Р Е Ш Е Н И Е   №  654   София, 17.12.2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 19.11.2009  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 715/2009  година Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Община гр. П. против решение №144/14.03.2009г. на Плевенски окръжен съд,постановено по гр.д. №735/2008г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №63/27.06.2008г. по гр.д. №46/2007г. по описа на Плевенски районен съд,VІгр.с.,като е признато за установено на основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ по отношение на Д. ,представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството,че Община П. е собственик на УПИ * в кв.455 по действащия план на гр. П. с площ от 15050 кв.м,както и в частта,с която Д. . е осъдена да заплати разноски по делото на Община П. в размер на 230 лева и вместо него е постановено:отхвърля предявения от Община П. против Д. ,представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството,иск за признаване за установено по отношение на Д. ,че Община гр. П. е собственик на УПИ * в кв.455 по регулационния план на града от 1998г. с площ от 15050кв.м,с отреждане „З”,като неоснователен,като осъжда Община П. да заплати разноски по делото по Б. на съдебната власт сумата от 240 лева. Касационното обжалване е допуснато,поради наличието на предпоставките по член 280 ал.1 т.3 от ГПК,във връзка с произнасянето на съда по материалноправния и процесуалноправния въпрос, свързан повдигнатия спор относно обстоятелството дали процесния имот е станал общинска собственост, при условията на параграф 42 от ПЗР на ЗИДЗОС/Д.в. бр.96 от 5.11.1999г./,които въпроси са свързани с трансформацията на правото на собственост,като в случая се изисква тълкуване на тази норма от закона. Посоченото основание ,въз основа на което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е свързано с липсата на практика по поставените правни въпроси,а именно:съставлява ли предвиденото в плана мероприятие”училище”основание за трансформация на държавната в общинска собственост съгласно параграф 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и от значение ли е факта дали мероприятието може да бъде изпълнено. Касаторът Община гр. П. счита,че въззивното решение е неправилно и незаконосъоблазно. Ответникът по касационната жалба Д. ,представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството, не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд,ГК,състав на Второ гражданско отделение,като взе предвид доводите на касатори и извърши проверка на правилността на въззивното решение,на основание член 290 ал.2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока,предвиден в член 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. С депозираната пред съда искова молба-ищецът Община гр. П. е предявил срещу Д. ,представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството ,иск с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ за признаване за установено по отношение на Д. ,че Община гр. П. е собственик на УПИ * в кв.455 по действащия план на града с площ от 15050 кв.м и отреждане „З”. Съгласно изложеното в исковата молба ищецът черпи правото си на собственост върху процесния имот въз основа на предвиденото в разпоредбата на член 2 ал.1 т.2 от Закона за общинската собственост,във връзка с предвиденото в параграф 42 ПЗР на ЗИДЗОС/обн. Д.в.бр.96 от 05.11.1999г./ съгласно който: ”Застроените и незастроени парцели и имоти-частна държавна собственост,отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините,съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове,преминават в собственост на общините.”По делото безспорно е установено,съгласно приложения Акт за държавна собственост №/ от 16.01.1971г.,че на основание т.21 от ПДИ е актуван като държавен недвижим имот в стр.кв.178 пл. №7813,представляващ дворно място от 45000кв.м,върху който са били построени към 1953г. дванадесет сгради и дървена барака,описани на гърба на акта,като същия е предоставен за ползване на Окръжна туберколозна болница гр. П.,ул.”Д”№19,които сгради видно от баланса на болницата,приложен на лист 126-144 от делото ,към 1971г. са заприходени на учреждението. Въззивният съд е проследил промените в регулационния статут на горепосочения недвижим имот и отрежданията за същия по действалите през целия период от време регулационни планове,съобразно данните по изслушаните съдебно-технически експертизи и в двете съдебни инстанции,като в съдебно-техническата експертиза пред въззивната инстанция е посочено,че по регулационния план за града от 1998г. в рамките на имот пл. №7873,който неправилно е бил отразен в АДС №2610/26.01.1971г. като имот с пл. №7813,в стр.кв.178а,последният е разделен на 13 урегулирани поземлени имоти с основно предназначение жилищно строителство,като процесния УПИ *,кв.455 е отреден-За училище/на мястото на Т. /,както и че този имот не се води по баланса на УМБАЛ”Г”гр. Плевен,регистрирана първоначално с решение от 27.10.2000г. по ф.д. №1453/2000г. по описа на Плевенски окръжен съд, с наименование”Многопрофилна болница за активно лечение П. „ЕАД с държавно имущество,същото се отнася и за имота, за който е издаден АДС №2610/01.02.1971г.,по който акт фигурират само сградите в този УПИ. За да отхвърли предявения иск,въззивният съд е приел,че процесният УПИ,въпреки съществуващото отреждане към 1998г., е предоставен на държавно учреждение за изпълнение на функциите му,именно упражняване на лечебна дейност,поради което не е предоставен на Общината със закон,нито й е отстъпен безвъзмездно от Д. ,и е стигнал до извода,че към 09.11.1999г. ищецът не е доказал,че имота е частна държавна собственост, и след като този имот е застроен със сгради,собственост на търговско дружество-лечебно заведение , за каквото и отреждане да е предвиден съгласно регулационния план,то не може да се изпълни предвид застрояването на сградите в имота,собственост на търговското дружество-лечебно заведение. Така изложеното разбиране на съда относно действието и характера на разпоредбата на параграф 42 от ПЗР на ЗИДЗОС е неправилно. Тази разпоредба има за предмет както застроени,така и незастроени имоти,частна държавна собственост,като се изисква към момента на влизане в сила на тази разпоредба от закона, за тези имоти,съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни градоустройствени планове на населеното място,последните да са отредени за обществени и благоустройствени мероприятия на общините. При наличие на така предвидените в тази разпоредба условия с влизането й в сила,т.е. по силата на този закон,настъпва трансформация на частната държавна собственост в частна общинска собственост за съответните имоти,предмет на същата. В рамките на предвиденото е необходимо по отношение на процесния имот,за да настъпи тази трансформация на правото на собственост,процесния УПИ * в кв.455,да е заварен като част от имот-частна държавна собственост и да е отреден по силата на действащия към този момент подробен градоустройствен план за посочените нужди на общината,без значение е дали имота е застроен или незастроен,Съгласно данните по депозираното заключение на вещите лица инж. П по комплексната съдебно техническа и икономическа експертиза/лист 22 и сл. от делото/,по плана на гр. П. от 1998г. отреждането на процесния УПИ * в кв.455 е за училище,като при съпоставянето на двата плана-кадастрален и регулационен,съответно утвърдени със заповед №1667/1967г. и този със заповед №РД-15-4562/1998г. се установява,че процесния имот УПИ * с площ 15050кв.м е част от описания в АДС №2610/1971г. имот,представляващ дворно място от 45000 кв.м,стр.кв.178 а ,пл. №7873,като изрично е посочено ,че за процесния УПИ * с площ от 15050кв.м,никога не е имало отреждане”З”,както и няма данни същият да е предоставян за стопанисване и управление като недвижимо имущество. Освен това, в експертизата е посочено,че съгласно данните по преписка по фирмено дело №1453/2000г. по описа на Плевенски окръжен съд,по което е регистрирано търговско дружество УМБАЛ”Г”гр. Плевен,правоприемник на Т. болница П. ,процесният имот не се води в баланса на последното,същото се отнася и до имота,за който е издаден АДС №2610/01.02.1971г. По делото липсват данни кога Окръжна туберколозна болница е преминала в друга държавна структура,заедно с посочения сграден фонд,като неин актив към 1999г.,каквито доводи и искания в тази връзка не са правени от ответника и не са били предмет на експертизата./виж л.65 от делото-по заявеното от вещо лице Габровска/,следователно няма данни,че към 1999г. процесния имот се е намирал в активите на търговско дружество. По отношение на осъщественото правоприемство от УМБАЛ”д-р Г. С. „ЕАД,във връзка с преминали към дружеството активи,видно от приложеното на лист 125 от делото пред ПлРС,извлечение по сметка №203/сгради/като актив към същото към 31.03.2008г. се водят описаните сгради,находящи се на ул.”Д”№19,които са част от описаните в АДС №2610/1971г.,но не и процесния терен. Съгласно приложения по делото препис от ф.д. №1453/2000г. по описа на Плевенски окръжен съд по-късно с вписано ново наименование на регистрираното дружество като УМБАЛ”д-р Г. С. ” П. ,по силата решение от 13.04.2005г. по горното фирмено дело, и се увеличава капитала на дружеството, чрез внасяне на непарична вноска,представляваща право на собственост върху описаните имоти,частна държавна собственост,различни от процесния УПИ * в кв.455 по действащия план на гр. П.. При това положение процесният имот,с оглед предвиденото в параграф 42 от ПЗР на ЗИДЗОС,като имот представляващ частна държавна собственост, към влизането му в сила/1999г./ и отреден по силата на действащия към този момент план на града от 1998г. за обществени нужди, по смисъла на тази разпоредба,е довел до трансформацията му ,по силата на закона, в обект-частна общинска собственост,поради което предявеният установителен иск се явява основателен и доказан. С оглед изхода на спора ответникът по касационната жалба Д. ,представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството,следва да заплати по сметка на ВКС дължима държавна такса в размер на 1830 лева,а на основание член 78 ал.1 от ГПК да заплати на Община гр. П. разноски за всички съдебни инстанции в размер на 660 лева за всички съдебни инстанции.   Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд   Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №144 от 14.03.2009г. на Плевенски окръжен съд,постановено по гр.д. №735/2008г. по описа на същия съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. ,представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството гр. С.,че Община гр. П. е собственик на следния недвижим имот:УПИ * в кв.455 с площ от 15050 кв.м по регулационния план на гр. П. от 1998г. ,на основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/. ОСЪЖДА Д. ,представлявана от Министъра на р. р. и благоустройстовото да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1830 лева и на основание член 78 ал.1 от ГПК да заплати на Община гр. П. сумата 660 лева/шестстотин и шестдесет лева/ разноски по делото за всички съдебни инстанции. Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на ответника УМБАЛ”Г” гр. П. и М. у. гр. П.. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: