Р Е Ш Е Н И Е
№ 293
София, 10.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5424 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на решение №134 от 22.05.13г. по гр.д.№51/13г. на ВКС, второ гражданско отделение.
С атакуваното решение на ВКС е отменено решението от 29.10.2012г. по гр.д.№393/12г. на Пловдивския апелативен съд и е уважен предявеният от НК „Железопътна инфраструктура” срещу [фирма] иск по чл.108 ЗС за предаване владението на едноетажна стоманобетонна сграда, представляваща склад за монтажни гуми с площ от 307,88 кв.м. по документи за собственост, а по скица – 372 кв.м., с идентификатор №56784.551.2.1 по кадастралната карта на [населено място].
Съставът на ВКС е приел, че процесният склад се намира върху част от терен с площ от 37 100 кв.м., предоставен за ползване на НК „Б.” и представляващ държавна железопътна инфраструктура – централна ЖП гара П.. За този терен е бил съставен акт за частна държавна собственост №2672/15.09.1999г. на основание чл.2, ал.3 З., вр. чл.8 от Закона за Б. и чл.14 ППЗБДЖ. Този акт се ползва с материална доказателствена сила, тъй като в него е посочено придобивното основание на държавата и лицето, на което е предоставено за ползване държавното имущество. Предоставянето на имота на Б. се установява и с предходните актове за държавна собственост №1672/5226 от 16.11.1951г. и А. №2309/2359, актуализиран на 24.08.1987г. Съставът на ВКС е приел също, че в действителност земята, описана в А. №2672/15.09.99г., е публична, а не частна държавна собственост, съгласно чл.9, ал.1 от действащия към момента на съставяне на акта Закон за Б. /отм./. От решаващо значение за уважаването иска по чл.108 ЗС е обстоятелството, че теренът, върху който се намира процесният обект, представлява част от железопътна инфраструктура, бил е предоставен от държавата на НК „Б.”, че ищецът НК „Железопътна инфраструктура” е негов правоприемник, съгласно §4 ПЗР на ЗЖИ, както и това, че ответникът [фирма] няма противопоставими права върху процесната сграда. Дружеството е построило сградата въз основа на сключен договор за наем с [фирма], според който, след изграждане на обекта, построеното остава собственост на наемателя. Този договор обаче няма вещен прехвърлителен ефект; не е установено ответното дружество да е придобило право на строеж върху държавния терен. Доколкото този терен е публична държавна собственост, то не може ответникът да се позовава и на придобивна давност за постройката. Затова не е зачетен и представеният по делото нотариален акт №177/2008г. с който ответникът се легитимира като собственик по давност на спорната сграда.
Молбата за отмяна се основава на твърдение за наличие на новооткрити писмени доказателства, от които според молителя се установява, че земята с площ от 370 кв.м., върху която е построена процесната сграда, не е част от железопътната инфраструктура и следователно ищецът, който е правоприемник на НК „Б.” само по отношение на железопътната инфраструктура, не е легитимиран да води иск за собственост на тази земя и за изградения върху нея обект. Това е представеният по делото А. №2672/15.09.09г., но с допълнителни отбелязвания по него за съставени впоследствие няколко броя А. за отделните обекти. Представени са също приложения № 1, №2, №3 и №4 към А. №2672/15.09.09г., както и удостоверение изх.№ДС 26-246 от 19.06.13г. на Областна администрация П., според което за процесната сграда за транспорт с площ от 372кв.м. не е съставен А. и че теренът под тази сграда представлява част от терена на централна ЖП гара П., за който е съставен А. №2672/19.09.1999г. Представено е и писмо изх.№9100-220/23.09.99г. на зам. министъра на транспорта до областния управител, с което се иска издаване на отделни актове за частна държавна собственост и за публична държавна собственост на отделните обекти на НК „Б.”, в зависимост от разграничението на собствеността, което прави ЗБДЖ. Представен е и нотариален акт №33/2002г., с който [фирма] е признато за собственик на монолитна двуетажна сграда с площ от 152 кв.м., построена върху терена на централна ЖП гара П., както и заповед за деактуване на тази сграда.
Ответникът в производството НК „Железопътна инфраструктура” оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата е неоснователна.
Доказателствата, които се представят с молбата за отмяна, не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Акт за държавна собственост №2672/15.09.09г. е представен по делото. Допълнителните отбелязвания по него за съставени последващи А. не съдържат никаква съществена информация, въз основа на която да се направи извод, че конкретният терен с площ от 370 кв.м., върху който е построена спорната сграда и който представлява част от общата площ на централна ЖП гара П., не е част от железопътната инфраструктура, предоставена за управление на НК „Б.”, а впоследствие – на НК „ЖИ”. Четирите приложения към А. №2672/15.09.2009г. също са били представени по делото и се намират на листи 108, 109, 110 и 111 от първоинстанционното производство. Удостоверение изх.№ДС 26-246 от 19.06.13г. на Областна администрация П., според което за процесната сграда за транспорт с площ от 372 кв.м. не е съставен А. и че теренът под тази сграда представлява част от терена на централна ЖП гара П., за който е съставен А. №2672/19.09.1999г., повтаря изцяло данните по удостоверение №94г-00-5 от 07.04.2008г. на Областна администрация П., намиращо се на стр.106 от първоинстанционното производство. И на последно място - писмо изх.№9100-220/23.09.99г. на зам. министъра на транспорта до областния управител, с което се иска издаване на отделни актове за частна държавна собственост и за публична държавна собственост на отделните обекти на НК „Б.”, в зависимост от разграничението на собствеността, което прави ЗБДЖ, вече е било представено по делото и се намира на стр.161 от първоинстанционното производство. Що се отнася до нотариален акт №33/2002г. и заповедта за деактуване - те касаят друга сграда в рамките на общия терен от 37100кв.м., която е собственост на [фирма], но не и намиращия се в съседство терен, който е застроен с процесния склад за гуми. По отношение на този терен няма данни да е станал собственост на [фирма], за да се направи извод, че макар да се намира в рамките на централна ЖП гара П., той не е бил предоставен на НК „Б.” и не е част от железопътната инфраструктура, поради което НК „ЖИ” не е правоприемник на този терен и на построената върху него сграда и не е легитимирана да води иск за собственост по отношение на него. Определящо за собствеността на сградата е правото на собственост върху терена, върху който е изградена, а не нейното предназначение. По силата на приращението тази сграда става собственост на лицето, което е собственик на земята – т.е. на НК „Б.”, независимо от това, че не е бил съставен отделен акт за държавна собственост на самата сграда. Без значение за изхода на спора е и обстоятелството дали теренът, съответно – сградата, е публична или частна държавна собственост, тъй като и в двата случая има забрана за придобиването им по давност – чл.86 ЗС и §1 ЗДЗС /ДВ бр.46/2006г., последно изменение ДВ бр.105/2011г./ и ответникът не може да се легитимира като собственик въз основа на издадения в негова полза нотариален акт по обстоятелствена проверка.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице нови писмени доказателства и нови обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, които да обусловят отмяна на атакуваното решение на ВКС по спора за собственост.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на [фирма] за отмяна на решение №134 от 22.05.13г. по гр.д.№51/13г. на ВКС, второ гражданско отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|