4 Р Е Ш Е Н И Е № 240 СОФИЯ, 24.09.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 217/2011 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. К. като пълномощник на Т. М. П. и С. С. П. против решение № 1359 от 16.11.2010 г. по гр.д. № 2298/08 г. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 2721 от 02.09.2008 г. по гр.д. № 2428/05 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. М. П. и Т. М. П. срещу Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. иск за ревандикация на недвижим имот с площ 829 кв.м, находящ се в м.”Зеленика” в землището на кв. Г., [населено място], очертан с червен цвят по приложената на стр. 26 от делото скица, включващ имот № 3225 по плана на новообразуваните имоти с площ 600 кв.м и западната част от имот № 3600 с площ 229 кв.м. , както и предявеният при условията на евентуалност отрицателен установителен иск за собственост на същия имот. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответникът по касация Х. Д. Х. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Останалите ответници В. Х. Д. и К. Х. Д. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 533 от 15.07.1998 ж. на ПК- В. е признато правото на собственост на наследниците на М. С. П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху два имота, находящи се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ - нива с площ 3.233 дка, Г., м. ”Беш тепе”, имот № 441 от КП от 1959 г., който обхваща няколко имота или части от тях по комбинирания план на м.” Зеленика”, както и нива от 8.930 дка, съставляваща имот № 445 по КП от 1959 г., в границите на който попада и процесния имот пл.№ 3225 от комбинирания кадастрален план от 1997 г. С нотариален акт № 12, т.І, нот. дело № 11/2003 г. Х. Д. Х. е признат за собственик на основание § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на 600/736 ид. части от имот пл.№ 3225. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците не се легимират като собственици на процесните недвижими имоти с възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост, тъй като решение № 533 от 15.07.1998 г. на ПК - В., с което е било възстановено правото на собственост на наследниците на М. С. П. върху имоти пл.№ 441 и 445 по КП от 1959 г., включително и върху имот пл.№ 3225 по комбинирания план на м. ”Зеленика” от 1997 г., допълнено с решение № 716 от 07.07.2000 г., са нищожни. Приел е, че възстановеният на ищците в качеството им на наследници на М. С. П. имот е бил отчужден от ДЗС “Д. К.” с Разпореждане на МС № 180 от 12.09.1966 г. за нуждите на “Държавно предприятие за строителни материали и вародобив” за разширение на кариерата “Баш тепе”, откъдето е направил извод, че този имот не подлежи на възстановяване по аргумент от разпоредбата на чл. 41 ПЗР на ЗСПЗС, тъй като е загубил земеделския си характер. Земеделските земи, включени в индустриални зони, не се възстановяват, преди да е отменено отчуждаването от МС. Затова решенията на поземлената комисия, като постановени в нарушение на материалната компетентност на административния орган, са нищожни и не са породили реституционно действие. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса подлежат ли на възстановяване земеделски земи, които са били отчуждени за държавни нужди след внасянето им в Т., ако преди влизане в сила на реституционния закон са загубили предназначението, за което е извършено отчуждаването и са предоставени за ползуване на лица по някой от актовете по § 63 ППЗСПЗЗ, но отчуждаването не е отменено с изричен акт на Министерския съвет. В решение № 158 от 10.02.2000 г. по гр.д. № 1132/99 г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че при липса на акт на Министерския съвет за отмяна на отчуждаването на земеделска земя за държавна нужда, такава земя не подлежи на реституиране, тъй като не е отпаднала нуждата, за която е била отчуждена. Ако собствеността върху такава земя е възстановена с решение на ПК на бившия й собственик, съдът може по реда на косвения съдебен контрол да констатира нищожността на това решение като преюдициален въпрос по спора за собственост. Макар въззивният съд да се е позовал на цитираната практика, която настоящият състав изцяло споделя, е приложил същата неточно към установените по делото факти. Изводът, че процесният имот попада в индустриална зона, е необоснован и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че имотът попада в терен, отчужден през 1964-1966 г. за нуждите на кариерата “Беш тепе”, само по себе си не изключва възстановяването му на бившия собственик, ако към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ разработването на кариерата е преустановено и е възстановено предназначението на земята да служи за задоволяване на земеделски нужди, индиция за което е фактът, че след 1979 г. земи в границите на кариера ” Г.”/ “Беш тепе/ са били предоставяни за лично ползване на части лица, поради което и при действието на ЗСПЗЗ теренът е определен за възстановяване по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19, ал.2 ЗООРП/ отм./ когато отчуждената или отредената за неземеделски нужди земеделска земя не се използва по предназначението й или размерът й надхвърля нуждите, за които е била отчуждена, тя се връща на предишния собственик или ползвател. Раздаването на земя в границите на кариерата за лично ползване “по линия на самозадоволяването” е основание да се приеме, че преди влизане в сила на ЗСПЗЗ същата е върната на земеделското стопанство, от което е била отчуждена, при условията на чл. 19, ал.2 ЗООРП, поради което в този случай разпоредбата на § 41 ПЗР на ЗСПЗЗ не намира приложение. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно при наличието на касационно отменително основание по чл. 281, т.3 ГПК. Тъй като въззивният съд е отхвърлил предявените искове само по съображения за нищожност на решението на ПК, на което ищците основават правата си и не е взел становище по въпроса осъществено ли е в полза на ответника придобивното основание по § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, който е в основата на правния спор между страните, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1359 от 16.11.2010 г. по гр.д. № 2298/08 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: