Р Е Ш Е Н
И Е
№ 4
София, 21.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно
заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана
Калинова
Здравка
Първанова
при
участието на секретаря Теодора Иванова
и
в присъствието на прокурора
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 2512 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Р. К. от гр. С. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 29.04.2008г. по гр.д. №168/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от Х. Р. К. искове за признаване право на възстановяване на собствеността по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ.
С определение №50/24.10.2008г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за доказателственото значение на писмените доказателства,съдържащи данни за принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи и земи от горския фонд,основани на факти,осъществили се преди 1949г. и съотношението на тези доказателства с извършените отбелязвания в емлячния регистър от 1949г.,както и по приложението на разпоредбата на §5 от Указ №573 на Президиума на ВНС от 28.05.1949г. и по въпроса следва ли лицето,което е заявило имотите за възстановяване да установи по категоричен начин,че наследодателят не е загубил правото на собственост върху имотите,които е притежавал в периода до 1949г.,когато е извършено тяхното обобществяване без да е налице твърдение за наличие на подобно отчуждаване от страна на ответника и чия е доказателствената тежест да установи,че имотите действително са били отчуждени.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че наследодателят му не е бил собственик на процесните гори към момента на образуване на ДГФ,след като по делото са представени писмени доказателства за това обстоятелство /препис-извлечение от емлячни регистри и записки за вписване на договори за покупко-продажба/. Поддържа,че изискването за деклариране на имотите през 1949г. е неправилно интерпретирано от въззивния съд,както и че недекларирането на имота не може да лиши собственика от неговите права,след като не е установено г. да са включени в Държавния поземлен фонд със заповед на министъра на земеделието по реда на Указ №573 на Президиума на ВНС от 28.05.1949г.
Ответниците по касационна жалба О. с. “Земеделие”-гр. С. ,Д. г. с.-Смилян,Д. г. с.-гр. С. ,О. С. и Р. д. по горите-гр. С. не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ Х. Р. К. е предявил искове за признаване право на възстановяване върху земеделски земи и гори.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че не е установено имотите да са принадлежали на наследодателя Я към момента на включването им в ТКЗС и в държавния поземлен фонд. Прието е,че представените по делото записка за вписване на договор за покупко-продажба по реда на Закона за урегулиране неоформените с нотариални актове покупко-продажби на недвижими имоти от 1943г. и извлечение от емлячен регистър за 1929-1935г.,където са декларирани част от претендираните имоти не удостоверяват,че наследодателят е притежавал правото на собственост към 1949г.,тъй като не е установено заявените за възстановяване имоти да са били декларирани в емлячния регистър през 1949г. Прието е,че обстоятелството,че наследодателят не е декларирал имотите в емлячния регистър навежда единствено на извода,че вероятно се е разпоредил с тях,т.е. че фактът на недекларирането на имотите през 1949г. обосновава извода за отчуждаването им от патримониума на наследодателя. Прието е,че тежестта на доказване е на предявилото иска лице,а същото не е представило категорични положителни доказателства, доказващи правото на собственост.
Въпросите,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае доказателственото значение на писмените доказателства,посочени в разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ и чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ,съставени преди 1949г., правните последици от липсата на доказателства за декларирането на имотите през 1949г. и разпределението на доказателствената тежест в подобна хипотеза,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика .
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №630/23.11.2007г.,постановено по гр.д. №763/2007г. по описа на Смолянския районен съд е прието,че разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ не поставя материалната доказателствена сила на документа за собственост в зависимост от годината на издаването му и въпреки,че предхожда 1949г.,а е от по-ранен момент дори отбелязването в емлячния регистър доказва притежаването на собствеността към момента на декларирането на имота. При липса на възражение от страна на ответника за изгубено право на собственост и при липса на доказателства имотът да е бил отчужден до образуване на ТКЗС е прието,че наследодателят е притежавал правото на собственост към момента на обобществяването ,а оттам и наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираното решение и в постановеното от Смолянския окръжен съд по поставените въпроси,на основание чл.291 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №630/23.11.2007г. по гр.д. №763/2007г. по описа на Смолянския районен съд като съображенията за това са следните:
След като едно лице е придобило право на собственост върху недвижим имот и това обстоятелство е установено по категоричен начин към определен момент,това лице се счита за собственик на имота до момента,в който не се осъществи юридически факт, който има за последица промяна в титуляра на правото на собственост,а именно извършване на разпоредителна сделка,отчуждаване по предвидения в закона ред или придобиване на имота по давност от друго лице.достоверяващото принадлежността на правото на собственост писмено доказателство,което е издадено при спазване на действуващата към момента на съставянето му нормативна уредба,се ползува с материална доказателствена сила независимо от годината на издаването си. Изтичането на определен период от време само по себе си не заличава правните последици на осъществилото се придобиване на право на собственост,освен ако не е свързано с изтичането на придобивна давност, нито променя значението на извършени по предвидения в закона ред отбелязвания,касаещи принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот,респ. на съставени документи,удостоверяващи придобиването на това право,освен ако в нормативен акт не е предвидено друго. Неподаването на декларация за притежаване право на собственост върху недвижим имот също само по себе си не лишава собственика от неговото право нито установява извършено от страна на собственика разпореждане с имота. При спор за собственост липсата на данни за подадена в съответствие с установените в закона изисквания декларация не променя установените в процесуалния закон правила за разпределяне на доказателствената тежест. С оглед разпоредбата на чл.127 ГПК/отм./ представянето на доказателства за придобиване правото на собственост върху недвижим имот установява принадлежността на това право и към момента на разглеждане на спора от съда,като в тежест на лицето,което твърди,че неподаването на декларация сочи,че след така установеното придобиване правото на собственост е преминало в патримониума на друг правен субект е по категоричен начин да докаже осъществяването на извършено разпореждане с имота,респ. извършено по предвидения в закона ред отчуждаване на правото на собственост в полза на държавата.
Неподаването на декларация за имота може да има за последица отчуждаването на същия в полза на държавата само ако това изрично е предвидено в нормативен акт. Разпоредбата на §5 от Указ №573 на Президиума на ВНС от 28.05.1949г. предвижда,че имотът остава в полза на Държавния поземлен фонд само ако е укрит,т.е. притежателят съзнателно не го е декларирал в предвидения срок,като включването на укритите земи в държавния поземлен фонд става със заповед на министъра на земеделието на основание мотивирано решение на съответния народен съвет,утвърдено от околийския народен съвет.криването на имота и включването му в Държавния поземлен фонд по предвидения в закона ред следва да бъде установено по категоричен начин,за да се приеме,че е настъпила предвидената в указа санкционна последица.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
За да се приеме,че предявената по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ,респ. по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ претенция е основателна,по делото следва да бъде установено,че наследодателят е притежавал правото на собственост върху имотите към момента на одържавяването по реда на посочените в чл.2 ЗВСГЗГФ актове,респ. включването им в ТКЗС,като принадлежността на правото на собственост се доказва чрез изброените в разпоредбите на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ писмени доказателства. В случая по делото е представен препис-извлечение от емлячен регистър за периода 1929-1935г.,в който на името на наследодателя Р/Асен А. К. / са записани пасище в м.”Т” с площ от 0.5 дка;пасище в м.”В” с площ от 1.1 дка;пасище в м.”В” с площ от 2.7 дка,пасище в м.”Д” с площ от 1 дка;пасище в м.”Д” с площ от 4 дка;пасище в м.”К” с площ от 0.4 дка; пасище в м.”И” с площ от 1.4 дка;гора в м.”Т” с площ от 3 дка;пустеещо в м.”Т” с площ от 2 дка;пустеещо в м.”Л” с площ от 1.6 дка;пустеещо в м.”М” с площ от 0.5 дка и пустеещо в м.”Ч” с площ от 4 дка. Представени са и записки за вписване на договор за продажба на недвижим имот от 07.02.1943г. за нива в м.”П” с площ от 0.8 дка;гора в м.”П” с площ от 5 дка; гора в м.”С” с площ от 6.7 дка и пасище в м.”П” с площ от 1.3 дка. Извлечението от емлячен регистър и записката за вписване представляват писмени доказателства,годни да удостоверят факта на притежаване на право на собственост по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ. Не е установено наследодателят да се е разпоредил с правото на собственост преди одържавяването,респ. включването на имотите в ТЗКС,нито по реда на §5 от Указ №573 на ВНС от 28.05.1949г. имотите да се включени в държавния поземлен фонд,поради което следва да се приеме,че предпоставките за признаване правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ са налице. По реда на ЗСПЗЗ съгласно чл.10,ал.5 ЗСПЗЗ следва да бъде признато правото на възстановяване на имотите,представляващи самозалесили се територии по заключението на изслушата по делото лесотехническа експертиза на в.л. Беров,а по реда на ЗВСГЗГФ-правото на собственост върху имотите, попадащи в горския фонд. По реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявените искове бъдат уважени.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 29.04.2008г. по гр.д. № 168/2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. “Земеделие”-гр. С. ,Д. г. с.-с. Смилян,Д. г. с.-гр. С. ,О. С. и Р. д. по горите-гр. С. ,че наследниците на Р. А. К. /Асен А. К. /,починал на 13.06.1978г.,имат право на възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ върху следните имоти,находящи се в землището на с. П.,О. С. : пасище с площ от 0.5 дка в м.”Т” /”С”/; пасище с площ от 1.1 дка в м.”В”; пасище с площ от 2.7 дка в м.”В”; гора с площ от 3 дка в м.”Т”/”С”/;пустеещо с площ от 2 дка в м.”Т” /”С”/;пустеещо с площ от 4 дка в м.”Ч”; нива в м. “П” с площ от 0.8 дка;гора в м.””П” с площ от 5 дка; гора в м.”С” с площ от 6.7 дка и пасище в м.”П” с площ 1.3 дка.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. “Земеделие”-гр. С. ,че наследниците на Р. А. К. /Асен А. К. /,починал на 13.06.1978г.,имат право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху следните имоти,находящи се в землището на с. П.,О. С. : пасище с площ от 1 дка в м.”Д”/”Д”/; пасище с площ от 4 дка в м.”Д” /”Д”/; пасище с площ от 0.4 дка в м.”К”; пасище с площ от 1.4 дка в м.”И”; пустеещо с площ от 1.6 дка в м.”Л”;пустеещо с площ от 0.5 дка в м.”М”.
Председател:
Членове: