Р Е Ш Е Н И Е     № 627     София, 02 февруари 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на осми декември  две хиляди и осма година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       ИВЕТА АНАДОЛСКА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мариана Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 652/2008 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на Апелативна прокуратура – гр. С. против въззивно решение № 419/08 г., постановено по ВНОХД № 630/2008 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдена оправдателната присъда на Софийски градски съд. С първоинстанционната присъда № 6/13.03.08г. по НОХД № 1425/07 г. подсъдимият П. Х. А. е бил признат за невинен в това : - на 18. 04.2002 г. да е превел сумата от 19 146 евро извън страната по банков път чрез личната си разплащателна сметка в “Р”, използвайки документ с невярно съдържание – нареждане за превод от 18.04.2002 г., където като основание за превода е посочен договор с фирма “Б”, като такъв договор в банката не е представян, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 250, ал. 1 от НК; - на 09.05. 2002 г. да е превел сумата от 25 364 евро извън страната по банков път чрез личната си разплащателна сметка в “Р”, използвайки документ с невярно съдържание – нареждане за превод от 08.05.2002 г., където като основание за превода е посочен договор с фирма “Б”, като такъв договор в банката не е представян, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 250, ал. 1 от НК; В протеста се поддържа касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Прави се искане за отмяна на решението и ново разглеждане във въззивната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по съображенията, изложени в него. Подсъдимият А. , лично и чрез процесуален представител, поддържа становище за правилност на съдебния акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, са идентични на тези, поддържани и пред въззивния съд. По начало, такъв подход е допустим ако въззивният съд, нарушавайки нормата на чл. 339, ал. 2 от НПК, не е посочил основанията, поради които отхвърля съответните доводи и/или самото отхвърляне се счита за неправилно, като разбира се, следва да се посочи и в какво се състои тази неправилност. Мотивите на проверявания съдебен акт не дават основание за такава констатация. С обвинителния акт се е претендирало, че подсъдимият е превел по банков път суми в евро, използвайки документи с невярно съдържание – две нареждания за превод, където отразил несъществуващ договор, като основание за превод, какъвто договор не е представил. В тези рамки, изводите на съда за обективна несъставомерност на деянието са законосъобразни. Както е известно, механизмът на изпълнение на престъплението по чл. 250, ал.1 от НК е усложнен и обхваща използването на неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание. Определянето на нарежданията за превод като документи с невярно съдържание и използвани при осъществяване на престъплението, не държи сметка за техния характер. В мотивите на проверявания съдебен акт детайлно са разграничени диспозитивните и удостоверителните документи. Правилно е прието, че нарежданията за превод са диспозитивни документи, в които е обективирано първично изявление (волеизявление) на автора и тъй като не отразяват други факти, стоящи извън самото изявление, то те (нарежданията) не могат да бъдат предмет на лъжливо документиране. Безспорно вярно е, че осъществяването на банкови операции по превеждане на суми извън страната се предхожда от представяне на документи, доказващи необходимост и/или допустимост на превода. Очевидно, подобни документи има предвид обвинението, след като в протеста се цитира разпоредбата на чл. 3, ал.1, т. 3 от Наредба № 28 за информацията, събирана от банките при извършването на презгранични преводи и плащания. Ролята на тези документи (ако са порочни) в механизма на осъществяване на престъпния състав е, че те привидно изпълняват някое от условията за осъществяване на банковия превод. В конкретния случай, както вече се каза, тезата на обвинението е, че подсъдимият е декларирал в нарежданията за превод несъществуващ договор, като основание за плащане, какъвто договор не е представил. Освен това, доказателствата по делото не установяват подобно отразяване (деклариране) от подсъдимия. В тази връзка, правилно въззивният съд е приел, че подсъдимият никъде в нарежданията за превод не е сочил като основание - “договор”. Съобразно съдържанието им са коментирани самите нареждания за превод, респективно известия за банкови преводи, в които липсва подобно отразяване, а в графата “Д” е посочено – “превод”. Доколкото в протеста има позоваване на показанията на свидетели, цитирани в него, може да се отбележи, че съдът не е игнорирал и/или превратно тълкувал същите. Напротив, освен данните, съдържащи се в показанията относно реда, по който са се извършвали преводите в съответната банкова институция, обсъдени от съда са и други обстоятелства, съобщени от тези свидетели – за представяне на митническа декларация за внесена валута и нареждане на валутен превод до размера на същата. Обобщено, при установените факти, крайното заключение на решаващия съд, че подсъдимият не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 250 от НК, е правилно. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 419/08 г., постановено по ВНОХД № 630/2008 г. от Софийски апелативен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.