Ключови фрази
Иск за плащане на цена * неприсъствено решение * принудително изпълнение * осъдителен иск

Р Е Ш Е Н И Е

№ 79
С., 24.07.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил М.
Ирина Петрова

при секретаря Ангел Йорданов................…….……. и с участието на прокурора………………..............., като изслуша докладваното от съдията Емил М. т. д. № 8 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 20/16.І.2017 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от [фирма]-С. осъдително решение № 263 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 28.Х.2015 г. по т. д. № 3003/2015 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевирания от този касатор процесуалноправен въпрос: „Ако се счете, че отмяна на неприсъствено решение има възобновяващ ефект спрямо исковото производство, но въз основа на влязлото в сила решение по чл. 238, ал. 1 ГПК е бил издаден изпълнителен лист и успешно е било проведено принудително изпълнение преди отмяната на това решение, налице ли ще е правен интерес от водене на осъдителен иск при липса на неудовлетворено притезание?”
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът [фирма]-С. е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие, че поддържа жалбата си и претендира касиране на постановеното от САС осъдително решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от ВКС за отхвърляне на иска на чуждестранния /италианския/ търговец „Кончериа Клаудиа” С.Р.Л. със седалище и адрес на управление в [населено място], провинция В., регион В., в предявения му размер от 43 591.97 евро, както и присъждане на разноски в размер на сбора от платените по делото държавни такси, възлизащ на сумата от 1 734.54 лева.
Ответното по касация италианско дружество е изразило становище чрез своя процесуален представител по пълномощие за неоснователност на касационната жалба, претендирайки за потвърждаване на атакуваното с нея въззивно решение. Подробни съображения в подкрепа на искането за оставяне на касационната жалба без уважение чуждестранният търговец е изложил в своя писмена защита по делото.
Като взе предвид оплакванията и доводите на касатора [фирма]-С., становището и съображенията, вкл. тези, изложени в писмената защита по делото на ответното по касация италианско дружество „Кончериа Клаудиа” С.Р.Л., а и след като извърши проверка за материалната и процесуална законосъобразност на обжалваното осъдително решение на САС в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното:
Касационната жалба на българския търговец е неоснователна.
Както е прието още с постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 705/16.ХІІ.2009 г. на І-во г.о. на ВКС по ч. гр. дело № 644/09 г., в хипотезата на постановено неприсъствено решение и постъпила срещу него молба за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК, когато въззивният съд намери последната за основателна той отменя това влязло в сила решение. В този случай, макар да не е казано изрично в закона, делото следва да бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане, тъй като в пр-вото за отмяна не е предвидено разглеждане на спора по същество от въззивния съд, а да са приеме противното означава да се смесят две производства – това по отмяна и въззивното в едно, което е недопустимо, защото би лишило страната, веднъж лишена от участие в процеса, от една инстанция. Следователно, както възобновяващия ефект на отмяната по отношение на редовния исков процес, но така също и правозапазващото й действие – в аспекта на чл. 116, б. „б” ЗЗД, не следва да бъдат поставяни под съмнение, като процесуални последици от уважаването на молба с правно основание по чл. 240, ал. 1 ГПК.
По въпроса за правния интерес от воденето на същия осъдителен иск в хипотеза на междувременно удовлетворено притезание по реда на редовно учредено пр-во за принудително изпълнение.
Ноторно е, че уважаването на молбата за отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 ГПК заличава този съдебен акт с обратна сила, а не с действие занапред. Това в конкретния случай означава, че срещу настоящия касатор е било проведено принудително изпълнение на парично вземане в размер на исковата сума от 43 591.97 евро по реда на чл. 442 и сл. ГПК /във вр. чл. 404, т. 1, предл. 1-во от процесуалния закон/, но въз основа на несъществуващо изпълнително основание. Същото това разместване на имуществени блага - от патримониума на [фирма]-С. в патримониума на италианското търговско д-во „Кончериа Клаудиа” С.Р.Л., но с междинно преминаване на парични средства през специалната банкова сметка на съответния съдебен изпълнител - не може да се приравни на доброволното извънсъдебно погасяване на дълга чрез плащане. Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, разграничавайки на тази плоскост дали става въпрос за удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумата по веднъж издадения въз основа на неприсъственото решение изп. лист, от тези - действително относими - факти, свързани с евентуално доброволно погасяване на вземането от длъжника извън изпълнителното производство, както това последователно е разяснено с т. 13 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. Ето защо, като правилен /обоснован, и законосъобразен/ в процесния случай ще следва изцяло да бъде споделен решаващия правен извод в атакуваното решение на САС, че т. нар. „погасителен ефект” на плащането, извършено по изп. дело № 542/2010 г. по описа на ЧСИ М. М. /с рег. № 786/ е поставен в зависимост от уважаването или отхвърлянето на настоящия осъдителен иск, тъй като само при реализирането на втората от тези две възможности търговецът настоящ касатор би имал право да се снабди с обратен изпълнителен лист срещу италианското „Кончериа Клаудиа” С.Р.Л. по реда на чл. 309, ал. 2-във вр. чл. 245, ал. 3, изр. 2-ро ГПК. В заключение, правно несъстоятелна е тезата на касатора, че при данните по делото за веднъж осъществено принудително събиране на сумата, която е предмет на уважения от САС иск с правно основание „по чл. 53 от Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки (Обн. ДВ, бр. 36 от 5 май 1992 г.) - във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ”, следвало още в първата инстанция, при новото разглеждане на делото, този иск да бъде изменен от осъдителен в установителен. Напротив, с оглед всичко гореизложено ищецът „Кончериа Клаудиа” С.Р.Л. не би имал правен интерес от воденето на иск за установяване съществуването на вземането си в размер на исковата сума от 43 591.97 евро, предвид субсидиарния характер на защитата с такъв иск и при непреградената процесуална възможност да води осъдителен иск с така посоченото негова правна квалификация.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2063 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 28.Х.2015 г., постановено по т. дело № 3003/2015 г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

2