Р Е Ш Е Н И Е № 1 София, 25.02.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ЗАХАРОВА 2. ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1366 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата С. В. К.-Б. (чрез адвокатите: Ж. А., И. С. и К. Г.) против решение № 64 от 04.06.2015 г. по в.н.о.х.д. № 32/ 2015 год. на Бургаски апелативен съд, с алтернативни искания за отмянана на решението и оправдаване на подсъдимата, както и отхвърляне на гражданските искове, или за връщане на делото за ново разглеждане. Навеждат се всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Съществена част от доводите са доразвити в писмено допълнение, подадено от адвокат И. Л.. Частните обвинители и граждански ищци Ю. И. Д. и С. Т. Д., чрез повереника си адв. В. К., изпращат писмено възражение срещу касационната жалба. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимата и нейните защитници (адв. Д. Д. и адв. И. С.) поддържат жалбата по изложените в нея и в писменото допълнение съображения, като подновяват направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и пледира за нейното отхвърляне. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци адвокат К. изразява становище, според което въззивното решение е правилно и законосъобразно, а доводите на касатора – неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди исканията, наведени в жалбите, изложените в открито съдебно заседание съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 64 от 04.06.2015 г. по в.н.о.х.д. № 32/ 2015 г. Бургаският апелативен съд потвърдил присъда № 2 от 16.01.2015 г. по н.о.х.д. № 225/ 2014 г., по описа на Сливенски окръжен съд, с която подсъдимата С. В. К.-Б. била призната за виновна в това, че в периода от 14.40 ч. до 16.10 ч. на 20.04.2010 г., в [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в качеството си на лекар в Детско отделение в МБАЛ [фирма], [населено място], и началник на отделението, причинила смъртта на А. С. Д., (на 1 година и 8 месечна възраст), поради което и на основание чл. 123, ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК й било наложено наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, а на основание чл. 160, ал. 1 от НК е определено и наказание лишаване от право да упражнява лекарска професия за срок от две години. Подсъдимата С. В. К.-Б. била осъдена да заплати на гражданските ищци Ю. И. Д. и С. Т. Д. обезщетение в размер по сто хиляди лева, за претърпените неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им, заедно със законната лихва от 20.04.2010 г., до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимата били възложени разноските по делото. Касационната жалба е основателна в частта с наведено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 3 от НПК, за чието отстраняване се налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане. І. Нарушение на процесуалните права на подсъдимата като страна в наказателния процес. Въззивният съд неоснователно е отказал събирането на нови доказателства, които имат съществено значение за правилното решаване на делото. Не е спазил основния принцип на официалното начало, въведен в чл. 13 от НПК, и не е взел всички необходими мерки за разкриване на обективната истина. С допълнително изложение към въззивната жалба от 02.04.2015 г. (л. 43-55 в.н.о.х.д.) защитниците на подсъдимата поискали от Бургаския апелативен съд разпит на нови свидетели, както и назначаването на нова съдебно-медицинска експертиза. Исканията са повторени с молба от 03.04.2015 г. (л. 84-86), получена по факс. Подновени са отново в съдебно заседание на 06.04.2015 г. (л. 94-95) и в с.з. на 12.05.2015 г. (л. 150-151). Основните възражения са свързани с неизяснените по делото обстоятелства за действителната причина за смъртта на малкото дете. Развитите съображения касаят непълнота на приетите по делото три съдебномедицински експертизи и забелязаните противоречия между отделните експертните заключения при извършената съпоставка помежду им. Като причина за смъртта на детето и трите съдебно-медицински експертизи по делото посочват диагнозата остър гноен абсцедиращ епиглотит, като всяка от тях навежда допълнително и други: остър обстуктивен ларингит (СМЕ, л. 91-96 д.п.), бронхиолит (СМЕ, л. 135-143 д.п.), ларингит, гноен бронхит и бронхиолит (СМЕ, л. 252-263 д.п.). Експертите добавили още констатираните при хистологичното изследване (протокол за аутопсия, л. 25-28 д.п.) интерстициален лимфоцитарен миокардит и сериозен лимфоцитарен менингит. Последните две са изведени от защитата като животозастрашаващи състояния, който довод подкрепили с допълнителни писмени метериали, представени с въззивната жалба и извели като основание за назначаването на нова комплексна медицинска експертиза с участието на педиатър-кардиолог, педиатър-УНГ, анестезиолог, нефролог и съдебен медик. И трите експертни заключения страдат от един и същи недостатък – липсва констативно-съобразителна част, в която вещите лица да изложат своите аргументи в подкрепа на заключението. В първата експертиза диагнозата остра сърдечна недостатъчност е описана, но не са изведени съображения от какво е възникнала; същевременно тримата експерти отричат причинна връзка между смъртта на детето и констатираните менингит и миокардит, без да се обосновават. Петчленната експертиза се състои от извадки от показанията на свидетели, препис на заключението на първата съдебно-медицинска експертиза и на аутопсионни протокол, а установените миокардит и менингит не се коментират. В третата експертиза се повтарят заключенията по първата – че интерстициалният лимфоцитарен миокардит и интерстициалният менингит „не са провокирали клинично установими и документирани признаци на вирусен менингит и миокардит” (срвн. л. 96 и л. 260, д.п.). Защо тези две констатации „не са основна причина за настъпилия летален изход” експертите не поясняват. Същевременно открития при аутопсията уголемен тимус – „колкото тези на белите дробове” (л. 48, гръб, д.п.) не е споменат в петорната и последната тройна медициски експертизи, а експертите от първата съдебно-медицинска експертиза не го изключили по категоричен начин като причина за бъбречна недостатъчност: „тимусната хиперплация … може да се приеме като патологичен терен за развитие на основното заболяване”. Нетимомната хиперплазия на тимуса се свързва с прояви на надбъбречна недостатъчност и увреждане на надбъбречните жлези. Според свид. К. П. (патолог) тимусът бил необичайно огромен. Съобразно изложеното, по делото е останало неизяснено обстоятелството за действителната причина за смъртта на детето А. Д., защото хистологично установените миокардит, менингит и нетимомна хиперплазия на тимуса не са изключени по категоричен и убедителен начин. Въззивният съд е бил длъжен да предприеме всички законови процесуални средства за обективното, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото. В тази връзка е следвало да допусне поисканата му от защитата нова комплексна медицинска експертиза. С нейното заключение първоначалната диагноза е могла да бъде потвърдена или причинаната за смъртта да се търси сред някоя от останалите медицински находки – острата вирусна инфекция да засегне меките мозъчни обвивки и сърдечния мускул и да прокира инфилтриране на лимфоцити в тези органи, или да предизвика надбъбречна недостатъчност. Всички тези обстоятелства са от съществено значение за разкриване на обективната истина, защото има важно отношение към наказателната отговорност на подсъдимата и правилното решаване на делото. Допуснатите нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК са довели до накърняване на процесуалните права на подсъдимата по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, защото тя е била лишена от възможността да докаже своята невинност, а по делото е останало съмнението и за други медицински причини, които са довели до смъртта на малкото момиче, а не изведения остър епиглотит. С основание защитниците възразяват, че от няколкото тежки патоанатомични находки, в конкретния случай е взета само една и е приета за причина за смъртта, а останалите са подценени, макар също да са толкова летални. Въззивното производство е последният стадий от наказателния процес, в който се извършва събиране и проверка на доказателствата, и се установява окончателната фактическата обстановка на извършеното престъпление и неговия автор. Преценката за допускане на нови доказателства принадлежи на въззивния съд, но отхвърлянето на доказателствени искания следва да се предприеме само, ако те са неотносими към предмета на доказване (в т.см. Р. № 220-2000-ІІ). Наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК налага необходимостта от отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъде отстранен допуснатият процесуален порок. ІІ. Липса на отговор по направените от страните възражения. Приетата от съдилищата причина за смъртта на А. Д. (остър гноен абсцедиращ епиглотит) предпоставя възпаление (удебеляване) на епиглотиса и тъканите около него, с развитие на клинична картина до степен на пълно спиране на дишането. Подсъдимата К.-Б. е обвинена в това, че не е сторила дължимото за спешната хоспитализация на пострадалото дете в Отделение по анестезиология и интензивно лечение, не е потърсила и не е поискала незабавна спешна консултация с интензивен терапевт за незабавно осигуряване проходимостта на горните дихателни пътища и възстановяване на достъпа на въздух (кислород), чрез използването на ларингоскоп и детски канюли за интубация и последващо поставяне на изкуствена белодробна апаратна вентилация, кортикостероидно лечение и антибиотично лечение. Защитата е възразила, че от показанията на свид. Л. Д., интубирала детето и на свид. П., извършил аутопсията, не е констатирана непроходимост на горните дихателни пътища, поради което заключението на експертите за незабавна интубация и осигуряване на проходимост не съответства на действително доказаното от фактическа страна. Оттук и крайният съдебен извод не почива на пълен и обективен доказателствен анализ. Възражението на защитата е оставено без отговор, както и доводите, че от приемане на детето до пристигането на свид. Л. Д. не е имало необходимост от незабавна интубация. Няма отговор и на възражението кога се налага интубация при остър епиглотит, след като в конкретния случай не е констатирана механична асфикция. Без отговор са оставени и други възражения, свързани с лечението с урбазон и неговото прилагане върху починалото дете; какво е влиянието на тимусната хиперплазия върху лечението с урбазон; осигурен ли е бил приток на въздух с кислородна маска и обдишване с АМБУ; незабавната интубация гарантира ли ненастъпване на леталния изход; може ли уголеменият тимус да причини дихателна недостатъчност; какви са симптомите на остър миокардит и проявени ли са те при починалото дете? Липсата на отговор във въззивното решение по поставени от страните доводи и възражения представлява съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК на процесуалните права на тази страна, която ги е направила. Нарушението налага отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. ІІІ. Въззивното решение е постановено от незаконен съдебен състав. Допусната е проява, даваща основание за отвод на председателя на съдебния състав, по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК. Съдебните прения в стадия на въззивното производство са били прекъснати и веднага след почивката защитниците на подсъдимата направили искане за отвеждане на председателя на съдебния състав Г. К.. Повод за съмнения в неговата безпристрастност и справедливост станало изявлението на съдията пред телевизионен журналист, че съдът ще се произнесе с решение в срок, а думите му били чути от защитниците. Затова и веднага реагирали с искане, отразено в съдебния протокол (л. 156 от в.н.о.х.д.). Те възразили, че основното им искане, залегнало в жалбата, е оправдаването на подсъдимата. А това може да стане само с присъда, която се обявява незабавно, без да се изчаква изтичането на законовия срок за изготвяне на решение (в случаите, когато не се преуреждат въпросите за виновността и отговорността на подсъдимата). По този начин председателят на въззивния съдебен състав предварително, още в хода на пренията, изразил мнението си за бъдещия изход на делото, като внесъл у страните съмнение в предубеденост. Упрекнат е още и заради своите участия в други телевизионни предавания, засягащи същото наказателно производство. Изказаните от съдията разяснения пред страните не променят създаденото от самия него положение за отвод, на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. Отказът на Бургаския апелативен съд да отведе председателя на състава е незаконосъобразен, а с това е допуснал целия съдебен състав да се превърне в незаконен – в т.см. Р.№ 925-92-І (Ако в състава на съда участва лице, което по силата на закона подлежи на отвод, съставът на съда е незаконен). Допуснатото съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК представлява основание за отмяна на опорочения въззивен съдебен акт. В този смисъл е и постоянната съдебна практика: Р. № 212-2011-І, Р. № 236-2010-I, Р. № 222-2010-І. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Касационната жалба на подсъдимата С. В. К.-Б. е основателна в частта й за допуснати съществени процесуални нарушения. Те налагат необходимост от отстраняването им и връщане на делото на стадия и етапа, където са били допуснати – стадия на въззивното съдебно заседание, етапа по допускане на доказателствата по чл. 327 от НПК. Предвид изхода на делото касационната проверка на решението по останалите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК е невъзможна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 64 от 04.06.2015 г. по в.н.о.х.д. № 32/ 2015 г., по описа на Бургаски апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на въззивното съдебно заседание, етапа по допускане на доказателствата по чл. 327 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.