5 Р Е Ш Е Н И Е № 50177 гр. София, 23.06.2023 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втор а година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1809 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47, ал.1, т.2, т.5 и ал.2 ЗМТА. Образувано е по предявени от П. Б. Г. срещу „ЕНПРОМ“ ЕООД, искове с правно основание чл.47, ал.1, т.2, т.5 и ал.2 ЗМТА за отмяна / прогласяване за нищожно на арбитражно решение от 26.05.2022г. по арб. д. № 2/2022г. на Арбитражен съд „Арбитър Юстициарум“, [населено място], в частта, с която ищцата е осъдена, в качеството й на солидарен длъжник, да заплати на „ЕНПРОМ“ ЕООД сума в размер на 43 124,40 лева, представляваща сбор от главница по процесния договор в размер на 32400 лева, ведно с договорна лихва за забава в размер на 10 724 лева до окончателното й плащане, и разноски за арбитражното производство в размер на 13 279,38 лева. Ищцата искат отмяна на арбитражното решение, като постановено при липса на арбитражно споразумение спрямо нея, разрешаване на спор, който не е предвиден в арбитражното споразумение, съответно решението да бъде прогласено за нищожно, поради разглеждане от арбитража на неподведомствен спор. Сочи, че арбитражното дело е образувано по искова молба на „ЕНПРОМ“ ЕООД, с която се претендира присъждане на обезщетение и на неустойка по чл.5.7 от Общите условия към индивидуален договор за предоставяне на услуги по проекти, финансирани със средства на ЕС от 15.03.2018г., ведно с мораторна неустойка по чл.5.3 от Общите условия. Излагат се съображения, че арбитражният съд неправилно е счел, че в приемо - предавателния протокол от 24.03.2020г. се съдържа валидна арбитражна клауза, обвързваща ищцата. На първо място, Г. твърди, че не е дала съгласие в лично качество споровете по този протокол да бъдат отнасяни до арбитраж, тъй като тя е подписала протокола само в качеството си на управител на „Зет Сървиз“ ЕООД, но не и в лично качество, като обозначението при подписа „лично“ обозначава страните по протокола. На второ място, се сочи, че арбитражното споразумение е бланкетно и не очертава предметните предели на арбитруемия имуществен спор, съответно не може да се изведе по безспорен начин относимостта на арбитражното споразумение към индивидуалния договор за предоставяне на консултантски услуги по проекти, финансирани със средства на ЕС от 15.03.2018г., както и към Общите условия към договора. Поддържа се, че арбитражната клауза реферира към спорове, породени от „този договор“, следователно при граматическото тълкуване на клаузата, според молителката, се извежда арбитражна компетентност за спорове, произтичащи от приемо - предавателния протокол, а не от договора или общите условия към него. На последно място се твърди, че спорът е неарбитруем на основание чл.19, ал.1 ГПК, тъй като молителката е потребител по см. на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП, в каквото качество е подписала договора, независимо, че обезпечава договор между търговски дружества. С оглед изложеното, се иска отмяна, съответно прогласяване на нищожността на арбитражното решение, на основание чл.47, ал.1, т.2, т.5 и ал.2 ЗМТА, както и присъждане на разноските по делото. Прави се възражение по чл.78, ал.5 ГПК по отношение на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Ответникът, „ЕНПРОМ“ ЕООД, моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни, тъй като не са налице сочените основания за отмяна, съответно за прогласяване на нищожността на арбитражното решение, доколкото е налице валидно арбитражно споразумение и решение. Твърди, че приемо - предавателният протокол представлява анекс към договора, като с него управителите на дружествата встъпват в дълг и е уговорена и арбитражна клауза, която намира приложение за всички спорове относно договора, част от който са общите условия към него. С оглед задължаването и на двамата управителни на дружествата, наред с тях, при подписа на всеки от тях е използвана формулировката „лично“, като ответникът се позовава и на практиката на ВКС по този въпрос, обективирана в решение № 20/10.04.2018г. по т.д. № 1519/2017г. на I т.о. Сочи се, че възприемането на противното становище, би довело до правния абсурд ищцата да е подписала в лично качество протокола единствено по отношение на клаузата за солидарна отговорност, като протоколът да няма обвързващо за нея действие в останалата си част – за арбитражната клауза. Поддържа се, че Общите условия представляват неразделна част от договора и са били предоставени на ищцата при сключването му, с оглед изрична декларация от същата в самия договор, поради което арбитражното споразумение се разпростира и върху искове с основание клауза от общите условия. Твърди се, че ищцата няма качеството на потребител, тъй като е обезпечила търговски договор с оглед качеството си на законен представител на „Зет Сервиз“ ЕООД, поради което възражението за неарбитруемост на спора е неоснователно. Ответникът иска присъждане на направените от него разноски – 3240 лева адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: С оглед процесуалното поведение на ищцата в арбитражното производство, а именно - направено от нея възражение за липса на компетентност в срока по чл.20, ал.1 ЗМТА, правото на страната да се позове на основанието по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА не е преклудирано, като валидността на арбитражното споразумение не се презумира по чл.7, ал.3, предл. 2-ро ЗМТА. На 15.03.2018г. е сключен индивидуален договор за предоставяне на консултантски услуги по проекти, финансирани със средства на ЕС, от консултанта „ЕНПРОМ“ ЕООД на клиента „Зет Сървиз“ ЕООД, последното представлявано от управителя си П. Б. Г., ищца в настоящото производство. В договора изрично е посочено, че към момента на подписването му на „Зет Сървиз“ ЕООД е предоставен екземпляр от Общите условия на консултанта „ЕИНПРОМ“ ЕООД, като клиентът декларира, че е запознат и приема изцяло посочените Общи условия за предоставяне на консултантски услуги във връзка с проекти, финансирани със средства на ЕС, които представляват неразделна част от договора. На 24.03.2020г. е подписан приемо - предавателен протокол към индивидуален договор за предоставяне на консултантски услуги по проекти, финансирани със средства на ЕС, в който изрично е посочено, че с подписването на протокола консултантът „ЕНПРОМ“ ЕООД и И. К. З., се съгласяват З. да отговаря солидарно с „ЕНПРОМ“ ЕООД по индивидуалния договор за предоставяне на консултантски услуги по проекти, финансирани със средства на ЕС, съответно клиентът „Зет Сървиз“ ЕООД и П. Б. Г., се съгласяват Г. да отговаря солидарно с „Зет Сървиз“ ЕООД по същия договор. Арбитражният съд е извел своята компетентност от съдържащата се в посочения протокол от 24.03.2020г. клауза, че всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително спорове, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Арбитражния съд „Арбитер Юстициум“ СНЦ, с ЕИК[ЕИК], представлявано от Красен В., съобразно неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения. Видно от съдържанието на протокола от 24.03.2020г., страна по него са както двете дружества, сключели договора за консултантски услуги, така и физическите лица, управители на тези дружества, които встъпват като физически лица в задълженията на дружествата по този договор, неразделна част от който са Общите условия към него. Последните са били предоставени на П. Г. при подписването на договора, в качеството й на управител на една от страните по него - дружеството - възложител, поради което същата е била запозната с тях, както и с обстоятелството, че те са неразделна част от договора. Ето защо, встъпвайки в задълженията по договора, тя се счита обвързано и от Общите условия, неразделна част от договора, които са й били предоставени преди това. Неоснователно е твърдението на ищцата, че по отношение на нея няма действие арбитражната клауза, съдържаща се в протокола, тъй като тя е положила върху него само един подпис в качеството й на управител на „Зет Сървиз“ ЕООД. В протокола изрично е посочено, че тя действа и в лично качество, а не само като законен представител на възложителя по договора, поради което с подписа си същата се задължава и в двете си качества. С оглед на това, настоящият състав на ВКС приема, че ищцата е страна по арбитражното споразумение, материализирано в протокола. Не може да бъде споделен и доводът, че арбитражната клауза в протокола е неясна, съответно под всички спорове, породени от „този договор“ следва да се разбира учредяване на арбитражна компетентност само за спорове, произтичащи от приемо - предавателния протокол. Още в началото на протокола изрично е посочено, че той се подписва „към индивидуален договор за предоставяне на консултантски услуги по проекти, финансирани със средства на ЕС“, който договор единствено е посочен в протокола и то многократно, поради което ВКС приема, че изразената в него воля е за арбитруемост на споровете по този договор, която воля е ясна и не се нуждае от тълкуване по чл.20 ЗЗД. Общите условия не са отделен договор, а неразделна част от договора за консултантски услуги, поради което споровете по тях се обхващат от арбитражната клауза. Нещо повече, дори да се възприеме тезата на ищцата, че предмет на арбитражното споразумение са само спорове, произтичащи от приемо - предавателния протокол, доколкото в протокола е инкорпориран договор за встъпване в дълг на ищцата в консултантския договор, сключен от дружеството, което тя представлява, част от който договор са Общите условия, и във връзка с което встъпване в дълг тя е осъдена по арбитражното дело в лично качество, то не е налице разрешаване от арбитражния съд на спор, който не се обхваща от арбитражното споразумение. На последно място, настоящият състав на ВКС счита, че ищцата, при встъпването си в дълг не е действала в качеството на потребител. В пар.13а, т.9 от ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл.2, б. „б” от Директивата 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз, в която разпоредба е дефинирано понятието „потребител”, като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в пар.13 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно решенията по дело С-74/15 и по дело С-419/11 на СЕС, обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник или гарант, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални връзки с посоченото дружество, като например управлението или мажоритарно участие в същото. В настоящия случай придобиването на качеството на съдлъжник по търговски договор от физическото лице е осъществено с оглед тесните му професионални връзки с дружество-възложител, изразяващи се в осъществяване на управлението на дружеството, поради което не може да се приеме, че задължаването от страна на физическото лице е извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или професия. Ето защо, независимо, че обезпечаването на задълженията по търговски договор чрез встъпване в дълг е направено от физическо лице, последното няма качеството на потребител по пар.13 от ДР на ЗЗП. С оглед на това, неоснователен е и доводът на ищцата, че арбитражният съд е разрешил спор, по който страна е потребител по см. на пар.13 от ДР на ЗЗП, поради което арбитражното решение не се явява нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА, вр. чл.19, ал.1 ГПК. Предвид изложеното, исковете по чл.47, ал.1, т.2, т.5 и ал.2 ЗМТА са неоснователни и подлежат на отхвърляне. С оглед изхода на делото, на ответника се дължат разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 3240 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, според представени нареждане за кредитен превод и авизо местен превод от 12.12.2022г. Направеното от ищцата възражение по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като възнаграждението е под минималния размер от 4099,92 лева по НМРАВ. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И ОТХВЪРЛЯ предявени от П. Б. Г. срещу „ЕНПРОМ“ ЕООД, искове с правно основание чл.47, ал.1, т.2, т.5 и ал.2 ЗМТА за отмяна / прогласяване за нищожно на арбитражно решение от 26.05.2022г. по арб. д. № 2/2022г. на Арбитражен съд „Арбитър Юстициарум“, [населено място], в частта, с която П. Б. Г. е осъдена, в качеството й на солидарен длъжник, да заплати на „ЕНПРОМ“ ЕООД сума в размер на 43 124,40 лева, представляваща сбор от главница по процесния договор в размер на 32400 лева, ведно с договорна лихва за забава в размер на 10 724 лева до окончателното й плащане, ведно с разноски за арбитражното производство в размер на 13 279,38 лева. ОСЪЖДА П. Б. Г., ЕГН [ЕГН], да заплати на „ЕНПРОМ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 3240 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.