Р Е Ш Е Н И Е № 43 гр. София, 12 март 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурор МАРИЯ МИХАЙЛОВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 66 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на служебния защитник на подсъдимия С. Б. С. – адв.Т. Т., против въззивно решение № 446/14.11.2019 г., постановено по внохд № 111/2019 г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата е наведено единствено касационното основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Твърди се, че атакуваното решение, с което е потвърдена първоинстанционната незаконосъобразна присъда, е неправилно, тъй като подсъдимият е осъден за престъпление, за което не му е повдигнато обвинение по определения в закона ред. Посочено е, че в грубо нарушение на разпоредбата на чл.287 от НПК, след като досъдебното производство е водено повече от шест години, прокурорът не е прецизирал повдигнатото обвинение, а съдът е допуснал изменение, без да е налице съществена промяна в обстоятелствената му част. В нарушение на разпоредбата на чл.287, ал.3 от НПК, съдът следвало да отложи делото, за да предостави възможност на подсъдимия и защитата да се подготвят по новото обвинение. Претендира се да се отмени въззивното решение и да се оправдае подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият С. С., редовно призован, не се явява. Назначеният му от досъдебното производство служебен защитник адв.Т. поддържа касационната жалба и пледира тя да бъде уважена по изложените в нея съображения. Подсъдимият П. Т., за който съдебното производство е проведено по реда на задочното, по смисъла на чл. 369, ал.3, т.2 от НПК, не се явява и пред настоящата инстанция. Служебният му защитник адв.С. Х. моли съда ако приеме, че са налице касационните основания за отмяна на въззивното решение, съобразно чл.347, ал.2 от НПК, да го отмени и по отношение на П. Т.. Представителят на ВКП е на становище, че не е налице релевираното касационно основание и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 259/29.11.2018 г. по нохд № 2948/2018 г., постановена от Софийски градски съд подсъдимите С. С. и П. Т. са признати за виновни в това, че на 25.01.2012 г. в [населено място], в съучастие по между си като съизвършители са причинили на А. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, поради което и на основание чл.129, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК са осъдени на по 1 /една/ година лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила, като двамата подсъдими са признати за невинни в съучастие като съизвършители, при условията на продължавано престъпление да са направили опит и да са отнели чужди движими вещи съответно от владението на А. Н. на стойност 51,80 лв. и от К. Н. на стойност 74,50 лв., като са употребили за това сила и в този смисъл на основание чл.304 от НПК са оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.18, вр. с чл.26, ал.1 от НК. С присъдата в тежест на подсъдимите, на основание чл.189, ал.3 от НПК, са възложени направените по делото разноски, като всеки един от двамата е осъден да заплати по 165 лв. По жалба на защитника адв.Т. е образувано внохд № 111/2019 г. по описа на Апелативния съд - София. С постановеното по делото решение е потвърдено изцяло първоинстанционната присъда. Изложените в жалба съображения в подкрепа на заявеното касационно основание са напълно идентични с посочените във въззивната жалба. Тяхното възпроизвеждане за пореден път не може да доведе до желания от защитата резултат, тъй като подробният и изчерпателен отговор на апелативния съд е изцяло съобразен със закона и трайно установената съдебна практика и като такъв се споделя изцяло от настоящия състав. Не само на тази основа, напълно неоснователно се явява единственото възражение, че при повдигнатото обвинение за съставно престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 вр. с чл.198, ал.1 от НК с осъждането на подсъдимия за по-леко наказуемо престъпление по чл.129, ал.1 от НК се нарушава правото му на защита, тъй като е възпрепятствана възможността му да разбере в какво точно е обвинен, да се подготви по новото обвинение и пълноценно да осъществи правата си. За ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия, когато установените по делото факти следва да се квалифицират по осъществения с тях по-леко наказуем престъпен състав, не е необходимо изменение на обвинението по чл.287 от НПК, тъй като оценените като съставомерни обстоятелства, не са били неизвестни на подсъдимия. В случая те са изрично посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подсъдимият се е защитавал по тях, без да са му вменени допълнителни такива, поставящи го в процесуална изненада. Ето защо дадената от първоинстанционния и възприета от въззивния състав, различна от прокурора правна оценка е съобразена с правомощията на съда, поради което не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а още по-малко такива от категорията на съществените. В случая подсъдимият се е защитавал по фактите за грабеж, придружен с нанасянето на средна телесна повреда и с осъждането му за такава, изразяваща се в счупването челюстта на пострадалия Н., по никакъв начин не е нарушено правото му на защита. Цитираното в жалбата решение на ВС най-малкото е постановено преди повече от двадесет и осем години и няма как да е съобразено с настъпилите изменения не само в разпоредбата на чл.287 от НПК. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 446/14.11.2019 г., постановено по внохд № 111/2019 г. по описа на Апелативен съд - София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: