Р Е Ш Е Н И Е № 216 гр.София, 22.07.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 657/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по протеста на прокурор от Апелативната специализирана прокуратура и жалбата на защитника на подсъдимите В. К. Г. и М. И. Б. срещу присъда № 1/14.02.2013 год. по въззивно нохд № 237/2012 год. на Апелативния специализиран наказателен съд. Прокурорът при Апелативната специализирана прокуратура оспорва законосъобразността на новата присъда в оправдателната й част по отношение и на двамата подсъдими за престъплението по чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК. Мотивира се с оценка на доказателствения материал, довела до неправилно приложение на закона. Прави искане за осъждане и налагане на наказание лишаване от свобода при условията на чл.66, ал.1 НК. Оспорва основателността на жалбата. В жалбата и допълнението към нея се поддържа, че потвърждаването на първоинстанционната присъда в осъдителната й част е при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.305, ал.3 НПК, на чл.339, ал.2 НПК при изготвяне на мотивите, чл.107, ал.3 НПК поради неправилна оценка на показанията на свидетеля Ч. за относими обстоятелства и пренебрегване обясненията на подсъдимите. Определя квалификациите по чл.206, ал.1 НК и по чл.142 НК като незаконосъобразни. Оспорва справедливостта на наложените наказания и мотивите за определянето им в еднакъв размер и при условията на чл.54 НК. С касационните основания по чл.348, ал.1 НПК се мотивира искането си за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат отстранени допуснатите процесуални нарушения и алтернативно – за изменение и намаляване на наложените наказания. Оспорва се основателността на протеста. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и конкретизира искането с предвидените в НПК правомощия на касационната инстанция – да върне делото за ново разглеждане на въззивния съд за отстраняване на нарушенията и осъждане на подсъдимите. Определя жалбата на подсъдимите като изцяло неоснователна, с което мотивира искането си да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Специализираният наказателен съд, VІ-ти състав с присъда № 17/08.11.2012 год. по нохд № 190/2012 год. признал подсъдимия Б. за виновен в това, че през периода края на м.февруари-началото на м.април 2007 год. при условията на продължавано престъпление противозаконно присвоил чужди движими вещи, собственост на Н.Д. и М.Д., на обща стойност 8 425 лева, които владеел. На основание чл.206, ал. вр.чл.26, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на две години лишаване от свобода и го оправдал за вещ на стойност 390 лева. Признал подсъдимите Б. и Г. за виновни в това, че на 12.04.2007 год. в гр.Пл. в съучастие като извършители: противозаконно лишили св.К.Ч. от свобода като деянието е извършено от лице от състава на МВР-командир на отделение (подс.Б.) и на служител в организация, която извършва охранителна дейност [фирма], гр.П. (подс.Г.). На основание чл.142А, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.142, ал.2, т.6 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.54 НК ги осъдил на две години лишаване от свобода всеки един; отнели от владението на св.Ч. движима вещ – лек автомобил, на стойност 3 100 лева, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвоят. На основание чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.54 НК ги осъдил на две години лишаване от свобода всеки един. Признал ги за невинни и ги оправдал по обвинението по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК. Приложил чл.23, ал.1 НК и наложил на всеки един от подсъдимите едно общо наказание – най-тежкото от определените, по две години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от по четири години. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски и се произнесъл по въпроса за веществените доказателства по делото. Апелативният специализиран наказателен съд, ІІІ състав с присъда № 1/14.02.2013 год. по въззивно нохд № 237/2012 год. отменил присъдата в частта, в която подсъдимите са признати за виновни и осъдени по чл.194, ал.1 НК като ги признал за невиновни и ги оправдал. Отменил присъдата в частта относно приложението на чл.23, ал.1 НК за подсъдимия Г. и изменил за подсъдимия Б.. Потвърдил присъдата в останалата й част. Жалбата на подсъдимите е подадена в срок, но е неоснователна по следните съображения. Доводите, които се поддържат пред настоящата инстанция, са развити и пред въззивния съд, но както се поддържа те не са намерили отговор в обжалваното решение поради допуснатите съществени нарушения на чл.107, чл.13, чл.14 и чл.314 НПК. От съдържанието на мотивите обаче не може да се изведе подобен извод. Съдът е изложил фактическата обстановка, която е приел за установена. Направил е извод, че събрания доказателствен материал е възможния за установяване на относимите към предмета на доказване обстоятелства. Приел е,че първоинстанционният съд е имал правилен подход при проверката и оценката му, което е намерило и отражение в мотивите, изготвени при спазване на изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Констатирал е някои различия в изводите за достоверност, както и непълноти, които е отстранил, мотивирайки се с изложените съображения и като е допълнил анализа. Отговорил е на всички доводи и възражения в съответствие с изискванията по чл.339, ал.2 НПК. Не се подкрепя от фактическа страна възражението, че въззивният съд е потвърдил неправилния и противоречащ на чл.107, ал.3 НПК начин за оценка на показанията на св.К.Ч.. И двете инстанции по същество са взели предвид и обсъдили показанията му като единствен очевидец на престъплението. Не са подценили положението му и на пострадал, което обаче не може да бъде единственото основание да бъде определен като недостоверен източник на информация. Решението да се приеме, че последователни и логични са показанията му, дадени пред съдия по чл.223 НПК в досъдебното производство, не е израз на едностранна оценка. Установените от него факти са съпоставени с показанията на другите, конкретно посочени свидетели. Изложени са съображения защо тези, а не останалите му показания, отговарят в най-пълна степен на изискванията за достоверност, логичност и съответствие за относими обстоятелства. Подкрепата на възражението с избирателно цитирани изводи от мотивите на съда не може да доведе до различно решение по въпроса дали е упражнено физическо насилие и психическо въздействие върху него от двамата подсъдими. Вярната оценка на доказателствените източници е основанието да се приеме, че фактическите обстоятелства са доказани по несъмнен начин, че освен показанията на пострадалия и неговите близки са взети предвид и показанията на св.Б.М., който е първият свидетел, непосредствено възприел както наличието на увреждане в областта на устата на Ч., така и неговото състояние и поведение, изразяващи уплаха, напрежение и стремеж да се отдалечи по-бързо от лицата, за които е обяснил, че са му нанесли побой. С оглед предявеното обвинение без значение е какъв е вида и тежестта на телесната повреда. Не е вярно твърдението, че няма отговор на съществено, според защитата, възражение – причината за липсата на пръстови отпечатъци, които да са оставени от подсъдимите в жилището на Н.Д.. Въззивният съд изрично е обсъдил и е изложил съображения, основани на събрания доказателствен материал, включващ и заключението на експерт, че липсват годни, въз основа на които да се установи на кого са, но че това не е основание да се приемат като недостоверни показанията на единствения присъствал там свидетел К.Ч.. Този извод не е произволен. Установено е за В.Г., че е използвал ръкавици, а за подсъдимия Б., че действително е влизал в жилището в предходни моменти, но не за да живее, както е посочено в жалбата, а за да изнесе имуществото на св.Н.Д., т.е. че е налице обективната възможност дори и при прецизни следствени действия да не бъдат установени техни отпечатъци, без това да е основание за различен от направения извод, че са били на инкриминираната дата в жилището. Доводите за едностранна оценка на обясненията на подсъдимите са неоснователни. И двете инстанции по същество са ги обсъждали с оглед съдържанието им като важно доказателствено средство. Оценили са ги като останалите доказателствени източници чрез съпоставка, анализ и оценка с оглед действителния им смисъл. Правилно са приели, че са нелогични, изолирани и по съдържание декларативни и отричащи, подкрепящи възприетата от тях позиция на защита и затова въз основа на тях не могат да се установят относими обстоятелства. В жалбата се поддържа довод за допуснато нарушение на чл.305, ал.3 НПК, обоснован с липсата на доказателствен анализ и недостатъчно добре аргументирано решение да се отхвърлят като неоснователни съществени доводи, т.е. че има съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд като инстанция по същество, защото е потвърдил безмотивно допуснати от първоинстанционния съд нарушения. Както беше посочено съдът е обсъдил съвкупността от преки и косвени доказателства, правилно ги е оценил и е изградил фактическите и правните заключения, но е обсъдил и направените доводи в съответствие с изискванията по чл.339, ал.2 НПК. За съдържанието на съдебния акт в случаите, когато е потвърдена присъдата, законодателят не е предвидил изрично прилагането на изискванията според чл.305 НПК, нито задължение за подробен отговор на всеки довод. Извод за липса на мотиви не може да се обоснове с обема, а със съдържанието и смисъла на изложените съображения за отказа да се определят доводите като основателни. Възприемайки мотивите на предходната инстанция, какъвто е конкретният случай, не е длъжен да ги възпроизвежда изцяло. Достатъчно е да заяви съгласието си с тях по ясен и недвусмислен начин, което е направил според съдържанието на оспорения съдебен акт. Правната квалификация на деянията е законосъобразна. Настоящият състав изцяло споделя изложените от инстанциите по същество правни съображения, основани на правилно установените фактически положения, които поначало не подлежат на касационен контрол, че подсъдимите при условията на съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 НК са извършили престъпление по чл.142А, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.142, ал.2, т.6 вр.чл.20, ал.2 НК, а подсъдимият Б. и по чл.206, ал.1 НК. Законосъобразни са изводите, че Б. при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК в инкрииминирания период противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които владеел. Вещите са се намирали в правомерно владение, предоставено чрез получения от свидетеля Д.Д. ключ и устна договорка за възможността да използва жилището на св.Н.Д., както и намиращите се в него вещи. По този начин той е имал фактическата възможност да се разпорежда с вещите със съзнанието, че не са негови, нито са изгубени или изоставени. Имал е регламентиран достъп до тях и правото му се е ограничавало до възможността временно да ги владее, а задължението – да не се разпорежда с тях като със свои собствени. От субективна страна извършеното е при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК и е установен въз основа на конкретното обективирано поведение на подсъдимия, указващо на съзнание относно чуждия характер на вещите и засягането на чужда собственост. Законосъобразно е решението поведението на подсъдимите да се квалифицира като престъпление по чл.142А от НК. Налице са обективните и субективните признаци, в който смисъл са изложените подробни съображения. Престъплението е извършено, когато е установено, както в конкретния случай, ограничаване на личната свобода. С поведението си подсъдимите са засегнали правото на св.К.Ч. свободно да се придвижи и сам по свое усмотрение да избира къде, кога и как да се движи, което е достатъчно за съставомерността му. Извършеното е противозаконно, а не в изпълнение на разпоредба на закон. Лишаването от свобода е започнало по измамлив начин, реализирано чрез съобщена невярна информация от страна на подс.Г. – за новонастъпил проблем в охранителната система, като служител в организация, която извършва охранителна дейност. Изпълнителното деяние е осъществено и с упражняването на физическо насилие – нанасяне на удари и ограничаване на възможността му да напусне жилището, както и с психическо въздействие чрез заплахи и предупреждения за бъдещи неблагоприятни последици за неговите и живота и здравето на близките му. Прекратено е само поради това, че пострадалият се е възползвал от създала се ситуация д избяга след като подсъдимите са заявили и демонстрирали намерение да го закарат на друго място, без да искат неговото съгласие. Неоснователни са и доводите за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания за престъплението по чл.142А НК. Този въпрос е обсъждан подробно от въззивния съд и е намерил верен отговор. Всички относими за отговорността индивидуализиращи обстоятелства са били проверени и правилно оценени като смекчаващи и отегчаващи с оглед тяхната тежест и значение. Липсата на различие в размера на наказанията не е основание за извод, че е налице възможност по чл.348, ал.1, т.3 НПК за изменение. Индивидуализацията според значението на установените за всеки един обстоятелства и по изложените съображения не е извършено в противоречие с установеното за поведението им преди, по време и след извършване на деянието, за конкретното извършено от всеки един, за резултата, последиците, въздействието, нито с изискванията по чл.35, ал.3 НК и с целите по чл.36 НК. Въззивният съд изрично е обсъдил и отчел като смекчаващо обястоятелство продължителността на процеса. Няма основание да му се придаде по-голяма тежест в полза на подсъдимите, каквото е искането в жалбата, а още по-малко – да се определи като изключително по смисъла на чл.55 НК обстоятелство и да се подценят данните за фактическата и правна сложност на делото, за поведението на подсъдимите по време на производството и за действията на компетентните органи. Не е налице прекомерна продължителност на наказателното производство, което да налага компенсиране чрез намаляване на наказанията за сметка на времетраенето му. Няма основание установените обстоятелства да бъдат определени като многобройни, за да се приложи предвидената от законодателя като изключение правна възможност по чл.55, ал.1 НК. Протестът на прокурора е неоснователен. Решението на въззивния съд да отмени осъдителната присъда в частта по обвинението за извършено престъпление по чл.194 НК е мотивирано с липсата на категорични доказателства деянието да е доказано от обективна и субективна страна. Изпълнил е процесуалните си задължения според изискванията по чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК като е направил прецизна и задълбочена проверка на целия доказателствен материал. Съпоставил е доказателствените източници и е установил фактически обстоятелства, различни от приетите в първоинстанционния съдебен акт. Фактите, че подсъдимият Б. е взел от св.К.Ч. ключовете от автомобила, за кражбата на който е предявеното обвинение, и са останали в него след бягството на свидетеля, че в по-късен момент автомобила е продаден не са достатъчни, за да се обоснове искания от прокуратурата извод. Не е установено намерение за кражба и от свидетеля К.Ч., според който подсъдимите са искали да го заведат на друго място, по повод на което са решили да използват автомобила, без да са заявявали по някакъв начин намерение за разпореждане. Умисълът се извежда от обективното поведение на подсъдимия към момента на извършване на деянието, а конкретно установеното не може да мотивира решение за положително решение на въпросите по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Да се уважи искането на прокурора за отмяна на оправдаването означава да се постанови съдебен акт в нарушение на забраната за осъждане по предположение. Водим от изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че новата присъда следва да бъде оставена в сила след като доводите на страните за постановяването й при наличие на поддържаните съответни касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1 НПК са неоснователни. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 1/14.02.2013 год. по въззивно нохд № 237/2013 год. на Апелативния специализиран наказателен съд, ІІІ състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/