4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 248 гр. София, 14.04.2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1702 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на У. У. К. и Д. Т. К. против определение № 3004/05.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 4266/2014 г. от VІ-ти състав на Апелативен съд – София. Ответникът оспорва частната жалба. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на въззивния съд е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което е оставено без разглеждане искане на ищците по делото - У. У. К. и Д. Т. К. за допълване на съдебното решение по делото. Искането за допълване на решението е направено в преклузивния законов срок за това, като е било оставено без разглеждане от първоинстанционния съд с мотиви, че изявлението пред съда за прихващане не е направено своевременно, тъй като е направено едва с писмените бележки по делото, като не е въведено с исковата молба, респ. в спора. В. съд е приел, че възражението за прихващане е направено своевременно, тъй като с молба от 14.10.2013 г. пред първоинстанционния съд е направено възражението за прихващане, изразяващо се в изявление за прихващане на дължимите от ищците суми като последна вноска по закупуването на процесния имот, със сумата, която ответника евентуално би бил осъдено да заплати като разноски по делото. Съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл.371 ГПК, искането може да бъде направено до приключването на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не е необходимо да се събират нови доказателства. В тази насока, съдът не е споделил изводите на първоинстанционния съд, че се касае за несвоевременно заявено изявление за прихващане. В. съд обаче е приел, че ищецът не разполага с процесуална възможност да прави възражение за прихващане, тъй като този процесуален способ за защита е предоставен на ответника, като ищецът не разполага с възможност да прави подобно възражение. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторите сочат правния въпрос, разполага ли ищец, купувач по предварителен договор за продажба на недвижим имот, в особеното исково производство за обявяване на предварителния договор за окончателен, с възможността да отправя възражение за прихващане до ответника на свои ликвидни задължения, с ликвидни задължения на ответника. В. съд е отрекъл тази процесуална възможност на ищеца в производството по обявяване на предварителния договор за окончателен, като в тази насока се сочи противоречие с решения на ВКС ІІ 226/08.09.2010 г. ІІ т.отд., постановено по т.д.№ 141/2009 г. и 72/14.07.2011 г. на І т.отд. по т.д.№ 659/2010 г. С цитираните решения на ВКС, ТК е прието, че в особеното исково производство по реда на чл.362 ГПК по иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, купувачът разполага с процесуалната възможност да въвежда възражение за съдебно прихващане, но само с ликвидни вземания по отношение на цената на имота. Това противоречие обосновава допустимостта на касационното обжалване, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящия състав споделя становището на ВКС в цитираните решения, че в рамките на исковия процес, купувачът по предварителния договор, независимо от процесуалното му качество на страна в процеса /ищец или ответник/, разполага с процесуалната възможност да прави възражение за съдебно прихващане, но само с ликвидни вземания, по отношения на дължимата от него цена на недвижимия имот. Правото да се иска прихващане е потестативно право и е от категорията на погасителните права, като с него се цели погасяване на дължимо, без реално изпълнение, като независимо от характера на исковото производство по обявяването на предварителния договор за окончателен, то по отношение на ликвидни вземания не съществува процесуална пречка да се направи възражение в горния смисъл. По основателността на частната жалба, състава на ВКС приема следното: Направено е възражение за прихващане, с което ищецът по делото е поискал съда да прихване негово задължение, произтичащо от незаплатена вноска за покупката на недвижимия имот, предмет и на иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, с евентуално дължими от ответника – продавач по предварителния договор, суми като разноски в процеса по същото дело. Възражението за прихващане с ликвидно вземане по същността си е позоваване на правната промяна, каквото е и възражението за опрощаване и възражението за плащане след подаване на въззивната жалба. С това възражение не се променя спорният предмет, тъй като предявеното с него вземане вече е установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение, и съответно за доказване на възражението не е необходимо събиране на доказателства. Формален аргумент в подкрепа на тази теза е и разпоредбата на чл. 371 ГПК, която независимо от систематичното й място в Глава 32 /„Производство по търговски спорове“/ следва да намери приложение изобщо и в обшия исков процес. Когато обаче насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно /неликвидно/, т. е. негов предмет е едно спорно право, за което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК/, при което ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното решение, на общо основание /чл. 131, ал. 2, т. 5 и чл. 133 ГПК/ същото може да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба и заявяването му по-късно, включително пред въззивния съд, е недопустимо. В случая, вземането за разноски, с което е направено възражението, ще се породи едва с влизане в сила на съдебното решение, т.е., към момента в който е направено, то все още не е дори възникнало, още по-малко същото не е ликвидно . По отношение на това вземане е допустимо да се извърши прихващане, но едва след влизането в сила на съдебното решение, в рамките на преклузивния срок за плащането на цената. В тази насока, макар и по различни съображения от тези на въззивния съд /както и от тези на първоинстанционния съд/, настоящия състав на ВКС счита, че направеното възражение за прихващане не следва да се разглежда по същество с решението по спора, поради което правилно като извод, е потвърдено определението на първоинстанциония съд, с което е оставено без разглеждане искането за допълване на постановеното решение. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3004/05.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 4266/2014 г. от VІ-ти състав на Апелативен съд – София. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3004/05.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 4266/2014 г. от VІ-ти състав на Апелативен съд – София. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.