10 Р Е Ш Е Н И Е № 150 Гр. София,10.10.2024г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА при участието на секретаря Петя Петрова, като разгледа докладваното от съдия Кацарска к.т.д. № 103 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „АТМ БЪЛГАРИЯ“ ООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. Г. Г., срещу решение № 77/27.09.2023г. по в.т.д. №141/2023г. на Апелативен съд – Бургас, с което след отмяна на решение № 12 от 30.03.2023 г. по т.д. № 26/2022г. на ОС – Ямбол, касаторът е осъден да заплати на “ГЕЯ – ДЕК” ЕООД сумата 50 000 лв., по частичен иск, представляваща част от платената авансово цена за два броя вятърни генератори AN BONUS 600/41, първо стартиране 1995г., по прекратен договор от 01.11.2007 г., заедно със законната лихва от 07.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, необосновано, неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че изводът на АС – Бургас, че от разменената през 2020г. между страните кореспонденция се установявало съгласие на страните относно прекратяване на договора към момента на предявяване на иска, произтича от неправилно тълкуване на волята им, в противоречие с чл. 20 ЗЗД. Поддържа, че новата изпратена нотариална покана от 15.07.2020г. не може да санира възможността за предявяване на същия иск, тъй като няма промяна в договорното правоотношение и „Гея Дек“ ЕООД продължава да е неизправна страна по договора и да дължи остатък от сумата в размер на 296 000 евро. Сочи по подробно изложените доводи, че той е сключил договор с третото лице – „GE BE PRO“ МВН – Германия и е изпълнил задълженията си, като демонтажът на двата генератора е извършен още през 2009г. и е изразил готовност за изпращането им в България, но след плащане на остатъка от сумата, както било договорено. Касаторът поддържа и че незаконосъобразно съдът е приел, че не била изтекла погасителната давност, тъй като първата покана, с която е искано връщане на авансово платената сума е изпратена на 26.10.2010г., връчена на 02.11.2010г., и петгодишният давностен срок е изтекъл на 02.11.2015г. Сочи, че съгласно чл. 116, б. “б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иска, но само ако бъде уважен, а когато не е уважен, давността не се смята за прекъсната. Предвид горното воденият предходен процес не оказва влияние върху давността, тъй като искът е отхвърлен. С оглед на това счита, че неправилно АС – Бургас е приел, че давността е започнала да тече от датата на новата покана – 27.07.2020г., а не от 02.11.2010г. Касаторът поддържа и че не е налице фактическия състав на неоснователното обогатяване, противно на приетото от въззивния съд. Ответникът по касационната жалба - „ГЕЯ ДЕК“ ЕООД е подал отговор на касационната жалба от 10.01.2024г. чрез процесуалния си пълномощник – адв. М. Х., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения. Поддържа оспорването чрез процесуалния си представител в проведеното пред ВКС съдебно заседание, като претендира постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена жалбата. Според него, въззивното решение било правилно като краен резултат, защото имало съвпадащи волеизявления за прекратяване на договорната връзка, а вината и причината за това били ирелевантни. Счита, че не е изтекла и давността, тъй като не била текла такава от 2010г., а след отпадане на договорната връзка. С определение №1205 от 10.05.2024г. по к. т. д. № 103/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния преформулиран въпрос: „За предпоставките за прекратяване / разваляне на двустранен договор при неизпълнение от страната, упражняваща потестативното право“. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Както е възприел и апелативния съд, по делото е безспорно, че между страните е сключен договор от 01.11.2007г., по силата на който ответникът „АТМ БЪЛГАРИЯ“ ООД се задължил да закупи, достави, прехвърли собствеността на ищеца, монтира, приведе в действие и поддържа общо шест броя вятърни генератори, от които и два броя AN BONUS 600/41. Няма спор, че ищецът-възложител „ГЕЯ ДЕК“ ЕООД е платил авансово през 2008 г. сумата 156 255,75 лв., за два от тях, като е уговорено в договора, че общата цена е в размер на 824 000 евро без ДДС, следва да се изплаща на вноски, като съгласно чл. 3 от договора цялата сума е дължима не по-късно от три седмици от демонтажа на ветрогенераторите, който е безспорно, че е извършен в началото на 2009г. Видно от разменената между страните кореспонденция ищецът е следвало да изплати остатъкът от цената за последните два генератора в срок до 08.06.2009г., за което е поканен изрично с писмо, като е безспорно и че нито тогава, нито към момента, е заплатен дължимия остатък от сумата. На 26.10.2010 г. ищецът изпратил до ответника нотариална покана, с която поискал връщане на сумата, платена за двата недоставени генератора. На 10.10.2014 г. предявил претенцията си по съдебен ред, като било образувано т.д. № 68/2014 г. на ЯОС, по което се претендирало връщане на сумата 156 466,40 лв. - платена на отпаднало основание – договор от 01.11.2007 г., развален с нотариалната покана от 26.10.2010 г. С влязлото в сила решение по т.д. № 68/2014 г. на ЯОС, искът е бил отхвърлен, тъй като е прието, че договорът не е развален с мотиви от ищеца, който е неизправна страна по същия. На 15.07.2020 г. ищецът е изпратил до ответника нова нотариална покана, връчена му на 21.07.2020 г., с която поискал в двуседмичен срок ответникът да представи писмени доказателства за готовността и възможността си да изпълни задълженията си по договора за доставка на два броя вятърни генератори AN BONUS 600/41 и в срок до 10.09.2020 г. да ги достави, прехвърли собствеността, монтира и приведе в действие. Ответникът отговорил, че счита, че ищецът-възложител се е отказал от договора още през 2010г. и е изцяло нередовна страна. Въззивният съд е приел, че претенцията се основава на факти и обстоятелства, настъпили след приключването на устните състезания по предното дело – изпратена нова покана за изпълнение от 15.07.2020 г. и отказ да се изпълни, с оглед на което възражението по чл. 299 ГПК е неоснователно. АС - Бургас е приел, че от разменената между страните през м. юли 2020 г. кореспонденция (покана за реално изпълнение, отправена от ищеца -възложител до ответника-изпълнител, и отговора й било видно, че ответникът счита облигационната връзка между страните за прекратена и че няма намерение да изпълнява договора, поради което с предявяването през 2022 г. на иска за връщане на даденото по договора, възложителят е обективирал приемане на становището на ответника, че договорът е прекратен, както и собствена воля за прекратяване на облигационната връзка между страните и желание за реституция на престираното. С оглед горното е приел, че към момента на предявяване на исковата молба (07.03.2022г.) е налице съгласие на страните за прекратяване на договора и от този момент е отпаднало основанието, на което възложителят е престирал авансово част от цената за доставка и монтаж на два броя вятърни генератори AN BONUS 600/41 и от този момент съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за възложителя е възникнало право да получи обратно дадената в изпълнение на прекратения договор парична сума. Въззивният съд е приел, че неизправността на ищеца би могла да обоснове насрещни претенции на ответника към ищеца за вреди от неизпълнението, каквито не са предмет делото, но след като ответникът „ясно, недвусмислено и с особена категоричност“ в отговора на нотариалната покана за изпълнение е заявил, че не се счита обвързан от договора и няма да го изпълни, е правно нетърпимо да задържи получената авансово част от цената, като това би противоречало на основен принцип на недопускане на неоснователно обогатяване. Апелативният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че искът е погасен по давност, като е посочил, че най-ранният момент след приключването на предходното дело, в който една от страните е изразила воля, че счита договорът за прекратен, е 27.07.2020 г., а най-ранният момент, в който се констатира външно изразено съгласие и от страна на ищеца за прекратяването на договора, е предявяването на иска на 07.03.2022 г. и следователно не е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД между отпадането на основанието и предявяването на иска за връщане на даденото по договора. С оглед горното е отменил решението на ОС – Ямбол и уважил предявения частичен иск. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: С решение № 42/11.05.2015 г. по т.д. № 1357/2013 г. по т.д. № 1357/2013 г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че на основание чл. 20а, ал. 2 ЗЗД прекратяването на двустранни договори се извършва по взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в закона или тези, предвидени в договора, при условие, че последните не противоречат на императивните норми или на добрите нрави. Основанията за прекратяване на договора са фактите, с настъпването на които се преустановява действието му. Преценката за основанието, на което е прекратен договорът, се прави във всеки отделен случай въз основа на доказване на наведените от страната обстоятелства, от осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните последици на прекратяване на договора. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 29/13.04.2011 г. по т. д. № 396/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 203/30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 100/03.07.2012 г. по т. д. № 307/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение по т. д. № 32/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и много други, която настоящият съдебен състав споделя изцяло, за да упражни кредиторът правото за извънсъдебно разваляне на договора, трябва да е налице виновно неизпълнение на задължение на длъжника, за което последният отговаря. Развалянето на договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок, съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД, се осъществява в няколко хипотези: 1/ когато е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря; 2/ или при отпадане на интереса на кредитора /безполезност/ от закъснялото изпълнение, настъпила в резултат на забава на длъжника; 3/ или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. За да претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - разваляне на договора поради неизпълнение на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, ищецът следва да установи надлежно упражнено право на разваляне, т. е. да докаже настъпването на горепосочените предпоставки по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Както се приема в решение №239/03.07.2014г. по гр.д.№1019/2014г. на ВКС, 4 г.о. и в решение на Върховния касационен, ІІ г.о. № 653/08.07.2002 г. по гр. д. № 295/2002 г., давността за упражняване на правото за разваляне на договора по чл. 87 ал. 5 от ЗЗД е петгодишна и тече от неизпълнението на всяка от престациите, за които длъжниците са се задължили, а правото за разваляне на договора възниква при виновно неизпълнение от страна на длъжника - чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно не поканата или изявлението за разваляне се считат за начален момент на давностния срок за упражнение на потестативното право за разваляне на един договор, а изпадането на длъжника във виновно неизпълнение, което е основание за горното. Съгласно решение №151/09.12.2014г. по т.д.№1970/2013г., при неизправност на двете страни, в хипотеза на настъпила изискуемост на задълженията и при липса на взаимна обусловеност при двустранен договор, всяка от тях може да развали договора. Следователно договорът може да бъде развален и от неизправната страна, но когато съконтрахентът й също е в неизпълнение, т.е. престациите са дължими едновременно и не е налице взаимна обусловеност между тях. Ако, обаче, е уговорено, че едната страна следва да престира и едва след това е дължимо изпълнението на другата, не може непрестиралата страна да претендира, че е налице виновно неизпълнение на съконтрахента й, ако по договор, то е дължимо след получаване на първата престация и съответно, че е развалила надлежно двустранния договор. По същество на касационната жалба: Обжалваното решение не е съобразено с горепосочената практика на ВКС. Бургаският апелативен съд е приел, че с изпратената до ответника нова нотариална покана, връчена на 21.07.2020 г., с която ищецът поискал в двуседмичен срок ответникът да представи писмени доказателства за готовността и възможността си да изпълни задълженията си по договора за доставка на два броя вятърни генератори AN BONUS 600/41 и в срок до 10.09.2020 г. да ги достави, и от отговора на ответника, че ищецът е неизправна страна и се е отказал от договора още през 2010г., била обективирана воля на страните за прекратяването му, като прекратяването настъпило на 07.03.2022г. с предявяване на иска. Въззивният съд е счел, че е неоснователно възражението за давност, тъй като най-ранният момент след приключването на предходното дело, в който една от страните е изразила воля, че счита договорът за прекратен, е 27.07.2020 г., а най-ранният момент, в който се констатира външно изразено съгласие и от страна на ищеца за прекратяването на договора, е предявяването на иска на 07.03.2022 г. и следователно не е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД между отпадането на основанието и предявяването на иска за връщане на даденото по договора. Горният извод не може да бъде споделен, тъй като в отговора на поканата от юли 2020г., ответникът не е посочил, че се отказва от договора, а че счита, че ищецът „Гея ДЕК“ ЕООД е неизправна страна по договора, поради което не му дължи изпълнение. Видно от сключения между страните договор от 01.11.2007г. възложителят по договора - „Гея ДЕК“ ЕООД, е поел задължение да заплати за доставката и прехвърляне на собствеността на вятърните генератори сумата от общо 824 000 евро, без ДДС, като в чл. 3 е уговорено, че сумата се изплаща на вноски, но цялата договорена сума е дължима не по-късно от три седмици от демонтажа на вятърните генератори. Следователно ищецът дължи плащане на сумата при уведомяване за демонтажа и едва след това ответникът дължи своята престация по доставка на ветрогенераторите. В тази връзка е представения от ответника договор за покупко-продажба на двата описани вятърни генератори с германско дружество от 29.02.2008г., съгласно който демонтажът ще се осъществи второто полугодие на 2008г. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по този договор от 29.02.2008г. за процесните ветрогенератори, ответникът е заплатил на германския си съконтрахент от общата покупна цена, 20% като аванс или сумата от 205 000 евро, както и последващите описани суми. От експертизата се установява, че авансово получената от ответника сума от „Гея ДЕК“ ЕООД е преведена на германското дружество, като не е върната от него, демонтаж е извършен, но „Гея ДЕК“ ЕООД не е доплатил разликата в цената. С писмо по електронен път, „АТМ България“ е уведомил „Гея ДЕК“ ЕООД, че дължи остатъчната част от сумата за генераторите в срок до 08.06.2009г., след което има готовност да пристъпи към доставка и монтаж. С второ писмо с изх.№ 870/28.11.2010г. „АТМ България“ отново е уведомил „Гея ДЕК“ ЕООД, че дължи остатъчната част от сумата за генераторите, поканил го е да плати, като е изразил готовност след плащане, да достави двата генератора, както и е посочил, че при неплащане, възложителят ще изгуби аванса. Достигането на писмото до адресата му не е спорно, тъй като то е представено именно от ищеца „Гея ДЕК“ ЕООД с исковата молба. Следователно ищецът е неизправна страна по сключения договор, тъй като е в неизпълнение на задължението си за доплащане на цената, а ответникът е предложил точно изпълнение с въпросното писмо от юни 2009г., както и с второто такова от 28.11.2010г., но изпълнение на неговите задължения по договора е дължимо след насрещна престация от неговия съконтрахент, така както е уговорено в чл. 3. Не е налице едновременност на дължимите престации, а е уговорено плащане от страна на ищеца на цялата сума след демонтажа, и едва след това - изискуемост на задължението на ответника за доставката и монтажа на ветрогенераторите. С оглед горното следва да се приеме, че потестативно право на разваляне на договора за ищеца не е надлежно упражнено, тъй като той не е извършил дължимата от него престация, която да му дава основание да претендира изпълнение на последващо дължимото спрямо договора от ответника, а от друга страна срокът за това е изтекъл през 2009г., когато е бил надлежно поканен да заплати цялата сума съгласно уговореното по договора . Отправянето на последваща покана от страна на ищеца, при положение, че все още не е изпълнил предварително уговореното като дължимо от него задължение за плащане, през 2020г., не може да доведе до надлежно упражняване от негова страна на потестативното право разваляне на договора, тъй като той е неизправна страна по обуслявящо уговорената престация, и второ – не се установява неизпълнено изискуемо задължение на ответника, тъй като съгласно уговореното, изпълнението му е дължимо след доплащане от ищеца при уведомяването му за демонтажа. Настоящият съдебен състав не споделя извода на апелативния съд, че от разменената от страните кореспонденция се установявала волята им за прекратяване на договора по взаимно съгласие, още повече че никъде в исковата молба ищецът не твърди прекратяване на договорната връзка на такова основание, различно от развалянето й с описаната от него нотариална покана от 15.07.2020г. Напротив ищецът изрично посочва и в исковата си молба, и в допълнителната си молба, че счита, че е упражнил надлежно правото си на едностранно разваляне на договора поради неизпълнение на противната страна. От доказателствата по делото е видно, ответникът се е противопоставил на горното, и е посочил, че счита, че ищецът е неизправна страна. Предвид горното не може да се приеме, че сключеният договор е надлежно развален от ищеца, нито се установява двустранно съвпадащи волеизявления за прекратяването му по взаимно съгласие между страните, което както е приел Бургаския апелативен съд да е настъпило през 2022г., поради което не може да се приеме, че е дължимо връщане на аванса по същия. Дори и да е било дължимо връщане на аванса, то с оглед съдържанието и изявлението на писмото от 28.11.2010г., изходящо от ответника и достигнало до адресата си - ищеца, може да се направи извод, че вземането е погасено по давност. От съдържанието на този документ може да се направи извод, че ответникът е дал последна възможност на ищеца да изпълни задължението си, като го е уведомил, че в противен случай ще изгуби преведения на германското дружество аванс, т.е. заявил е, че при неизпълнение от ищеца, ще счита договорът за развален. С оглед на горното от този момент е текла погасителна давност, като е основателно и възражението му по отговора на касационната жалба, че апелативният съд неправилно е приел, че давност не е текла по време на предходния процес, тъй като не е зачетена разпоредбата на чл. 116, б.“б“ от ЗЗД, че давността не се смята прекъсната, ако искът е отхвърлен. С оглед гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и е следвало да бъде отхвърлен. Предвид горното обжалваното решение следва да бъде отменено и предявения частичен иск следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора разноски се следват на касатора за настоящото производство, като същите възлизат на 1030 лв., представляващи заплатена държавна такса и сумата от 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно изрично отразеното в представения договор за правна защита и съдействие по образец под № [ЕГН]. С оглед отхвърлянето на иска, след отмяна на въззивното решение, следва на ответника да бъдат присъдени и разноските за въззивното и първоинстанционното производство, съответно 3000 лв. и 3400 лв., или общо 6400 лв. Мотивиран от горното, съдебният състав на ВКС, Второ т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 77/27.09.2023г., постановено по в.т.д. №141/2023г. на Апелативен съд – Бургас изцяло, като вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от „ГЕЯ-ДЕК“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] офис на партера, представлявано от управителя Е. Л. И., иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД против „АТМ България“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл.“Освобождение“ [жилищен адрес] представлявано от управителя А. Т. М., за сумата 50 000 лв. / петдесет хиляди лева/, частичен иск от обща сума в размер на 156 255,75 лв. без ДДС, представляваща връщане на платена цена по договор между страните, сключен на 01.11.2007 г. за доставка и монтаж на два ветрогенератора AN BONUS 600/41, първо стартиране 1995 г., ведно със законната лихва. ОСЪЖДА „ГЕЯ-ДЕК“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] [населено място] на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК да заплати на „АТМ България“ ООД, ЕИК[ЕИК], сумата от 2030 лв. / две хиляди и тридесет лева/, представляваща разноски за касационното производство, сумата от 3000 лв. / три хиляди лева/, представляваща разноски за въззивното производство и сумата от 3400 лв. / три хиляди и четиристотин лева/ - разноски за първоинстанционното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.