Р Е Ш Е Н И Е № 240 гр. София, 06.12.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор ИВАЙЛО СИМОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 790/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от адв.Г. – защитник на подсъдимия О. И. А. срещу решение № 146 от 08.06.2017 г. на Варненския апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 408/2016 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на подсъдимия са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като са изложени твърдения за нарушение на закона и за допуснати съществени процесуални нарушения в процеса на анализ и оценка на доказателствените материали. На първо място се оспорва обвинението за извършено престъпление по чл.277а ал.7 от НК, като се твърди, че решаващите съдебни инстанции, а преди тях и държавното обвинение, не са изложили убедителни аргументи, основани на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства за наличие на признаците на този състав на престъпление от обективна и субективна страна. В тази връзка се обосновава липса на яснота относно признаците на „противоправност“ при държането от страна на подсъдимия А. на инкриминираните два броя металдетектори, като въз основа на неговите обяснения се прави извод за липса на законови основания за регистрирането им в Министерство на културата, доколкото същите е използвал само като „хоби“ за търсене на метални предмети. Наред с това се опровергава и съставомерността на деянието от субективна страна, доколкото независимо от знанието му, че металдетекторите са предназначени за търсене на археологически обекти, подсъдимият е възприемал предназначението им най-вече като средство за упражняване на хоби за търсене на метални предмети, както и във връзка с техническите му познания и интерес към радиоелектрониката. Възраженията срещу обвинението за извършено от подсъдимия А. престъпление по чл.278 ал.6 от НК обхващат от една страна – липсата на конкретни съображения и в обвинителния акт, и в мотивите на съдебните актове на инстанциите по същество относно характеристиките на инкриминираните вещи, определящи ги като „археологически обекти“ по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗКН; от друга – отхвърлянето на защитната теза на подсъдимия относно времето и мястото на намиране на инкриминираните вещи, развита в неговите обяснения в съдебна фаза и подкрепена от показанията на свидетелите А. и К. поради непълния и едностранчив анализ на тези гласни доказателствени средства; и на трето място – отказът на въззивния съд да изключи от предмета на престъплението на основание чл.7 ал.3 от ЗКН освен фрагмента от железен косер още и двете железни ножчета, в какъвто смисъл е отразено под формата на забележка становище на вещото лице, изготвило назначена в рамките на въззивно съдебно следствие историко-археологическа и нумизматична експертиза. Последното възражение е свързано с оплакване за нарушение на материалния закон предвид отказа на съда да приложи основния състав на престъплението по чл.278 ал.6 пр.1 от НК вместо квалифицирания такъв по чл.278 ал.6 пр.3 от НК. Въз основа на изложените доводи от адв.Г. към ВКС е отправено искане в условията на алтернативност за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или за оправдаване на подсъдимия О. И. А.. В съдебното заседание на ВКС подсъдимият А., редовно призован, не се явява. Явява се защитникът му - адв.Г., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и отправя същите искания. Допълнително прави искане в случай на потвърждаване на атакувания съдебен акт, ВКС да отмени наложеното на подсъдимия А. кумулативно наказание „глоба“, предпоставка за което е определяне на наказанията му при условията на чл.55 ал.1 т.2 от НК. Представителят на ВКП намира, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, постановеният съдебен акт на въззивния съд е законосъобразен и справедлив, поради което предлага същият да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 18 от 13.07.2016 г., постановена по НОХД № 109/2016 г., Силистренският окръжен съд е признал подсъдимия О. И. А. за виновен в това, че в периода от неустановена дата до 19.11.2015 г. в [населено място], област С. е държал повече от три археологически обекта, а именно: 1 бр. бронзова римска монета – III-IV в.; 1 бр. плочка от бронзов пръстен с изображение на богинята А. (Х.) – III-I в.пр.Хр.; 2 бр. железни ножчета и фрагмент от железен косер – X-XV в.; 1 бр. бронзова монета на [населено място] (област П., М. А.) – II-I в.пр.Хр., които не са били регистрирани и идентифицирани по реда на чл.96-99; чл.100 ал.4; чл.102 ал.1 и ал.2; чл.103 от Закона за културното наследство и чл.21 ал.4; чл.2 ал.2 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда на извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерство на културата (ДВ бр.101 от 18.12.2009 г.), поради което и на основание чл.278 ал.6 пр.3 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Със същата присъда СсОС признал подсъдимия О. И. А. за виновен и в това, че от неустановена дата до 19.11.2015 г. в [населено място], област С. противозаконно е държал оръдия: 1 бр. металдетектор, фабрично производство, марка „W. E. S.“ с фаб.№ P/N 62400286 и 1 бр. металдетектор, фабрично производство, марка „W. E. S.“, за които е знаел, че са предназначени за търсене на археологични обекти, поради което и на основание чл.277а ал.7 и чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл.23 ал.1 от НК ОС – гр. Силистра определил на подсъдимия А. едно общо, най-тежко наказание, а именно 1 /една/ година „лишаване от свобода“, изтърпяването на което отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила, към което присъединил кумулативното наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Съдът се произнесъл още по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. По жалба от защитника на подсъдимия А. – адв.Г. било образувано ВНОХД № 408/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд. С решение № 146 от 08.06.2017 г. ВАпС изменил присъдата на ОС – гр. Силистра, като оправдал подсъдимия А. за това да е държал неидентифициран и нерегистриран по съответния ред археологически обект – фрагмент от железен косер и определил наказанията за двете престъпления при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, като за всяко едно от тях наложил наказание „пробация“ с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, всяка за срок от една година, а за престъплението по чл.278 ал.6 от НК и „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева. На основание чл.23 ал.1 от НК ВАпС определил на подсъдимия О. И. А. едно общо наказание „пробация“ с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от 1 /една/ година и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година, към което присъединил наказанието „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева. В останалата й част присъдата на СсОС била потвърдена. Касационната жалба от адв.Г., защитник на подсъдимия А. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба от защитника на подсъдимия е неоснователна. И двете оплаквания срещу въззивното решение – за нарушение на закона поради неправилното му приложение и за допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда са мотивирани с доводи за неправилна интерпретация на доказателствената съвкупност, довела до неверни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпления от подсъдимия и като последица - неговото неправилно осъждане, което позволява съвместното им обсъждане. Поднесените в този вид възражения, по съдържанието си са насочени срещу правилността на фактическите констатации на АС – гр. Варна, въз основа на които са формирани изводите за наличие на елементите на престъпленията по чл.277а ал.7 и чл.278 ал.6 пр.3 от НК и от обективна, и от субективна страна, довели до осъждането на подсъдимия А.. Отправеното в тази връзка искане от неговия защитник към настоящата инстанция за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаването му, практически изисква ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, въз основа на който да направи извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. Тази формулировка на искането налага отново да се подчертае, че липсата на такива правомощия за касационната инстанция в процесуалния закон не позволява извършването на нейна собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело, въз основа на която да направи преценка за наличието на процесуални нарушения. Контролът, който ВКС осъществява в касационното производство се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на решаващите съдебни инстанции при осъществената от тях доказателствена дейност и правилността на формиране на вътрешното им убеждение, като фактическата необоснованост не е изведена в самостоятелно касационно основание за проверка на въззивния съдебен акт. За това проверката на контролираните съдебни актове обхваща единствено законосъобразността им въз основа на възприетата в тях фактическа обстановка, поради което настоящият състав на ВКС обсъди възраженията на защитника на подсъдимия А. единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съдебните инстанции по фактите. В контекста на изложените принципни положения, осъществената от този касационен състав проверка не установи да са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил инкриминираните му деяния. Фактическите положения, приетите за установени от инстанциите по същество са изведени в резултат на изчерпателен и задълбочен анализ на всички доказателствени източници по делото, които напълно ги подкрепят. Възраженията в жалбата срещу атакувания съдебен акт на Варненския АС по отношение на престъплението по чл.277а ал.7 от НК са насочени основно срещу подхода при оценка на доказателствата с оглед изясняване обективната съставомерност на инкриминираното деяние, довело до липса на яснота относно признаците на „противоправност“ при държането от страна на подсъдимия А. на инкриминираните два броя металдетектори. Сочи се, че неговите обяснения за това, че интересът му към тези технически пособия е бил предимно професионален, са били игнорирани. Твърденията му, че: като специалист по радиоелектроника ремонтирал металдетектори – както свои, така и чужди; че негови лични били само инкриминираните два; че единият от тях не работел повече от 5 – 6 години, в рамките на които поради криминализиране на „това хоби“ нямал желание да го ремонтира; че във връзка с този необходим ремонт закупил втория металдетектор няколко дни преди проведената акция на ГД „БОП“ с идеята да регистрира един, годен за хобито си да търси метални предмети, били оценени от инстанциите по същество като защитна теза, независимо от липсата на други категорични доказателства, които да ги опровергават. Тук е необходимо да се отбележи, че аналогични възражения са били направени и пред въззивната инстанция, която внимателно ги е анализирала и основателно ги е оценила като несъстоятелни. Съображенията, изложени в проверявания съдебен акт изцяло се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни. Това, което допълнително следва да бъде подчертано е, че изводът за несъстоятелност на предложената от подсъдимия теза се основава главно на вътрешните противоречия в неговите обяснения, които детайлно са изследвани от въззивния съд. Твърдението му, че искал от двата металдетектора да изработи един, който да регистрира с оглед законовото изискване за това като условие да го използва за търсене на метални археологически обекти сочи, че притежаването от него на инкриминираните оръдия е било именно с такава цел. Това обстоятелство, съчетано с липсата на законовите предпоставки по чл.152 ал.2 вр. чл.150 ал.1 от ЗКН за регистрацията на металдетектори от подсъдимия А. определя притежанието на инкриминираните такива като противозаконно, с оглед на което оплакването за неяснота на това обвинение не може да бъде споделено. В тази връзка настоящият състав на ВКС намира за необходимо да отбележи, че позоваването на цитираната в касационната жалба съдебна практика на ВКС Решение № 496 от 27.01.2015 г. по н.д. № 1637/2014 г., ВКС, НК, I н.о. е некоректно, доколкото касае друга фактология и други процесуални нарушения, неотносими към настоящия казус. Не може да бъде споделено и оплакването в касационната жалба за липса на съображения в проверявания съдебен акт относно извода за наличие на знание у подсъдимия за това, че притежаваните от него металдетектори са били предназначени за търсене на археологически обекти. И в тази й част защитната теза се основава на обясненията на подсъдимия, изтъкнатите противоречия в които отново я опровергават. Аргументът, че подсъдимият А. е възприемал металдетекторите като служещи за търсене на метални предмети като „хоби“ е опроверган от собствените му твърдения, че знаел, че „хобито“ е криминализирано и упражняването му може да става само след разрешение по ред, предвиден в закон, на критериите на който не отговарял, но въпреки това решил да притежава годен за употреба уред от този вид. Некоректно е и позоваването на съдебно-техническата експертиза в частта относно предназначението на металдетекторите предвид техническите им показатели съобразно фабрично заложените програми. Това е така, защото независимо от наименованието на конкретните програми, в т.4 от заключителната част на съдебно-техническата експертиза е посочено по недвусмислен начин, че инкриминираните металдетектори са годни за употреба по предназначение и представляват технически средства, които биха могли да бъдат използвани при теренни археологически проучвания за недеструктивно откриване на недвижими и движими археологически културни ценности (археологически обекти) на суша. Аналогичен е изводът и в отговора по въпрос 4 от повторната съдебно-техническа експертиза, назначена в хода на първоинстанционното съдебно производство. Тази експертна констатация, в съчетание с техническите познания на подсъдимия в областта на радиоелектрониката изключват основателността на тезата за незнанието му относно предназначението на притежаваните от него металдетектори за търсене на археологически обекти. Изложените до тук съображения обуславят извода на касационната инстанция за неоснователност на оплакването за нарушение на закона при квалифициране на престъплението – предмет на делото по чл.277а ал.7 от НК. Извършеното от подсъдимия А. деяние съдържа всички елементи на престъплението, за което е осъден както от обективна, така и от субективна страна – държал е оръдия – 2 бр. металдетектори, фабрично производство, марка „W. E. S.“, за които е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти. Подсъдимият е съзнавал противозаконния характер на държането на тези оръдия предвид тяхното предназначение за търсене на археологически обекти и липсата на тяхна регистрация поради отсъствието на предпоставките по ЗКН за това. Ето защо касационната инстанция намира, че нито въззивната, нито първата инстанция са допуснали нарушение на закона с осъждането на подсъдимия за това престъпление. Такова е становището на ВКС и по отношение възраженията срещу обвинението за престъпление по чл.278 ал.6 пр.3 от НК. Основно те са насочени срещу съдържанието на съдебните актове и обвинителния акт относно обосновката на характеристиките на инкриминираните вещи като „археологически обекти“. Оплаквания с аналогично съдържание са били изложени пред въззивния съд, който ги е подложил на детайлен анализ и основателно не ги е възприел. Доводите, изложени в проверявания съдебен акт касационната инстанция изцяло споделя, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. Това, на което счита, че следва да бъде обърнато внимание е значението на експертното заключение за формиране изводите на съда относно наличието на правните характеристики на предмета на престъплението по чл.278 ал.6 от НК – „археологически обект“. Вярно е, че този въпрос не е експертен Решение № 179 от 29.05.2014 г. по н.д. № 2332/2013 г., ВКС, НК, I н.о. и заключенията на съдебните експертизи не са задължителни за съда, а подлежат на внимателен анализ от негова страна, последван от решението за тяхното приемане или отхвърляне. Но също така е вярно, че без специалните знания на специалистите в конкретната сфера на науката или културата съдът не би могъл да формира своите изводи относно съществени елементи от обсъжданата престъпна деятелност. В настоящия случай съдебните състави от първата и въззивната инстанции не са пренебрегнали задължението си да подложат на внимателна оценка експертното заключение на съдебната археологическа и нумизматична експертиза от досъдебното производство. Нещо повече, по искане на защитата въззивният съд е назначил историко-археологическа и нумизматична експертиза, приета в хода на въззивното съдебно следствие и също обсъдена детайлно в проверявания съдебен акт. Както новата, така и основната археологическа и нумизматична експертизи дават категорично еднозначно заключение за характеристиките на инкриминираните предмети на престъплението като движими материални следи от човешка дейност от минали епохи. Преценката за последното е от компетентност единствено на вещи лица, защото изисква специални знания в областта на историята, археологията и нумизматиката. Това становище на експертите от своя страна е основа за правните изводи най-напред на прокурора, а след това и на решаващите съдебни органи относно характеристиката на инкриминираните предмети като „археологически обекти“ по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗКН, подлежащи на идентификация и регистрация. Единствената разлика между двете експертизи е свързана с фрагмента от косер, който новата експертиза определила като културна ценност – масов материал, поради което въззивният съд законосъобразно го изключил от съвкупния предмет на престъплението предвид липсата на изискване за неговата идентификация по правилата на чл.7 ал.3 от ЗКН. В тази връзка като неоснователно следва да бъде оценено искането на защитата за изключване от предмета на престъплението на същото основание и двете железни ножчета. Вярно е, че в заключението на новата историко-археологическа и нумизматична експертиза те също са определени като културна ценност – масов материал. Това обаче от една страна е направено не със същата категоричност, а под формата на забележка (л.52 от ВНОХД № 408/2016 г. на ВАпС). От друга страна в устните разяснения по време на разпита на в.л. Л. в съдебното заседание на 18.05.2017 г. (л.70 от ВНОХД № 408/2016 г. на ВАпС) същият е заявил, че потвърждава мнението на експерта от основната експертиза относно характеристиките на предметите и то е водещо предвид обстоятелството, че той самият ги е видял в съдебната сграда, което означава извън археологическия им контекст. Този нюанс в оценката на двете ножчета за разлика от фрагмента от косер дал основание на въззивния съд да приеме, че същите спадат към археологическите обекти подлежащи на идентификация и не ги изключил от съвкупния предмет на престъплението по чл.278 ал.6 пр.3 от НК. Този извод на Варненския апелативен съд изцяло се възприема от касационната инстанция, която не намира основание за изменение на възприетата от решаващите съдебни органи правна квалификация. На правната характеристика на инкриминираните предмети като „археологически обекти“ по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗКН не може да повлияе и липсата на оценка за тяхната стойност. Предвид непосредствения обекта на закрила с нормата на чл.278 ал.6 от НК – обществените отношения, свързани с реда на управление в различни области и неговия конкретен обект, който са обществените отношения, свързани с опазването и закрилата на културното наследство на РБ, паричната стойност на предмета на престъплението (археологическия обект) няма никакво значение за определяне наличието или липсата на обществена опасност на деянието. В този смисъл Н., Щ. Престъпления срещу културно-историческото наследство. Особености на съставомерността (първа част). Общество и право, бр.2/2015 г. Имуществената оценка на предмета на престъплението по чл.278 ал.6 от НК е обективно невъзможна, предвид начина на добиване на вещите-археологически обекти и щетите, които се причиняват на науката, културата и туризма на местно и национално ниво, които не могат да бъдат измерени в пари. За това няма изработен и утвърден държавен ценоразпис за определяне на левовата равностойност дори на унифицираните културни ценности (монети, накити, оръжие, икони). Според в.л. Л. всяка оценка, която се дава е субективна и се основава на възнагражденията, които оценителната комисия към съответния Регионален исторически музей би определила за съответните вещи, ако бяха предадени в него. Ето защо определената по този начин стойност на инкриминираните вещи правилно е приета от въззивния съд единствено като основание за оценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и е отчетена при определяне размера на наказателната отговорност, която подсъдимият следва да понесе. Оплакването на касатора за нарушение на закона обхваща и несъгласието му с отказа както на окръжния, така и на апелативния съд да възприемат защитната теза за това, че вещите – архитектурни обекти, включени в предмета на престъплението по чл.278 ал.6 пр.3 от НК са намерени от подсъдимия 3 дни преди акцията на ГД „БОП“ – на 16.11.2015 г. при разкопаване на собствения му двор за засаждане на дръвчета. Тази теза цели позоваване на разпоредбата на чл.93 ал.1 от ЗКН и възползване от регламентирания в нея седмодневен срок за предаване на намерените вещи, изключващ съставомерността на деянието до изтичането му. Тя е обсъдена детайлно от Варненския АС, който на л.5 – л.7 от решението си е направил прецизна оценка както на доказателствените източници, които я подкрепят, така и на тези, които я опровергават, спазвайки изискванията на чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК. Констатираните противоречия в обясненията на подсъдимия А. – както вътрешни, така и с останалите доказателствени източници са дали основание на проверявания съд да оцени тази теза като недостоверна и противоречаща на съвкупната доказателствена маса, което мотивирало отказа му да я приеме. Изложените аргументи в тази насока изцяло се възприемат и от касационната инстанция, която не съзира нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд, които да са довели до неправилно квалифициране на обсъжданото престъпление. Въз основа на посочените до тук доводи настоящият съдебен състав намира, че с възприетата правна квалификация по чл.278 ал.6 пр.3 от НК съдебните инстанции по същество не са допуснали нарушение на материалния закон, поради което не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК и това оплакване на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение. Такова е становището на касационната инстанция и относно оплакването за допуснати от проверявания съд съществени нарушения на процесуалните правила. Изложените по-горе аргументи за стриктно спазване процесуалните изисквания в процеса на събиране проверка, анализ и оценка на доказателствените материали от въззивния съд дават основание на настоящия състав на ВКС да приеме, че при разглеждане на делото АС – гр. Варна не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяна на постановения от него съдебен акт. Твърдението на подсъдимия и неговата защита в обратния смисъл е некоректно и не може да бъде споделено, поради което оплакването за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК следва да бъде оставено без уважение. В жалбата от защитника на подсъдимия А. – адв.Г. не се съдържа изрично оплакване за явна несправедливост на наложените му наказания, но доколкото е оспорено изцяло ангажирането на неговата наказателна отговорност, ВКС извърши проверка и на тежестта на тази отговорност в контекста на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. При индивидуализацията на наказанията, които подсъдимият А. следва да изтърпи, въззивният съд е обсъдили всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и е стигнал до извода, че наложените му от първата инстанция наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за престъплението по чл.278 ал.6 пр.3 от НК; наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца за престъплението по чл.277а ал.7 от НК; и общо наказание по реда на чл.23 от НК в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 /три/ години, както и „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева са завишени и не отговарят на критериите за справедливост, поради което не биха изпълнили целите на наказанието по чл.36 от НК. Въз основа на своята собствена оценка на обстоятелствата, имащи отношение към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, въззивната инстанция е стигнала до извода за наличие единствено на смекчаващи я такива, при това многобройни. Това го мотивирало да определи наказанията при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, в какъвто смисъл изменил първоинстанционната присъда. Настоящият касационен състав намира, че отмерените от АС – гр. Варна наказания на подсъдимия О. И. А. „пробация“ за всяко едно от двете престъпления с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, всяка за срок от една година, а за престъплението по чл.278 ал.6 от НК и „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, както и общо наказание на основание чл.23 от НК „пробация“ с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от 1 /една/ година и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година, към което присъединил наказанието „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева са справедливи, съответни на степента на обществена опасност както на конкретните престъпления, така и на дееца, поради което са от естество да постигнат целите на наказателната репресия, регламентирани в чл.36 от НК. С оглед на това настоящият касационен състав не намира основания за допълнително намаляване на наказанията, нито за отмяна на кумулативното наказание „глоба“, изпълнението на което се очаква да стимулира преоценката от страна на подсъдимия на собственото му поведение от гледна точка на причинените с деянията му вреди на обществения интерес. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 146 от 08.06.2017 г., постановено по ВНОХД № 408/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.