Р Е Ш Е Н И Е № 62 София, 01.07.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 339 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Х. М. Ч. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение 493 от 03.11.2014 година постановено по В.гр.д Nо 664 /2014 година на ОС Пазарджик. Поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно поради допуснати нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, основания за отмяна по см. на 281 т.2 и т.3 ГПК. Касационният съд е допуснал обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроси : следва ли при иск по чл. 109 ЗС да бъде установено при условията на главно и пълно доказване правото на собственост на ищеца върху обекта на въздействие и може ли да се приеме , че е налице препятстване упражняване правото на собственост по см. на чл. 109 ЗС в случаите , когато се претендира нарушено отстояние на законно положена ел. инсталация от изградена в последствие незаконно тераса, приемайки , че е налице противоречие със задължителна съдебна практика – Решение No 273 от 26.04.2010 година по гр.д.No 102/2009 год. на ВКС- I г.о. , Решение No 150 от 25.05.2011 год. по гр.д.No 551/2010 год. на ВКС- II отд. на ГК, Решение No 149 от 13.04.2010 год. по гр.д. No 3830/2008 година на ВКС- III отд. на ГК . Ответникът по касация Н. М. Ч. не взема становище. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените отменителни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С посоченото решение , окръжният съд, в правомощията по чл. 258 и и сл. ГПК е потвърдил Решение No 96 от 23.06.2014 год. по гр.д.No 571/ 2003 год. на РС Панагюрище , с която е уважен иска по чл. 109 ЗС като Х. М. Ч. е осъден да отстрани неоснователно прекаран електрозахранващ кабел от първи жилищен етаж , собственост на Н. М. Ч., в жилищна сграда с идентификатор 55302.501.450 като пречещ на упражняване правото на собственост на Н. Ч. и представляващ опасност за намиращите се на първия етаж , съобразно Наредба No 3/09.06.2004 год. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. По поставения правен въпрос следва ли при иск по чл. 109 ЗС да бъде установено при условията на главно и пълно доказване правото на собственост на ищеца върху обекта на въздействие и може ли да се приеме , че е налице препятстване упражняване правото на собственост по см. на чл. 109 ЗС в случаите , когато се претендира нарушено отстояние на законно положена ел. инсталация от изградена в последствие незаконно тераса, настоящият състав на ВКС приема : С искът по чл. 109 ЗС се търси защита на правото на собственост от всяко пряко или косвено неоснователно въздействие , вредно отражение или създадено състояние , което пречи на собственика да упражнява правото на собственост в пълен обем . При спор повдигнат от ответника дали вещта , обект на вредно въздействие според твърденията на страната-ищец , е собственост на същия, решаващият съд безусловно следва да се произнесе по този спор. В рамката на предприетата защита на правото на собственост съдът може да даде защита на правото на собственост само ако искът е иницииран от лицето, титуляр на това право и са доказани онези твърдяни действия или бездействия на ответника , съставляващи неоснователно въздействие и/или посегателство върху обекта на тази собственост. Само титулярът на правото на собственост може да бъде материално-легитимиран по иска по чл. 109 ЗС докато на страната на ответника може да бъде конституирано и лице , което поддържа състоянието на вредно въздействие спрямо вещта. За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие , което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието , което препятства упражняване правото на собственост , кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно” време , изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Както се приема още с ТР 31/84 год. ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова , че да създава пречки за ползване на собствената вещ. Actio negatoria разбирана в един по широк аспект е условие за защита срещу необосновани вмешателства, преки или косвени , който възпрепятстват собственика да упражнява правото си на собственост като използва напълно своята вещ и е израз на възможността при надлежно упражнено искане тези вмешателства да бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние. В изложения смисъл са и Решение No 273 от 26.04.2010 година по гр.д.No 102/2009 год. на ВКС- I г.о. , с което се изрично се приема , че „основателността на петиторните искове е поставена в зависимост от установяване правото на собственост на ищците, което следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване“, Решение No 150 от 25.05.2011 год. по гр.д.No 551/2010 год. на ВКС- II отд. на ГК, с която е прието, че не всяко въздействие върху имота, може да обоснове основателност на предявеният по чл. 109 ЗС иск, а само онова въздействие което засяга неоснователно обекта и посредством което обективно се създават пречки за упражняване на установения правен тежим на ползване на имота , като по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да се упражнява в пълен обем“. С Решение No 149 от 13.04.2010 год. по гр.д. No 3830/2008 година на ВКС- III отд. на ГК, съставът на ВКС е приел, че „всяко увреждащо въздействие може да бъде предмет на предвидената петиторна защита по чл. 109 ЗС, в смисъл, че всяко въздействие , което противоречи на установения правен режим на ползване на имота като по този начин се накърняват чуждите права“. В изразеното разбиране на съда по това решение по чл. 290 ГПК съдържа две противоречиви тези - тази необходимостта да е налице увреждащо въздействие , което предполага резултат от конкретно поведение и тезата за това , че принципното несъобразяване с установен правен режим на ползване , без да е необходим конкретен увреждащ резултат , съставлява накърняване на чуждото право на собственост. Настоящият състав приема за правилна , при изразеното по горе становище, тезата за необходимостта от доказано неоснователното въздействие , имащо реален израз на препятствие за упражняване правото на собственост на титуляра на това право. По основателността на касационната жалба . Предвид на изложеното следва да се приеме , че касационната жалба на Х. М. Ч. е основателна . Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо но неправилно. При постановяването му е допуснато нарушения на материалния закон, тъй като разпоредбата на чл. 109 ЗС е приложена в смисъл, обратен на изразените общи мотиви на настоящото решение. При данните по делото, въззивният съд е направил необоснован извод относно материално-правната легитимация на ищеца Н. М. Ч., като собственик на кухненско помещение/ пристройка на първия етаж/ и тераса, попадащи под вредното въздействие на незаконосъобразно поставен електрозахранващ втория жилищен етаж кабел от страна на ответника. Не е имало спор , че ищецът е собственик на следния недвижим имот- приземен и първи етаж от двуфамилна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., застроена в ПИ с идентификатор 55302.501.450 в [населено място]. Ответникът Х. Ч., брат на ищеца , е собственик по силата на учредено право на надстрояване и пристрояване на пристройка на първия етаж и втори жилищен етаж. С искът по чл. 109 ЗС , ищецът Н. Ч. е поискал да се премахне прокаран ел.кабел на вратата на терасата, който пречи да упражнява правото си на собственост/ препятства саниране на етажа/ и представляващ опасност за намиращите се на първия етаж на жилищната сграда хора, членове на семейството му. Процесният кабел е електрозахранващ втория жилищен етаж кабел и е прикачен над входната врата на терасата към пристроеното кухненско помещение към първия етажа. Терасата към кухненското помещение на първия етаж , според заключение на вещото лице Р., е незаконно изградена и неузаконяема, тази тераса не е част от одобрения арх.проект на преустройство и надстрояване на сградата. По спора за собственост на пристроеното кухненско помещение на първия етаж и тераса – не е спорно, че изграждането на пристройката е в обема на уреденото право на надстрояване и пристрояване полза на Х. Ч./ НА 157/82г./, поради което в качеството си на суперфициарен собственик същия се е снабдил с КНА 165/2007 г. Въпреки направеното възражение , че собственик на кухненското помещение на пристройката е придобито на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност , при събраните доказателства положителен извод в насока да се уважи правоизклюващото собствеността на Х. Ч. по отношение на пристреното помещение на първия етаж възражение не може да бъде направен. Съгласно изслушано експертно становище , процесният захранващ с електрическо кабел следва да бъде поставен по правила , уредени от Наредба 3/ 09.06.2004 год. за устройство на ел. уредби и електропроводни линии. Отговорът на експерта дали са нарушени правилата на Наредбата е условен - ако се преценява от гл.т. на наличната тераса – не се спазени установените от закона отстояния и е налице опасност от неправилната експлоатация, но преди изграждането на тераса констатацията е , че кабелът е поставен по правилата, като в тази насока- че първо е поставен кабела , а терасата е изградена след това , са и показанията на разпитани по делото свидетели. Така установените факти са подведени под хипотезиса на чл. 109 ЗС , като възивният съд е достигнал до неправилен извод както относно материално-правната легитимация на ищеца като собственик на недвижим имот ,който имот е обект на необосновано косвено вмешателство, така и относно извода , че поставения ел. кабел от ответника , осигуряващ захранването на втория жилищен етаж възпрепятства възможността на ищеца , като собственик, да упражнява правото си като използва напълно своята вещ. След като пристройката към първия етаж и незаконно изградената към същия тераса не са собственост на ищца, а друго неправомерно въздействие препятстващо упражняване правото на собственост на приземния и първи етаж не се твърди, и след като е безспорно установено , че преди да бъде изградена тази тераса , ел. кабелът, създаващ субективното виждане на ищеца , че се препятства упражняване правото му на собственост, е поставен в съответствие с правилата на подзаконовия нормативен акт, правните изводите , че е налице фактическия състав да се уважи иска по чл. 109 ЗС са в пълно противоречи с доказателствата по делото и правилата на логичното мислене. Доколкото собственикът на конкретна вещ докаже , че не само е титуляр на правото на собственост , но и това че вещта му е обект на неправомерно въздействие или вмешателство от страна на ответника, то искът му по чл. 109 ЗС може да бъде уважен, негаторната защита , установена с чл. 109 ЗС не е защита по принцип на нечие право на собственост , а на собствеността на конкретен обект в лицето на неговия собственик. С оглед на изложеното, настоящият състав намира , че е налице основание за отмяна на обжалваното въззивно решение и с оглед на изложените съображения и общи мотиви по чл. 291 ГПК във вр.с чл. 293 ал.1 и 2 ГПК настоящият състав на ВКС намира , е искът на Н. М. Ч. с правно основание чл. 109 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По искането за разноски: С оглед на постановения от настоящата инстанция правен резултат , Върховният касационен съд намира , че искането за разноски на ответника Х. Ч. следва да бъде уважено в размер на претендираната сума от 630 лв. / шестстотин и тридесет лева/ на основание чл. 78 ал.3 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК , състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение No 493 от 03.11.2014 година постановено по В.гр.д Nо 664 /2014 година на ОС Пазарджик и вместо него п о с т а н о в я в а: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. М. Ч. от [населено място] срещу Х. М. Ч. иск на основание чл. 109 ЗС за премахване на прокаран ел.кабел на вратата на терасата, който пречи да упражнява правото му на собственост/ препятства саниране на етажа/ и представляващ опасност за намиращите се на първия етаж на жилищната сграда хора, членове на семейството му, намираща се в [населено място], в жилищна сграда , изградена в ПИ с идентификатор 55302.501.450 по КК и КР на града. Осъжда Н. М. Ч. да заплатят на Х. М. сумата от 630 лв. / шестстотин и тридесет лева/ на основание чл. 78 ал.3 ГПК, разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :