Р Е Ш Е Н И Е
№100
гр.София, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Ани Давидова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3876 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С определение № 159 от 28.03.2019 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 224 от 13.07.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 262/2018 г. по описа на Окръжен съд – Враца.
С атакувания акт е отменено решение № 221 от 03.04.2018 г. по гр.д.№ 3506/2017 г. на Районен съд-Враца и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на ищците А. Д. Л. и В. З. В., че ответниците С. А. П. и В. П. П. не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Л.”, площ 1 094 кв.м., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда на един етаж с площ 34 кв.м., масивна второстепенна постройка на един етаж с площ от 18 кв.м. и всички подобрения в имота, при съседи: ***; *** и ***, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт №*, т. *, рег.№ *, д.№ */* г. на нотариус Р.С., вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№ 5458 от 04.10.2010 г., акт № *, том *, дело № */* г., с който въз основа на извършена обстоятелствена проверка С. А. П. и В. П. П. са признати за собственици по давностно владение на терена заедно с построените в него масивна жилищна сграда на един етаж с площ 34 кв.м., масивна второстепенна постройка на един етаж с площ от 18 кв.м. и всички подобрения.
По жалбата на С. А. П. и В. П. П., депозирана чрез адвокат В. Л. от АК – В., касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 2, хипотеза трета ГПК - с оглед приетото от въззивния съд, че течението на срока на придобивната давност е прекъснато с предявяването на иск по чл. 108 ЗС за същия имот срещу същите ответници, но от трето за настоящия процес лице (Д. В. З.), която постановка е намерена от настоящия състав за несъвместима с разпоредбата на чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК.
Касаторите поддържат, че атакувания акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила по подробно изложени в жалбата съображения. Молят въззивното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявеният срещу тях отрицателен установителен иск, като им се присъдят и направените разноски.
Ответниците по касация А. Д. Л. и В. З. В. поддържат, че въззивното решение е правилно по съображения, подробно изложени в отговор на жалбата и писмени бележки вх.№ 7504 от 28.08.2019 г., подадени чрез адвокат И. И. от АК - В.. Претендират разноски.
Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 - 293 ГПК, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно т. 1 от ТР № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК в производството по предявените отрицателни установителни искове ищците следва да докажат фактите, от които произтича правния им интерес, а ответниците - фактите, от които произтича правото им. В случая ищците са доказали наличието на защитимо право (придобито от наследодателите им Д. Л. Ц. и Л. А. Ц. право на собственост при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС при съобразяване и на т. 2 и т. 3 от ТР № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, което по силата на наследственото правоприемство е преминало и в патримониума на ищците), с което са обосновали правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. От своя страна ответниците са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Въз основа анализа на доказателствата е прието, че владението на ответниците е започнало на 03.05.2007 г., когато им е било предадено при условията на чл. 6 от подписания между Л. А. Ц. и А. Д. Л. – от една страна, и ответниците по делото – от друга страна, предварителен договор за продажба на процесния имот. Като неоснователен е определен доводът на ответниците, че дори и да не бъде дадена вяра на показанията на свидетелите им относно 02.01.2005 г. като начален момент на владението и като такъв да се приеме датата на сключване на предварителния договор, то до датата на предявяване на исковата молба - 09.08.2017 г., е изтекъл 10-годишния срок на придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. В тази връзка е изложено, че давността се прекъсва чрез предявяване на иск за защита на правото на собственост върху имота в различните му форми. В конкретния случай срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС изтича на 03.05.2017 г. По делото е установено, че около два месеца преди изтичането на този срок - на 01.03.2017 г., друго лице от кръга на наследниците на Д. Л. Ц. и Л. А. Ц., а именно – Д. В. З., е предявил против С. А. П. и В. П. П. иск за защита правото на собственост с правно основание чл. 108 ЗС. Според въззивния съд с предявяването на този иск е прекъснато течението на придобивната давност. Нямало данни производството по ревандикационния иск да е приключило с влязъл в сила съдебен акт към момента на предявяване на разгледания отрицателен установителен иск от другите наследници на Д. Л. Ц. и Л. А. Ц., което е мотивирало ОС да приеме, че в полза на ответниците не е изтекъл изискуемият от закона срок от 10 години и те не могат да се легитимират като собственици на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.
Така постановеното въззивно решение е неправилно. При правилно установени релевантни за спора факти, въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалния и на материалния закон, които са се отразили върху изхода на спора.
На първо място, като е приел, че течението на срока на придобивната давност се прекъсва с предявяването на иск по чл. 108 ЗС за същия имот срещу същите ответници, но от трето за настоящия процес лице - Д. В. З., въззивният съд е допуснал грубо нарушение на установените с чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК процесуални правила. Цитираните норми регламентират субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебните решения, съобразно които решението обвързва страните по делото и техните правоприемници (универсални и частни). По изключение силата на пресъдено нещо на съдебното решение може да се разпростре и по отношение на лице, което не е било страна, респ. - не е правоприемник на страна в производството по съответното гражданско дело, каквито например са случаите на решението, постановено по иск за гражданско състояние (чл. 298, ал. 3 ГПК) и решение, постановено по дело на необходим другар. Необходимо другарство е налице, когато по своя предмет делата на другарите са тъждествени, т.е. отнасят се до едно и също правоотношение, в което другарите имат идентично правно положение. Това са случаите, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (чл. 216, ал. 2 ГПК). По исковете за защита на права, произтичащи от обикновена дялова съсобственост (за разлика от собствеността в режим на съпружеска имуществена общност) съсобствениците не са необходими другари, тъй като тази съсобственост не съставлява правоотношение, което по естеството си да налага решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици, а и не съществува обективна правна норма, която да регламентира идентичност на делата на отделните съсобственици. Това е и причината, поради която съсобственик, който не е участвал в производство по иск за собственост, не е легитимиран да претендира отмяна на основание чл. 304 ГПК (така – Опр.№ 148 от 05.10.2009 г. по гр.д.№ 1469/2009 г. на ВКС, І г.о.). Аргумент за противното не произтича от произнасянето с Решение № 123 от 11.06.2015 г. по гр.д.№ 1008/2015 г. на ВКС, І г.о. (на което ответниците по касация са се позовали в писмените бележки). В този акт не е прието естеството на правоотношенията при обикновената дялова съсобственост да обосновава процесуално положение на необходими другари за съсобствениците. С Решение № 123 ВКС се е произнесъл по въпроса задължителни и необходими другари ли са в производството по съдебна делба бившите съпрузи и третото лице, на което тези съпрузи са прехвърлили съсобствен между тях имот - предмет на делбата, когато единият от съпрузите възразява, че прехвърлителната сделка е нищожна. Произнасянето касае хипотеза, между която и разглежданата по настоящото дело няма никакво сходство, поради което Решение № 123 съставлява изцяло неотносима практика.
Доколкото дяловата съсобственост не представлява неделимо правоотношение, същата не обосновава отклонение от правилата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следствие от които е ограничаване силата на извършените процесуални действия в рамките на делото, в което са предприети. Като е приел, че течението на срока на придобивната давност, ползваща ответниците (настоящи касатори) в отношенията им с А. Д. Л. и В. З. В., е прекъснато с предявяването на иск по чл. 108 ЗС за същия имот срещу същите ответници, но от трето за настоящия процес лице (Д. В. З.), въззивният съд е разпрострял силата на процесуално действие по друго гражданско дело (предявяването на искова молба при отсъствие на идентичност в субективно отношение) в отношенията между страните по настоящото дело, с което е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК.
Това нарушение от своя страна е довело до нарушение и на материалния закон - чл. 116, б. „б” ЗЗД, съобразно който основание за прекъсване на давността представлява иск за собственост в различните му форми, както и иска за делба. Подобна претенция не е заявявана от А. Д. Л. и В. З. В. в периода от установяване на владението върху процесния имот от страна на съпрузите С. А. П. и В. П. П. на основание сключения от тях с Л. А. Ц. и А. Д. Л. предварителен договор (03.05.2007 г.) до изтичането на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС на 03.05.2017 г. По тази причина не е налице основание да се приеме, че срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС е бил прекъсван. Предвид установените по делото факти, относими към придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС, съдът приема, че с изтичането на 10-годишния срок на придобивната давност, на 03.05.2017 г. касаторите са придобили собствеността върху спорното имущество, на което са се и позовали както в производството за снабдяване с констативен нотариален акт, така и в производството по предявения от А. Д. Л. и В. З. В. иск. Придобиването на собствеността от касаторите обуславя отхвърляне на разглеждания отрицателен установителен иск като неоснователен, което ще следва да се постанови от настоящата инстанция след отменяване на атакуваното решение.
С оглед изхода на делото, в тежест на ответниците по касация следва да се присъди заплащането на направените от касаторите разноски, които възлизат общо на сумата 1 260 лв. (500 лв. за първата инстанция, 300 лв. за въззивното производство и 460 лв. за касационното производство). Ответниците по касация нямат право на разноски.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивно решение № 224 от 13.07.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 262/2018 г. по описа на Окръжен съд – Враца, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Д. Л., ЕГН [ЕГН], и В. З. В., ЕГН [ЕГН], против С. А. П., ЕГН [ЕГН], и В. П. П., ЕГН [ЕГН], отрицателни установителни искове по чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ответниците С. А. П. и В. П. П. не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к. 3000, местност „Л.”, площ 1094 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски отдих и труд (съгл. § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята при поливни условия: ІХ, с номер по предходен план ** - план на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № 372 от 30.06.2009 г. на Областния управител на Област В., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда на един етаж с площ 34 кв.м., масивна второстепенна постройка на един етаж с площ от 18 кв.м. и всички подобрения в имота, при съседи : ***; *** и ***.
ОСЪЖДА А. Д. Л., ЕГН [ЕГН], и В. З. В., ЕГН [ЕГН], ДА ЗАПЛАТЯТ на С. А. П., ЕГН [ЕГН], и В. П. П., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 260 (хиляда двеста и шестдесет) лева, представляваща направени разноски по делото за защита пред трите инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |