Р Е Ш Е Н И Е № 187 София, 10.07.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1300 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. И. В. срещу решение №479 от 30.10.13г. по в.гр.д.№185/12г. на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение №984 от 17.11.11г. по гр.д.№2410/2000г. на Пазарджишкия районен съд, с което допуснатият до делба имот е изнесен на публична продан и е отхвърлено искането на Л. В. за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 02.07.1998г. – 02.07.2003г. Жалбоподателката поддържа, че са налице условията на чл.292 ГПК /отм./ за ликвидиране на съсобствеността чрез разпределение на дяловете, образувани с одобрения инвестиционен проект, както и че преустройствата не са значителни, нито пък са налице неудобства, по-големи от обикновените. Когато се преценява дали преустройството ще е значително, следва да се вземе предвид стойността на целия имот, която е 50 600 лв., а не само стойността на сградата. При такъв подход преустройството възлиза на около 12 % и не е значително. Не са налице и големи неудобства, тъй като обемът на предвидените строителни работи за обособяването на дяловете не е голям. За претенцията по чл.31, ал.2 ЗС следва да се има предвид това, че писмената покана до ползващия съсобственик е отправена с исковата молба. Ответниците в производството Б. И. Л., В. Б. Л.-П. и И. Б. Б. оспорват жалбата. С определение №228 от 14.04.2014г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 и т.1 ГПК съответно по въпросите: 1.При преценката дали стойността на предвидените по инвестиционен проект преустройства са значителни от коя стойност следва да изходи въззивният съд – от стойността на конкретната сграда, за разделянето на която е изготвен инвестиционният проект, или от всички допуснати до делба имоти, при положение че се касае за дворно място и застроени в него сграда и допълнителни постройки и 2.Може ли исковата молба за делба да има значение като писмено поискване за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. По поставените въпроси настоящият състав приема следното: Първият въпрос е свързан с прилагането на чл.39, ал.2 ЗС и чл.203, ал.1 ЗУТ, които предвиждат, че съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства, по-големи от обикновените. Поставеният в настоящото производство въпрос е свързан с изясняване на понятието „значителни преустройства”, но е важно да се подчертае, че преценката е комплексна, като двата критерия – „значителност на преустройствата” и „неудобства, по-големи от обикновените”, следва да се преценяват съвместно. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК е изяснено, че значителни са преустройствата, които надхвърлят 10-15 % от стойността на преустройвания обект. В този смисъл са решение №826 от 22.11.2010г. по гр.д.№257/09г. на І ГО, решение №102 от 19.07.13г. по гр.д.№490/12г. на І ГО и решение №102 от 19.07.13г. по гр.д.№490/2012г. на І ГО. Цифрата на посочените проценти не е абсолютна, а само ориентировъчна, като във всеки конкретен случай тя следва да се съпостави и с други обстоятелствата, примерно изброени в решение №233 от 12.05.10г. по гр.д.№1065/09г. на ІІ ГО – дали не се предвижда сериозна промяна в първоначалния архитектурен проект на сградата, като например промяна в предназначението, премахване на стени, прокарване на отоплителна и водопроводна инсталация, предполагащи значителни технически трудности, специални материали и механизация, специални умения, които ги правят трудни за изпълнение. Когато се извършва преценка дали преустройствата са значителни в определени случаи може тяхната стойност да се съпостави с делбения имот в неговата цялост – сграда и дворно място, стига мястото да не е значително по-скъпо от самата сграда. Този подход е оправдан предвид обстоятелството, че при делбата мястото ще получи статут на обща част и съответните идеални части от него ще бъдат придадени към отделните обекти от сградата, които ще се обособят при делбата. По втория въпрос има задължителна практика по чл.290 ГПК, отразена в решение №30 от 15.07.13г. по гр.д.№24/12г. на ВКС, І ГО, решение №130 от 15.07.13г. по гр.д.№24/12г. на ВКС, І ГО, решение №783 от 08.04.11г. по гр.д.№1286/09г. на ІІІ ГО и др., в които се приема, че исковата молба може да има значение за писмено поискване за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, ако съдържа такова волеизявление. Тази практика е правилна и следва да намери приложение и по настоящото дело. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдил решение №984 от 17.11.11г. по гр.д.№2410/2000г. на Пазарджишкия районен съд в частта, с която допуснатият до делба имот е изнесен на публична продан и отхвърлено е искането на Л. И. В. за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 02.07.1998г. – 02.07.2003г. Въззивният съд е приел, че предмет на делба е дворно място в [населено място], [община], ведно с двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 172 кв.м., масивна стопанска сграда с площ от 84 кв.м. и второстепенна сграда от 27 кв.м. Квотите на съделителите в този имот са: 10/18 за Б. Л., 1/18 за В. Л.-П., 1/18 за И. Б. и 6/18 за Л. В.. Претенцията на първите трима съделители за възлагане на целия имот в техен общ дял е неоснователна, тъй като по отношение на Б. Л. не са налице условията на чл.288, ал.3 ГПК /отм./ - към момента на откриване на наследството на общия наследодател през 1974г. жалбоподателят не е живял в процесното жилище, освен това съсобствеността в имота е смесена – произтича от наследство и прехвърлителна сделка. Тъй като съделителите са четирима, а допуснатите до делба имоти са три /жилищна сграда, стопанска сграда с площ 84 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 27 кв.м., като не е изяснено предназначението на последните две сгради/, то делбата не може да приключи чрез жребий по чл.291 ГПК /отм./ или разпределение по чл.292 ГПК /отм./ и единственият възможен способ за ликвидиране на съсобствеността е публичната продан. Прието е, че представеният по делото инвестиционен проект за обособяване на четири самостоятелни дяла от жилищната сграда – два магазина на първия етаж и два апартамента на втория етаж, не отговаря на изискванията на чл.203, ал.1 ЗУТ, тъй като предвидените преустройства са значителни и са налице неудобства, по-големи от обикновените. Стойността на двуетажната сграда е 38 150лв., а преустройствата възлизат на 6304лв. – т.е.16,52% от стойността на сградата, а според установената съдебна практика за значителни се приемат преустройства на стойност над 10%. Преустройството е значително и с оглед вида и обема на необходимите строително-монтажни работи: изграждане на вътрешен преграден зид в първия етаж за обособяване на два магазина; избиване на врата за вътрешните помещения в единия от магазините и на входна врата откъм улицата за другия от магазините; поставяне на преградни стени за обособяване на два апартамента на втория етаж; зазиждане на една врата в единия апартамент, обособяване на нов санитарен възел в една от стаите на другия апартамент, обособяване на общи части на втория етаж. Като значителни неудобства за обособяване на дяловете съдът е приел обстоятелството, че трима от съделителите живеят в сградата и възразяват срещу промените, тъй като различното предназначение на отделните обекти би създало неудобство за ползването им, още повече ако се запазят входовете за двата магазина от стълбището, което представлява обща част. Неудобство представлява и обстоятелството, че банята и тоалетната на апартамент №1 се намират над магазин №1 и през него трябва да минават водопроводните и канализационните тръби. Освен това върху жилищната сграда има запазено пожизнено право на ползване на трето лице, което би имало значение при определяне на дяловете и евентуалното разпределение на ползването. Прието е, че претенцията на съделителката Л. В. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота е неоснователна, тъй като липсва писмена покана по чл.31, ал.2 ЗС, освен това не е доказано, че В. е била лишена от ползването на вещта. Решението е неправилно и в двете посочени части. По отношение на способа за извършване на делбата: Основен принцип при извършване на съдебната делба е при възможност всеки от съделителите да получи дял в натура – чл.69, ал.2 ЗН. Поставяне на общ дял на няколко съделители може да стане или при изрично тяхно съгласие, или когато делбата се извършва по колена. Тези две предпоставки в случая не са налице. Същевременно по делото е приет одобрен инвестиционен проект за разделяне на процесната сграда на четири дяла, колкото е и броят на съделителите. Според този проект отделните обекти са следните: дял І – магазин №1 с площ от 97,40 кв.м. на стойност 13 909лв.; дял ІІ - магазин №2 с площ от 47,15 кв.м. на стойност 6734 лв.; дял ІІІ – апартамент №1 с площ от 62,50 кв.м. на стойност 6543лв. и дял ІV – апартамент №2 с площ от 104, 70 кв.м. на стойност 10964лв. Според този проект избата, състояща се от две отделни части, не е придадена в нито един от дяловете и остава обща част. Отделно са дадени оценки на дворното място – 6000лв. и на второстепенните постройки. Настоящият състав приема, че одобреният инвестиционен проект отговаря на изискванията на чл.203, ал.1 ЗУТ. Като се вземат предвид видът и стойността на преустройствата, които следва да се извършат за обособяване на четирите дяла, както и стойността на дворното място /6000лв./, което остава обща част и се придава към съответните дялове в пропорцията по чл.40, ал.1 ЗС, преустройствата не са значителни по смисъла на посочения законов текст. За разделянето на сградата не са налице и неудобства, по-големи от обикновените. Нежеланието на ответниците по жалбата да поделят сградата по указания начин не представлява неудобство по смисъла на чл.203, ал.1 ЗУТ, тъй като неудобството е свързано с временните ограничения в ползването на вещта вследствие на преустройството, а не със субективното желание или нежелание на някои от съсобствениците за извършването му. Наличието на запазено вещно право на ползване, възникнало с прехвърлянето на собствеността върху 1/3 ид.част от имота от М. Л. в полза на Б. Л. /по време на брака му със С. Л., починала в хода на процеса и оставила за свои наследници съделителите Б. Л., В. Б. Л.-П. и И. Б. Б./ също не представлява неудобство, тъй като това право ще се концентрира в обектите, които при делбата ще се паднат в дял на ответниците, които са приобретатели на собствеността върху прехвърлената 1/3 ид.част. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 ГПК - решение №56 от 28.04.14г. по гр.д.№4851/13г. на І ГО. Не представлява голямо неудобство и обстоятелството, че тръбите за новопроектираната баня в малкото жилище на втория етаж ще преминават през единия от магазините на първия етаж. След като е налице възможност за обособяване на четири самостоятелни обекта на правото на собственост, колкото са и съделителите, способът на извършване на делбата е или чрез теглене на жребий по чл.291 ГПК /отм./ - сега чл.352 ГПК или чрез разпределение от съда по чл.292 ГПК /отм./, сега чл.352 ГПК. Подходящият способ в настоящия случай е единствено чрез разпределение по чл.292 ГПК /отм./, тъй като съставянето на дялове и теглене на жребий е много невъзможно по смисъла на т.5 „б” ППВС №7/1973г., тъй като новообособените дялове са различни по стойност, а същевременно различни са и квотите на съделителите. Тъй като Б. Л. притежава най-голям дял от съсобствеността - 10/18 ид.части, той следва да получи и най-скъпия реален дял – апартамент №2 с площ от 104, 70 кв.м. на стойност 10 964лв., заедно с масивна стопанска сграда с площ от 84 кв.м. на стойност 4880лв. и второстепенна стопанска сграда с площ от 27 кв.м. на стойност 1570лв., ведно със съответните идеални части от общите части на двуетажната жилищна сграда и 0,39% ид.части от дворното място. Стойността на този дял възлиза на 17 414 лв. за сградите и 2340лв. за дворното място /0,39 % х 6000лв./ или общо 19754лв. Л. В. притежава 6/18 ид.части от общия имот и следва да получи следващия по стойност дял - магазин №1 с площ от 97,40кв.м. на стойност 13 909лв., заедно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и 0,31% ид.части от дворното място. Стойността на този дял възлиза на 13 909лв. за магазина и 1860лв. за дворното място /0,31% х 6000лв./ или общо 15769лв. В. Л.-П. и И. Б. Б. притежават по 1/8 ид.част от делбения имот и следва да получат останалите дялове – за първата съделителка - магазин №2 с площ от 47,15 кв.м. на стойност 6734 лв., заедно със съответните ид.части от общите части на сградата и 0,15% ид.части от дворното място /0,15% х 6000лв. = 900лв./, с обща стойност на този дял 7634лв., а за втората съделителка - апартамент №1 с площ от 62,50 кв.м. на стойност 6543 лв., заедно със съответните ид.части от общите части на сградата и 0,15% ид.части от дворното място /900лв./, с обща стойност на този дял 7443 лв. По въпроса за уравнението на дяловете: Делбената маса е на стойност 50 600лв. От тази сума Б. Л. притежава 10/18 или 28111,11лв., а получава имущество на стойност 19754лв., т.е. с 8357,11лв. по-малко от дела му. Л. В. притежава 6/18 от 50 600лв. или 16 866,67лв., а получава имущество на стойност 15769лв., т.е. с 1097,67лв. по-малко от дела и. В. Л.-П. притежава 1/18 от 50 600лв. или 2811,11лв., а получава имущество на стойност 7634лв., или с 4822,89лв. повече от дела и. И. Б. Б. притежава 1/18 от 50 600лв. или 2811,11лв., а получава имущество на стойност 7443лв., т.е. с 4631,89лв. повече от дела и. При това положение В. Л.-П. и И. Б. Б. следва да заплатят за уравнение на дела на Л. В. по 548,84лв. В. Л.-П. следва да заплати за уравнение на дела на Б. Л. сумата от 4274,05лв. И. Б. Б. следва да заплати за уравнение на дела на Б. Л. сумата от 4083,05лв. Държавните такси върху стойността на дяловете са както следва: Б. И. Л. следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1124,44лв.; Л. И. В. – 674,67лв.; В. Б. Л.-П. – 112,44лв. и И. Б. Б. – 112,44лв. По претенцията с правно основание чл.31, ал.2 ЗС: Още с исковата молба за делба, подадена на 17.11.2000г., ищцата Л. В. е заявила, че предупреждава останалите съделители, че ще търси обезщетение за лишаването и от ползване на общия имот. С писмена молба от 02.07.2003г. претенцията е уточнена по размер – 19540лв., като е посочено, че се претендира и законната лихва върху сумата. Тези изявления имат характер на писмена покана по чл.31, ал.2 ЗС, затова въззивният съд не е имал основание да приеме, че липсва покана. Установено е по делото, че след възстановяване на собствеността върху процесния имот в него се е установил да живее съделителят Б. Л. със своето семейство, като Л. В. не е била допускана до имота. За част от процесния период 02.07.1998г. – 16.11.2000г. обезщетение не се дължи, тъй като за този период не е имало покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. За другата част от периода обаче – 17.11.2000г. – 02.07.2003г. поканата е отправена с исковата молба и се дължи обезщетение. За този период средният месечен наем на имота, който е база за определяне размера на дължимото обезщетение, е 11832,76лв. Тази сума се получава, като се вземе предвид месечният наем за магазинната част според заключението на тройната експертиза, приета в съд.заседание на 26.11.2003г. – 125,24лв. и месечният наем за останалите обекти, възлизащ на 251,20лв. според единичната експертиза на вещото лице К. Г., прието в съдебно заседание на 08.10.2003г., или общо сумата 376,44лв. за период от 31 месеца и 13 дни, което е равно на 11832,76лв. Тъй като ищцата притежава 6/18 ид.части от целия имот, то за посочения период от време и се дължат съответните 6/18 от посочената наемна цена или сумата от 3944,25лв. До този размер претенцията е основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва, считано от 02.07.2003г. За разликата до пълния предявен размер от 19 540лв. обжалваното отхвърлително решение на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила, както и в частта за осъждането на Л. В. да заплати държавна такса върху отхвърлената част от претенцията до размер на сумата от 623,83лв. Върху уважената част от паричната претенция следва да бъде събрана държавна такса от ответниците Б. И. Л., В. Б. Л.-П. и И. Б. Б. в размер на 4% или 157,77лв. С оглед изхода на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на Л. В. тяхната част от стойността на инвестиционния проект, както и разноските за касационното производство. Стойността на проекта е 2089,60 лв., съгласно доказателствата на стр.212 и сл. от въззивното производство, от които Б. И. Л. следва да заплати 10/18 или 1165,89лв., а В. Б. Л.-П. и И. Б. Б. – по 1/18 или по 116,59лв. Разноските за касационното производство са 757,33лв. и следва да бъдат поети изцяло от ответниците, съобразно изхода на делото в настоящата инстанция. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №479 от 30.10.13г. по в.гр.д.№185/12г. на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение №984 от 17.11.11г. по гр.д.№2410/2000г. на Пазарджишкия районен съд, с което допуснатият до делба имот е изнесен на публична продан и са определени държавните такси по извършване на делбата; отхвърлено е искането на Л. В. за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 17.11.2000г. – 02.07.2003г. до размер на сумата от 3944,25лв. и съделителката е осъдена да заплати държавна такса върху отхвърлената и претенция по чл.31, ал.2 ЗС в размер над сумата от 623,83лв. и вместо него постановява: РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.292 ГПК /отм./, сега чл.353 ГПК, допуснатите до делба недвижими имоти, както следва: ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Б. И. Л. от [населено място], [улица] следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №2 с площ от 104, 70 кв.м., находящ се на втория жилищен етаж от масивна сграда в [населено място], [община], построена в УПИ І-832 от кв.61 по плана на селото, при съседи на дворното място: от три страни улици и УПИ ІІ-834, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и 0,39 % идеални части от дворното място; МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА с площ от 84 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА СТОПАНСКА СГРАДА с площ от 27 кв.м., построени в същото дворно място. ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Л. И. В. от [населено място], [улица] следния недвижим имот: МАГАЗИН №1 с площ от 97,40 кв.м., находящ се на първия етаж от масивна жилищна сграда в [населено място], [община], построена в УПИ І-832 от кв.61 по плана на селото, при съседи на дворното място: от три страни улици и УПИ ІІ-834, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и 0,31 % идеални части от дворното място. ПОСТАВЯ В ДЯЛ на В. Б. Л.-П. от [населено място], [улица] следния недвижим имот: МАГАЗИН №2 с площ от 47,15 кв.м., находящ се на първия етаж от масивна жилищна сграда в [населено място], [община], построена в УПИ І-832 от кв.61 по плана на селото, при съседи на дворното място: от три страни улици и УПИ ІІ-834, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и 0,15 % идеални части от дворното място. ПОСТАВЯ В ДЯЛ на И. Б. Б. от [населено място], [улица] следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №1 с площ от 62,50 кв.м., находящ се на втория жилищен етаж от масивна сграда в [населено място], [община], построена в УПИ І-832 от кв.61 по плана на селото, при съседи на дворното място: от три страни улици и УПИ ІІ-834, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и 0,15 % идеални части от дворното място. Делбата се извършва при отчитане на запазеното с нотариален акт №162, т.ІІ, рег.№4022, дело №336/2000г. на нотариус №154 вещно право на ползване на Маргарита И. Л. върху 1/3 ид.част от процесния недвижим имот, което право на ползване при извършване на делбата се концентрира върху реалните дялове, които получават приобретателите Б. И. Л., В. Б. Л.-П. и И. Б. Б.. ОСЪЖДА В. Б. Л.-П. да заплати за уравнение на дяловете на Л. И. В. сумата от 548,84лв., а на Б. И. Л. – сумата от 4274,05лв. ОСЪЖДА И. Б. Б. да заплати за уравнение на дяловете на Л. И. В. сумата от 548,84лв., а на Б. И. Л. – сумата от 4083,05лв. ОСЪЖДА съделителите да заплатят по сметка на ВКС държавни такси по извършване на делбата както следва: Б. И. Л. - 1124,44лв.; Л. И. В. – 674,67лв.; В. Б. Л.-П. – 112,44лв. и И. Б. Б. – 112,44лв. ОСЪЖДА Б. И. Л., В. Б. Л.-П. и И. Б. Б. да заплатят на Л. И. В. на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата 3944,25лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода 17.11.2000г. – 02.07.2003г., заедно със законната лихва от 02.07.2003г. до окончателното изплащане на сумата. ОСТАВЯ В СИЛА решение №479 от 30.10.13г. по в.гр.д.№185/12г. на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение №984 от 17.11.11г. по гр.д.№2410/2000г. на Пазарджишкия районен съд, с което е била отхвърлена претенцията на Л. И. В. по чл.31, ал.2 ЗС за разликата над 3944,25лв. до пълния предявен размер от 19 540лв., както и в частта, с която Л. В. е била осъдена да заплати държавна такса върху отхвърлената претенция до размер на сумата от 623,83лв. ОСЪЖДА Б. И. Л., В. Б. Л.-П. и И. Б. Б. да заплатят по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от претенцията по чл.31, ал.2 ЗС в размер на 157,77лв. ОСЪЖДА Б. И. Л., В. Б. Л.-П. и И. Б. Б. да заплатят на Л. И. В. разноски по делото в размер на 2156,40лв. В останалата част по претенциите за подобрения обжалваното решение е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: