице специални условия или друго предвидено в конкретния договор, за който е издадена застрахователна полица, по отношение плащане на застрахователната премия, което може да се отнесе към предвиденото съгласно чл. 367, ал. 1, пр. 3 от КЗ. Така въззивният съд е стигнал до извода, че без заплащане пълната стойност на уговорената премия, договорът не е провел действие и към датата на настъпване на наводненията, не е налице покрит риск за застрахованата, в качеството й на едноличен търговец, срещу риск от наводнения. Прието е, че без заплащане пълната стойност на застрахователната премия, независимо, че е уговорено, че се плаща от две лица, то следва да е налице застрахователно покритие само след плащане на цялата застрахователна премия. Съгласно чл. 351, ал. 3 от КЗ застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата застрахователна премия по договора или първа вноска по нея – при разсрочено плащане на премията, освен ако не е уговорено друго. В случая не било уговорено друго. Именно изследвайки съдържанието на договора, въззивният съд е определил, че е необходимо внасяне на застрахователните премии в пълния размер, предвиден в договора и от двете лица, посочени като вносители, за да се породи наличие на застрахователно покритие. По този начин въззивният съд е тълкувал договора, приемайки, че от значение е пълното заплащане на стойността на застрахователната премия, за да има поето задължение от застрахователя да заплати обезщетение за настъпили вреди за застрахования, при наличие на поет застрахователен риск. Така съдът е разрешил правния въпрос относно тълкуване на договорите, в съответствие с предвиденото в чл. 20 от ЗЗД. Посоченият от касатора правен въпрос следва да се доуточни с оглед правомощието на касационния съд, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1 / 19.02.2010 г. по тълк.д.1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС в следния смисъл: За установяване действителното съдържание на договорите и критериите, приложими при тълкуването на договорите в съответствие с предвиденото в чл. 20 от ЗЗД. Така посоченият правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, изразена в множество съдебни решения, включително посочени от касатора в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК. Касаторът е обосновал основание, отговарящо на предвиденото в чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и такова следва да се допусне. Предвид посоченото по останалите правни въпроси ще бъдат разгледани впоследствие. На касатора следва да се даде възможност да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС, определена на основание чл. 18, ал.2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК в размер на 1 129,80 лв. Така мотивиран Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1552 от 27.11.2020 г. по т.д. 2268/20 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 5 състав. ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касатора в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето определение да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1 129,80 лв. След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. При невнасяне на дължимата държавна такса в срок, делото да се докладва за прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: